Акт № 214 от 05.11.2026, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. Велико Търново, 05.11.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:МАЯ НЕДКОВА

ИСКРА ПЕНЧЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от МАЯ НЕДКОВА Въззивно гражданско дело № 20264000500092 по описа за 2026 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК и е образувано по:

1.Въззивна жалба вх.№ 16196/22.12.2025г. на Прокуратурата на Р.България срещу Решение № 550 от 26.11.2025г. постановено по гр. дело № 1057/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която Прокуратурата на Р.България е осъдена ДА ЗАПЛАТИ на Г. К. Н.,ЕГН **********, сумата от 6000,00лв., представляващи обезщетение за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК и чл.252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по което Г. К. Н. е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 3266/2020г. на Специализиран наказателен съд /към настоящият момент Софийски градски съд/, в едно със законната лихва върху главницата, считано от 09.03.2024г. до окончателното изплащане на сумата,на основание чл. 2 т.3 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде отменено като вместо него бъде постановено друго, с което искът за имуществени вреди да бъде отхвърлен, а в условията на евентуалност, размерът на обезщетението за имуществени вреди да бъде намален. Твърди, че в хода на производството от ангажираните от ищеца доказателства, претендираните от него имуществени вреди не са доказани, както по основание, така и по размер.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК, Г. К. Н. Т. не е депозирал отговор на жалбата.

1

2. Въззивна жалба вх.№ 16237/23.12.2025г. на Г. К. Н.,чрез процесуален представител срещу Решение № 550 от 26.11.2025г. постановено по гр. дело № 1057/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, в частта, с която Е ОТХВЪРЛЕН, като неоснователен и недоказан, предявеният от въззивника против Прокуратура на Р. България иск с правно основание по чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, за обезщетение за претърпени неимуществени вреди, в резултат на незаконно повдигнато и поддържано обвинение за извършено престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК и чл.252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр. чл.20, ал.2 от НК, по което Г. К. Н. е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 3266/2020г. на Специализиран наказателен съд /към настоящият момент Софийски градски съд/, за сумата от 437 500. 000 лв.,представляваща за разликата над уважения размер от 12 500,00 лв. до пълния заявен размер от 450 000,00лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 09.03.2024г. до окончателното й изплащане.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което искът за неимуществени вреди да бъде уважен до пълния предявен размер. Изложени са съобразения, че съдът неправилно е преценил събраните по делото доказателства и неправилно е приложил критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, като не е взел предвид доказаните по делото от ищеца неимуществени вреди. Поддържа, че в обжалваното решение липсват мотиви относно начина на определяне на присъденото обезщетение, обсъждане на приетите по делото доказателства, както и релевантните обстоятелства от значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди.

Претендира присъждане на направените по делото разноски, както и адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната по жалбата страна.

3. Частна жалба вх.№ 8330/29.06.2026г. от Г. К. Н.,чрез процесуален представител против Определение № 902/17.06.2026г. постановено по гр. дело № 1057/2024г. по описа на Окръжен съд – Велико Търново, с което съдът е отхвърлил молбата му с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на постановеното решение в частта за разноските.

Определението се обжалва като неправилно и немотивирано, като се твърди, че нито в решението, нито в обжалваното определение съдът е изложил мотиви за определяне на разноските по делото. Твърди се нарушение на разпоредбата на чл.10 от ЗОДОВ.

Претендира се присъждане на дължимите в полза на ищеца разноски, вкл. и за заплатена държавна такса, както и увеличаване на присъденото в полза на адв. Д. адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА.

В срока по чл. 276 от ГПК, отговор на частната жалба не е депозиран.

В съдебно заседание по същество, Г. Н., чрез процесуален представител, поддържа депозираните от него въззивна и частна жалби и претендира уважаването им. Оспорва жалбата на насрещната страна, моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА. Представя писмени бележки.

В съдебно заседание въззивникът, Прокуратурата на Р.България, чрез прокурор при Апелативна прокуратура –Велико Търново, поддържа жалбата, моли да се отмени първоинстанционното решение в обжалваната част и да бъде намален размера на присъденото обезщетение за имуществени вреди. Оспорва жалбата на Н., претендира потвърждаване на решението относно присъдените неимуществени вреди.

За да се произнесе по спора, съставът на ВТАС съобрази следното:

Производството пред ОС –Велико Търново е образувано по предявени от Г. К. Н. срещу Прокуратурата на Република България искове с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за осъждане на ответника да му заплати, сумата от 450 000,00 лв. – обезщетение за 2 неимуществени вреди,както и сумата от 6000,00 лева – обезщетение за имуществени вреди в следствие на незаконното обвинение от Прокуратурата на Р. България в извършване на престъпление по чл. 321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК и чл. 252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр.1, вр.

Чл. 20, ал.2 от НК, по които съм оправдан с влязла в сила Присъда по НОХД № 3266/2020г. на Специализиран наказателен съд /към настоящият момент Софийски градски съд/, в едно със законната лихва върху главниците, считано от 09.03.2024г. до окончателното им изплащане.

В исковата молба, ищецът твърди, че наказателното преследване, въз основана на което е постановена оправдателната присъда, е започнало през 2010г. с образуване на ДП № 38/2010г. по описа на ОСлО при ОП Велико Търново, по което на 29.04.2011г. е бил привлечен в качеството му на обвиняем. В последствие НП е изпратено по компетентност на СП, пр. преписка № 772/2012г., ДП 6/2013г. на СО - СП. По внесен против него обвинителен акт от 17.10.2014г. за извършени престъпления по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК и по чл.252, ал.2, пр.2, вр. с ал.1, пр. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК, било образувано НОХД № 1400 / 2014г. на Специализиран наказателен съд /към настоящият момент Софийски градски съд/.

С Присъда № 57 / 28.11.2018г. /в сила от 14.12.2018 г./ по НОХД № 1400 / 2014г. на Специализиран наказателен съд /към настоящият момент Софийски градски съд/, Н. частично бил оправдан, но в останалата част присъдата е обжалвана и е образувано ВНОХД № 115/2019г. по описа на Апелативен специализиран съд /закрит/. С Решение № 260004/03.11.2020т. АСПС отменил изцяло присъдата и е върнал делото за разглеждане от друг състав. Въз основа на това било образувано НОХД № 3266 / 2020г. на Специализиран наказателен съд /към настоящият момент Софийски градски съд/, по което Н. е изцяло оправдан с влязла в сила присъда по повдигнатите му обвинения.

Твърди,че в резултат на воденото против него 14 години НП претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, шок, притеснение тревожност, чувство на несигурност, срам и неудобство в личен и професионален план, ограничил е социалните си контакти, бил лишен от възможност да осигури адекватна финансова подкрепа на семейството си. Загубил работата си и следващите пет години, независимо от факта, че има висше образование, е бил принуден да работи нискоквалифицирана и зле платена работа, а в периода 01.06.2011г. – 24.06.2016г. бил без работа. Във връзка с повдигнатото му обвинение започнали и семейни проблеми. Съпругата му го е упреквала, че е съсипал нея и детето им, че в целия град обсъждат семейството им и децата не желаят да дружат с дъщеря на престъпник. За да ограничи социалните си контакти в гр. Плевен и да предотврати неблагоприятните последици за семейството си, се преместил да живее в с. Ново село, общ.

Велико Търново. В следствие на постоянните проблеми със съпругата, през 2017г. се е развели. Междувременно се е влошило здравословното му състояние. Преживеният стрес в личния, семейния и професионалния му живот довели до задълбочаване на здравословните му проблеми, като в края на 2013г. получил **** и са му поставени по ******. Ищецът твърди настъпили в резултат на незаконното му преследване и имуществени вреди. Делото било образувано пред СНС – София, ищецът се явявал на всяко съдебно заседание, общо 60 пъти, във връзка с което ангажирал срещу заплащане от по 100 лева свой приятел да го кара с личния си автомобил. Претендира уважаване на исковете и присъждане на разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който оспорва допустимите искове като неоснователни и недоказани. Сочи,че не са налице доказателства за действително претърпени от ищеца вреди в пряк резултат от процесното обвинение.Оспорва претендираното обезщетение за неимуществените вреди, като прекомерно завишено т.к. наказателното дело е с фактическа и правна сложност, което не води до неразумен срок за разглеждането му. Излага, че при първото разглеждане на делото ищецът е бил частично оправдан, но и осъден, тоест, налице са и други увреждащи и стресогенни фактори, а не само действията на ПРБ. Няма данни спрямо ищеца да е налагана мярка за неотклонение „задържане под стража“, или „домашен арест“, т.е. свободата на 3 същия не била ограничена от органите на Прокуратурата. Оспорва твърденията, че оставането без работа, влошаването на здравословното му състояние, както и проблемите в семейството са в пряка причинна връзка с воденото наказателно производство. Оспорва иска за имуществените вреди от 6 000 лв., като неоснователен и недоказан, т.к. във връзка с претендираното обезщетение за пътни разходи, не се представят никакви доказателства.

Претендира отхвърляне на исковете за присъждане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди, като неоснователни и недоказани.

Настоящият състав на ВЕЛИКОТЪРНОВСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа инстанция доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне са подадени в срок, от надлежно легитимирани страни, при наличието на правен интерес от обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки.

По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно разпореждането на чл. 269 изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.

Настоящият казус попада в хипотезата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ. Държавата отговоря за вредите причинени на граждани от органите на дознанието, следствието и прокуратурата и съда от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано.

Видно от материалите по делото, вкл. приложените наказателни производства, с влязла в сила на 09.03.2024г. Присъда от 22.02.2024г., постановена по НОХД № 3266 / 2020г. по описа на СНС/ СГС/, ищецът е признат на основание чл. 304 от НПК за НЕВИНЕН в това, че в периода от неустановена дата през есента на 2007год. до 21.04.2011 год. в гр. Плевен, е участвал в организирана престъпна група по смисъла на чл.93 т.20 от НК структурирано трайно сдружение на повече от три лица, с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл. 252, ал.2, пр.2, вр с ал.1 от НК /извършване на банкови сделки по занятие без съответно разрешение, което се изисква по закон, от които получил значителни неправомерни доходи/, за които по закон се предвижда наказание лишаване от свобода повече от три години, ръководена от Г. Г. и Г. Г. и с участници Г. А., А. Е., З. Й., като групата е създадена с користна цел, поради, което го оправдава по така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.321, ал.3, т.2, вр. с ал.2 от НК.