Определение № 17173 от 16.09.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17173 гр. София, 16.09.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пепа Маринова-Тонева

Членове:

Василена Дранчовска

Цветомир М. Минчев като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско дело № 20251100500812 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 ГПК.

Образувано е по молба на въззиваемата Т. С. Д. от 15.08.2025 г., в която се съдържа искане въззивният съд да измени постановеното по настоящото дело решение в частта му за разноските, като присъди пълния размер на претендираното от страната адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция – сумата от още 700 лв. Изложени са твърдения, че съобразно високия материален интерес, поетата от адвоката отговорност при водене на делото и обема на извършените от него процесуални действия пред въззивната инстанция възнаграждението следва да бъде присъдено в пълния претендиран размер от 1300 лв., който не е прекомерен. Въззиваемият „Ти Би Ай Банк“ ЕАД изразява становище за неоснователност на молбата.

Искането по чл. 248 ГПК е направено в законоустановения срок (едномесечен срок за обжалване на решението), като страната е представила списък на разноски по чл. 80 ГПК (л.

38 от делото), поради което се явява процесуално допустимо. Разгледано по същество, същото е неоснователно.

С решение № 5231 от 11.08.2025 г. въззивният съд е приел, че въззивната жалба на ответника „Ти Би Ай Банк“ ЕАД е изцяло неоснователна, поради което е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част. Съобразно изхода на спора и изцяло неоснователната въззивна жалба, съдът е присъдил на ищцата-въззиваем направените във въззивната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение, като предвид релевираното от насрещната страна възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е приел, че платеният от въззиваемата хонорар от 1300 лв. е прекомерен и го е намалил до сумата от 600 лв.

1

Доводите на въззиваемата за присъждане на адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер са неоснователни. На първо място, следва да се отбележи, че съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело № С-438/22 и Определение № 343/15.02.2024 г. по т.д. № 1990/2023 г. по описа на ВКС, II т.о., минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1/2004 г., нямат задължителна сила за съда, като последният следва да съобрази действителната правна и фактическа сложност на делото и да определи и присъди разумен и съответен на положения от адвоката труд размер на възнаграждението. В настоящия случай не се касае до дело с висока правна или фактическа сложност, като предмет на въззивното производство са единствено неоценяеми искове за нищожност на две клаузи от договор за потребителски кредит по юридически казус, който е еднотипен, не се характеризира с усложнена фактическа обстановка и по който има постановена обилна съдебна практика. Противно на доводите в молбата на ищцата по чл.

248 ГПК, делото не се характеризира с висок материален интерес от 60000 лв., като оценяемата осъдителна искова претенция е била за сумата от едва 2895 лв. и същата не е предмет на въззивна проверка. Производството пред въззивния съд е протекло в едно открито съдебно заседание без събиране на доказателства, като в заседанието въззиаемата страна не е била представлявана, поради което присъждане на адвокатски хонорар в пълния искан от страната размер от 1300 лв. е неоправдано.

Следва да се съобрази обстоятелството, че в исковото гражданско производство положеният от адвоката труд е с най-голям обем при разглеждане на делото пред първата инстанция, пред която спорът се инициира, навеждат се възражения и се събират доказателства, като за много от процесуалните действия са предвидени преклузивни срокове, пропускането на които лишава страната от правото да предприеме тези действия на по-късен етап от производството. Във въззивното производство възможностите за предприемане на действия от страната са значително по-малко, производството се развива и приключва по-бързо и обичайно без да се събират доказателства или да се навеждат нови възражения, така че е справедливо положеният пред втората инстанция труд за процесуално представителство да се възмездява на по-ниска стойност. В случая въззивното производство е протекло без отклонения от нормалния исков процес, при напълно установена фактическа обстановка по казуса и при липса на усложнения от правна страна, като определеният от съда хонорар от 600 лв. съответства напълно на положения от процесуалния представител на въззиваемата труд пред настоящата инстанция.

С оглед на изложеното, настоящият въззивен състав намира, че не е налице основание за изменение на решението в частта за разноските, като молбата на въззиваемата по чл. 248 ГПК следва да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Т. С. Д. от 15.08.2025 г. за изменение на 2 постановеното по делото решение № 5231 от 11.08.2025 г. в частта за разноските.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от получаване на препис от страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3