Определение № 1048 от 07.04.2026, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1048 гр. София, 07.04.2026 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Красимир Машев Касационно търговско дело № 20258002902528 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „Топлофикация София” ЕАД, чрез пълномощника му юрк. Ев. И., с надлежно учредена по делото представителна власт, срещу решение № 527/28.10.2025 г., постановено по в. т. д. № 668/2025 г. по описа на Софийския апелативен съд, 11 търговски с-в, с което е потвърдено решение № 1048/15.07.2025 г., постановено по т. д. 720/2024 г. по описа на Софийски градски съд, ТО, VI-18 с-в, в частта, в която са уважени предявените от „Електроразпределителни мрежи Запад” ЕАД срещу „Топлофикация София” ЕАД кумулативно обективно съединени осъдителни искове по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ и чл. 56 и чл. 51, ал. 1 от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата от 49805,72 лв., представляваща начислена за периода от 04.06.2023 г. до 30.11.2023 г. електрическа енергия въз основа на констативен протокол № 1028827/30.11.2023 г. за обект, находящ се на адрес: гр. София, бул. „Черни връх“, на ъгъла с ул. „Майор Томпсън”, за която сума е издадена фактура № 3510713/8.12.2023 г., ведно със законната мораторна лихва от подаване на исковата молба - 08.04.2024 г., до окончателното изплащане и за заплащане на сумата от 1278,25 лв. - законна мораторна лихва върху 1 главницата, изтекла за периода от 30.01.2024 г. до 05.04.2024 г. Като необжалвано първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, в която предявеният акцесорен иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на законна мораторна лихва върху главното парично притезание е отхвърлен над присъдената сума от 1278,25 лв. до предявения му размер от 2031,38 лв.

Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като то е постановено в противоречие с материалния закон – чл. 56, ал. 1, във вр. с чл.

51, ал. 1 и чл. 49 ПИКЕЕ. Счита, че в процеса на доказване в настоящото исково производство ищецът, комуто принадлежи процесуалното задължение (доказателствената тежест), не установи, нито че страните са били обвързани от действителен договор за доставка на електрическа енергия до процесния обект (топлофикационната камара), нито че „Топлофикация София” ЕАД като собственик на този имот е потребител на електрическа енергия, поради което той не е пасивно материалноправно легитимиран по предявения кондикционен иск. Твърди, че при промяна на правната квалификация на предявения иск (в конкретния случай от иск на договорно основание по чл. 79, ал. 1 ЗЗД в кондикционен иск по чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ, чл. 56 и чл. 51, ал. 1 ПИКЕЕ) въззивният съд е бил длъжен служебно да изясни на страните на кои факти се основава главният паричен иск, да разпредели доказателствената тежест, като им предостави възможност да релевират нови доказателствени искания за установяване на правнорелевантните обстоятелства. Поддържа, че поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – необсъждане на наведените от въззивника правни доводи за неправилност на първоинстанционното решение, апелативният съд незаконосъобразно е обосновал правния извод, че в съответствие с материалния закон доставчикът на електрическа енергия е извършил едностранната корекция на сметката за минал период – по този начин той би получил цена за недоставена от него електрическа енергия.

Касаторът обосновава искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, съдържащо се в изложението по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, със специалните процесуални предпоставки, регламентирани в чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като поставя следните процесуалноправни въпроси: 1.

„Следва ли въззивният съд да разпредели нова доказателствена тежест между страните тогава, когато изменя правната квалификация на спора?”; 2. „Следва ли при непълнота на доклада в първоинстанционното производство 2 въззивният съд да даде указания до страните относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания, което по смисъла на чл. 266, ал. 3 ГПК е извинителна причина за допускането на тези доказателства за първи път във въззивното производство?” (по тези два въпроса се твърди противоречие с ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС); 3.

„Следва ли въззивният съд да направи самостоятелна преценка на събраните пред двете инстанции доказателства и на заявените от страните доводи и възражения?” (твърди се противоречие с тълкувателните разяснения по т. 19 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ОСГК на ВКС); 4. „Длъжна ли е страната да установи фактите, на които основава своите искания, ако същите не са отделени като безспорни между страните с доклада по делото?” (твърди се противоречие с решение № 40/17.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2041/2020 г., I г. о.) и 5. „Длъжна ли е страната да докаже материалноправната легитимация на ответника, в случай че обстоятелството относно нея не е отделено като безспорно и ненуждаещо се от доказване с доклада по делото?” (твърди се противоречие с решение № 197/06.02.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1085/2016 г., I г. о.). Касаторът счита, че правният отговор по тези процесуалноправни въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

Ответникът по касационната жалба е подал в законоустановения срок писмен отговор, в който развива правни съображения както за необосноваване на основанията за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, така и за неоснователност на касационните основания, изложени в касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, ІI отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.

280, ал. 1 ГПК, констатира следното:

Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, чрез пълномощник - с редовно учредена по делото представителна власт, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.

283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл. 284 ГПК.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, препращайки на 3 основание чл. 272 ГПК към мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги е възприел като свои, е счел за неоснователен правния довод на въззивника, че не е доказана неговата пасивна материалноправна легитимация по предявените осъдителни искове (процесната топлофикационна камера не е негова собственост, като не е притежава вещно право на ползване върху нея), тъй като той противоречал на последващите му съждения, а именно че обектът е правомерно присъединен към електроразпределителната мрежа и ответникът е правомерен ползвател на мрежови услуги за обекта и получател на доставена електрическа енергия. Апелативният съд е счел, че за правилното решаване на правния спор, предмет на делото, е ирелевантно обстоятелството дали ответникът е собственик на процесния енергиен обект (от друга страна, разпоредбата на чл. 137, ал. 1 ЗЕ, на която се позовава „Топлофикация София” ЕАД, не е действала към момента на изграждане и въвеждане в експлоатация на процесната топлофикационна камера през 70-те години на миналия век, поради което е неприложима за вещноправния статут на процесния имот).

Обосновал е това правно съждение с правния довод, че чрез предявения иск се цели заплащане на суми за потребена електрическа енергия поради неправомерно присъединяване на обект към електроразпределителната мрежа - именно поради това доставената електрическа енергия е останала неотчетена и незаплатена към доставчика. Длъжник по тази претенция е лицето, което реално се е ползвало от доставената електрическа енергия, което не е задължително да бъде собственик на съответния обект, нито то да е извършило действията по незаконното присъединяване, а е достатъчно да е и фактически ползвател на този имот. Такъв ползвател представлява и лицето, използващо доставената електрическа енергия в своята стопанска дейност, осъществявана в обекта, който е бил незаконно присъединен към електрическата мрежа. При неправомерно присъединяване въобще липсва договорно правоотношение за съответния обект между това лице и доставчиците на енергия и мрежови услуги, поради което самото потребяване на електрическа енергия се явява без основание и поражда вземане за неоснователно обогатяване в тежест на фактически обогатилия се ползвател на енергията. По силата на изрично нормативно овластяване обаче кредитор по това вземане не е доставчикът на енергията, а операторът на съответната електрическа мрежа - чл. 56, ал. 1 и 2 ПИКЕЕ.

Апелативният съд е приел, че по настоящия казус е несъмнено, че 4 именно ответното дружество е фактическият ползвател на доставената в процесния обект електрическа енергия, тъй като в този обект са разположени топлофикационни съоръжения, чрез които самият той осъществява основната си стопанска дейност. Този факт се признавал както във всички изявления на ответника по настоящото дело (отговора и допълнителния отговор на ИМ, писмената защита пред СГС и въззивната жалба), но и се установявал по категоричен начин от събраните доказателства - констативния протокол от 04.10.2022 г., съставен от служители на ответника; заявленията от 14.10.2022 г. и 29.08.2023 г. за проучване на условията за присъединяване на потребител, подадени от ответника до ищеца; договора за присъединяване към разпределителната електрическа мрежа от 20.09.2023 г., подписан между страните; констативния протокол № 6221135/1.12.2023 г., подписан и от представител на „Топлофикация София“ ЕАД. Фактическото ползване на съоръженията в обекта от ответника се изяснявало и от приетото заключение на СТЕ - достъпът до обекта за оглед му е осигурен от служители на ответника, а самото съоръжение се стопанисва от ответното дружество.

Експертизата е констатирала, че процесният обект представлява основна разпределителна топлофикационна камера, която е елемент от топлофикационната система на гр. София, изградена е през 70-те години на миналия век, от стоманобетон, изцяло подземна, на три нива с приблизителна дълбочина 17 м., като е осигурена със СОТ. Тези правнорелевантни обстоятелства се потвърждават и от свидетеля, доведен от ответника - Е.

В., който изрично изяснява, че техническите ръководители на „Топлофикация София“ ЕАД по райони се грижели за поддръжката на това съоръжение, без което в кв. „Лозенец“ нямало да има топлоснабдяване.

Следователно, било доказано по несъмнен начин, че именно ответникът е ползвал електрическата енергия, чрез която са работели неговите съоръжения в процесния обект и по този начин е извличал стопански ползи от тяхната дейност. Самото естество на съоръжението (квартален топлофикационен колектор) изключва възможността някой друг, а не той да е стопанин на обекта, а и собственик на съоръженията в него, с оглед и на обстоятелството кога то е изградено.

Въззивният съд е приел за неоснователно и оплакването на въззивника, че начисляването на процесните суми било извършено в нарушение на ПИКЕЕ, тъй като издаденият констативен протокол от 30.11.2023 г. бил 5 съставен в отсъствие на представител на ответника и без присъствието на независими свидетели на извършената проверка. Протоколът е съставен по реда на чл. 49 ПИКЕЕ, който не изисква проверките да се извършват в присъствието на представител на ползвателя, макар да предвижда възможност той да се предложи за приподписване и от ползвателя или негов представител (чл. 49, ал. 2). Липсата на такъв подпис (поради отказ или отсъствие от обекта) не опорочава протокола, тъй като в този случай той се подписва от представител на оператора на съответната мрежа и свидетел, който не е служител на оператора - чл. 49, ал. 3. Това изискване е спазено - процесният констативен протокол № 1028827/30.11.2023 г. е подписан от служителите на ищеца, извършили проверката, както и от свидетеля П. З., която не е служител на ищеца, а сътрудник в сдружение „Федерация на потребителите в България“.