Решение № 1342 от 27.03.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1342 гр. Пловдив, 27.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария М. Дългичева при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Мария М. Дългичева Гражданско дело № 20225330105689 по описа за 2022 година

Предявени са отрицателни установителни искове на Я. Г. Х., ЕГН *********, с адрес *********, чрез *** С. Ш., против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул.’’Шести септември” № 250 за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника като погасени по давност следните суми: 803, 52 лева - главница, за доставена питейна и отведена канална вода в периода от 14.03.2000 г. до 20.07.2004 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 17.11.2004 г., до окончателното й изплащане и сумата от 16, 07 лева – разноски, за които суми изпълнителен лист издаден на 19.11.2004 г., по гр.д. № 7645/2004 г., ХIII гр. състав по описа на PC - Пловдив. Ищецът е предявил против същия ответник и отрицателен установителен иск за следните суми: 1 289, 93 лева - главница, за доставена питейна и отведена канална вода в периода от 18.08.2004 г. до 02.01.2013 г., ведно със законната лихва върху нея, считано от 28.02.2013 г., до окончателното й изплащане, 392, 19 лв. – лихва за забава за периода 18.08.2004 г. – 02.01.2013 г. и сумата от 133, 64 лева - разноски за производството по изпълнителен лист издаден на 29.04.2013 г. въз основа на Заповед за изпълнение № 2186/01.03.2013 г. по ч.гр.д. № 3510/2013 г., V гр. състав, по описа на PC Пловдив.

В исковата молба се твърди, че в полза на ответника и срещу наследодателя на ищеца – Г.П. Х., негов *****, са издадени два броя изпълнителни листа за суми за доставена питейна и отведена канална вода, лихви и разноски. Твърди се, че въз основа на изпълнителен лист от 19.11.2004 г. е образувано изпълнително дело № ********* г., като по това дело на 20.02.2008 г. ***** на ищеца бил уведомен за опис на имущество, който не се състоял. С молба от 13.02.2009 г. взискателят е поискал прехвърляне на делото пред ********* М.О., за което бил съставен протокол от 18.02.2009 г. Сочи се, че за периода 10.11.2010 г. – 13.09.2016 г. взискателят е подавал молби до частния съдебен изпълнител за извършване на изпълнителни действия, като се твърди, че юрисконсултите, които са 1 депозирали молбите, нямали представителна власт да представляват ответното дружество.

Сочи се, че през 2013 г. по делото бил присъединен и изпълнителен лист, издаден на 29.04.2013 г., издаден въз основа Заповед за изпълнение № 2186/01.03.2013 г. по ч.гр.д. № 3510/2013 г., V гр. състав, по описа на PC – Пловдив. На 11.02.2019 г. взискателя подал молба до ********* О. за връщане на двата броя изпълнителни листа поради перемпция, като с постановление от 16.04.2019 г. на ********* О. била прогласена перемпция, настъпила на основание липса на извършени изпълнителни действия през периода 19.06.2013 г. – 29.09.2015 г. Твърди се, че през 2019 г. е подадена молба за образуване на изпълнително дело пред ********* М.Ц.С., като били приложени двата изпълнителни листа.

Така било образувано изпълнително дело № *********, в хода на което ********* на ищеца е починал, а ищецът е конституиран като длъжник на осн. чл. 429 ГПК. Изложено е, че вземанията на ответника са погасени по давност, тъй като е налице период от време, през който не са осъществени валидни действия по смисъла на чл. 116 ЗЗД, годни да я прекъснат.

Валидни процесуални действия не били извършвани от 04.01.2005 г. до 16.01.2008 г., когато била подадена молба от вискателя за извършване на опис, който не се е състоял. Излагат се съображения, че валидни действия по спиране и прекъсване на давността на били извършвани в рамките на изпълнително дело ********* г., тъй като всички молби за такива действия били подавани от лица, които не били процесуални представители на дружеството – взискател. Развиват се подробни съображения за погасяване по давност както на вземанията, предмет на изпълнително дело ********* г., така и на тези по изпълнително дело № *********.

В писмен отговор ответникът възразява за неоснователност на предявените искове.

Счита, че вземанията не са погасени по давност, като развива подробни съображения в тази насока.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са отрицателни установителни искове по чл. 124, ал. 1 ГПК и чл. 439, ал. 1 ГПК, основани на изтекла погасителна давност. Съдът приема, че е сезиран и с иск по чл.

124, ал. 1 ГПК, тъй като е видно, че вземанията по първия изпълнителен лист са издадени въз основа на несъдебно изпълнително основание.

Установява се, че с изпълнителен лист от 19.11.2004 г., издаден на основание чл. 237 от ГПК (отм.) по ч.гр.д. № 7645/2004 г. по описа на Районен съд – Пловдив, Х III гр. състав, ***** на ищеца е осъден да заплати в полза на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата от 803, 52 лв. – главница, представляваща незаплатено задължение за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 14.03.2000 г. до 20.07.2004 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 17.11.2004 г. и 16, 07 лв. – деловодни разноски.

За принудително събиране на вземането по изпълнителния лист е образувано изп.д.

№ ********* г. по описа на *********, *** , с молба от 04.01.2005 г. /л. 136/, като са предложени изпълнителните способи опис на имущество или запор на трудово възнаграждение. Видно от молба, депозирана на 16.01.2008 г. /л. 141/ взискателят е поискал ДСИ да извърши опис и продажба на движими вещи на длъжника. Видно от представените доказателства опис не се е състоял. По същото изпълнително дело други изпълнителни действия не се установява да са извършвани, като с молба от 13.02.2009 г. взискателят е поискал прехвърляне на делото пред ********* М.О.

2

Изпълнителното дело пред ********* М.О. е образувано на ******** г. под № ***/**** г.

Със задължителните за съдилищата разяснения, дадени с т. 14 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е прието, че подаването на молба за издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по чл. 242 ГПК (отм.) не представлява предприемане на действие за принудително изпълнение по смисъла на чл. 116, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и не прекъсва давността за вземането. Разяснено е, че производството за издаване на изпълнителен лист въз основа на несъдебно изпълнително основание по ГПК от 1952 г. не е част от исковия процес, а негова алтернатива. С него не се започва принудително изпълнение, а негов предмет е съществуването на правото на принудително изпълнение, като с крайния акт се признава или отрича това право. Едва след като правото на принудително изпълнение бъде признато с издаването на изпълнителен лист, кредиторът може да започне принудителното изпълнение.

Съгласно чл. 323, ал. 2 ГПК (отм.) принудителното изпълнение започва по молба на кредитора въз основа на представен изпълнителен лист или друг акт, подлежащ на изпълнение. Прието е, че уреденото в Закона за защита на потребителите помирително производство по правното си естество е медиация и със започването му давността на се прекъсва, а спира съгласно чл. 11а от Закона за медиацията. От тази разпоредба може да се направи извод, че след като законодателят не урежда прекъсване на давността със започването на производство, в което длъжникът участва, още по-малко би могъл да уреди прекъсването й със започването на производство, в което длъжникът не участва и няма как да узнае за него, освен при започването на друго производство – това за принудително изпълнение.

Следователно и в настоящия случай погасителната давност за вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, е била прекъсната едва с насочване на изпълнението по изпълнително дело *********, а именно на 05.01.2005 г. с депозиране на молба на взискателя за образуване на изпълнителното производство, доколкото в нея е посочен конкретния изпълнителен способ, който да бъде предприет от съдебния изпълнител за принудително удовлетворяване на вземането на кредитора. В този смисъл е практиката на Върховния касационен съд, постановена с Решение № 45/30.03.2017 г. по търг. д. № 61273/2016 г., ГК, IV г.о., в което е прието следното разрешение: “като действия, с ефект да прекъснат 3-годишния давностен срок, следва да се зачетат – молбата за образуване на изпълнително дело от 05.01.2005 г., тъй като в същата взискателят е посочил изпълнителен способ за събиране на вземането си – запор и продажба на слънчоглед”.

До момента на образуване на изпълнителното производство, обаче, погасителната давност за част от вземането, предмет на издадения изпълнителен лист, е изтекла.

Изпълнителният лист е издаден за вземания на кредитора с предмет задължения за потребена питейна вода и отведена канална вода за периода от 14.03.2000 г. до 20.07.2004 г.

Последните представляват периодични плащания по смисъла на чл. 111, ал. 1, б. „в“ ЗЗД и се погасяват с изтичане на кратката тригодишна погасителна давност, в който смисъл съдът 3 съобрази задължителните разяснения, дадени с Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС. Тоест може да се направи извод, че вземанията за периода от 14.03.2000 г. до 05.02.2002 г. са погасени по давност преди образуване на изпълнителното дело пред държавния съдебен изпълнител. За останалата част от вземането давността е прекъсната с молбата за образуване на изп. дело, като от 05.01.2005 г. е започнала да тече нова тригодишна давност, изтекла на 05.01.2008 г. От приложените изпълнителни дела не се установява да са извършвани изпълнителни действия, годни да прекъснат давността. Едва на 16.01.2008 г. е депозирана молба от взискателя до ДСИ за извършване на опис /л.141/, към който момент тригодишната давност за вземането вече е била изтекла.

По така изложените съображения следва да се уважат предявените искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, като се приеме за установено в отношенията между страните, че процесното вземане е погасено по давност.

От приложения по делото изпълнителен лист от 29.04.2013 г. се установява, че същият е издаден по ч. гр. д. № 3510/2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, след влязла в сила Заповед за изпълнение № 2186/01.03.2013 г. по описа на Районен съд – Пловдив, с който ***** на ищеца е осъден да заплати в полза на “Водоснабдяване и канализация” ЕООД сумата от 1 289, 93 лв. – главница, представляваща незаплатено задължение за доставена питейна и отведена канална вода за периода от 18.08.2004 г. до 02.01.2013 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 28.02.2013 г. до окончателното изпълнение на задължението, 392, 19 лв. – лихва за забава за периода 18.08.2004 г. – 02.01.2013 г. и сумата от 133, 64 лева – разноски. Установява се още, че заповедта за изпълнение е влязла в законна сила на 24.04.2013 г., когато е изтекъл двуседмичният срок за депозиране на възражение от наследодателя на ищеца. По искане на взискателя този изпълнителен лист е присъединен към изп. дело ********* г. по описа на ********* М.О..

Вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение се погасява с изтичане на общата – петгодишна давност, тъй като установеното с влязла в сила заповед за изпълнение вземане е ликвидно, т.е. безспорно установено по основание и размер – арг. чл.

371 ГПК. Съдебно установеното вземане с влязла в сила заповед за изпълнение не може да бъде оспорвано от длъжника след изтичане на срока за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Единственото изключение е уредено в правната норма на чл. 424 ГПК, като вземането може да бъде оспорено по исков ред, само в случай че бъдат открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичането на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. От изложеното следва, че давността за вземането, предмет на изпълнителния лист от 29.04.2013 г. е прекъсната на 24.04.2013 г. с влизане в сила на заповедта за изпълнение, когато е започнала да тече и нова петгодишна давност.