Решение № 1378 от 21.12.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 1378 гр. Пазарджик, 20.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мира Мирчева при участието на секретаря Иванка Панчева като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №

20235220100272 по описа за 2023 година взе предвид:

Производството е образувано по иск, предявен от Община Пещера срещу "Сигма-Строй" ООД - гр. Пазарджик за осъждането на ответника да заплати на ищеца сумата 10 000 лв., представляваща неустойка по сключен между страните договор за извършване на строително-монтажни работи за повишаване на енергийната ефективност на сгради, собственост на общината, една от които е ритуалната зала в гр. Пещера. Претендира се и законната лихва от предявяването на иска. Иска се овластяване на Община Пещера да извърши за сметка на ответника необходимите строително-монтажни работи за отстраняване на теча от покрива.

В исковата молба се твърди, че строително-монтажните работи са приключили и предадени, обектът е въведен в експлоатация на 20.03.2018 г. с подписване на акт образец 19, като гаранционният срок за този вид дейности е пет години от въвеждането в експлоатация.

Преди изтичането му, на 09.06.2022 г., била извършена проверка на сградата след подаден сигнал от служители. Било установено наличие на множество счупени, разместени и липсващи керемиди и капаци по покрива. С писмо от 13.06.2022 г. било уведомено за дефектите дружеството ответник, но то отказало да ги отстрани. С писмо в отговор било заявено, че при монтажа на керемидите е използван вароциментов разтвор, който при силни дъждове и лоши атмосферни условия губи от качествата си, но техническото задание е извършено от ответника съобразно проекта. Според ищеца обаче проектът не предвижда нито по какъв начин, нито с какъв разтвор да се монтират керемидите - това се избира от изпълнителя и в случая той е избрал неправилна технология и материал. Едноулучните 1 керемиди се свличат по покривните плоскости, нарушена е вследствие на ремонти и хидроизолацията, възможен е теч по носещата покривна конструкция и подпокривното пространство, полиетиленовото фолио събира вода, което е предпоставка за теч и в залата.

Многократните опити за разговор с ответното дружество не дали резултат. Освен че не извършил строителството съобразно изискванията за качество, ответникът не изпълнил и друго свое задължение по договора - след обявяването в несъстоятелност на застрахователя на гаранцията за изпълнение и поддръжка не представило нов договор за застраховка с друг застраховател, както предвиждал чл. 60, ал. 1 от договора, с което ограничило възможността на общината да защити правата си при неизпълнение на договора.

Исковете са с правно основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД и чл. 80, ал. 1 във връзка с чл. 265, ал. 1 от ЗЗД.

Вторият иск според практиката на съдилищата е самостоятелен и допустим и е също оценяем, като цената му е равна на стойността на работите, за които се иска овластяване да бъдат извършени.

Ответникът е представил отговор, с който оспорва иска. На първо място в отговора се сочи, че исковата молба е нередовна - не е посочена цена на иска, не се сочи за неизпълнение на кои задължения се претендира неустойка, а това затруднява защитата на ответника, също така в обстоятелствената част се съдържат разнопосочни и противоречащи си твърдения: говори се за вреди от некачествено изпълнение и за гаранционна отговорност, едновременно с това е развита теза за предпоставки за обезщетение за неизпълнение, като двата вида отговорност имат коренно различни последици. На второ място, прави се искане за овластяване на Община Пещера, каквото правомощие според ответника съдът няма, а изложените обстоятелства навеждат на съвсем друг иск. Искът се оспорва и по основателност по отношение на първия иск, а за втория се заявява, че ще се вземе отношение по него след предявяване на редовен иск. По основателността на първия от исковете заявява, че не е уточнена нито причината за сигнала, нито мястото на липсващите и разместени керемиди; говори се за ремонти, довели до нарушаване на хидроизолацията, но ответното дружество изобщо не е уведомявано за такива ремонти. Според ответника разместените, счупени и т.н. керемиди не са дефект на строителните работи, а са резултат на човешка намеса, евентуално на природно бедствие. Възможно е върху тях да е стъпвано при ремонтите, а това е противопоказано за този тип керемиди. Колкото до използваните материали, те са одобрени от ищеца и са част от документацията по изпълнението на поръчката, вароциментовият разтвор за лепене е заложен в проекта и приет с изричен акт, едноулучните керемиди също са заложени в проекта, а изпълнението е съобразно него.

Изтекъл е срокът на гаранционната отговорност - става дума за основен ремонт и рехабилитация, срокът за които е 4 години. Колкото до застрахователния договор, той продължава действието си, независимо от промените при застрахователя.

По редовността на исковата молба съдът е изразил становище в определението за насрочване на делото по чл. 140 от ГПК.

В хода на делото страните поддържат становищата си.

2

В писмена защита ответната страна заявява, че ищецът е посочил в петитума на исковата молба една клауза от договора (чл. 68, ал. 3) като основание за претендираната неустойка, а едва в писмените бележки - друга (чл. 67, ал. 2 и ч. 68, ал. 2 и ал. 3), но независимо от противоречивите и неясни твърдения неустойка по този ред може да се търси само при лошо или некачествено изпълнение, каквото няма в случая. Твърденията в исковата молба за лошо или некачествено изпълнение са били напълно опровергани от доказаттелствата: вещото лисе е било категорично, че "проектът е сгрешен", тъй като "не предвижда и не дава възможност за спазване на строителните правила и норми при редене на едноулучните (турски) керемиди". Работата е приета и цялата документация е подписана без забележки, проектът е изпълнен, а още повече особеностите на програмата "Региони в растеж", по която е финансиран, изисква точно изпълнение на одобрения проект. Това, че самият проект не отговаря на строителните норми и правила, не може да бъде вменено във вина на изпълнителя. Дори да се приеме, че е използвана неправилна технология, тя е била заложена и одобрена от възложителя и на основание чл. 65, ал. 2 във връзка с чл. 193 от от ЗЗД продавачът (изпълнителят) не отговаря за дефекти, които са се знаели от другата страна. Не може да се твърди и задължение за отстраняване на скрити дефекти, възникнали по време на гаранционния срок, тъй като тези дефекти отново трябва да са следствие на лошо изпълнение на строителството, а не на механични повреди вследствие на действие на трети лица, форсмажорни обстоятелства и т.н. В случая се е установило, че така нареченият дефект е следствие или на лоши метеорологични условия, или на човешко действие. Освен изложеното, общината не е спазила процедурата за установяване на т.нар. дефекти - няма съвместен оглед, не е изискано становището на изпълнителя. Излагат се отново и доводите от отговора за непредставянето на гаранция и за неприложимостта на чл. 80 от ЗЗД, като още ответникът счита, че субсидиарно прилагане на този текст от ЗЗД е несъвместимо с целите и принципите на специалния закон - ЗОП, който дори изрично забранява да бъде заменян изпълнителят.

Ищцовата страна излага допълнителни доводи за това, че дружеството ответник като имащо опит в строителството е следвало, вместо да използва вароциментов разтвор, който няма да доведе до качествено изпълнение, да сигнализира участниците в строителния процес, че проектът не отговаря на строителните правила и норми.

От писмените доказателства и заключенията на вещите лица, в частност на вещото лице по строително-техническата експертиза, се установява следната фактическа обстановка:

На 07.06.2017 г. въз основа на проведена процедура по възлагане на обществена поръчка между страните бил сключен договор с предмет "Строително-монтажни работи за повишаване на енергийна ефективност на сгради на територията на гр. Пещера с 4 обособени позиции", с финансовата подкрепа на Оперативна програма "Региони в растеж".

Дружеството ответник като изпълнител по договора се задължило да извърши строителномонтажните работи съобразно предварително изготвен и одобрен инвестиционен проект.

При необходимост от допълнително извършване на проектантски работи изпълнителят следвало да уведоми възложителя за възникналата необходимост от допълнително 3 проектиране (чл. 4, ал. 2, т. 6 от договора).

Чл. 67 от договора урежда забавеното по време изпълнение, а чл. 68 - неизпълнението или неточното по качество и количество изпълнение. Според чл. 67, ал. 2 при забавено изпълнение се дължи неустойка в размер 1000 лв. за всеки ден забава, но не повече от 50000 лв., при лошо или частично изпълнение - 5 на сто от стойността на неточно изпълненото задължение, а при пълно неизпълнение - 10 на сто: "За всяко друго неизпълнение на задължение по договора, дефинирано изрично или . Последният вид неустойка е тази, която се претендира с исковата молба.

Обособена позиция N 1 била процесната сграда - ритуална зала, паметник на културата, чийто вид следвало да се запази непроменен.

Проектът предвиждал, наред с останалите дейности, топлинно изолиране на покрива на сградата - "/между ребрата на таванския гредоред/ с топлоизолационен материал - 100 мм минерална вата". Предвиждало се "цялостно топлоизолиране на скатния покрив, включително свързаните с това съпътстващи мерки. Подмяна на компрометирана дървена конструкция и дъсчена обшивка. Полагане на хидроизолационен слой. Частична подмяна и пренареждане на покривното покритие от едноулучни керамични керемиди".

На 22.03.2018 г., след предходно посочване и отстраняване на недостатъци на извършеното, работата по договора била приета от възложителя със сертификат за окончателно завършване на работите, подписан от двете страни - за общината от кмета и от управителя за дружеството. След приемането на работата също неколкократно, видно от копията от разменена кореспонденция, общината сигнализирала строителя за установени малки недостатъци на изработеното, част от които били отстранени от строителя, а за други той отговарял, че не са свързани с неизпълнение на договорни задължения.

През февруари 2020 г. бил отнет лицензът за застрахователна дейност на "Чертасиг" ЗПАД застрахователно дружество със седалище в Румъния, действало в България чрез клон, с което бил сключен договор за застраховка на гаранция за изпълнение - застраховка на професионалната отговорност на строителя по смисъла на чл. 171 от ЗУТ, изисквана и от чл.

60 от договора в размер 5 на сто от неговата стойност. По делото е представено писмо от българския клон на застрахователното дружество до "Сигма Строй" ООД, в което се заявява, че с оглед отнетия лиценз всеки застрахован има право да прекрати договора си за застраховка, но ако не го направи, договорите остават в сила до изтичането на срока им.

На 13.06.2022 г. общината изпратила до дружеството писмо, с което го уведомила, че при проверка на 09.06.2022 г. е констатирано наличие на "множество счупени, разместени и липсващи керемиди и капаци по покрива на сградата" и поискала отстраняване на тези дефекти. В отговор то заявило, че видно от приложения към писмото на общината снимков материал, не се касае за дефекти, а или за човешка намеса, израз на "меко казано безстопанствено" отношение на общината към сградата, или за бедствие, включващо порой с градушка; и в двата случая счупените и разместени керемиди не са последица от некачествено изпълнение и строителят не носи отговорност. В следващо писмо общината 4 настояла, че установеното е резултат на лоши атмосферни условия, а видно от приложените анализи към техническото предложение на "Сигма Строй" ООД за изпълнение на поръчката е било предвидено при монтажа на керемидите да се използва варо-циментов разтвор, какъвто при проверката е забелязано да има само при покривните капаци. Отговорът на "Сигма Строй" ООД бил, че такъв разтвор е използван при монтажа на керемидите, но той не е лепило и не дава спойка с изолацията и летвите, при силни дъждове и лоши атмосферни условия губи от качествата си, отмива се и изтича в улуците и керемидите остават свободно лежащи, а едноулучните керемиди нямат закрепващи ръбове и се разместват при силен дъжд, вятър или обилен сняг, но не е ясно какво е довело и до счупването им.