Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт № 172 от 10.11.2026, Окръжен съд - Смолян

Съд
Окръжен съд - Смолян
Дело
190/2026
Подписан
10.11.2026
В сила
10.11.2026

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

ПРОТОКОЛ

№ 172 гр. Смолян, 10.11.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:Петър Хр. Маргаритов

Членове:Дафинка Т. Чакърова

Елен М. Маламов при участието на секретаря Зорка Т. Янчева и прокурора Г. Х.

Сложи за разглеждане докладваното от Петър Хр. Маргаритов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20265400600190 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 10:00 часа се явиха:

За Окръжна прокуратура – Смолян, редовно призована, се явява прокурор Х..

Въззиваемият-подсъдим Р. Й. Р., редовно призован, се явява лично и със защитника си адв. Н. С., надлежно упълномощен по делото.

Прокурор Х.: Моля да се даде ход на делото.

Адв. С.: Моля да бъде даден ход на делото

Подс. Р.: Да се гледа делото.

Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото.

Поради изложеното Съдът

О П Р Е Д Е Л И :

Дава ход на делото.

Съдът разясни на страните правата им по реда на чл. 274 и 275 от НПК.

Отводи не постъпиха.

Съдът намира, че няма пречки да се открие съдебното следствие с 1 изготвяне на доклад по делото.

Поради изложеното Съдът

О П Р Е Д Е Л И:

Открива фазата на СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ с изготвяне на доклад по делото:

Производството по делото е образувано по подаден протест от Районна прокуратура - Смолян срещу постановена присъда по НОХД № 27/2026 г. по описа на Районен съд - Златоград. В присъдата са изложени доводи за неправилност на постановения съдебен акт, като според представителя на обвинението неправилно е направен извод, че деянието е маловажно по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК и по съставомерност на извършване на деянието.

В протеста не са направени нови доказателствени искания, като е поискано от Съда да се отмени присъдата и да постанови нова присъда, с която да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по реда на чл. 339, ал. 1 от НК.

Адв. С.: Нямам допълнения към направения доклад. Оспорвам протеста и съображенията, които са изложени в него. Представям, и Ви моля да приемете като писмени доказателства заверено копие от Удостоверение за професионална компетентност за автомобилен превоз на товари, Заверено копие № ********** за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение и фактура за започнат, но неприключил курс за обучение за АДР-консултант по отношение на подсъдимия Р. Р..

Прокурор Х.: По отношение на доказателствата предоставям на съда.

Нямам доказателствени искания.

Подс. Р.: Няма да соча други доказателства.

Съдът намира, че по делото следва да се пиемат писмените доказателства , представени от защитата като

О П Р Е Д Е Л И:

Приема и приобщава към доказателствения материал по делото заверени копия от Удостоверение за професионална компетентност за автомобилен превоз на товари, Заверено копие № ********** за международен автомобилен превоз на товари за чужда сметка или срещу възнаграждение и Фактура № ********** от 16.02.2026 година, издадена от 2

„Нушева и ПАМ АУТО“ ЕООД – гр. Пловдив.

Съдът намира че делото е изяснено от фактическа страна като Приключва СЪДЕБНОТО СЛЕДСТВИЕ.

Дава ход на СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ

Прокурор Х.: Уважаеми Окръжни съдии,

Поддържам протеста на Районна прокуратура - Смолян срещу Присъда № 4 от 09.09.2026 година по НОХД 27/2026 г. по описа на Районен съд – Златоград, с която подс. Р. Й. Р. е признат за невинен за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК. Изцяло се солидаризирам с описаното в протеста от колегата. Считам, че така постановената присъда е неправилна и незаконосъобразна. В случая е видно, че първоинстанционното разглеждане на делото - делото, е гледано по реда на съкратеното съдебно следствие, като в случая няма описана фактическа обстановка. Същата максимално е изяснена.

Единствено в случая се оспорват изводите, които е направил първоинстанционния съд. В случая е видно, че подс. Р. е бил признат за невиновен от двамата съдебни заседатели, като председателя на състава е подписал присъдата с особено мнение. Съвсем накратко относно мотивите, изготвени към присъдата, като Съдът е написал алтернативно, което за нас си противоречат. Прокуратурата в случая приема, че извършеното от подс. Р. не е съставомерно, тъй като е липсвал умисъл. Не съм съгласен с този извод. В случая същият е бил абсолютно наясно с държането на боеприпаси и взривни вещества в касата в таванската стая, тъй като са в едно не малко количество, което пък от своя страна обоснова възможността за втората предпоставка, която е приложена от Съда, за приложението на чл. 9, ал. 2 от НК, тъй като количеството взривни вещества е доста голямо и може да причини доста сериозни вреди не само на обвиняемия.

Ето защо, предвид всичко гореизложено, моля Съдът при признаване на подсъдимия за виновен и отмяна на присъдата на първоинстанционния съд. С оглед процедурата по настоящото съдебно следствие, обвинението все пак счита, че са налице изключително многобройни смекчаващи вината обстоятелства, приложен е чл. 55 от НК, като определите едно наказание, считам, че 5 (пет) месеца „лишаване от свобода“, при приложение на разпоредбата на чл. 66 от НК би изпълнило целите на закона. Моля също така с признаването на подсъдимия за виновен, да му бъдат възложени разноските 3 по делото.

Адв. С.: Уважаеми Окръжни съдии,

В качеството си на защитник на подс. Р. Р., заявявам, че оспорвам протеста с наведеното в него възражение, поддържано от уважаемия представител на Окръжна прокуратура – гр. Смолян. Считам първоинстанционния съдебен акт за правилен, законосъобразен и справедлив най-вече, поради което моля да оставите без уважение протеста и да потвърдите оправдателната присъда изцяло.Както на досъдебното производство (ДП), така и в съдебна фаза, бяха събрани множество писмени, гласни и веществени доказателства, в които се намират основните факти, имащи отношение към предмета на доказване по настоящия процес, и които установяват по безспорен начин наличието на предпоставки за приложение на чл. 9, ал. 2 от НК. Доверителят ми действително даде съгласие производството да протече по диференцираното следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, което ми звучи до голяма степен като спор между нас-защитата и държавното обвинение, единствено в частта за приложението на чл. 9. Съгласно цитираната разпоредба не е престъпно деянието, което макар и формално и да осъществява превенцията за предвиденото в закона престъпление, при условията на малозначителност и на обществена опасност, а неговата обществена опасност е реално незначителна. Това разбиране, което настъпи в първата инстанция и което поддържам пред Вас, не е в противоречие с утвърдените принципи относно обществено-историческата обусловеност в степента на обществената опасност на деянието.От всички събрани по делото доказателства, включително и от количеството, което твърди държавното обвинение, не е причинило невъзможност за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК за престъплението, в конкретния случай по чл. 339 от НК.

Напротив! Тъкмо защото малозначителността на деянието по чл. 9, ал. 2 представлява конкретно негово обществено качество, във всеки отделен случай е необходим внимателен и то комплексен анализ, без да се допуска абсолютизирането на някои от предпоставките и основанията за приложението му или отказа за приложението. В този смисъл считам, че правилно първата инстанция в мнозинството си, независимо от това, че само двамата съдебни заседатели са приели тази теза, приеха, че извършеното, макар и да осъществява формално предпоставката на чл. 339, не попада в хипотезата на маловажен случай. Също от събраните по делото доказателства, 4 действително се установява обстоятелството, че тези патрони и барут са били съхранявани от много време в касата, която се намира в семейната къща на моя подзащитен, като не без значение е обстоятелството, че те са придобити законно, когато подс. Р. е имал валидни разрешителни да носи и съхранение на ловно оръжие и боеприпасите към него. Няма спор, че в следствие на инициирано производство от бившата му съпруга това разрешително е било временно отнето, като той самият е предал на органите на МВР собствените пушки и патроните, които са се намирали в касата в гр. Пловдив. Тука и в първата инстанция пропуснах да спомена, че ако органите на КОС и в Пловдив и в Златоград бяха изпълнили съвестно работата си, нямаше да чакат той да ги носи тези пушки сам в районното управление, а трябваше да отидат на място и да ги вземат. Това като процедура е предвидено в специалния закон.Моля да отчетете обстоятелството, че барутът е бил в неразопакована, вътрешно запечатана опаковка, а и обстоятелството, което Районна прокуратура в мотивите към протеста сочи, е несъстоятелно. Държането на барут не е забранено по закон и всеки ловец може законно да придобие такъв барут и да прави патрони.Според Съда подсъдимият не е съзнавал обществено опасният характер на деянието и на обществено опасните последици, като според прокуратурата е нарушил и задължението да ги върне. Да, безусловно!

Повече от 15 години подсъдимият Р. е ловец и много добре познава нормативните правила за снабдяване, съхранение и транспортиране на боеприпаси. Той все още е вписан в ловната дружинка в гр. Златоград и много добре познава правилата. Ако не беше този инцидент, мисля че миналия месец щеше да си върне обратно пушката и патроните, за да продължи своето хоби! Но с течение на времето и със семейните, битовите проблеми, които е имал, действително е забравил, че в касата в Златоград са останали не чак толкова голямо количество, както казва Прокуратурата. Правилно, все пак според мен, Районен съд - Смолян приема алтернативно, че даже и формално да е осъществил хипотезата на чл. 339 от НК, са налице предпоставките на маловажен случай. Според мен, анализираното в достатъчна степен обстоятелство относно начина на извършване на престъплението, степента на обтягане на обществените отношения, предмет на защита, и всички други обстоятелства са от значение за степента на обществената опасност на деянието и положителните характеристични данни на подс. Р., които само ще маркирам, без да изпадам в подробности.На първо място, липсват каквито и да 5 е вредни последици и за едни и за други лица включително, макар че с постановление следва да се установи съставомерността на деянието.На следващо място, доверителят ми не е осъждан, трудовоангажиран е до м. октомври 2009 година, държал е тези боеприпаси - патрони и барут на обезопасено място в каса, до която други лица не са имали достъп. Съдействал е на органите на ДП. Обяснил е, показал е, предал е доброволно всичко и това признание не е формално, за да се ползва от привилегията на съкратеното съдебно следствие, а е заявена позиция още от самото начало, още от образуването на наказателното производство.На следващо място, имал е неукоримо поведение, липса на всякакви противообществени прояви, плаща издръжка на деца. Известно му е, че сигналът е постъпил от неговия баща, който е станал причина и повод органите да извършат претърсване и изземване. Същият този баща страда от много тежко психиатрично заболяване, за което моят подзащитен води вече години борба и за баща си, и за майка му и за сестра му, който страдат от агресивното поведение на баща им, който не желае да си пие хапчетата, т.е. и това е било основание моят подзащитен Р. да сведе до минимум посещението си в къщата, само когато е крайно наложително, да осъществи някаква съвместна работа.Всички тези обстоятелства в съвкупност, считам че еднотипно сочат за ниска степен на обществена опасност както на дееца, обосновават извода за приложението на маловажен случай. Признаването му за виновен, евентуалното осъждане на „лишаване от свобода“, които се претендират от държавното обвинение, било то и с приложението на чл. 66 от НК, ще бъде според мен неоправдано тежко за него наказание. Целите на наказанията по чл. 36, за неговата поправка и превъзпитание, както и възпитателно и предупредително действат спрямо него и другите членове на обществото, според мен вече са изпълнени. В самото производство, в което той вече участва толкова дълго време и в двете му фази, според мен вече е изиграло своят превъзпитателен и превантивен ефект по начин, по който съм сигурен, че повече никога няма да нарушава задълженията си като ловец и като гражданин. Евентуалното му наказание защитава с пълна сила закона, ще има временен ефект, освен наказанието, което евентуално ще му бъде определено, доверителят ми ще загуби и своята работа и лиценза си. Представих Ви доказателства, че се занимава с превозна фирма, която се занимава включително с превози на опасни товари, която фирма няма да може да управлява, тъй като там се изисква лицето, което 6 осъществява ръководна функция да не е осъждано. Липсата на приходи ще се отрази и на семейството и на издръжката на децата и на родителите му.Позволявам си да завърша своята пледоария пред Вас с известни сентенции, които ни учиха в университета – латинската „De minimis non curat lex“ законът не се занимава с малозначителност, на Монтескьо, различните наказания с извършвана жестокост, а второто е на Достоевски: „Човекът е тайна, който заслужава цял живот да бъде изследван.“ И може би тук е една от най-важните отговорности на правосъдието да не съди единствено деянието, изолирано от неговия контекст, а да оцени личността, конкретните обстоятелства и действителната обществена опасност на извършеното. Нещо, което според мене двамата съдебни заседатели на първата инстанция сториха.В този смисъл моля за Вашия съдебен акт