Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 776 от 05.04.2019, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 124/2019
Вид
Решение № 776
Подписан
05.04.2019
В сила
01.07.2020
Състав
ПЕТЪР ГЕОРГИЕВ КАСАБОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 11 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 12 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 149, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 31, ал. 4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 9 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 97, ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 46, ал. 2 · Закон за нормативните актове
  • чл. 11, ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 1 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 2 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 44 · Закон за подпомагане на земеделските производители
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 24 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26, ал. 1, т.1 · Наредба за медицинската експертиза

РЕШЕНИЕ

№ 776 гр. Пловдив, 05.04.2019 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, XXVII състав, в публично заседание на шести март през две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЪР

КАСАБОВ при секретаря Д.Т., като разгледа докладваното от Председателя административно дело № 124 по описа за 2019 год. на Пловдивския административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:

І. За характера на производството, жалбата и становищата на страните:

1. Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

2. Образувано е по жалба на Н.С.С.,

ЕГН **********, с адрес: ***, чрез процесуалния представител адвокат И.И., против Решение №16/06/1/0/02604/2/01/04/01, с изх.№01-163-6500/344/16.07.2018г. на Директора на Областна дирекция на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/ - Пловдив, с което е прекратен Договор №16/06/1/02604 от 27.06.2016г. за предоставяне на безвъзмездна финансов помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6

„Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от

Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, и по отношение на оспорващата е наложена финансова корекция в размер на 48 895 лв., представляващи пълния размер на одобрената финансова помощ по договора.

Навеждат се доводи за незаконосъобразност на административния акт и се иска отмяната му от съда. Сочи се, че допуснатото закъснение и неспазване на задълженията по договора е само със седмица и се дължи на настъпили непредвидени обстоятелства. Поддържа се, че тези възражения са останали необсъдени от страна на административния орган.

3. Директора на Държавен фонд „Земеделие“ - Пловдив, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Н., е на становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното юрисконсултско възнаграждение.

ІІ. За допустимостта:

4. Обжалваният административен акт е съобщен на жалбоподателката на 20.07.2018г., като изрично в същият е посочено, че подлежи на обжалване пред министъра на земеделието и храните или съответния административен съд. Жалбата първоначално е подадена на 02.08.2018г. до министъра на земеделието и храните чрез Областна дирекция - Пловдив при ДФ „Земеделие“. Постъпила е в министерството на 14.08.2018г. със съпроводително писмо изх. № 02-263-6500/344#2/13.08.2018г. ведно с приложения. С писмо изх. № 1001-35/20.08.2018г. заместник – министърът на земеделието, храните и горите е изискал от заместник изпълнителния директор на ДФЗ да предостави в спешен порядък оригинала на жалбата и информация дали издаденият административен акт е оспорен по законосъобразност и по съдебен ред. Ответникът в настоящото производство не ангажира дозактелства върнат ли е отговор на посоченото писмо.

В последствие с писмо изх. № 11-7/09.01.2019г. директорът на дирекция „Правна“ при Министъра на земеделието, храните и горите е препратил жалбата до Административен съд – Пловдив, тъй като оспореният акт подлежи на пряк съдебен контрол. В изпълнение на разпореждане на съда оспорващата с молба вх. № 2267/04.02.2019г. е потвърдила, че поддържа жалбата си, която следва да се счита адресирана до съда. По правилото на чл. 73, ал. 4 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове /ЗУСЕСИФ/ решението за налагане на финансова корекция може да се оспорва пред съд по реда на Административнопроцесуалния кодекс, като при съдебното оспорване се прилагат съответно разпоредбите на чл. 27, ал. 2 и 3 и ал. 5 – 7 от закона. По правилото на чл. 1, т. 1 и т. 4 от ЗУСЕСИФ този закон определя националната институционална рамка за управлението на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (сред които Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони) и правилата за налагане на финансова корекция. Според § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по Програмата за развитие на селските райони се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В правилата на Раздел I и Раздел II от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1

"Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6

"Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. /обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г./ не е предвиден ред за оспорване на актовете, с които се изисква връщане на получената финансова помощ. При това положение, относно оспорването на тези актове, намират приложение правилата на ЗУСЕСИФ, с които изрично е изключено оспорването по административен ред. При това положение непроизнасянето на министъра на земеделието, храните и горите не формира мълчаливо потвърждаване на първоначалния акт по смисъла на чл.

97, ал. 5 от АПК и не стартира срок за съдебна защита по реда на чл.

149, ал. 3 от АПК. По правилото на чл. 88, ал. 1, т. 1 вр. ал. 2 от АПК, когато жалбата е неподведомствена на по-горестоящия административен орган същата се оставя без разглеждане и се препраща на компетентния орган. По аргумент от чл. 9, чл. 11 и чл. 12 във вр. чл. 31, ал. 4 от АПК настоящият състав на съда намира, че принципите за служебно начало, бързина, процесуална икономия, достъпност, публичност и прозрачност са изкисвали административният орган своевременно да върне жалбата на оспорващата, с указания, че същата подлежи на разглеждане от съда, респ. по свой почина да я препрати до съда с цел запазване правото на съдебна защита. В случая административният орган е въвел в заблуждение адресата на акта по отношение реда за оспорване, след което е проявил и бездействие в продължителен период от време като в крайна сметка е избрал да препрати жалбата до съда.

Неспазването на основните принципи по чл. 9, чл. 11 и чл. 12 от АПК не следва да се поставя в тежест на заинтересованото лице, което е отправило жалбата си в срок макар и до некомпетентния административен орган. Този извод се подкрепя и от разпоредбата на чл. 31, ал. 3 от АПК, която гарантира спазването на срока за издаване на административен акт, когато искането е внесено в срок пред некомпетентен орган. Макара посочената хипотеза да се отнася до производствата по издаване на административни актове, които са различни и самостоятелни от тези по тяхното административно и съдебно оспорване, по правилото на чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове този принцип следва да намери приложение и в настоящия случай. По този начин се гарантира прилагане и тълкуване на нормативната уредба съобразно целта на АПК и основните начала на правото на Република България. Ето защо настоящият състав намира подадената на 02.08.2018г. до некомпетентен орган жалба, в срок за съдебно оспорване до 04.08.2018г., за редовна и изхождаща от лице с правен интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.

III. За фактите:

5. На 27.06.2016г. между Държавен фонд „Земеделие“ и Н.С.С. е сключен Договор №16/06/1/0/02604/27.06.2016г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ /БФП/ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Според чл. 3, ал. 1 от Договора размера на безвъзмездната финансова помощ е 48 895 лева, които се изплащат на два етапа: първо плащане в размер на 24447,50 лева – в срок до два месеца от сключване на договора, освен ако не са налице изключенията по чл. 3, ал. 2, т.

1, б. „а“ и „б“; второ плащане в размер на 24447,50 лева, което се извършва в срок до три месеца след издаване на уникален идентификационен номер на окомплектована с всички изискуеми документи заявка за второ плащане. Съгласно чл. 3, ал. 3 от Договора заявката за второ плащане се подава в срок до 15.04.2018г., а според чл. 9, ал. 1, т. 1 Фондът има право да изиска от ползвателя връщане на полученото първо плащане и да откаже второто плащане, когато ползвателят не е подал заявка за второто плащане в посочения срок.

6. До Н.С. е изпратено уведомително писмо № 01-163-6500/222/23.04.2018г. от ДФЗ, с което е уведомена за откриване на производства по налагане на финансови корекции, тъй като не е спазила задължението си по чл. 3, ал. 3 от Договора и чл. 34, ал. 4 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. да подаде в срок до 15.04.2018г. заявка за второ плащане.

7. Н.С. е подала възражение вх. № 02-160-6500/5647/09.05.2018г., в което е заявила, че пропускът се дължи на непредвидени събития свързани с близки членове на семейството й. Посочила е, че свекърва й Дона Запрянова С. през лятото на 2017г. е била диагностицирана с тежко заболяване, което е наложило да поеме по – голямата част от грижите за нея. В този период пропуснала и пропадането на площите в имотите предмет на бизнес плана и не успяла да изпълни задължението си да ги презасади. На 30 март 2018г. бабата на съпруга й получила инсулт и била изписана на 03.04.2018г. В този период не могла да комплектова документите за второто плащане, тъй като полагала грижи за болната и сродница и организирала презасявнето на засегнатите площи. Непосредствено преди подаване на възражението разбрала, че е бременна като лекарят й препоръча да лежи в къщи. Към възражението в подкрепа на твърденията са представени епикризи и медицински документи за лицата Дона Запрянова С. и Роза Кънчева С., удостоверение за наследници и заявка за второ плащане с приложения. В съдебната фаза оспорващата представя и удостоверение от клиника „Хелиос Св. Йоханес Дуисбург“ ООД, съдържо данни за датат на раждането – 15 ноември 2018г.

8. Ответният административен орган не е възприел възраженията на бенефициента и на основание чл. 20а, ал. 2 от ЗПЗП, чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г., чл. 70, ал. 1, т. 7 във вр. чл.

72, ал. 1 и чл. 73, ал. 1 вр. § 4, ал. 1 от ПЗР на

ЗУСЕСИФ, чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договор

№16/06/1/02604 от 27.06.2016г. е издал оспореното решение, с което е прекратил договора и е наложил финансова корекция в пълния размер на БФП – 48895 лева. В мотивите си административният орган е отбелязал, че въпреки установените непредвидени житейски събития в семейството на бенефициента, в случая не е налице форсмажорна ситуация, която да изключва санкцията по чл. 9, ал. 1, т. 1 от Договора и чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015г.

9. По отношение компетентността да издава актове от категорията на процесния ответникът е представил Заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", с която на основание чл. 20а, ал. 2 и ал. 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/ и чл. 11, ал. 2, чл. 44 и чл. 45 от Устройствения правилник на ДФЗ е оправомощен да издава решения за налагане на финансова корекция по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ по отношение на ползвателите на финансова помощ по подмярка 6.1 „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ от мярка 6 „Развитие на стопанства и предприятия“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, във връзка с установен неспазвания на нормативни и договорни задължения от ползвателите.

IV. За правото:

10. Според чл. 73, ал. 1 от

ЗУСЕСИФ финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта. Съгласно § 4, ал. 1 от Допълнителните разпоредби на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Алинея трета на § 4 от ДР на ЗУСЕСИФ предвижда, че предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане.