Решение № 530 от 24.04.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 530 гр. Пловдив, 24.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен П. Чакалов

Членове:

Румяна Ив. Андреева Атанасова

Бранимир В. Василев при участието на секретаря Бояна Ал. Дамбулева като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно гражданско дело № 20235300500420 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258-273 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Н. С. С., чрез особения представител адв.М. Т.-Д. от АК Пловдив срещу решение № 4282/16.12.2022г. по гр.д. № 17805/2021г. на РС Пловдив, с което е осъден Н. С. С. ЕГН **********, адрес:

*** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес ***, представляван заедно от изпълнителните М.К. и С.С. сумата от 5000 (пет хиляди) лв., представляваща част от изплатеното от Гаранционен фонд по щета № 210055/27.02.2015 г. обезщетение от 150 000 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба - 10.11.2021г., до окончателното изплащане, както и сумата от 935 лв. (деветстотин тридесет и пет лева) за разноски за производството.

Решението се обжалва изцяло.

Решението се обжалва от особения представител на Н. С. С. като неправилно и необосновано. Сочи се, че съдът е извършил погрешен анализ на доказателствения материал по делото. Съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Нарушил е процесуалните 1 правила, свързани с преценка на доказателствата. Нарушил е чл.236 ал.2 от ГПК във връзка с т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС във връзка с преценката на доказателствата. Не се е аргументирал за претърпените неимуществени вреди. Липсват мотиви защо да приеме, че разноските от Гаранционния фонд в изпълнителното производство следва да бъдат присъждани в тежест на жалбоподателя. Сочи се, че решението е необосновано и следва да бъде отменено, като се отхвърли изцяло предявеният иск.

Постъпил е в срок отговор на въззивната жалба от Гаранционен фонд гр.София, с който жалбата се намира за неоснователна, а решението за правилно. Иска се оставяне на жалбата без уважение, потвърждаване на решението. Претендират се разноските за настоящата инстанция. Няма искания по доказателствата.

Пловдивският окръжен съд, Х-ти граждански състав, след като прецени данните по делото въз основа на доводите на страните и при дължимата служебна проверка, намира следното:

Въззивната жалба е допустима, като подадена в законния срок от легитимирани страни, внесена е дължимата държавна такса за въззивно обжалване и е изпълнена процедурата за отговор. Жалбата отговаря на изискванията на закона по форма, съдържание и приложения.

Обжалваното решение не е недопустимо или нищожно при постановяването му не е нарушена императивна материалноправна норма.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят Н. С., чрез особения представител, че съдът е извършил погрешен анализ на доказателствения материал по делото, а също че съдът не е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност. Конкретни нарушения съврзани с преценката на доказателствата във въззивната жалба не се сочат. Въззивният съд също не установява такива нарушения свързани с преценката на доказателствата. Ето защо липсва нарушение на чл.236 ал.2 от ГПК във връзка с т.19 от ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС във връзка с преценката на доказателствата.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят Н. С., чрез особения представител, че съдът не се е аргументирал за претърпените неимуществени вреди. По този въпрос важи задължителната сила на мотивите по влязлото в сила решение №5786/11.07.2016г. по гр.д. №12167/2015г. на СГС /л.24-27/, 2 като решението е постановено с участието на Н. С. като трето лице помагач на ответника - Гаранционен фонд и съдът в настоящия процес няма право да пререшава въпроса за това дали са причинени неимуществени вреди и как те следва да се оценят /чл.223 ал.2 от ГПК/.

Неоснователно е възражението на жалбоподателят Н. С., чрез особения представител, че липсват мотиви защо следва да се приеме, че разноските от Гаранционния фонд в изпълнителното производство следва да бъдат присъждани в тежест на жалбоподателя. В уважения от РС Пловдив иск с правно основание чл.288 ал.1 т.2 б.“а“ от КЗ /отм./, която норма е продължена с чл.558 ал.7 от новия КЗ, няма включени разноски в някакво изпълнителното производство. Ето защо обжалваното решение на РС Пловдив като правилно следва да бъде потвърдено изцяло.

Предвид изхода на делото право на разноски се поражда в полза на страната взела участие в него, съразмерно на уважената, респективно отхвърлената част от предявената претенция. Ето защо в полза на въззиваемия - Гаранционния фонд гр.София следва да се присъдят разноски на основание 78 ал.1 от ГПК при следните предели. Такива направени в производството пред ОС-Пловдив в размер на сумата от 300 лв. за депозит на особения представител на жалбоподателя /л.15/ по представения списък с разноски /л.25/. Мотивиран така съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 4282/16.12.2022г. по гр.д. № 17805/2021г. на РС Пловдив.

ОСЪЖДА Н. С. С. ЕГН **********, адрес: *** да заплати на ГАРАНЦИОНЕН ФОНД с адрес *** сумата от 300 лв. за направени разноски пред въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

4