Решение № 18 от 17.01.2020, Районен съд - Харманли

Р Е Ш Е Н И Е

№ 17.01.2020г. гр.Харманли

В ИМЕТО НА НАРОДА

Харманлийски районен съд граждански състав на осемнадесети декември две хиляди и деветнадесета година в публично съдебно заседание в следния състав:

Районен съдия: Ива Гогова секретар: Антония Тенева прокурор: като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 629/2019г. по описа на РС-Харманли и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, вр. чл.240 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано по искова молба на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД, ЕИК: ..., със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „България” №.., действащ чрез пълномощника юрк.С., против А.М.Я., ЕГН: ********** с адрес ***, в която се сочи, че в законоустановения срок по чл. 415, ал. 1 от ГПК и в изпълнение на Разпореждане, постановено по ЧГД № 247/2019г. по описа на Районен съд - Харманли, предявяват настоящия установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 във вр. с чл. 415, ал. 1 от ГПК относно вземанията на заявителя срещу А.М.Я. в размер на 7482.96 лв. /седем хиляди четиристотин осемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляващи неизплатено парично задължение по Договор за потребителски кредит № **********. Вземането на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД произтичало от следните обстоятелства:

На 13.05.2018г. бил сключен

Договор за потребителски кредит № ********** между „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор от една страна и А.М.Я. (главен длъжник) и М. В. М. (солидарен длъжник) като длъжници от друга. Договорът бил сключен при следните параметри:

Сума на кредита: 3350 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската по кредита: 207.10 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %; Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 4970.40 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги: Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2512.56 лв.;

Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 104.69 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение: 7482.96 лв.; Общ размер на вноска: 311.79 лв.; Дата на погасяване: 20 ден от месеца.

Сочи се, че съгласно Декларации т.А към Договора за потребителски кредит (ДПК) неразделна част от него били Общи условия (ОУ), които били предадени при подписване на договора и с които длъжниците внимателно се запознали преди подписване на договора, приемали и нямали забележки към тях и се задължавали да ги спазват. Съгласно Декларации т.Г на клиента се предоставял безвъзмездно, на хартиен носител, в ясна и разбираема форма, на български език, информация във формата на Стандартен европейски формуляр. На базата на него и разяснения от страна на кредитен експерт от дружеството клиентът преценял доколко предлаганият ДПК съответства на неговите възможности и финансово състояние. Правели се разяснения и за допълнителния пакет от услуги, който предлагал дружеството, като при желание за ползването му клиентът подписвал Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни услуги.

Твърди се, че „ПРОФИ КРЕДИТ

България” ЕООД изпълнявал точно и в срок задълженията си по договора, като на 14.05.2018г. превел парична сума в размер на 3350 лв. по посочена от длъжника А.М.Я. банкова сметка (***еренция: 270PMWP181340017, от дата 14.05.2018г.). От своя страна, длъжникът поел задължение по Договор за потребителски кредит № **********, като го сключил за срок от 24 месеца, с месечна вноска по погасителен план в размер на 311.79 лв. и падежна дата 20-то число на месеца.

Предвид факта, че длъжникът не изпълнявал точно поетите с договора задължения и не направил нито една погасителна вноска, след изпадането в забава и съгласно уговореното и прието от страните в т. 12.3. от Общите условия към договора за потребителски кредит, а именно: ,,...КР може да обяви предсрочна изискуемост с писмено уведомление при настъпване на някое от следните обстоятелства: КЛ/СД просрочи две или повече последователни месечни вноски в пълен размер...", била обявена предсрочната изискуемост на Договора. На 29.08.2018 г. на длъжниците били изпратени уведомителни писма от страна на дружеството, с които били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост. Съгласно уговореното в ОУ при прекратяването на ДПК на основание т.12.3 от Общите условия, клиентът дължал остатъчните и непогасени вноски по погасителен план, включващи и възнаграждение при закупен пакет от допълнителни услуги, лихви за забава и такси.

Ответникът не направил никакви плащания по договора, предвид което дължал сумата от 7482.96 лв. /седем хиляди четитистотин осемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща неизплатено парично задължение по ДПК № **********. Поради неизпълнението на договорното задължение, „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, входирано в Районен съд - гр. Харманли. По заявлението било образувано ч.гр.дело № 247/2019г. Заповедта била връчена на длъжника при условията на чл.

47, ал. 5 ГПК и на „ПРОФИ КРЕДИТ България" ЕООД било връчено указание за предявяване на установител иск срещу ответника А.М.Я., получено от заявителя на 14.05.2019г.

С оглед гореизложеното, моли да се постанови решение, с което да се установи съществуването на вземане в полза на „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД срещу длъжника А.М.Я. с ЕГН **********, възникнало на основание неизпълнение на Договор за потребителски кредит № ********** в размер на 7482.96 лв. /седем хиляди четитистотин осемдесет и два лева и деветдесет и шест стотинки/, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК до изплащане на вземането. Претендира разноските по делото.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от страна на ответника.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Между ищеца

„ПРОФИ

КРЕДИТ България” ЕООД като кредитор и ответника А.М.Я. като главен длъжник и М. В. М. като солидарен длъжник бил сключен Договор за потребителски кредит №

********** от 13.05.2018г. Договорът бил сключен при следните параметри: Сума на кредита: 3350 лв.; Срок на кредита: 24 месеца; Размер на вноската по кредита: 207.10 лв.; Годишен процент на разходите (ГПР): 49.89 %;

Годишен лихвен процент: 41.17 %; Лихвен процент на ден: 0.11%; Общо задължение по кредита: 4970.40 лв. По избран и закупен пакет от допълнителни услуги:

Възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги: 2512.56 лв.; Размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги: 104.69 лв. Общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: Общо задължение по кредита и по пакета от допълнители услуги: 7482.96 лв.; Общ размер на вноска: 311.79 лв. Тези факти се потвърдиха от приетите като доказателства по делото заверени копия на Договор за потребителски кредит № ********** от 13.05.2018г.,

Общи условия кум договора за потребителски кредит, споразумение за предоставяне на пакет от допъолнителни услуги от 13.05.2018г., погасителен план към договора за потребителски кредит

На 14.05.2018г. ищцовото дружество превело паричната сума в размер на 3350 лв. по посочена от длъжника А.М.Я. банкова сметка ***умент за кредитен превод с референция: 270PMWP181340017 от 14.05.2018г.

Предвид неплащане на уговорените падежи на дължимите суми по договора ишецът е обявил същия за предсрочно изискуем в пълния му размер, като за целта е изпратил уведомително писмо до длъжниците чрез „Български пощи” ЕАД, като пратките са отбелязани като непотърсени, видно от приложените по делото известия за доставяне.

От заключението по съдебно-счетоводната експертиза се установява, че на 14.05.2018г. е преведена по сметка на ответника чистата стойност на кредита в размер на 3350 лв. Посочено е, че по кредита не са извършвани плащания от страна на длъжника. Вещото лице е установило дължима главница –

3350 лв., договорна лихва – 1620.40 лв., непогасено задължение за допълнителни услуги – 2512.56 лв.

Приложено е ч. гр. д. № 247/2019 г. по описа на Районен съд – Харманли, по което е издадена Заповед за изпълнение № 140/07.03.2019г. срещу солидарните длъжници А.Я. и М.Митков за сумите :

7 482.96 лв. – главница, 3.601.44 лв. – възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги, 30 лв.. – такси за извънсъдебно събиране на вземането, 22.15 лв. – лихва за забава, чедно законната лихва върху главницата от 01.03.2019г. до изплащане на вземането и разноски в размер на 150.70 лв. за държавна такса и 50 лв. за юрк.възнаграждение. Доколкото заповедта е връчена на длъжника при условията на чл.47 ал.5 от ГПК и във връзка с дадените от съда указания, в 1-месечния срок по чл.415 от ГПК ищецът е предявил установителния иск по чл.422 от ГПК за установяване дължимостта на вземанията си по заповедта.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявените кумулативно обективно съединени положителни установителни искове по чл.422 от ГПК за установяване на парични вземания са допустими, като е налице правен интерес от предявяването им, което се доказа и от приложеното ч.гр.д. № 247/2019 г. по описа на РС-Харманли, по което има издадена срещу ответника Заповед № 140/07.03.2019г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК за процесните описани по-горе суми. Исковете по чл.422 от ГПК са предявени в рамките на преклузивния едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК от активно легитимирана страна.

От събраните по делото доказателства се установява, че действително отв.А.Я. е сключил с „ПРОФИ КРЕДИТ България” ЕООД договор за потребителски кредит № ********** от 13.05.2018г., по силата на който съгл. заключението по съдебно-счетоводната експертиза и представения документ за кредитен превод с референция: 270PMWP181340017 от 14.05.2018г., на 14.05.2018г. ответникът е получил чистата стойност на кредита в размер на 3 350 лв., т.е. ищецът е изпълнил своето задължение по договора за кредит.

Ищецът в случая се позовава на настъпила предсрочна изискуемост на целия кредит, поради неплащане на уговорените падежи на дължимите минимум две последователни вноски съгл. чл.12.3.1 от Общите условия на ищеца към договора за кредит, която предсрочна изискуемост счита за настъпила с изпращането на уведомление до длъжника от 28.08.2018г., с което го уведомява за упражненото от него право да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. Това уведомление обаче, видно от приложеното известие за доставяне на „Български пощи” ЕАД не е достигнало до знанието на ответника, тъй като пратката е отбелязана като непотърсена. По делото липстват твърдения, а и доказателства, ищецът да е положил нужните усилия за намиране на ответника и надлежното му уведомяване за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита, доколкото не са налице данни същият да е бил търсен повече от веднъж на сочения от него адрес. Предвид това съдът счита, че ответникът реално не е уведомен за обявяването на кредита за предсрочно изискуем, поради което и към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК правото на кредитора да обяви вземанията си за изцяло предсрочно изискуеми не е надлежно упражнено.

Независимо от това следва да се вземе предвид посоченото в ТР от

02.04.2019г. по т.д.№8/2017г. по описа на ВКС, а именно че е допустимо предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост да бъде уважен само за вноските с настъпил падеж, ако предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение.

Съгласно същото решение предявеният по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Следователно допустимо е в случай, че бъде установена тяхната дължимост, да бъде установено съществуването на вноските с настъпил падеж към датата на приключване на съдебното дирене по делото, независимо че според съда предсрочната изискуемост на целия дълг не е настъпила към момента на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК. Това следва и от нормата на чл.235 ал.3 от ГПК, според която съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяването на иска, които са от значение за спорното право, което означава да се вземе предвид и настъпването на падежа на определени вноски след предявяването на иска по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК.