Определение № 4747 от 21.10.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4747 гр. София, 21.10.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

Светлана Калинова

Гълъбина Генчева като разгледа докладваното от Светлана Калинова Касационно гражданско дело № 20258002101436 по описа за 2025 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба с вх. № 15981 от 26.11.2024г., подадена от В. М. Н., Г. П.

П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А., чрез процесуалния представител адвокат Д. С. от АК - Б., срещу решение № 445 от 23.08.2024г. по в.гр.д. № 394/2024г. на Благоевградския окръжен съд, с което като е потвърдено първоинстанционното решение № 900204 от 20.12.2023г. по гр.д. № 1307/2020г. на Благоевградския районен съд, е отхвърлен предявеният от касаторите против К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д.

Ж. и В. Д. Й., установителен иск с правна квалификация чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ - за установяване, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958г., общият на ищците наследодател М. Г. А., е бил собственик на поземлен имот – нива от 1.500 дка, девета категория, находящ се в землището на [населено място], в м. „Р.“, при съседи: от две страни А. (А.) С. Т., М. Д. Д., път, който недвижим имот, представлява част от имот [№] , по картата на землището на [населено място], местност Д., девета категория, представляваща нива, при граници (съседи) № 000060 - овощна градина на Ю. С.; № 000048 - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - полски път на [община]; [№] - населена място на [населено място];

[№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - лозе на [община] по § 4; [№] - овощна градина на земи по чл. 19 ЗСПЗЗ; [№] - овощна градина на Ю. С. и който недвижим имот по сега действащатите кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] е заснет с идентификатор: [№], одобрени със заповед № РД-18-145/13.03.2019г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно изменение на КККР от 29.05.2020г., с адрес на поземления имот [населено място], местност Д., с площ от 1910 кв.м. и трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване – нива, при съседи: ПИ с идентификатор 1

[№], ***, [№], [№], [№], [№], на основание придобивна давност или при условията на евентуалност на основание наследствено правоприемство от неговия наследодател - Г. А.

И. (Г.).

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговата отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което установителният иск за собственост бъде уважен със законните последици.

В изложението към касационната жалба се поддържа, че са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, по въпросите:

1.Длъжен ли е съдът по собственически иск, при заявени и поддържани от ищеца две самостоятелни придобивни основания, в условията на евентуалност, да се произнесе и по второто такова (придобивно основание), след като е приел, че главното не е осъществено (доказано);

2.Очевидно неправилно ли е решение на въззивния съд, при което съдът е разгледал само главното придобивно основание, но не и съединеното с него, в условията на евентуалност, второ такова (при положение, че главното (първото) е прието за неосъществено или недоказано);

3.Длъжен ли е съдът при оспорване на експертизата или при въведено съответно оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, с оглед изясняване на дадени фактически въпроси, които са релевантни за спора при събрани противоречиви данни за това, да назначи повторно (допълнително заключение) и/или дори служебно да назначи вещо лице;

4.По какъв начин следва да се докаже внасяне на имота в ТКЗС, при положение, че в заявлението декларация не са посочени граници и съседи, на фона на ноторно известното в практиката обстоятелство, че при внасяне на имотите в ТКЗС заявителите не са посочвали съседи и/или местности;

5.Експертизата единствен и/или основен способ за доказване идентичността на имотите в производството по иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ, ли е;

6.Само поради обстоятелството, че в заявлението за внасяне на имота в ТКЗС не са посочвани съседи и местност, но са налице други доказателства, следва ли да се приеме, че процесният имот не е внесен в ТКЗС;

7.Неописани съседи на имота, както и „липса на планове и карти“ изключва ли твърдението за идентичност на внесения от наследодателя на ищците имот в ТКЗС и незаконосъобразно възстановения на наследодателя на ответниците поземлен имот;

8.За доказателственото значение на писмената декларация в производството по иск по чл.

14, ал. 4 ЗСПЗЗ;

9.Как следва да процедира съдът в хипотезата на чл. 272 ГПК и дължи ли в този случай мотиви по всички поддържани придобивни основания.

Поддържа се и становище за очевидна неправилност на атакуваното решение по смисъла на 2 чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК като основание за ангажиране на инстанционната компетентност на ВКС по спора. За очевидно неправилен счита извода на въззивния съд, че не се установява внасянето на процесния имот в ТКЗС от наследодателя на ищците.

В писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК ответниците по касационна жалба Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю., чрез процесуалния представител адвокат А. А., изразяват становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба. Претендират присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ответницата по касационна жалба Д. Р. Ю., чрез назначения особен представител адвокат В. Ц.-С., изразява становище, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, респ. за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 283 ГПК, има необходимото съдържание по чл. 284 ГПК, подадена е от легитимирани лица, чрез упълномощен адвокат, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

Досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване съображенията са следните:

Производството по делото е образувано по предявен от В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И. А. и Р. И. А. против К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл. 227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д.

Ж. и В. Д. Й., иск за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС през 1958г., общият на ищците наследодател М. Г. А., е притежавал правото на собственост върху процесния недвижим имот, който попада в границите на имот №000210 по картата на землището и понастоящем представлява ПИ с идентификатор [№] по КККР, одобрени със заповед №РД-18-145/13.03.2019г. на изпълнителния директор на АГКК. Изложени са твърдения, че след отмяна на първоначално постановен отказ правото на собственост да бъде възстановено и след като били уведомени, че след извършено заснемане по подаденото от тях заявление е установено, че имотът с площ от 1.500 дка в м.Р. в землището на [населено място] попада върху имот [№], който е възстановен на други лица по реда на ЗСПЗЗ, ОСЗ-Б. е спряла процедурата по възстановяване на собствеността по решаване на спора за материално право в съда. Твърдят, че имот №000210 по картата на землището на [населено място] с площ от 6.128 дка, никога не е бил собственост на Г. Т. Ш., на наследниците на който е възстановен, тъй като част от този имот с [№] по кадастрален план е отразен като собствен на техния наследодател М. Г. А., докато съседният имот с [№] с площ от 4067 кв.м. по кадастрален план е бил записан на името на А. С. Т. и при съпоставка по приложената към исковата молба скица се установява, че част от имот №000210 по картата на землището се припокрива с имота на техния наследодател. Посочват също така, че по предявен от наследниците на А. С. Т. срещу С. Ю. иск за собственост с решение №5698/17.12.2018г. по в.гр.д.№807/2018г. на Окръжен съд-Благоевград е признато за установено по отношение на С. Ю., че наследниците на А. С. Т. са собственици на 4067 кв.м. от имот №000210, представляващи имот №202 по кадастралния план.

С обжалваното решение е прието, че така предявеният иск е неоснователен.

3

Въззивният съд е установил, че ищците В. М. Н., Г. П. П., В. Г. М., М. Г. П., В. Н. А., П. И.

А. и Р. И. А. са наследници по закон на М. Г. А., починал на 20.03.1994г., съгласно удостоверение за наследници изх. №3/28.04.2020г. Съобразено е, че наследодателят М. Г. А. е наследник на Г. А. И., оставил за наследници по закон - Д. Г. А. (съпруга); двама сина - С.

Г. и М. Г. А., и седем дъщери - К. Г. Б., починала 2016г., Надежда Г. Д., починала 1990г, Добрина Г. М., починала 2001г., Л. Г. Т., починала 2005г., В. Г. Н., Д. Г. и П. Г. Т., съгласно удостоверение за наследници изх. №2573/25.06.2021г.

Констатирано е, че ответниците К. Г. Ш., Р. Г. И., С. Г. Ю. (починала в хода на делото и заместена по реда на чл.227 ГПК от Д. Р. Ю., Р. Д. Ю., С. Д. Ю. и А.-М. Д. Ю.), В. Т. С., Т. Д.

Ж. и В. Д. Й. са наследници на Г. Т. Ш., бивш жител на [населено място], починал на 26.11.1990г., съгласно удостоверение за наследници изх.№2662/03.08.2020г.

Установено е, че ТКЗС „Г.Д.“ [населено място] е образувано на 28.01.1948г., като пред август 1958г. се кооперира и [населено място]. Прието е, че със заявление-декларация от 16.08.1955г. до председателя на ТКЗС, М. А. е заявил желанието си за членство в кооперативното земеделско стопанство в [населено място], като при влизането си ще внесе всичката обработваема от семейството му земя в [населено място] - 21 декара ниви, като към заявлението е приложена и опис-декларация, без да са описани имотите, които се внасят в ТКЗС. Взето е предвид, че със заявление от 11.05.1992г. до ОСЗГ-Б., М. А. е поискал възстановяване правото на собственост на шест имота, сред които и нива от 1, 5 дка в м.“Р.“, без посочени съседи на имота, като към заявлението е представена и Декларация за притежавани от М. А. непокрити земеделски имоти от 03.06.1949г., в която под №3 е посочена нива от 1.5 дка в м.“Р.“, землище на [населено място], придобита по наследство.

Взето е предвид, че с протоколно решение №287/09.03.1994г. по реда на чл.18ж ППЗСПЗЗ, ПК-Б. е признала правото на възстановяване в съществуващи стари реални граници всички заявени имоти, в т.ч. и нива от 1,5 дка в м.“Р.“ като с последващо решение №874/20.11.2012г. на ОС „Земеделие“-Б. е отказано на наследниците на М. А. възстановяването на правото на собственост върху въпросната нива от 1, 5 дка в м.“Р.“, землището на [населено място], поради това, че нивата попада във възстановен имот на С. Ю. и е налице спор за материално право. Посочено е , че с решение по адм.д.№64/12г. на РС-Благоевград решението на ОСЗ е отменено и преписката върната за ново произнасяне съобразно дадените указания, след което с писмо изх.№ВС-02-426/18.10.2013г. на ОС „Земеделие“-Б. И. А. е уведомен, че нива с площ от 1, 500 дка в м.“Р.“, [населено място], попада върху имот №000210, който е възстановен по реда на ЗСПЗЗ и общинската служба спира процедурата до решаване на спора в съда.

Посочено е, че с решение №КК/31.08.2006г на ОС „ЗГ“-Б. на наследниците на Г. Т. Ш. е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници върху нива от 6.128 дка в м.“Д.“, представляваща имот №000210 по картата на землището като към заявлението за възстановяване на въпросната нива, наследниците на Г. Ш. са приложили опис-декларация от 15.01.1957г. за притежавани от Г. Т. А. имоти, сред които под №5 е посочен и имот в м.“Д.“, без описани съседи за имота.

Посочено е, че с нотариален акт №120/2006г. С. Г. Ю. е прехвърлила на И. М. М. правото на 4 собственост върху нива с площ от 6.128 дка в м.“Д.“, представляваща имот №000210 по картата на землището, при подробно описани съседи, след което с нотариален акт №15/2007г. И. М. е прехвърлил на С. Д. Ю. правото на собственост върху въпросната нива с площ от 6.128 дка в м.“Д.“, в землището на [населено място], представляваща имот [№] по картата на землището, при подробно описани съседи.