Решение № 163 от 19.07.2022, Районен съд - Айтос

РЕШЕНИЕ

№ 163 гр. Айтос, 19.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – АЙТОС, ІІІ СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ при участието на секретаря Силвия Г. Лакова като разгледа докладваното от ИВАЙЛО КР. КЪНЕВ Гражданско дело № 20212110101171 по описа за 2021 година

Предявен е иск по чл.422 ГПК вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК.

Производството е образувано по ИМ на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. Д.З., против В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв.Д.Ч.-особен представител. Твърди, че било образувано ч.гр.д. № 864/21 г. на РС Айтос, по което била издадена ЗИ по чл.410 ГПК срещу ответника. Твърди се, че ответникът е клиент на ВИК за водоснабдяван обект в гр. А. с аб. № ***, в който се осъществявало вододоставяне. Поддържа, че ответникът е потребител на ВиК услуги като собственик на процесния имот, че водоснабдяването се осъществявало при публично известни ОУ, че за процесния период отчитане на водомера се осъществявало по ел.път, както и че всяко отчитане били издавани фактури, които длъжникът не заплатил, изпадайки и в забава. Въпреки издадената ЗИ ответникът не извършил плащане, като съгласно чл.415 ГПК ищецът предявява установителен иск, с който иска да се приеме за установено по отношение на ответника, че същият му дължи следните суми: 194,60лв. главница по издадени фактури за периода 25.10.2018г. - 25.06.2021г., с отчетен период по фактури от 12.09.2018 г. до 10.06.2021г., 34,01 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 24.11.2018г. до 28.09.2021 г., ведно със законна лихва от 06.10.2021г. до изплащане на вземането. Претендира разноски.

Ответникът е депозирал ОИМ чрез назначения му особ.представител. Оспорва основателността на исковата претенция – по основание и размер. Намира, че недоказано било, че ответникът бил потребител на услугите на ВИК и за собствеността върху водоснабдения обект. Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на вземанията за главница по ф-ри от 25.10.18г. и от 26.11.2018г.

Съдът, като прецени събраните доказателства и взе предвид доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Искът е допустим като предявен в законовия 1-месечен срок по реда на чл.422 ГПК във вр. с дадени указания по ч.гр.д. № 864/21 г. на РС-Айтос.

По делото е налице справка за отчета на водомера в процесния обект, извършен с мобилно устройство, която справка не е оспорена. Представени са и фактурите за процесния 1 период – неоспорени от ответника, от които са видни показанията на водомера – старо и ново, разликите в потреблението, като показанията са последователни и от тях се установява реално ползване и последователно отчитане на доставените количества питейна вода; единичната и общата цена на доставените количества вода и оказаните ВиК услуги. Въпреки че не е представен документ за собственост за имота на ответника, видно е от приложената справка от НБД“Население“, че постоянният и настоящия адрес на ответника /считано от м.04.2004г./ съвпадат с адреса на водоснабдения имот, на нейно име се води партидата и са издавани отчета и фактурите, поради което съдът намира, че между страните е възникнало твърдяното облигационно отношение. Нито се твърди, нито установява ищецът да е неизправна страна по правоотношението, респ. за длъжника се е породило задължението за плащане на потребената в имота вода за процесния период, доколкото въз основа на събраните доказателства се установяват по безспорен начин доставянето на питейна вода в имота, за който е открита партида на името на ответника през процесния период; количествата на доставената вода, отчетени по водомер с мобилно устройство; единичната и обща цена на доставените количества вода и другите оказани услуги /отвеждане и пречистване на отпадни води/. Ответната страна не твърди и не доказа плащане на претендираните суми. Неоснователно е възражение за изтекла погасителна давност по отношение на на вземанията за главница по ф-ри от 25.10.18г. и от 26.11.2018г. , т.к. съгласно чл. 31, ал.2 от ОУ, вр. чл. 8 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, и чл. 303а, ал.3 ТЗ, вземането на оператора на ВиК услуга за доставена услуга, възниква и става изискуемо от момента на фактуриране на услугата /Решение № 287 от 3.04.2017 г. на ОС - Бургас по в. гр. д. № 1912/2016 г./, което в случая е станало съответно на 25.10.18г. и от 26.11.2018г. /още повече, че във всяка от фактурите е посочен краен срок за плащане съответно на 24.11.18г. и 26.12.18г./, която не е изтекла към момента на образуване на заповедното производство на 06.10.21г. (арг. от чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 111, б. „в“ ЗЗД). Длъжникът не е заплатил главните си задължения към ВиК, изпадайки в забава, която акцесорна претенция също се явява основателна. С оглед изложеното исковите претенции за главница и обезщетение за забава се явяват основателни и следва да бъдат уважени в пълен размер.

По разноските: Съгласно т.12 от ТР № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съдът следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и исковото производство съобразно изхода от спора, поради което и на осн. чл. 78, ал.1 ГПК право на разноски има ищеца, на когото следва да бъдат присъдените следните разноски: 75 лв.-в заповедното производство и 380 лв.-в исковото производство – или общо 455 лв. На особения представител на ответника следва да се присъди възнаграждение от 150 лв. на осн. чл. 47, ал. 6 ГПК, което да му се заплати от внесения депозит.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на

„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк. Д.З., против В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, за следните суми: 194,60лв. - главница по издадени фактури за периода 25.10.2018г. - 25.06.2021г., с отчетен период по фактури от 12.09.2018 г. до 10.06.2021г., 34,01 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 24.11.2018г. до 28.09.2021 г., ведно със законна лихва от 06.10.2021г. до изплащане на вземането, за което вземане е издадена Заповед за изпълнение 2

№ 320/ 07.10.2021 г. по ч.гр.д. № 864/21 г. на РС-Айтос.

ОСЪЖДА В.А.И., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрк.

Д.З., сумата от общо 455 лв. - разноски в заповедното и исковото производство.

ОПРЕДЕЛЯ възнаграждение на назначения особен представител на ответника в размер от 150 лева, платимо от внесения от ищеца депозит.

Решението може да се обжалва пред ОС Бургас в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Айтос: _______________________

3