Решение № 102 от 19.06.2024, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Пловдив, 18.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Димитър Ив. Махмудиев като разгледа докладваното от Милена Б. Рангелова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20245000600239 по описа за 2024 година Производството е по реда на Глава 21-ва НПК.

Образувано е по жалба на адв. Ел. П., защитник на подс. В. Ф. Т., срещу присъда № 3/29.03.2024 г. по н.о.х.д. № 417/23 г. по описа на ОС-Кърджали, с която при условията на чл. 55, ал.1, т. 1 и ал. 3 НК е осъден за престъпление по чл. 354а, ал. 1, пр. 4 и 5 НК на пет месеца лишаване от свобода, постановено е отделно изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода на основание чл. 68, ал. 1 НК и е извършено разпореждане с престъпния предмет, с веществените доказателства и разноските.

Жалбата е своевременно депозирана. С нея е заявено недоволство от присъдата, като се твърдят всички основания за незаконосъобразност, но не се обосновава с конкретни съображения нито едно от тях. Иска се оправдаване по повдигнатото обвинение, алтернативно – намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода. С допълнителна жалба преди съдебното заседание се потвърждават исканията и се аргументира тезата за процесуални нарушения, които, от една страна, били накърнили правото на Т. на ефективна защита, а, от друга страна, били опорочили оформянето на вътрешното убеждение на решаващата инстанция и като последица компрометирали осъждането.

При пренията адв. П. обяви, че поддържа жалбата по изложените в нея и в допълнителната жалба съображения, които преповтори накратко. Добави аргумент в 1 подкрепа на становището за некоректно извършени доказателствени преценки.

Подсъдимият Т. се присъедини към обоснованото от своя защитник искане и неговата аргументация.

Представителят на АП-Пловдив изрази становище за неоснователност на жалбата и за правилност на присъдата.

Пловдивският апелативен съд, като въззивна инстанция, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите и съображенията на страните, прие, че жалбата не е основателна, а присъдата подлежи на потвърждаване.

Първоинстанционното производство е протекло по общия ред.

Въз основа на събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателствени материали, изброени и анализирани в атакуваната присъда, кърджалийският съд е приел следната фактическа обстановка:

Подсъдимият В. Ф. Т. е роден на ********* год. в гр. К.. Той е български гражданин с * етническа принадлежност. Живее в с. Ш., обл. К.. Има завършено основно образование, но владее слабо български език. Разведен е, но се грижи за двете си малолетни деца. Не работи. С влязъл в сила на 11.01.22г. съдебен акт по н.о.х.д. № 1227/21г. на РС-Кърджали е осъден за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК на шест месеца лишаване от свобода с определяне на изпитателен срок (в който е сторено настоящото престъпление).

През месец декември 2022 год. свидетелят Е.С. и приятелката му Ъ.Е.. пристигнали в България от Н., където живеели и работели. В началото на м. януари 2023 год. св. С. писал в профила в интернет платформата „Ф.“ на подс. В. Т., с когото се познавали от прекараните в Т. детски години, като го попитал дали може да му осигури „трева“. Получил отговор от подсъдимия, че ще опита да му осигури нещо.

На неустановена дата в периода 01.01.2023г. – 10.01.2023г. Т. телефонирал на св. С..

Уговорили се свидетелят да отиде около 17.00 - 18.00 часа с такси до пътя преди с. Ш., където да му даде марихуана. В уречения час св. С. и приятелката му Ъ.Е.. се придвижили до уреченото място с такси. Първият слязъл от таксиметровия автомобил и се срещнал с чакащия го Т.. Получил от него марихуана за 180 лв.

На 10.01.2023 г. в сектор „П.“ при ОД на МВР - К. била получена оперативна информация за това, че св. Е.С. държи наркотични вещества и се намира в градската градина на гр. К., до комплекс „Р.“. Около 15.20 часа той и Ъ. М. действително били на това място.

Е.С. държал в джоб на анцунга си остатька от марихуаната, която бил закупил от подс. Т..

Там полицаите при ОДМВР гр. К. св. В.Б. и св. И.А. го спрели и отвели в сградата на областната дирекция. Св. Б. му извършил обиск по реда на чл. 80 от ЗМВР. В левия джоб на анцунга му намерил увито в полиетиленов плик топче с неправилна форма, съдържащо зелена суха листна маса, която при извършения полеви наркотест реагирала на канабис.

Полицаят попитал обискирания откъде се е снабдил с наркотичното вещество, при което св.

С. отворил на телефона си страницата от „Ф.“, на която била поместена снимка на лицето на 2 подсъдимия. Съобщил, че сниманият е продавачът на марихуана. Полицаите познавали Т. във връзка с работата си. След това св. С. споделил, че сделката се състояла на шосето точно преди с. Ш., до където по уговорка с продавача Т. се придвижил с такси.

Видно от Протокол за разпознаване на лица и предмети по снимки от 11.01.2023 год., към който е приложен и фотоалбум, св. Е.С. е разпознал подс. В. Т. като лицето, от което е закупил намерената при споменатия обиск марихуана.

Въпросното наркотично вещество било предадено с Протокол за доброволно предаване от 10.01.2023 год. от св. Б. на разследващ полицай и приобщено като веществено доказателство по досъдебното производство. Било експертирано, като видно от заключението на извършената физико-химическа експертиза представлява растението коноп /марихуана, канабис/ и има активен наркотично действащ компонент

„тетрахидроканабинол“ от 13 % (тегловни проценти). Нетното му тегло е измерено на 2. 89 грама /преди изследване/, а неизразходвания остатък възлязъл на 2.5 грама.

Този остатък бил предаден на Агенция „М.“, Ц. гр. С. с Приемателно-предавателен протокол № ***/06.02.2023 год.

Видно от приетите като доказателства Писмо № **/26.07.2023 год. на заместникминистър на здравеопазването и Писмо № **/01.08.2023 год. на заместник-министър на земеделието и храните, на подсъдимия В. Т. не е издавано разрешение за дейности с наркотични вещества по реда на Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите, нито разрешение за отглеждане на растения от рода на конопа /канабис/.

Към тази фактическа обстановка следва да бъде допълнено, че св. Е.С. също е осъден (задочно) за участие в наркосделката – с влязла в сила на 04.01.24г. присъда № ** по н.о.х.д.

№ ** на РС - К.. Част от посоченото наказателно дело е ДП № *** по описа на ОДМВР гр.

К., по отделени от което материали е образувано досъдебното производство по настоящото дело - № **

*

Преди доказателствения анализ ПАС трябва да се занимае с възраженията на защитата за допуснати на предходните две процесуални фази съществени процесуални нарушения.

1. Не се констатират твърдените процесуални недостатъци на обвинителната постановка. Заобикаляйки въпроса, че подновяването на отхвърлените с влязло в сила определение по чл. 248, ал. 5 НПК доводи на защитата не е допустимо, ПАС държи да отбележи, че не разбира оплакването за липса на конкретизация на обвинението. Според поддържаната идея на защитата, в обвинителния акт не били посочени времето и мястото на наркосделката, с което правото на подсъдимия да разбере в какво точно е обвинен, било съществено ограничено. Всъщност в обстоятелствената част на обвинителния акт и времето, и мястото са детайлизирани в необходимата за гарантиране на това право степен – продажбата на марихуаната се състояла един ден към 17.00 часа в първата десетдневка на м.

3 януари 23г., в село Ш.. Вярно е, че в диспозитива е инкриминиран целият месец януари, но с присъдата периодът е стеснен, като обвинението за времето от 11.01.23г. до 31.01.23г. е счетено за неоснователно. Редуцирането е обосновано с посочения именно в обвинителния акт факт на изземване на остатъка от продадената марихуана на датата 10.01.23г., така че не представлява процесуална изненада.

2. Не се приема за основателно мнението на адв. П., че липсата на оформен фактически извод за купеното количество марихуана водело до непълнота на обвинението и злепоставяло възможността за ефективна защита. От една страна, сделката е конкретизирана чрез друг свой съществен параметър – цената. От друга страна, количеството купен канабис не е прието нито като квалифициращо, нито като отегчаващо обстоятелство, така че не може да се твърди, че липсващата информация за грамажа накърнява изискванията за справедлив процес. Всъщност продаденото количество не е и част от обвинителната постановка, доколкото е инкриминиран остатъкът от него (намерен при обиска на св. С.). Отделен е въпросът, че защитната теза не е ориентирана към опровергаване на някакво количество, а към цялостното отхвърляне на обвинението за продажбата.

**

Разглеждайки съществото на делото, ПАС ще отбележи, че изложените в мотивите на присъдата фактически констатации, които са залегнали и в обвинителния акт, са коректни и се споделят. Те са базирани на необходимите и достатъчни доказателствени източници, чието събиране, проверка, анализ и оценка не са се отклонили от правилата на наказателния процес. Решаващата инстанция се е позовала на показанията на св. С., дадени пред съдия на първата процесуална фаза и прочетени на основание чл. 281, ал. 1, т. 4, пр. 1 НПК, след като щателно, но безуспешно го е издирвала. Досъдебните показания на другия свидетелочевидец, който също не е могла да открие след продължително издирване - Ъ.Е.., правилно е окачествила като неизползваеми, при положение че не са дадени пред съдия и не било получено синхронно съгласие на всички процесуални страни за тяхното приобщаване към доказателствената маса. Правилно е кредитирана като обективно и компетентно изготвена ФХМ, която е предоставила специални знания за вида, количеството и съдържанието на престъпно държаното наркотично вещество, а сетне правилно е изчислена и стойността му.

Въззивната проверка констатира по-нататък, че съдът от първата инстанция не е допуснал неглижиране на доказателствени източници, преиначаване на тяхното съдържание, игнориране на доводи и съображения на страните. Противоречията в доказателствения материал са решени съобразно изискването по чл. 305, ал. 3 НПК, а правилата на обективната логика са следвани неотклонно.

Главен източник на доказателствени сведения за твърдяната от обвинението наркосделка – това са показанията на св. Е.С., купувачът на процесната марихуана.

Първоинстанционният съд е прав да определи тези показания като надеждни, доколкото съответстват на редица факти, случили се преди и след сделката, отличават се с детайлност, 4 съдържат логически свързани изявления, пък и звучат убедително.

Удачно е разрешено разминаването между твърденията на свидетеля и обясненията на подсъдимия, който е категоричен, че не го е снабдил с процесния наркотик. С основание кържалийският съд се е доверил на купувача, и то не само заради посочената по-горе характеристика на неговите показания, а и поради обстоятелството, че с уличаването на подсъдимия св. С. не е облекчил своето положение, а всъщност е стабилизирал оформящата се обвинителна теза за своето престъпно участие (предмет на споменатото по-горе ДП № ***). Нещо повече, може да се каже, че е посочил отегчаващо обстоятелство в своя вреда, твърдейки купуване на марихуаната, вместо по-малко укорим начин на снабдяване – например намиране.

Що се отнася до предположението на подсъдимия, че свидетелят го „натапя“, за да спаси истинския продавач, който е „вероятно негов роднина или близък“, то е очевидно голословно, доколкото по делото няма каквито и са данни за другиго, с когото С. да се е срещал онзи ден в село Ш.. Освен това, както правилно е отбелязала първата инстанция, най-заблуждаващият ход при желание да се скрие истината за личността на продавача, би бил твърдение за закупуване на наркотика от непознато лице.

Не се възприема лансираната при въззивните прения идея на защитата, че включително показанията на св. С. при досъдебния му разпит пред съдия били негодни да подплатят обвинението, след като преди провеждането на този разпит на 11.01.23г. подсъдимият е можело да бъде привлечен като обвиняем (в което свое качество би имал законова възможност да присъства и да задава въпроси на разпитвания). Адв. П. изрази убеждение, че на датата 11.01.23г. нейният доверител вече бил известен като участник в наркосделката, т.е. е трябвало да му бъде повдигнато обвинението. Респ. предложи тезата, че като не бил обвинен официално, било осуетено задължението на разследващия орган да му се осигури участие в разпита на главнния свидетел. Това мнение не е издържано дори като предположение – г-н Т. е привлечен като обвиняем над половин година по-късно, като междувременно досъдебното производство е било спряно. Така че за заобиколяне изискването на чл. 223, ал. 2 НПК не може да става дума. Следва да се добави, че не е налице и недопустимо избързване с разисквания разпит пред съдия на св. С., след като той е обявил при първоначалния си разпит (пред разследващия орган, вж. л. 16 ДП), че след два дена заминава в чужбина за дълго време. Напротив, налице е похвално усилие да се закрепят неговите показания ПРЕДИ задграничното му пътуване.