Решение № 670 от 25.02.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 670 гр. София, 25.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ИЛИАНА Б. РАШКОВА

ЦЕКОВСКА при участието на секретаря ЛЮДМИЛА Р. ЧАНДЪРОВА като разгледа докладваното от ИЛИАНА Б. РАШКОВА ЦЕКОВСКА Административно наказателно дело № 20251110205974 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от ЗАНН .

Образувано е по жалба от Г. М. Ч., ЕГН ********** срещу Електронен фиш Серия К № 10549853 от 30.07.2024 г. на СДВР за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, с който на жалбоподателя, на основание чл. 189, ал. 4, във вр. с чл.

182, ал.4, ал. 1, т. 3 от ЗДвП е наложено наказание "глоба" в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания акт, като се моли същият да бъде изцяло отменен.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована за с. з., не изпрати представител - представя писмени бележки, в които изразява становище, че електронният фиш следва да бъде потвърден като законосъобразен.

Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Софийски районен съд, след като разгледа жалбата, обсъди доводите в нея и се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 04.10.2023 г. на Г. М. Ч. е връчен Електронен фиш Серия К № 1

6486782, издаден от ОДМВР Кюстендил, с който му е наложена глоба от 100 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП.

На 30.07.2024 г. в гр. София, по бул. „Александър Малинов“ с посока на движение от “Околовръстен път“ към ул. „Самара“, се движил лек автомобил ***, с рег.№ ***. Срещу бл.602 скоростта му е засечена от АТСС CORDON M2 MD 1196 и след приспаднат толеранс в полза на водача от 3% е установена на 73 км.ч. На същото място нямало поставени пътни знаци, указващи максималната разрешена скорост на движението на автомобилите.

Ограничението на максималната скорост, с която е допустимо да се движат ППС била 50 км. ч. за населено място, съобразно разпоредбата на чл. 21, ал.1 ЗДвП. Собственик на автомобила е В.Ц.К., която на 11.03.2025 г. в декларация по чл.188 ЗДвП посочила, че на 30.07.2024 г. автомобилът и е управляван от жалбоподателя. Представила и копие на свидетелството за управление на МПС. На Г. М. Ч. е издаден обжалвания електронен фиш, с който на осн. чл.

189, ал. 4, във вр. с чл. 182, ал.4, ал. 1, т. 3 от ЗДвП му е наложено наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение по чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приложените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства – ЕФ Серия К, № 6486782, издаден от ОДМВР Кюстендил, с дата и подпис за връчването му; Снимка към ЕФ Серия К, № 10549853, справка за собственост на МПС, Заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за изменение и допълнение на заповед за утвърждаване образец на електронен фиш на министъра на вътрешните работи, протокол № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023 г. от метрологична проверка на АТСС; протокол за използване на АТСС,; списък с намерени фишове; сертификат за завършен курс на обучение; ежедневна форма на отчет, справка картон на водача, справка за връчени ел.фишове, Декларация от В.Ц.К., копие от СУМПС, Писмо от Столична община вх.№ 215006/18.06.2025 г.

Приобщените по реда на чл. 283 от НПК доказателства, дават непротиворечива информация, въз основа на която се изяснява обективната истина по случая. Липсва основание за съмнение в тяхната достоверност.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното правна страна:

Жалбата е процесуално допустима – изхожда от легитимно лице, насочена е срещу акт, подлежащ на съдебен контрол в законоустановения за това срок.

2

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна, поради което атакуваният с нея електронен фиш следва да бъде потвърден.

При издаването на електронния фиш не са допуснати съществени процесуални нарушения, водещи до отмяна на последния и нарушаващи правото на защита на жалбоподателя.

Легалната дефиниция на понятието "електронен фиш" се съдържа в § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН, възпроизведена и в § 6, т. 63 от ДР на ЗДвП .

Електронният фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства.

Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП реквизити, поради което в електронния фиш не следва да се изписва името на издателя му и негов подпис, а само териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. Съгласно посочената разпоредба електронният фиш следва да съдържа още данни за мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката или мястото на доброволното заплащане. Неоснователни са доводите на жалбоподателя, че без необходимата конкретика е описано нарушението, мястото на извършването му, дата на издаване на обжалвания акт.

Атакуваният електронен фиш съдържа всички законови реквизити, както и е спазена процедурата по неговото издаване, поради което наведените от жалбоподателя възражения в тази насока се явяват неоснователни. ЕФ съдържа пълно и ясно описание на нарушението, което дава възможност на наказаното лице да узнае в какво нарушение е обвинен.

Видно от приложения протокол за използване на автоматизираното техническо средство за контрол на скоростта и ежедневната форма на отчет в същите коректно са описани датата и мястото на контрол, посоката на движение на контролираните МПС, използваното АТСС, датата на която същото е преминало метрологична проверка и датата на годността му за експлоатация, имената на служителя, който го е разположил и настроил, 3 съгласно изискванията за обслужване на производителя и нормативните предписания.

В обжалвания електронен фиш се сочи, че с деянието си жалбоподателят е нарушил виновно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП .

Нарушението на това задължение е възведено като наказуемо със състав на административно нарушение, който по настоящата хипотеза е в разпоредбата на чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП , според която водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва, както следва: за превишаване над 21 до 30 km/h - с глоба 100 лв.; Вмененото нарушение не се изразява в неспазване на указана максимална скорост с пътен знак В26, а за неспазване на общото правило за населено място по см. на чл. 21, ал.1 ЗДвП.

Знаци, сигнализиращи за различна стойност на скоростта, която не трябва да се превишава, в процесния участък не са установени.

Нарушението е установено с техническо средство - система за контрол на скоростта на моторни превозни средства с вградено разпознаване на номера и комуникации, вписано в регистъра на одобрените за използване типове за измерване и видно от приложения протокол от метрологична проверка същото е преминало успешно последваща проверка.

Осъществен е от обективна и субективна страна състав на административно нарушение, за което жалбоподателят е наказан. От субективна страна деянието е извършено виновно при форма на вина - пряк умисъл.

От 7.09.2025 г. е настъпила законодателна промяна на чл. 182, ал. 4 от ЗДвП, съгласно която за нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП не е предвидено удвояване на наказанието глоба, ако е извършено в условия на повторност. Спазвайки принципа по чл. 3, ал. 2 от ЗАНН следва да се приложи по-благоприятната за нарушителя разпоредба и издадения електронен фиш да се измени като се изключи квалифициращия признак "повторност" и се приложи закон за по-леко наказуемо административно нарушение, а именно чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП .

Предвид изхода на делото, претенцията на процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение е основателна с оглед изхода на делото. Според разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати по 4 сметка на СДВР юрисконсултско възнаграждение в размер на 40.90 евро лева за осъщественото процесуално представителство пред настоящата инстанция, в съответствие с предмета на делото и неговата фактическа и правна сложност.

Мотивиран от горното, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ Електронен фиш Серия К № 10549853 от 30.07.2024 г. на СДВР, като преквалифицира нарушението от извършено в условията на повторност, в основния състав по чл. 182, ал. 1, т. 3 от ЗДвП и НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание глоба от 200 лева на 100 лева с равностойност 51, 13 евро /петдесет и едно евро и тринадесет евроцента/.

ОСЪЖДА Г. М. Ч., ЕГН ********** да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи сумата от 40,90 евро, представляваща разноски за юрисконсулт.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд -София град в четиринадесет дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5