Решение № 1923 от 01.12.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1923 гр. Пловдив, 01.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Десислава Пл. Порязова при участието на секретаря Вирджиния Н. Танева като разгледа докладваното от Десислава Пл. Порязова Административно наказателно дело № 20235330204299 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.59 ал.1 от ЗАНН

.

Образувано е по повод на жалба, подадена от

В. К. срещу

Наказателно постановление № 22-5697-001209 дата 25.11.2022 г. издадено от Началник група в ОДМВР-Пловдив, с което на В. Г. К. ЕГН********** з а нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП ,за което на основание чл.175ал.3пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста лева/ лв.и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

С жалбата се оспорва законосъобразността на атакуваното наказателно постановление. Посочват се конкретни обстоятелства ,които според пълномощника на жалбоподателя ,които водят до нарушаване правото на защита на жалбоподателя и в тази връзка се иска от съда атакуваното наказателно постановление да бъде отменено в своята цялост.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява.

Явява пълномощника му адв Д. .Който поддържа в цялост жалбата по делото.

В съдебно заседание, въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.В молба –становище излага своите доводи по същество 1 и иска потвърждаване на наказателното постановление.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, счита следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок ,произтича от процесуално легитимирана страна, насочена е срещу акт, подлежащ на самостоятелен контрол по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

Относно приложението на процесуалните правила:

Съдът, след запознаване с приложените по дело НП счита, че съставеният НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН, като материалната, териториална и персонална компетентност на административнонаказващия орган .

Спазени са и установените в чл. 34 ЗАНН давностни срокове.

По фактите:

Съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбоподателят –В. К. бил спрян по време на движение ,когато управляваллек автомобил Форд Транзит с рег.№ *** ,собственост на В. Г. Б.

.При извършена справка се установило,че регистрастрацията на МПС –то е служебно прекратена във връзка с разпоредбата на чл.143 ал.10 от ЗДвП от дата 14.06.2022г ,след получено уведомление от гаранционния фонд.Съставен бил АУАН А впоследствие и НП .

Разпитан в хода на делото е свидетеля – М. Д. ,същия потвърждава отразеното в АУАН,както и извършената проверка и установеното нарушение.Като съдът възприема показанията и ги кредитира в цялост.

Освен свидетелските показания по делото са налице и писмени доказателства, а именно справка собствеността на лекия автомобил ,справка за нарушител водач ,както и е изискано и приложено от Гаранционен фонд ,писмо №009241/15.05.2022г.Всичко това в своята съвкупност води до следните изводи:

Нарушението по 140 ал.1 от ЗДВП-а именно ,че водачът управлява нерегистрирано МПС по надлежния ред .Съгласно Наредба №1-45 от 24.03.2000г. е разписан реда за регистрирани и отчитане на МПС,в този 2 смисъл и водачите са длъжни да управляват такива по ЗДвП .Ясно ,точно и конкретно са описани елементите на самото нарушение .Като в конкретния случай ,макар да са налице от обективна страна елементите на нарушението ,то от субективна страна не се доказа извършването на същото.Съгласно чл.143 ал.10 от ЗДвП служебно се прекратява регистрацията на пътните превозни средства ,за които е получено уведомление от ГФ по реда на чл.574 ал.11 от КЗ и се уведомява собственика на пътното превозно средство.Уведомяването на собственика на МПС, за служебна прекратената регистрация не е елемент от фактически състав на прекратяване на регистрацията , е последващо, но има пряко отношение към субективния елемент на административно нарушение по чл.175 ал.3 от ЗДвП.Това е така ,защото законът е възложил на административния орган задължението да уведоми собственика за извършеното служебно прекратяване на регистрацията на моторно превозно средство.Собственикът на МПС няма как обективно да знае кога точно е била прекратена служебно регистрацията на МПС.Знанието на точната дата на дерегистрацията е от значение за субективната съставомерност на деянието.Като всичко това е залегнало в Тълкувателно постановление № 2 /05.04.2023г по тълкувателно дело № 3/2022г.В този смисъл в настоящето производство видно от отговора на ГФ,уведомлението по чл.574ал.10 от КЗ няма данни независимо от поисканото писмо и информация от тях кога е получено от собственика на МПС-то и в този смисъл не може да се наказва с предвиденото в чл.175 ал.3 от ЗДвП наказания водач, която управлява МПС ,при служебно прекратена регистрация по реда на чл.143 ал.10 от ЗДвП ,когато не е уведомен за това собственикът на МПС-то.

И този смисъл управлявайки лек автомобил с посочена по-горе регистрация К. не е съзнавал,че управлявана МПС с прекратена регистрация ,както и не е целял този краен противоправен резултат.

Или правния извод е ,че нарушението не е извършено умишлено , а при непредпазливост , а тези деяния се наказват само в предвидените от закона случаи,какъвто не е настоящия.

В този смисъл и се споделят напълно възраженията на жалбоподателя и неговия пълномощник за отмяна на атакуваното наказателно постановление По разноските:

3

Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН, в съдебните производства, развиващи се по реда на посочения закон, страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административно процесуалния кодекс / АПК/. От своя страна, чл. 143, ал. 1 АПК разпределя отговорността за разноски в хипотезата, при която оспорваният акт е отменен, която гласи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.

Съгласно т. 6 от ДР на АПК „поемане на разноски от административен орган“ означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е административният орган. Следователно в случая разноските следва да бъдат възложени върху това юридическо лице, от което е част административно наказващият орган, а това е –ОДМВР-Пловдив.

По делото е доказано извършването на разноски от жалбоподателя в пълния претендиран размер.Като в договора за правна защита и съдействие, приложен на лист 9 от делото, е удостоверено възнаграждението да е заплатено в брой. Поради ,което следва да бъде уважен в пълния му претендиран размер от 600 лв.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН , съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-5697 -001209 от дата 25.11.2022 г. издадено от Началник група в ОДМР-Пловдив, с което на В.

Г. К. ЕГН********** з а нарушение по чл.140 ал.1 от ЗДвП ,за което на основание чл.175ал.3пр.1 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 200/двеста лева/ лв.и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца.

ОСЪЖДА ОДМВР-ПЛОВДИВ да заплати на В. Г. К. ЕГН ********** сумата от 600 /петстотин / лева представляващи разноски за процесуално представителство

Решението подлежи на обжалване пред

Пловдивски

Административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщението до страните за постановяването му.

4

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 5