Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 21.02.2020, Апелативен съд - Бургас

Съд
Апелативен съд - Бургас
Дело
235/2019
Подписан
21.02.2020

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 57, ал. 1, т. 2, б. "а" · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 115 · Наказателен кодекс
  • чл.118 · Наказателен кодекс
  • чл.11, ал.2, предл.1 · Наказателен кодекс
  • чл.128 · Наказателен кодекс
  • чл.31, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.36 · Наказателен кодекс
  • чл. 54 · Наказателен кодекс
  • чл.55 · Наказателен кодекс
  • чл.58а · Наказателен кодекс
  • чл.58а, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл. 59, ал. 1 · Наказателен кодекс
  • чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл. 281, ал. 1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.314, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.369а · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.371, т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.372, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс

Р

Е Ш Е Н И Е

№

194/21. 02. 2020 г. гр.Бургас

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

БУРГАСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД наказателно отделение

На дванадесети ноември

2019 година в публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ДЕНИЦА ВЪЛКОВА

ЧЛЕНОВЕ:

ГАЛИНА ТОДОРОВА

ПЕТЯ

ПЕТРОВА

Секретар: ЕЛЕНА ГЕОРГИЕВА

Прокурор: КРЕМЕНА СТЕФАНОВА

Като разгледа докладваното от съдия Г.

ТОДОРОВА

ВНОХ дело № 235 по описа за 2019 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда № 263/06.11.2018 год. по НОХД № 438/2018 год. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия П.

М. Л., със снета по делото самоличност, неосъждан, ЕГН … за ВИНОВЕН в това, че на 08.10.2017 г. на място, отстоящо на около 58 метра вляво от Републикански път № III – 7305 - в посока село Ч., общ. Р., обл. Б., което място е част от поляна, намираща се в ромската махала на с. В., общ. Р., обл. Б., умишлено умъртвил С. Д. Ж. , ЕГН **********, поради което и на основание чл. 115 и чл. 54 НК го ОСЪДИЛ на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ДВАНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

На основание чл.

57, ал. 1, т. 2, б. “а“ ЗИНЗС съдът е определил първоначален „строг“ режим за изтърпяване на наказанието.

ПРИСПАДНАЛ е на основание чл. 59, ал. 1 НК времето, през което подсъдимият Л. е бил задържан, считано от 09.10.2017 г. до привеждане на присъдата в изпълнение.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати на гражданските ищци К. И. А. с ЕГН **********, С. И. А. с ЕГН **********, С. И. Й. с ЕГН **********, В. И. А. с ЕГН **********, А. И. Й. с ЕГН ********** и М. Д. Ж. с ЕГН **********, всички с постоянен адрес с. В., общ. Р., обл. Б., сумата от по 10 000 /десет хиляди/ лева за всеки един от гражданските ищци, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди, произходящи от престъплението по чл. 115 НК, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 08.10.2017 г. до окончателното им изплащане.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати на С. И. Й. с ЕГН ********** и на В. И. А. с ЕГН ********** сумата от по 750 /седемстотин и петдесет/ лева за всеки един от тях, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди от престъплението по чл. 115 НК, ведно със законната лихва върху сумите, считано от 10.10.2017 г. до окончателното им изплащане.

ОТХВЪРЛИЛ е като неоснователен предявения от С. А. Ж. от гр. К. с ЕГН ********** срещу подсъдимия П. М. Л. граждански иск за сумата от 80 000 /осемдесет хиляди/ лева, претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 115 НК, ведно със законна лихва, считано от 08.10.2017 г. до изплащането на сумата.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас държавна такса в размер на 2400 /две хиляди и четиристотин/ лева съобразно уважените размери на гражданските искове за неимуществени вреди, както и държавна такса в размер на 100 /сто/ лева съобразно уважените размери на гражданските искове за имуществени вреди.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати на С. И. Й. с ЕГН ********** и В. И. А. с ЕГН ********** сумата от 2000 /две хиляди/ лева, представляваща направени от тях разноски за адвокатско възнаграждение в досъдебното производство и в съдебното производство.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати по сметка на ОД на МВР - Бургас направените по делото разноски на досъдебното производство в размер на 2443.94 /две хиляди четиристотин четиридесет и три лева и деветдесет и четири стотинки/лв.

ОСЪДИЛ е подсъдимия П. М. Л. да заплати по сметка на Окръжен съд - Бургас направените разноски в съдебното производство в размер на 1108.92 /хиляда сто и осем лева и деветдесет и две стотинки/ лв.

С присъдата съдът е постановил веществените доказателства:

-

1 брой червено на цвят яке със сиви и черни ленти, 1 брой светлосини дънки, 1 брой синя тениска и 1 чифт маратонки, иззети при огледа /аутопсията/ на трупа на С. Ж. , да бъдат върнати след влизане на присъдата в сила на наследниците К. И. А., С. И. А., С. И. Й., В. И.

А., А. И. Й. и М. Д. Ж. ;

-

1 брой долнище на анцуг, черно на цвят, със сини кантове отстрани, с надпис „S.“, 1 брой горнище на анцуг, тип анорак със сиви ленти и надпис „T.“ и 1 чифт мъжки обувки, тип маратонки, без връзки, да бъдат върнати след влизане на присъдата в сила на П. М. Л.;

1 брой газов фенер, ведно с парченца стъкло и 1 брой дървен кол, с приблизителна дължина 140-150 см да бъдат унищожени след влизане на присъдата в сила.

Недоволен от така постановената присъда е останал служебният защитник на подсъдимия Л. , адв. З. от АК- Бургас, който е обжалвал същата със съображения за неправилност, незаконосъобразност и явна несправедливост на наложеното наказание. Претендира изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание, както и размера на присъдените на гражданските ищци обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди.

В съдебно заседание представителят на А. п. – гр. Б. заявява, че поддържа изцяло първоинстанционната присъда, която намира за обоснована, законосъобразна и правилна. Намира, че фактическата обстановка е обективно, всестранно и пълно изяснена, съобразно изискванията на чл.13 и чл.14 от НПК. Сочи, че са събрани относими и обективни доказателства за обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като е спазен процесуалния ред, гарантиращ тяхната годност. Намира за безспорно установен механизма на извършване на деянието, както и авторството на деянието, което не се оспорва от подсъдимия. Последният е оспорил единствено целта за нанасянето на ударите спрямо пострадалия. Сочи, че подсъдимият е действал със средства и по начин, годни да лишат пострадалия от живот, позовавайки се на силата, интензитета, последователността и насочеността на ударите в жизнено важни органи, и на експертното заключение за нанесени несъвместими с живота травми. Споделя извода на съда за намерението на подсъдимия да лиши от живот постр. Ж., а не просто да му го върне, за това че го е напсувал, предвид обстоятелството, че последният е бил в пияно състояние, много слаб и напълно безобиден. Поддържа правните изводи на съда досежно субективната страна на деянието. Не споделя съображенията на защитата за извършване на деянието в състояние на афект, както и че не е доказано обвинението за извършено деяние по чл.115 от НК, нещо повече би могло да се говори дори за наличие на квалифициран състав на убийство. Придържа се към обвинението, такова каквото е визирано в обвинителния акт. По отношение на наложеното наказание споделя аргументите на съда да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства при условията на чл.54 от НК, към минимума, което отговаря на извършеното деяние. По отношение на гражданските искове намира, че същите са определени по справедливост и не следва да се коригират, а искът на С. Ж. счита за правилно отхвърлен, поради недоказаност.

Моли съда да потвърди изцяло атакуваната присъда.

Повереникът на частните обвинители и граждански ищци- адв. В. заявява, че се присъединява към казаното от представителя на държавното обвинение. Намира присъдата за законосъобразна, обоснована и справедлива както по отношение на наложеното наказание, така и досежно присъдените обезщетения, и моли за нейното потвърждаване.

Защитата на подсъдимия Л. адв. З. , заявява, че поддържа въззивната жалба, като претендира изменение на присъдата и намаляване размера на наложеното наказание, което намира за прекомерно завишено, предвид направените от подсъдимия самопризнания, изцяло съответстващи на събраните по делото доказателства и изложените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти, както и несъответстващо на извършеното деяние. Навежда довод, че решаващият съд неоснователно е отказал на подсъдимия провеждане на съкратено съдебно следствие, като по този начин го е лишил от възможността да се възползва от определяне на наказанието по реда на чл.58а от НК, чрез неговата редукция с 1/3. Така определеното наказание намира за прекомерно завишено и моли въззивната инстанция да извърши цялостна проверка относно правилността на обжалвания съдебен акт и да измени присъдата, като намали размера на наложеното наказание, както и размера на присъдените обезщетения съобразно правилата за справедливост визирани в чл.52 от ЗЗД.

Подсъдимият в своя защита заявява, че съжалява за постъпката си и се присъединява към казаното от неговия защитник. Заявява, че наказанието му е прекомерно високо, както и че е искал провеждане на съкратено съдебно следствие.

В последната си дума моли да му се намали наказанието, тъй като същото е много голямо и изразява искрено съжаление за грешната си постъпка.

Въззивната жалба е подадена съгласно чл.318 от НПК в 15-дневния преклузивен срок за атакуване, предвиден в разпоредбата на чл.319, ал.1 от НПК, поради което същата се явява процесуално допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с доводите изложени в жалбата на защитата на подсъдимия, изслуша становищата на страните в съдебно заседание и анализира приложените по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, провери атакуваната присъда, както по отношение оплакванията на жалбоподателя, така и служебно изцяло, съгласно разпоредбата на чл.314, ал.1 от НПК, намира жалбата на защитника на подсъдимия за ЧАСТИЧНО ОСНОВАТЕЛНА.

Бургаският окръжен съд е провел съдебно следствие по общия ред, като с определение №174/10.07.2018год. постановено в разпоредително заседание от същата дата, е оставил без уважение молбата на защитника на подсъдимия за провеждане на съкратено съдебно следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, като е насрочил съдебно заседание за разглеждане на делото по общите правила. При разглеждането на делото съдът е изследвал всички относими към предмета на доказване обстоятелства. Анализирал е събраните в хода на ДП и съдебното следствие доказателства. Обективно, всестранно и пълно е изяснил фактите по делото и след правилна преценка на съвкупния доказателствен материал, обосновано е приел за установена следната фактическа обстановка:

Подсъдимият П. Л. , роден на . год., е без образование, не е женен и не е осъждан. Същият живеел с родителите си в с. В., община Р., област Б.. Баща му Р. И. издържал семейството, като ходел в гората да реже дърва. Много често подсъдимият му помагал.

На 08.10.2017 г. сутринта подс. П. свидетелите Р. започнали работа – св. И. режел дърва, а Л. и А. . ги цепели. Когато приключили, св.

И. се прибрал в дома си, а подсъдимият и Д. А. . отишли да цепят дърва на техни съселяни. Следобед те свършили работата си и с получените пари решили да се почерпят. Купили четири бутилки бира, всяка от които от по два литра и отишли в дома на св. А. , който се намирал в известната като „долната“ ромска махала на селото. Около 19.00 часа двамата били изпили около 6 литра бира. Подсъдимият увеличил звука на музиката от касетофона, на което се противопоставили пристигналата наскоро св. Р. (снаха на майката на Д. А. ов) и св. А. . Последният намалил звука, но подсъдимият отново го увеличил. Тогава св. А. казал, че няма да пие повече, а св. Х. изгонила подсъдимия от къщата. Това предизвикало раздразнение у подсъдимия.

Преди да се прибере в дома си в „горната“ махала, подс.П. Л. решил да се отбие в къщата на баба си М. А. ., която се намирала на близко разстояние от дома на Д.

А. .. Къщата била до поляна, на която по същото време бил пострадалият С. Д. Ж. с ЕГН **********, известен като „Б“.

На поляната имало стари вещи, които пострадалият бил започнал да пренася до дома си. С. Ж. бил в нетрезво състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 5.05 промила и се движел бавно, псувайки неадресирано на цигански език. Било на свечеряване. Подсъдимият познавал пострадалия и тъй като все още не бил паднал мрак, го познал. Раздразненият от преди П. Л. , чувайки псувните и действайки импулсивно, измъкнал дървен кол с дължина около 140-150 см и дебелина около 4-5 см от оградата на една от къщите наблизо. Приближил се до пострадалия от дясната му странична половина и като държал кола с двете си ръце, нанесъл силен удар с него в главата на Ж. Пострадалият паднал по гръб върху металната част на порцеланова мивка, намираща се на поляната, а след това се обърнал на лявата си страна и останал да лежи неподвижно на мястото, отстоящо на около 58 м вляво от Републикански път III-7305, в посока село Ч., общ. Р.. От удара с дървения кол той получил разкъсно-контузна рана на главата и тежка черепно-мозъчна травма, които след кратък промеждутък от време довели до смъртта му. Подсъдимият му нанесъл още един удар – с ритник в областта на черния дроб, след което се отправил към дома на баба си. Подсъдимият П. Л. оставил кола в двора и влязъл в къщата. В присъствието на свидетелите М. , А. И. - дъщеря на А. ., Т. И. и Т. М. – първият живеещ на съпружески начала с А. ., а вторият – с И. , подсъдимият казал, че е убил Б. с кол. После се нахранил, а след това се прибрал в дома си и легнал да спи.