Решение № 260578 от 29.09.2020, Окръжен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е

Ш Е Н

И Е

№…………/…………09.2020 година, гр.

Варна

В ИМЕТО

НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН

СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание, проведено на четиринадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА СЪБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: КОНСТАНТИН ИВАНОВ

МАЯ НЕДКОВА при участието на секретаря Петя Петрова разгледа докладваното от съдия Мая Недкова въззивно гражданско дело № 1316 по описа на ВОС за 2020 год. за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.259 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба вх. № 2636/15.05.2020г. на „Енерго - Про Продажби“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик”, № 258, Варна Таурс – Г, чрез пълномощник срещу Решение № 109 от 31.03.2020г., постановено по гр.дело № 1556/2019г. на Районен съд Девня, 2 състав, с което е прието за установено в отношенията между страните, че Ф.И.А., ЕГН **********, Н.А.М., ЕГН ********** и Р.А. М., ЕГН **********, НЕ ДЪЛЖАТ на въззивникът сумата от 2557,92 лева /две хиляди петстотин петдесет и седем лева и

92 стотинки/ всеки от тях или общата сума в размер на 7673,77 лева / седем хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 77 стотинки/, начислена като корекция на сметка, за обект на потребление в гр.

Суворово, ул. “ Поп Харитон “ №7, за периода от 21.09.2017г. до 20.09.2018г. по фактура №********** от 26.08.2019г., за кл.№ ********** и аб.№**********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В жалбата е изложено становище за неправилност, незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното решение. Изложени са аргументи, че ищците Ф.И.А. и Н.А.М. не са в облигационни отношения с дружеството ответник, доколкото същите не са нито собственици на имота с адрес на потребление, нито потребители по силата на чл.4 ал.1 от ОУ на ответника. Поради това неправилен е извода на съда, че тези ищци са ползуватели на енергия в имота и съответно са легитимирани да предявят иск за установяване недължимост на сумата.

Въззивникът намира извършената корекционната процедура за законосъобразна, а предявения иск за неоснователен. Твърди се начислена сума за реално потребена от абоната ел. енергия, натрупана в т.н. скрит регистър, доказана с представения по делото протокол от БИМ, в качеството му на оторизиран и независим орган и заключението по СТхЕ. Потребителят е длъжен да заплаща стойността на ползваната в имота ел.енергия. Същата се дължи на основание чл.50 от ПИКЕЕ вр.чл.200 от ЗЗД.

Констативният протокол отразява действителното фактическо положение.

Доставчикът е спазил изискванията на чл.10 от ПИКЕЕ.Отправеното искане е да се отмени първоинстанционното решение и да се постанови друго, с което да се отхвърли исковата претенция, както и присъждане на направените в производството съдебно – деловодни разноски.

В съдебно заседание въззивникът чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение и да му се присъдят направените по делото разноски.Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на въззиваемия в случай, че същото надвишава минималния размер по наредбата.

.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е постъпил отговор от насрещната страна по жалбата, в който е изразено становище за неоснователност на оплакванията срещу постановеното решение, което намира за правилно и законосъобразно. Моли за потвърждаване на решението и присъждане на сторените в съдебното производство разноски.

В съдебно заседание по същество, чрез процесуалния си представител, с писмена молба, моли жалбата да бъде отхвърлена, както и да му се присъдят направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на въззивникът в случай, че същото надвишава минималния размер по наредбата.

За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искове предявени от Ф.И.А., ЕГН **********,

Н.А.М., ЕГН ********** и Р.А. М., ЕГН ********** срещу “Енерго - Про Продажби” АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр.Варна, Варна Тауърс - Г, ***, с правно основание чл.124 от ГПК, за приемане за установено, че ищците не дължат на ответника сума в размер на

2557,92 лева /две хиляди петстотин петдесет и седем лева и 92 стотинки/ всеки от тях или общата сума в размер на 7673,77 лева / седем хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 77 стотинки/, начислена като корекция на сметка, за обект на потребление в гр. Суворово, ул. “ Поп

Харитон “ №7, за периода от 21.09.2017г. до 20.09.2018г. по фактура №********** от 26.08.2019г., за кл.№ ********** и аб.№**********, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК.

В исковата си молба ищците твърдят,че са наследници по закон на Али Османов М., починал на 10.04.2000г.Наследодателят им е титуляр на посочената в исковата молба партида и абонатен номер с адрес на потребление на ел.енергия – гр.Суворово, ул.“ Поп Харитон“ № 7. Твърдят, че са ползуватели на ел.енергия на посочения адрес и партида и от това произтича правния им интерес от завеждане на настоящия иск. Излагат, че е извършена проверка на средството за търговско измерване и е констатирано неточно измерване на консумирана ел. енергия, поради което е начислена сметката за използвана ел.енергия, в размер на посочената сума.

Излага се в исковата молба, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, както и не са представени доказателства за реалното доставяне на количеството електроенергия посочено в становището. Оспорва се периода на извършената корекция, като произволно определен, както и поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури. Претендират уважаване на иска и присъждане на сторените по делото разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от

„Енерго-Про Продажби” АД, в който иска се оспорва като недопустим и неоснователен.

Излагат се аргументи, че задължението по фактура не е част от наследството на Али М. поради което за ищците не е налице правен интерес от оспорване на дължимостта му. Твърди се, че ищците не са доказали качеството си на потребители на ел. енергия на посочения адрес, освен това праводателя на ищците и ответника са в договорни отношения относно доставка на ел. енергия.По силата на ОУ обвързващи страните, такава обвързаност между ответника и ищците не съществува. Твърди се, че процесната сума представлява цена на потребено количество електроенергия, дължима по силата на съществуващото между страните продажбено правоотношение. Поддържа се, че е извършена проверка на средството за измерване, при която са спазени задълженията на ответника посочени в общите условия. За проверката е съставен констативен протокол, на основание чл. 50 от ПИКЕЕ. Изготвения с обективираните в него констатации е годно основание за изготвяне на становище за начисляване на ел. енергия на начислените суми за потребена ел. енергия. Доказано е потребеното количество ел. енергия различно от отчетеното, поради което заплащането му се дължи, на основание чл.200 вр.чл.183 от ЗЗД.

В съдебно заседание страните поддържат тезите си.

Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено от фактическа и правна страна, следното:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

От събраните по делото доказателства съдът, намира за установено следното от фактическа страна:

Според т.1 от ТР № 8/27.11.2013г. по т.д. № 8/2012г. на ОСГТК, в производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес да оспорва правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. Прието е, че с отрицателен установителен иск могат да се защитават и фактически състояния. В тази част, мотивите на решението са приложими по отношение и на отрицателния установителен иск за парично вземане.В конкретния случай ищците обосновават правния си интерес от така предприетата защита с твърдения, че като наследници на Али А. живеят в жилището му находящо се в гр.Суворово, ул.“Поп Харитон“ № 7. Същото е обект на потребление по договор за продажба на ел. енергия сключен между наследодателя им и ответника, който претендира плащане на исковата сума.

От Удостоверение за наследници, издадено на 02.09.2019г. от Община Суворово се установява, че А. О.

А. е починал на 10.04.2000г., като е оставил за свои законни наследници Ф.И.А. – съпруга и Н.А.М. и Р.А. М. – дъщеря и син.

По делото няма спор, а и е видно от приетите писмени доказателства, че ответното дружество е начислявало ел.енергия по партида с титуляр А. А. и след като същия е починал. Ищците Ф.А. и Р. М. са живущи на адрес – гр.Суворово, ул.“Поп Харитон“ №7.От събраните по делото гласни доказателства – чрез разпит на свидетеля А. А.,чиито показания съда кредитира в условията на чл.172 от ГПК и като базиращи се на лични впечатления, се установява, че ищцата Н.М. не живее постоянно в гр.Суворово, но когато пребивава в града същата живее при майката си и брат си на адреса на потребление – ул.“Поп Харитон“ № 7.

Неоснователни са доводите на въззивника за липса на активна леитимация на ищците, с доводи за черпене на права от собствената им неизправност по договорното отношение с А.О. А. – неподаване на заявление за промяна на обстоятелствата след смъртта на праводателя им. Видно от справка за потребление през последните 12/24/36м. – л.21 от дело, през процесния период и с посочения адрес на потребление е имало потребление на ел.енергия. Т.е. липсата на заявяване, не се е отразило на изпълнението на правата и задълженията по договора за доставка, сключен с наследодателя на въззивниците в ползвания от последните обект на потребление до настоящия момент.

Съгласно

§ 1, т. 41б от ЗЕ, потребител на енергийни услуги е краен клиент, който купува енергия или природен газ, и/или ползвател на преносна и/или разпределителна мрежа за снабдяването му с енергия или природен газ, а съгласно чл. 2, т. 1 от Общите условия на „Енерго-Про Продажби“ АД „битов клиент“ по смисъла на ОУ и следователно страна по всяко индивидуално правоотношение, е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. Доколкото по делото е установено, че двадесет години след смъртта на наследодателя доставката в обекта е продължила, а потребените количества съответно заплатени от ползващия клиент, то въззивниците имат качеството на потребители по смисъла на § 1, т. 41б от ЗЕ. За неизпълнение на задължението за заявяване на промяна на обстоятелствата, касаещи настъпилата промяна в титулярството на партидата, доставчикът може да ангажира отговорността на потребителя на плоскостта на договорната отговорност за вреди.

Поради което съда приема, че ищците - въззиваеми са потребители на електрическа енергия за обект, находящ се в гр. Суворово, ул. “ Поп Харитон “ №7, с кл.№ ********** и аб.№********** и като такива за тях е налице правен интерес от водене на настоящото производство, а възраженията на въззивника в тази насока са неоснователни.

От КП № 1105036 от 20.09.2018г., се установява, че на посочената дата и по-горе адрес на потребление служители „Електроразпределение Север“АД са извършили проверка на процесното СТИ и са отчели стойностите в тарифи: 1.8.1,1.8.2,1.8.3 и 1.8.4.Електромерът е демонтиран за проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов.Протокола е подписан от Ф.А..