Решение № 1110 от 11.11.2024, Апелативен съд - София

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1110 гр. София, 06.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иво Дачев

Членове:

Мария Георгиева

Асен Воденичаров при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева като разгледа докладваното от Мария Георгиева Въззивно гражданско дело № 20231000500131 по описа за 2023 година

САС е в производство по повторно разглеждане на касирано от ВКС решение на друг съдебен състав от същия съд. Производството по делото е образувано по отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК, предявен от съдлъжник по влязло в сила осъдително решение. Последното е основано на претенция на пациентка, претърпяла деликт по повод лечебна дейност от лекар, работещ в ответната болница. Страни в производството са били конкретният лекар и работодателя му.

СГС с решение 2481/27.03.20 г., постановено по гр.д. 13 901/18 г. по описа на СГС е отхвърлил иска, приемайки, че по силата на нормирането на отговорността на солидарните длъжници, солидарният дълг е съразмерен на броя на съдлъжниците. Тъй като те са двама, то ищецът дължи ½ от присъдената сума. Решението на СГС е обжалвано и състав на САС е приел, че отговорността на физическото лице (деликвент) спрямо работодателя му (съдлъжник) се нормира от разпоредбите на КТ, които са специални спрямо ЗЗД. Тъй като липсват данни за осъществена отговорност по установения от закона ред (чл. 210 КТ), САС е приел, че искът е основателен и е отменил постановеното решение, приемайки, че ищецът не дължи на ответника никаква сума.

След касационно обжалване ВКС с решение 50 200/10.01.23 г. е отменил въззивното решение и е върнал делото за повторно разглеждане от друг въззивен състав, който следва да даде указания за приложимата правна разпоредба и подлежащите на установяване факти.

В изпълнение на съдържащите се в касационното решение препоръки, САС, в проведено на 16.10.24 г. съдебно заседание е приел техническа експертиза, 1 осъществена от в.л. Г. М.. Същият е определил размера на полученото от ищеца възнаграждение за м. август 2009 г. и м. септември 2009 г.

(между двете възнаграждения има разлика, тъй като част от брутната сума са приходи от участие на лекаря в избран от пациентите екип със съответно заплащане за избора).

Въззиваемата болница М. Т. болница София АД преименувана понастоящем в АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК многопрофилна болница за активно лечение Т., утвърждава, че ищецът е бил началник на отделение и поради това като заемащ ръководна длъжност следва да възстанови сума, равняваща се на три брутни трудови възнаграждения. Ищецът - въззивник от своя страна твърди, че деликтът е осъществен при дейността му на лекар ординатор, а не при администриране на работата на подчинените му. Поради това лимитът на отговорността е едно възнаграждение.

В процеса на изслушване на вещото лице се достигна до извода, че през текущия месец намиращите се в трудово правоотношение с ответника получават възнаграждение за предходния месец, тъй като преди приключване на месеца не могат да се начислят допълнителните суми, формиращи трудовото възнаграждение.

Съобразно указанията на ВКС и изразените становища на страните и наличния в производствата (първоинстанционно и въззивно) доказателства, САС прави следните изводи:

На 07.08.06 г. между М. Т. болница София АД и Р. П. С. е сключен трудов договор № 41, по чиято сила болницата е възложила на лекаря считано от 08.08.06 г. да е Началник отделение Лицево-челюстна хирургия с основно месечно възнаграждение 1 600 лв. и добавка за прослужено време 288 лв. Към момента страните не са в трудово правоотношение – същото е прекратено на 01.02.23 г. поради съкращаване на щата.

Не се спори, че с решение 3484/19.05.17 г. по гр.д. 13 344/10 г. СГС е осъдил М. Т. болница АД и д-р Р. П. С. да заплатят на пациентката В. Х. Д. в условията на солидарност сумата 40 000 лв. за оперативна интервенция на 11.09.09 г. С решение на САС по гр.д. 6076/17 г. сумата е редуцирана до 30 905.50 лв. На 19.07.17 г. ищцата Д. се е сдобила с изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д.

571/18 г. по описа на ЧСИ А. Б.. С платежно нареждане от 24.07.18 г. длъжникът – юридическо лице привел исковата сума, ведно с лихвите (общо 65 269.72 лв.) и се суброгирал в правата на платилия солидарен длъжник. След получаване на покана за доброволно изпълнение 42260/09.08.18 г. д-р Р. С. предявил иск по чл. 439 ГПК с твърдението, че осъществената от болницата суброгация е нов факт, обосноваващ допустимостта на отрицателния установителен иск спрямо взискателя - М. Т. болница София АД, сега АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК Многопрофилна болница за активно лечение Т.

Настоящият състав е обвързан от дадените с отменителното решение на ВКС указания. Поради това следва да се приеме, че спрямо работодателя си д-р С. е в режим на ограничена отговорност, която по аналогия на разпоредбата на чл. 328, ал. 1 КТ, е в зависимост от трудовото възнаграждение, получено от д-р С. през месеца, предхождащ месеца, в който вредата е причинена.

Неоснователно е възражението на въззиваемата болница, че отговорността на др С. следва да се ангажира съобразно заеманата от него ръководна длъжност. Видно от обвързващото и настоящия състав решение, деликтът, заради който е присъдено обезщетение, е непредпазливо причиняване на вреда при операционна екстракция на 2 мъдрец на пациентката – т.е. лечебна дейност, осъществена в качеството на ищеца на редови лекар.

С оглед даденото в осз уточнение от вещото лице, че възнаграждението за предходния месец се начислява през месеца на плащане, САС следва да зачете сумата за м. септември, определена в експертното заключение. Тогава ищецът е получил възнаграждението си за м. август, а това е месецът, предхождащ момента на деликта.

На основание на това искът следва да се уважи като основателен и доказан над сумата 4 487 лв. (трудово възнаграждение, начислено през м. септември, но полагаемо се за работата на д-р С. през м. август).

Решението на СГС, отхвърлящо изцяло иска по чл. 439 ГПК следва да се отмени над визираната сума и да бъде уважен предявеният отрицателен установителен иск за разликата между 4 487 лв. и исковите 33 371.97 лв.

В полза на въззивника следва да се присъдят разноски в размер на 2 617.44 лв.

Защитеният интерес е в размер на 28 884,97 лв. Спрямо него заплатеното адвокатско възнаграждение не е несъразмерно.

Водим от разгърнатите съображения, САС:

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение 2481/27.03.20 г., постановено по гр.д. 13 901/18 г. по описа на СГС, за разликата между сумата 4 487 лв. и 33 371.97 лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА.

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК, че Р. П. С. не дължи на АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК Многопрофилна болница за активно лечение Т. на основание решение на САС по гр.д. 6076/17 г. и осъществено на 24.07.18 г. от АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК Многопрофилна болница за активно лечение Т. плащане на сума от 65 269.72 лв. разликата между сумите 4 487 лв. (трудово възнаграждение за месеца, предхождащ момента на деликта) и претендираните 33 371.97 лв. (половината от заплатената от АДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК Многопрофилна болница за активно лечение Т. сума).

ПОТВЪРЖДАВА решението за сумата 4 487 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПКАДЖИБАДЕМ СИТИ КЛИНИК Многопрофилна болница за активно лечение Т. да заплати на Р. П. С. разноски за въззивното производство в размер на 2 617.44 (две хиляди, шестстотин и седемнадесет, 0.44 лв.)

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му на страните при спазване изискванията на чл. 280 и сл. ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

3

2. _______________________

4