Решение № 3243 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3243 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ при участието на секретаря АНИ Д. КОВАЧЕВА като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ

Административно наказателно дело № 20261110202532 по описа за 2026 година

РЕШЕНИЕ

№ гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито заседание на двадесет и седми май две хиляди и двадесет и шеста година, в състав:

СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ при секретар А.Ковачева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2532 по описа за 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Р. Ц. К. срещу Наказателно постановление /НП/ № 254332-021017 от 20.08.2025 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

Жалбоподателят оспорва като недоказана изложената в НП фактическа обстановка, поради което иска същото да бъде отменено.

1

В съдебно заседание жалбоподателят чрез своя процесуален представител поддържа жалбата си.

Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.

Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на административно наказание.

На 05.08.2025 г. Д. З. – мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставил срещу жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за извършено на същата дата нарушение по чл. 119, ал. 1 от ЗДвП в присъствие на нарушителя и на един свидетел. Нарушителят подписал АУАН без възражения. Такива не били депозирани и в законоустановения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН.

Въз основа на АУАН на 20.08.2025 г. Д.Д. – началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото производство.

В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от ЗДвП, в предвидените от закона срокове за съставянето и издаването им – чл. 34 от ЗАНН.

Формата и съдържанието им съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, като нарушението е достатъчно ясно описано и съответно на дадената правна квалификация. С оглед на това настоящият съдебен състав намира, че не са налице основания за отмяна на НП на процесуално основание.

По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:

На 05.08.2025 г. около 10:53 ч. в гр. София жалбоподателят управлявал л.а. ",,***''" с № ,,***'' по бул. "Ломско шосе" с посока на движение от ул. "Хан Кубрат" към ул. "Христо Силянов“, като на кръстовището с ул. „Кирил Дрангов“ не пропуснал пресичащата от ляво на дясно по посока на движението пешеходка, която била стъпила на пешеходната пътека, тип „зебра“, маркирана с пътна маркировка и обозначена с пътен знак.

Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа анализ на показанията на свидетелите Д.З., Й.А. и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и доказателствени средства декларации, сведения, схеми, протокол и др.

Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.

Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189, ал.2 от ЗДвП.

Събраните в настоящото производство доказателства не оборват констатациите в АУАН, като св. З. в показанията си възпроизвежда по достатъчно ясен начин 2 обстоятелствата, свързани с твърдяното нарушение – а именно, че при изпълнение на служебните си задължения е възприел как водач на лек автомобил не пропуска движеща се по пешеходна пътека пешеходка, след което е спрял лекия автомобил и установил водача – жалбоподател по делото. Самоличността на пешеходката не е установена, тъй като полицейският служител е бил ангажиран със спиране и проверка на водача на МПС. Съдът не намира основания да счита свидетеля за заинтересован или предубеден в ущърб на жалбоподателя, а показанията му са логични и последователни, поради което следва да бъдат кредитирани. По искане на жалбоподателя е допуснат като свидетел Й.А., с цел опровергаване на фактическите констатации в НП. Свидетелката твърди, че именно тя е пешеходката, заради която е съставен АУАН на Р.К., но същевременно отрича да е пресичала пешеходната пътека, а твърди, че е стояла на тротоара пред пешеходната пътека. Тези твърдения противоречат на показанията на св.З., който заявява, че по пешеходната пътека е преминала пешеходка, което води до логичния извод, че противно на убеждението на св.А. тя не е лицето, станало повод за спирането на жалбоподателя.

На следващо място, след като свидетелката твърди, че е възприела спирането на жалбоподателя от полицейски служители и веднага е стигнала до извод, че той е невинен, както и че спирането му е свързано с нейно поведение, остава неясно защо, ако тази свидетелка е съумяла така бързо да анализира фактическата обстановка на пътя, не е споделила изводите си своевременно с полицейските служители.

По тези причини съдът намира, че не бива да дава вяра на показанията на тази свидетелка, доколкото същите се явяват нелогични и изглеждат конструирани единствено с цел изграждане на защитна версия за жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на административно нарушение по чл. 119, ал.1 от ЗДвП.

Съгласно въпросната разпоредбата водачът на ППС е длъжен при приближаване към пешеходна пътека да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре. В санкционната норма на чл. 185, ал.5, т.2 от ЗДвП /към момента на деянието/ е предвидено административно наказание глоба в размер от 100 лева за водач, който не осигури предимство, когато минава по пешеходна пътека.

В настоящия случай се установи, че жалбоподателят не е пропуснал преминаващ по пешеходната пътека пешеходец, отнемайки предимството му. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е извършил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

От субективна страна нарушаването на правилата за движение по пътищата е извършено от жалбоподателя при форма на вината пряк умисъл – жалбоподателят е съзнавал, че е длъжен да пропуска стъпилите на пешеходната пътека или преминаващи по нея пешеходци, но не е сторил това, като е искал именно това.

Наложеното на жалбоподателя административно наказание „глоба“ е с фиксиран в закона размер /100 лева/, поради което за съда е невъзможно да измени НП, като намали същото.

За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за приложение на чл. 28 от ЗАНН, доколкото то разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, поради което не може да бъде квалифицирано като маловажен случай.

По така изложените съображения съдът намира, че НП следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Така мотивиран, съдът

3

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 25-4332-021017 от 20.08.2025 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което на Р. Ц. К. за нарушение на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 200 лева на основание чл. 183, ал.5, т.2 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

СЪДИЯ:

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4