Решение № 59 от 28.07.2025, Районен съд - Котел
- Съд
- Районен съд - Котел
- Дело
- Гражданско дело 119/2025
- Вид
- Решение № 59
- Подписан
- 28.07.2025
- В сила
- 28.07.2025
- Състав
- Катерина Георгиева Дедова
Цитирани разпоредби
- чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.238 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.239,ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 286, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 60 · Закон за кредитните институции
- чл. 287 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 59 гр. К., 28.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К. в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Катерина Г. Дедова при участието на секретаря Христина Д. Джондрова като разгледа докладваното от Катерина Г. Дедова Гражданско дело № 2025**10100119 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Образувано е п о искова молба от Уникредит Булбанк АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, чрез адв. М. Ц. срещу П. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Б б“ № ** и Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Б б“ № **, двамата в качеството си на наследници на А. Д. М., ЕГН **********, с която се иска всеки от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 499,23 лв., представляваща ½ от дължимата главница в общ размер на 998,46 лв. по договор за кредит за периода от 16.08.2024г. до 20.11.2024г., както и законната лихва за забава от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 53, 99 лв., представляваща ½ от общо 107,99 лв., дължима лихва за периода от 16.08.2024г. до 26.02.2025г.
В исковата молба се твърди, че А. Д. М. е кредитополучател по сключен договор за кредитна карта за физически лица № ССIR – 473 – 002462019 от 31.05.2019г. с ищцовото дружество. Навеждат се твърдения, че на 16.08.2024г. кредитополучателят е преустановил плащанията си на дължимите вноски за главница и лихва, като е изпаднал в забава. Твърди се, че е допуснато просрочие на дължимите по кредита вноски за главница и лихва, считано от датата на изпадане в забава – 16.08.2024г. В исковата молба се посочва, че с оглед просрочието Банката е направила договора за кредит предсрочно изискуем на дата 20.11.2024г. Твърди се, че Банката е изпратила покана до кредитополучателя за обявената предсрочна изискуемост и за доброволно уреждане на отношенията им, като в производството по връчване 1 на поканата чрез Български пощи ЕАД е установено, че А. М. е починала. В исковата молба се посочва, че към момента на подаване на исковата молба дължимите суми по договора все още не са изплатени, което обуславяло правният интерес на дружеството от воденето на настоящото производство.
Ищцовото дружество твърди, че видно от представено удостоверение за наследници на починалата А. М. същата е оставила за свои наследници двамата си сина – ответниците П. С. Д. и Г. В. Г.. Ищецът твърди, че лицата са приели наследството на своята майка, като по този начин са получили както правата, така и задълженията по него. Посочва се, че на основание чл. 60 от ЗН ответниците отговарят за задълженията на наследодателя им при равни квоти в размер на по ½ . С допълнителна молба с вх. № СД-02-08-858 от 09.04.2025г. ищцовото дружество е формулирало надлежен петитум срещу наследниците на починалия кредитополучател.
На тази основа се прави искане съдът да осъди ответниците, в качеството им на наследници на А. Д. М., да заплатят разделно при равни квоти от по ½ предсрочно изискуемото вземане на ищцовото дружество в общ размер на 1 106,45 лв., както следва: всеки един от ответниците да бъде осъден да заплати на ищеца следните суми: 499,23 лв., представляваща ½ от дължимата главница в общ размер на 998,46 лв. по договор за кредит за периода от 16.08.2024г. до 20.11.2024г., както и законната лихва за забава от момента на подаване на исковата молба до окончателното изплащане и 53, 99 лв., представляваща ½ от общо 107,99 лв., дължима лихва за периода от 16.08.2024г. до 26.02.2025г., която сума от 107, 99 лв. е формирана като сбор от възнаградителна лихва в размер на 63,51лв. и мораторна лихва в размер на 44,48 лв.
Претендират се и сторените в производство разноски.
В съдебно заседание ищцовото дружество не се представлява.
Постъпила е молба, в която се посочва, че се поддържа изцяло исковата молба, както и се прави искане за постановяване на неприсъствено решение, в случай че са налице законовите предпоставки за това.
В срока по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответниците.
В съдебно заседание, проведено на 28.11.2024 г. ответниците не се явяват и не се представляват.
Съдът, като взе предвид искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, намира следното:
Съдът намира, че е сезиран с искове с правно основание чл. 286, ал.1 вр. с чл. 287 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 286, ал.1 вр. с чл. 287 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, и по чл. чл. 286, ал.1 вр. с чл. 287 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно възникнало облигационно правоотношение между него и наследодателката на ответниците по договор за кредитна карта за физически лица, съдържанието на договора, така, както е посочено в исковата молба; изпълнение на 2 задължението си за предоставяне на главница, както и изискуемостта на задължението за връщане на сумата, нейният размер; че ответниците са наследници на А. Д. М.; кога са преустановени плащанията по кредита; че кредитът е станал предсрочно изискуем на 20.11.2024г.; че на кредитополучателя е било изпратено съобщение по реда на чл. 60 от ЗКИ за предсрочна изискуемост на кредита; размерът на непогасената главница; че за периода от 16.08.2024г. до 26.02.2025г. се дължи лихва и нейният размер.
Съдът е указал на ответниците, че е тяхна тежестта да опровергаят изложените в исковата молба твърдения и да установят основателността на възраженията си.
Разпоредбата на чл. 238, ал. 1 от ГПК предвижда възможност ищецът да поиска постановяване на неприсъствено решение при наличието на няколко отрицателни предпоставки - „Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие“.
Тези отрицателни предпоставки са налице по настоящото дело, тъй като ответниците не са представили отговор на исковата молба, не се явяват в първото заседание и не са направили искане за разглеждането му в тяхно отсъствие.
Ищцовата страна се възползва от правото си по чл. 238, ал. 1 от ГПК и в молба, подадена до съда преди първото съдебно заседание прави искане за постановяване на неприсъствено решение.
Съгласно чл. 239, ал. 1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение, когато:
1. на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание;
2. искът вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените възражения и подкрепящите ги доказателства.
От представените по делото писмени доказателствени средства може да бъде направен вероятен извод за основателност на претенцията.
Съдът, като съобрази и предпоставките по чл. 239, ал. 1 от ГПК, в първото съдебно заседание прекрати съдебното дирене и обяви, че ще се произнесе с неприсъствено решение.
Ето защо, с оглед наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, предявеният иск следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
При този изход на спора, в полза на ищцовото дружество се поражда правото да им бъдат заплатени направените разноски.
В настоящата инстанция е направил разноски в общ размер на 395,67 3 лв., от които 100 лв. за държавна такса и 295,67 лв. с вкл. ДДС разноски за адвокатски хонорар.
В съответствие с правилото на чл. 78, ал. 1 от ГПК в тежест на ответниците следва да бъде възложена за плащане сумата от общо 395,67 лв., от които 100 лв. за държавна такса и 295,67 лв. разноски за адвокатски хонорар.
При тези мотиви, Районен съд К.
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Б б“ № **, в качеството му на наследник на А. Д. М., ЕГН ********** да заплати на Уникредит Булбанк АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, по исковете с правно основание по чл. 286, ал.1 вр. с чл. 287 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 286, ал.1 вр. с чл. 287 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, и по чл. чл. 286, ал.1 вр. с чл. 287 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: 499,23 лв., представляваща ½ от дължимата главница в общ размер на 998,46 лв. за периода от 16.08.2024г. до 20.11.2024г. по договор за кредитна карта за физически лица № ССIR–473– 00246-2019 от 31.05.2019г., както и законната лихва за забава от момента на подаване на исковата молба (04.03.2025г.) до окончателното й изплащане и сумата от 53, 99 лв., представляваща ½ от общо 107,99 лв., дължима лихва за периода от 16.08.2024г. до 26.02.2025г. (като сумата от 107,99 лв. е формирана като сбор от възнаградителна лихва в размер на 63,51 лв. и мораторна лихва в размер на 44,48 лв.).
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Б б“ № **, в качеството му на наследник на А. Д. М., ЕГН ********** да заплати на Уникредит Булбанк АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, по исковете с правно основание по чл. 286, ал.1 вр. с чл. 287 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, чл. 286, ал.1 вр. с чл. 287 от ТЗ, във вр. с чл. 86 от ЗЗД, и по чл. чл. 286, ал.1 вр. с чл. 287 от ТЗ, във вр. с чл. 240, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, следните суми: 499,23 лв., представляваща ½ от дължимата главница в общ размер на 998,46 лв. за периода от 16.08.2024г. до 20.11.2024г. по договор за кредитна карта за физически лица № ССIR–473– 00246-2019 от 31.05.2019г., както и законната лихва за забава от момента на подаване на исковата молба (04.03.2025г.) до окончателното й изплащане и сумата от 53, 99 лв., представляваща ½ от общо 107,99 лв., дължима лихва за периода от 16.08.2024г. до 26.02.2025г. (като сумата от 107, 99 лв. е формирана като сбор от възнаградителна лихва в размер на 63,51лв. и мораторна лихва в размер на 44,48 лв.).
ОСЪЖДА П. С. Д., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Б б“ № **, да заплати на „Уникредит Булбанк АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата 4 от 197,84 лева – разноски по гр.д. № 119/2025 г. по описа на Районен съд К..
ОСЪЖДА Г. В. Г., ЕГН **********, с адрес гр. К., ул. „Б б“ № **, да заплати на Уникредит Булбанк АД, ЕИК 831919536, със седалище и адрес на управление гр. София, район „Възраждане“, пл. „Света Неделя“ № 7, сумата от 197,83 лева – разноски по гр.д. № 119/2025 г. по описа на Районен съд К..
Решението се постановява при наличието на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК.
Решението на основание чл.239,ал.4 от ГПК не подлежи на обжалване.
Препис от решението да се връчи на страните, което обстоятелство изрично да се удостовери в отрязъците от съобщенията.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5