Решение № 3390 от 30.09.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3390 гр. Варна, 30.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 24 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: М. С. при участието на секретаря А. Ст. А. като разгледа докладваното от Ма. С.Гражданско дело № 20253110107587 по описа за 2025 година

ГПК.

Производството е по реда на чл. 12 вр. § 1 от ЗР от ЗЗДН вр. гл. „Х VІІІ-та” от Делото е образувано въз основа на молба подадена от Б. Е. П., ЕГН **********, с адрес в гр. В****, с искане за налагане на мерки за защита от домашно насилие срещу М. Х.

Л., ЕГН **********, с адрес в с. Р****, О**** Т***, О*** Г***.

В молбата за налагане на мерки за защита молителката излага, че с ответника са родители на общо дете Н**** М.ова Л.а, ЕГН **********. Сочи се, че молителката системно е била подлагана от ответника на домашно насилие - психическо, емоционално, икономическо и физическо, от забременяването й с общото им дете през 2023г. Не е подала по-рано молба за защита, тъй като отново е бременна като се очаква да роди в средата на м. юни 2025г.

Като конкретни актове на домашно насилие се сочат – след 25 декември 2024г. М. Л. настоявал да му прехвърли 70% от фирма „*** ****“ ****, на чието име беше закупен имотът. Поради отказа й последвали заплахи и обиди като на 05.01.2025г. е нарекъл „луда“, „щизофреничка“, “боклук мръсен“, „пача“, „алчна“, и я заплашил „ще ти стопя нервите“. На 12.01. 2025г. отново я принуждавал да му прехвърли дялове от дружеството си до една седмица, като тя го уведомила, че прекратява личните си взаимоотношения с него, като Л. станал още по-агресивен като я псувал и обиждал - „пача“, „луда“ и я заплашил, че ще й „стъжни живота“. На 16.01.2025г. след отказ да му прехвърли дялове от дружеството си отново я обиждал и заплашвал. В средата на м. февруари без знанието й, проникнал в жилището й с притежаван от него ключ и отнел без съгласието й множество оригинални документи - лични, фирмени в това число и личния й електронен подпис, както и договорите за заем, сключени на името на майка му. На 22.03.2025г. го помолила по телефона да й върне тези документи, като Л. я обиждал и заплашвал „луда“, „шизофреничка“, „боклук мръсен“, „пача“, „алчна“, „ще ти стопя нервите“. На 26.03.2025г. и на 01.04.2025г. нейна братовчедка й препращала кореспонденция с Л., в която той я заплашва, че ще бъде осъдена и обиждал нея и адвоката й. На 13.04.2025г., 05.05.2025г и 14.05.2025г. от приятели й били споделени публикации на Л. в интернет, в които той използвайки снимки на детето уронвал престижа на ръководената от нея търговска дейност, 1 обиждал нея и адвоката й – „измамници“ „Договор с дявола ще направя, но ще си я взема“, „Държана за заложник от една майка“, „Търси пари, четвърт милион“, и намеквал за извършени от тях престъпни деяния. През месец май в разговори с вуйчо й, личния й лекар и този на детето я наричал „луда“, „щизофреничка“, “боклук мръсен“, „пача“, „алчна“, „ще лежи в затвора“.

Сочи се, че ответникът е осъждан и в състоянието на молителката /напреднала бременност/ описаните действия непосредствено застрашават здравето на молителката. По изложените съображения моли спрямо ответника да бъдат наложени мерки за защита от домашно насилие, както следва: ответникът да се задължи да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката; да му се забрани да я приближава на по-малко от 100м., жилището й, находящо се в гр. В****, гр. В****, ул. „П**** Я****“ № ****, ет. ***, ап. ****., ПИ с идентификатор **** с площ 1 034 кв.м и построената в него сграда с идентификатор ***** с площ 415 кв.м., находящи се в гр. В****, район А****, с.о. „П*****“ , местата за социални контакти и отдих на молителката, както и на ответникът да бъде забранено да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма- пряко и косвено, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Направено е искане за издаване на заповед за незабавна защита, което е уважено с определение от 12.06.2025г.

В проведените по делото открити съдебни заседание, молителят чрез процесуален представител поддържа молбата. Ответната страна - лично и чрез процесуален представител е депозирала писмен отговор в първото по делото открито съдебно заседание, с който се оспорват всички твърдения изложени в молбата за защита. Твърди се, че причината за подаване на молбата е наличието на облигационни правоотношения между страните, както и нежеланието на молителката да осигурява осъществяване на режим на лични отношения от страна на ответника като баща на двете им общи деца.

След съвкупна преценка на доводите на молителката, на приложените към молбата и събрани по искане на страните писмени и гласни доказателства, и като съобрази разпоредбите на закона, Варненският районен съд намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата за защита е с правно основание чл. 9 вр. чл. 8, ал.1 т.1 вр. чл. 5, ал. 1, т.1, т. 3 и т.4 вр. чл. 3, т.3 от Закона за защита срещу домашното насилие.

Същата отговаря на формалните изисквания на чл. 9 от ЗЗДН за редовност, като при проверката й за допустимост съдът взе предвид следното:

В чл. 3 от ЗЗДН е очертан кръгът на лицата, които са легитимирани да искат защита по предвидения в закона ред, а в чл. 10 от него е регламентиран тримесечен срок за подаването на молбата, считано от извършване на деянието. В случая, от приложеното към молбата удостоверение за раждане на М. Х. Л. се установява, че молителката има дете от сочения извършител- т.е изхожда от и срещу легитимирано лице по смисъла на чл. 3, т. 3 и чл. 8, ал.1, т. 1 от ЗЗДН.

За дати на процесните актове на извършено домашно насилие се сочат 05.01.2025г., 12.01.2025г., 16.01.2025г., 22.03.2025г., 26.03.2025г., 01.04.2025г., 13.04.2025г., 05.05.2025г и 14.05.2025г., а молбата е депозирана на 11.6.2025г. Доколкото част от датите са извън преклузивния общ тримесечен срок по чл. 10, ал.1 от ЗЗДН са приложени писмени доказателства и са изслушани свидетелски показания обосноваващи подаването й във втората хипотеза на тази норма - в шестмесечен срок при обективна невъзможност. Съдът преценяйки тези доказателства в тяхната съвкупност - лист за преглед на пациент Б. П. в **** „В*****” **** , консултация с амб. № 1672; амбулаторни листи №000000003217/13.06.2025г., №000000004789/28.10.2024г., №24354100827В/19.12.2024г., №25049200D044/18.02.2025г., №25083002С8ВС/24.03.2025г., доплерова сонография, лист за преглед на пациент за извършена консултация в ***** „В****” **** от Б. П., биохимичен скрининг; показания на свидетелите В. Д. М. и Л. Н. Д., намира, че от тях се установява наличието на горепосочената обективна невъзможност да бъде спазен тримесечния срок за част от изброените актове на домашно насилие, поради което всички подлежат на разглеждане по същество. Не са необходими специални познания за възприемане на обстоятелствата обективирани в описаните медицински документи разкриващи заболявания у молителката /тромбофИ./ и предходно протекла нейна патологична бременност /със 2 спонтанен аборт/ и възникнали усложнения при бременността й /кървене, спонтанти контракции; заплашващ аборт/, както и за факта, че принципно най-рисковите месеци за бременността са именно тези от първия триместър, поради което житейски и медицински логично в случая с напредването на бременността на молителката, рисковете за възникване на усложнения свързани с износването на плода са намалявали. В случая такива са били и предписанията на лекуващите лекари възприети и пресъздадени от свидетелите.

Въз основана изложеното съдът намира, че молбата е подадена в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН и е процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1 от ЗЗДН легалното определение за домашно насилие срещу лице е: всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство.

В настоящия случай е налице подадена декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, която съобразно изричната уредба на закона е самостоятелно и годно доказателство във връзка с наведените от молителката твърдения (арг. чл.13, ал.3 от ЗЗДН). Подаването на такава декларация не е задължителен елемент от молбата по чл. 9 от ЗЗДН /съобразно действащата редакция на нормата – обн. ДВ, бр. 66 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г. /, като при положение, че няма други доказателства по делото, следва да се цени самостоятелно, въпреки че по съществото си представлява частен документ. Декларацията се ползва с презумптивна доказателствена стойност, относно истинността на твърденията в молбата за осъществени действия от страна на посочените в нея извършители, съставляващи, която и да било от проявните форми на домашно насилие. Това правило не е абсолютно и няма пречка същата да се цени на общо основание с останалия доказателствен материал по делото.

Нормата на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН не следва да се тълкува буквално, а в контекста на останалите разпоредби от закона и целта на същия.

От приетите писмени доказателства - разпечатки на хартиен носител от съобщения във приложение „****“, се установява, че в чат на 17.01.2025г. от името на М. Х. Л. са изпращани съобщения до Б. П. съдържащи употребата на изразите „утайка“, „мамицата ти жалка“, „боклук мръсен“, „ти си малоумна“.

На 01.04.2025г. в чат от името на М. Х. Л. до потребител с име К**** П*** са изпратени съобщения съдържащи извадка от входирана в съд молба от Б. П. против М. Л. по чл. 127 от СК, с текст „ще е окопна война, виж какви лъжи е писала“ „боледуващите от шизофрения е хубаво да информират бъдещите си партньори за наличието на заболяване“, „утайка отишла при утайка“, „обърка ми живота това момиче, аз ще объркам нейния“.Тези съобщения са препратени от К******П**** на потребител Б. П. на 01.04.2025г.

От разпечатки на хартиен носител на публикации в социална мрежа „*****“ се установява, че от профил с името на М. Л. на 13.04.2025. и 14.05.2025г. са публикувани съобщения със снимки на дете на невръстна възраст и текстове „Честит имен ден на нашето дете Н******“ „Дано скоро спре да е заложник на майка си“; „финансирахме имот на името на майката, който защипаха“; На 11.09.2025г. са публикувани две снимки на страните по делото показващи интимност и текст „га бях хубав“ и снимка на решение по НОХД 76/2025г. на РС- Н. Загора относно признаването за виновен на извършител на престъпление - потвърждаване на неистина в декларация по чл. 9 от ЗЗДН с текст „само не знам като дойде счотаъ/хесапа/ кой ща плаща или трябва богат любовник или ще се позахаби работното място на „момата“

От справка за съдимост с вх. № ****/18.05.2025г.; присъда № 20 от 06.11.2019г. по НОХД № 70/2019 г. по описа на Районен съд –Т**** и решение № 26/20.07.2020 г. на Окръжен съд – Г*****; решение № 77/17.10.2019 г. на Районен съд –Т**** и решение № 2/30.01.2020г. на Ад***** съд – Г**** справка за регистрации в психиатрична клиника на *****„С. М***“ **** –В*** с вх. № 56127/23.06.2025г., е видно, че М. Х. Л. е осъждан за извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК – употреба на **** с концентрация на алкохол в кръвта над 1,2%о и има влязло в сила административно наказание за неизпълнене на предписание за явяване за медицинско изследване на алкохол в кръвта във връзка с извършена проверка при управлението от него на ****. Няма регистрация в 3

*****„С* М****“ **** - гр. В**** като боледуващ от психическо разстройство.

От приетите нотариален акт за продажба № *****, том ****, рег. № ****, дело № ** от ****., договор за кредит № ДК *******/ 24.09. 2024г.; Нотариален акт за собственост на недвижим имот представляващ *** с идент. ******по КК и КР, в гр. В****, с.о. „П****“, с площ 661 кв. м., при граници ПИ с идент. ******, ******, *****, скица на ПИ №*****г.;

Сигнал/жалба от 20.06.2025г. до Ч***** РУ на МВР - В**** за самоуправни действия от страна на Б. П.; Договор за паричен заем от 12.09.2024г. между А**** Л.а С***** и Б. Е. П.;