Решение № 86 от 28.11.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Бургас, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Р.ина К. Калиманова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Р.ина К. Калиманова Въззивно търговско дело № 20242001000131 по описа за 2024 година

Производството по делото е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 202 от 13.07.2024 година, постановено по търг. дело № 65/2024 година по описа на Окръжен съд - Бургас, „Алси 8” ЕООД, ЕИК 102860416, със седалище град Бургас и адрес на управление, ул. „Пробуда“ № 79-81, представлявано от управителя и едноличен собственик Николай Филипов Филипов е осъдено да заплати на „Агроринг инвест“ ООД, ЕИК 200232666, със седалище и адрес на управление: с. Винарско, п.к. 8118, Стопански двор, представлявано от управителя С.П.Д. сумата от 46 220.09 лева, представляваща сбор от неплатените задължения по фактури за доставени горива, ведно с мораторната лихва за забава в общ размер от 3 784.54 лева, произходящи, както следва: по фактура № */04.07.2023 година - главница в размер на 23 759.87 лева, ведно с лихва за забава за периода от 14.07.2023 година до 27.02.2024 година в размер на 2 008.60 лева и по фактура № */20.07.2023 година - главница в размер на 22 460.22 лева, ведно с лихва за забава за периода от 29.07.2023 година до 27.02.2024 година в размер на 1 775.94 лева, ведно със законна лихва върху главниците от датата на подаване на исковата молба в съда - 28.02.2024 година до датата на окончателното изплащане на сумата, както и разноски по делото в размер на 7023.60 лева.

Постъпила е въззивна жалба от „Алси 8” ЕООД, ЕИК 102860416, чрез адв. М. К. БАК, с адрес за връчване: град Бургас, ул. „Гладстон“ № 1, ет. 1 срещу горепосоченото съдебно решение като неправилно в частта, в която дружеството е осъдено да заплати мораторната лихва за забава в общ размер от 3 784.54 лева, както следва: 2 008.60 лева обезщетение за забава по фактура № */04.07.2023 година за периода от 14.07.2023 година до 1

27.02.2024 година и 1 775.94 лева обезщетение за забава, дължимо по фактура № */ 20.07.2023 година за периода от 29.07.2023 година до 27.02.2024 година. Мотивира се липса на постигнато съгласие между страните за приемането на момент на изпълнение. Поддържа се, че страните нямат сключена сделка с установен падеж на плащане, а когато падежът не е определен, длъжникът изпада в забава след като изрично бъде поканен да заплати своето задължение. Навеждат се аргументи, че такава покана в настоящия случай липсва, най-рано това е направено с исковата молба и до нейното подаване законова лихва не се дължи.

Въззивникът твърди, че е оспорил съдържащите се в представените 2 броя фактури дати за плащане, като е поддържал, че същите са неверни и плод на едностранно записване от страна на „Агроринг инвест“ ООД. Изразява се позиция, че отразяването на една фактура за продажба на стоки в счетоводството, включването й в дневниците за покупки/продажби по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата са обстоятелства, представляващи косвено признание на възникването и размера на задължението, т.е. възникването и съществуването на облигационното правоотношение, но не и признание на допълнителните условия по сключването на сделката, в т.ч. падеж за плащане. Сочи се, че по делото не е установено условията по сделката, конкретно падежът за плащане, да се отразяват счетоводно. Твърди се, че експертизата не дава заключение наличието на лихви за забава да се е водило счетоводно в счетоводството на третото лице - цедент към момента на прехвърляне на вземането, въпреки, че в договора за цесия това е писано. Аргументира се, че доказателствената тежест на падежа за плащане като положителен факт носи ищецът, но по делото не са били събрани никакви преки и косвени доказателства досежно него.

Моли се за отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на исковете на „Агроринг инвест“ ООД за заплащане на обезщетение за забава както следва: 2 008.60 лева обезщетение за забава по фактура № */ 04.07.2023 година за периода от 14.07.2023 година до 27.02.2024 година и 1 775.94 лева обезщетение за забава, дължимо по фактура № */20.07.2023 година за периода от 29.07.2023 година до 27.02.2024 година.

Претендират се разноски пред двете инстанции съобразно уважената и отхвърлена част на исковете.

В срока по чл. 263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Агроринг инвест“ ООД, ЕИК 200232666, чрез адв. Г. Н. - БАК, с адрес за връчване: град Бургас, ул.

„Васил Левски“ № 16, ет. 3, офис № 318, в който се поддържа, че същата е неоснователна.

Сочи се, че макар действително да не е налице писмен договор с уговорка за лихва, такъв не е необходим поради наличието на законова разпоредба, заместваща волята на страните. Като неверни се квалифицират твърденията на въззивника за оспорване на фактурите пред първоинстанционния съд. Фактурите, според въззиваемия, са именно доказателства за положителния факт падеж. Наличието на посочена в тях конкретна дата на падеж, тяхното приемане и осчетоводяване, доказват постигнато съгласие между страните за сключване на сделката при посочените условия. Сочи се още, че начинът, по който една страна отчита сделката е косвено доказателство. Аргументира се също, че в случая няма допълнителна договорка, поради което приложима е нормата на чл. 294 от ТЗ. Според въззиваемия, ако 2 няма друга уговорка, то купувачът следва да заплати цената при предаване на стоката или в конкретния случай - датата на самите фактури, която е дори в по-ранен период от претендирания от „Агроринг инвест“ ООД падеж.

Моли се за оставяне на въззивната жалба без уважение.

Претендират се разноски.

Въззивната жалба е подадена в преклузивния срок, от легитимирана да обжалва страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на правната норма за редовност. Следователно, същата е допустима за разглеждане по същество. При извършената служебна проверка, съгласно правомощията по чл. 269 от ГПК, Апелативен съд-Бургас констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По отношение на наведените в жалбата съображения за неговата неправилност, Бургаският апелативен съд, като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства поединично и в тяхната съвкупност и съобрази и разпоредбите на закона, намира следното:

Преди всичко следва да се отбележи отново, че решението по отношение дължимостта на търсените от ищеца суми за главници, произходящи от две фактури - №№ * от 04.07.2023 и * от 20.07.2023 година за доставени горива е влязло в сила като необжалвано. Пред настоящата инстанция е пренесен единствено спора относно дължимостта на обезщетението за забавено изпълнение на паричното задължение в размер на законната лихва за периода от 14.07.2023 година, съответно от 29.07.2023 година до 27.02.2024 година - датата на депозиране на исковата молба в съда.

Сделката, от която произтича прехвърленото вземане е такава за покупко-продажба, по отношение на която приложение намират, като сключена между търговци и имаща характера на търговска поради това, правилата на чл. 318 и сл. от Търговския закон.

Момента на възникване на задължението за плащане на дължимата продажна цена е предмет на регламентация в чл. 327 от цитирания по-горе нормативен акт. Съгласно тази норма, купувачът е длъжен да плати цената при предаване на стоката или на документа, които му дават право да я получи, освен ако е уговорено друго, с което е дерогирано диспозитивното законово правило, въведено със сочената законова разпоредба. Следователно, началният момент на длъжниковата забава и неговото определяне, когато между съконтрахентите е постигнато съгласие, изключващо приложението на чл. 327, ал. 1 от Търговския закон всякога е свързан с конкретни факти и доказателства по делото, подлежащи на преценка от решаващия съд.

В конкретния случай не се спори, че ответното дружество като купувач и прехвърлителят „Д. С. П.“ООД като продавач не са обвързани от нарочно съставено писмено съглашение, т. е. не е съставен от тях нарочен писмен договор за покупко-продажба.

Възникналото между тях облигационно правоотношение е обективирано в съставените и представени по делото процесни две фактури. Видно от заключението на вещото лице по допуснатата и извършена съдебно-икономическа експертиза, същите са осчетоводени като 3 вземане при цесионера „Д. С. П.“ООД и при цедента „Агроринг инвест“ ООД по сметка 411 „Клиенти“, партидата на „Алси 8“ ЕООД. Получени са в базата на ответника, което обстоятелство се установява от електронните документи за доставка /ЕДД/, регистрирани в информационната система „Контрол на горивата“ на НАП. От съдържанието на същите тези документи, налични измежду кориците на делото може също така да се заключи, че горивото - газьол с тегловно съдържание на сяра е било доставено на ответника на 05.07.2023 година, съответно на 21.07.2023 година, след като в тях фигурира изрично името на лицето, което е получило стоката. По фактурите е ползван данъчен кредит от ответника след включването им в дневника за покупки. Видно от съдържанието им, първата от тях е издадена на 04.07.2023 година, а втората на 20.07.2023 година. В тях се съдържа изричен запис - дата на падеж: 13.07.2023 година, съответно 28.07.2023 година.

При съобразяване на всичко така казано, съдът намира, че поддържаните във въззивната жалба доводи за недължимост на мораторна лихва върху присъдените размери главница за посочения в исковата молба период от време са неоснователни. В общия случай и по горните доводи е безспорно възникването на задължението за плащане на продажната цена при доставката на стоката по силата на цитираната норма на чл. 327 от Търговския закон, каквато доставка в случая несъмнено е осъществена на горните дати. В конкретния случай, обаче следва да се приеме, че между страните по сделката е уговорено друго и поспециално, че по първата фактура плащането следва да бъде направено на 13.07.2023 година, а по втората на 28.07.2023 година. Тези именно дати фигурират в процесните приети и неоспорени фактури като дати на падеж на задължението за плащане на цената. Записът в тази насока е ясен и недвусмислен и не оставя никакво съмнение, че употребения израз „дата на падеж“ е свързан и касае срока за изпълнение на основното задължение на купувача да плати продажната цена. Този извод се налага при съобразяване и на задължителните и незадължителните реквизити на една фактура. Задължителните реквизити са: фактура; гриф „оригинал” на първия екземпляр, който е за получателя /купувача/ по фактурата; номер на документа; дата на издаване на документа; издател на документа; получател на документа, основание за сделката; данъчната ставка в %, а когато ставката е нулева или данъкът се дължи от получателя - основанието за прилагането на нулева ставка или не начисляването на данъка; сума на сделката, в т. ч. данъчна основа и ДДС; датата, на която е възникнало данъчното събитие. Незадължителните са: начин на плащане; срок на плащане; имената на предал и получил /стоката или услугата/, заедно с подписите на лицата; мястото на предаването на стоката или услугата; номер и дата на стоковата разписка, товарителницата или друг съпътстващ доставката документ. Използваният и разглеждан по-горе израз, намерил изрично място в съдържанието на фактурата не би могъл да бъде свързан с нито един от другите посочени реквизити с изключение на незадължителния такъв, а именно срок на плащане. Наличието на фиксиран срок за изпълнение съставлява обстоятелство, което само по себе си изключва необходимостта от нарочна покана до ответника да плати, защото установения срок кани длъжника без да е необходимо друго нарочно уведомление в тази насока. След изтичането му и последвало неизпълнение, длъжникът изпада в забава и дължи поради това обезщетение, което в случая е в размер на законната лихва за времето на 4 забавата.

С оглед на горното, тъй като се касае за лихвоносно задължение, като на основание чл. 294 от Търговския закон лихви между търговци се дължат и след като не е установено между страните по сделката да е уговорено друго в тази насока, то ответникът дължи обезщетение за забава върху стойността на главницата за претендирания от ищеца период от време, а именно от изпадането му в забава до датата на исковата молба, а този момент е денят, следващ уговорения срок за изпълнение. Същият не е доказал в рамките на настоящото производство да е получил доставката на друга дата и съответно задължение да плати в този момент по общото правило на чл. 327 от Търговския закон, докато ищецът е установил в процеса наличието на уговорен падеж - разгледаните по-горе две дати по всяка една от фактурите - за плащане на дължимата за газьола цена.