Решение № 417 от 13.03.2025, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 417 гр. Русе, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ивайло Д. И. при участието на секретаря Елисавета Янк. Янкова като разгледа докладваното от Ивайло Д. И. Гражданско дело №

20244520104734 по описа за 2024 година

Ищецът С. С. П. твърди, че на 20.04.2020г. с полет на самолет на „България Еър” пристигнал от Кралство Великобритания в Република България на Аерогара София.

Завръщането в родината осъществил по време на Ковид 19 пандемията. Тъй като пристигнал от страна с висок риск на разпространение на заразната болест, с предписание изх.№ 38143/20.04.2020г. на Столична регионална здравна инспекция, бил поставен под карантина.

Срокът на карантината бил от 14 дни, считано от 20.04.2020г., след като се придвижи до дома си в гр.Русе, ул.”Стремление” № 53 до 12.00 часа. Тъй като не разполагал с български пари, на 22.04.2020г. той отишъл до банкомат, находящ се на улицата, на която живеел. На 23.04.2024г. отново в сутрешните часове, посетил магазин за строителни материали в кв.”Долапите”, за да закупи материали за ремонт на покрива на къщата му, който бил протекъл. За тези два епизода на нарушение на карантината бил докладван на властите, като срещу него било образувано досъдебно производство № 347/2020г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.Русе и бил привлечен като обвиняем за това, че в периода 22.04.2020г. – 23.04.2020г., в условията на продължавано престъпление – на два пъти нарушил мерките издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората – Раздел II, т.1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид 19 на територията на страната – като лице по т.1 от заповедта, поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх.№ 38143 от 20.04.2020г. на Столична регионална здравна инспекция, не е изпълнил задължението си да не напуска дома си или 1 мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието 14-дневен срок – гр.Русе, ул.”Стремление” № 53, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., обнародвано в ДВ бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020г., изменено с ДВ бр.34 от 09.04.2020г. във връзка с разрастващата се епидемия от Ковид 19. След приключването на дознанието, наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура – гр.Русе – младши прокурор Елена Н. внесла срещу ищеца обвинителен акт по чл.355, ал.2, пр.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК с така формулираното по-горе обвинение. С Присъда № 52/22.07.2021г. по НОХД № 904/2021г. по описа на РРС, бил признат за виновен по така повдигнатото обвинение и на основание чл.355, ал.2, пр.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.36 във вр.с чл.54 от НК осъден на пет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание било отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от 3 години. Наложено му било и наказание глоба в размер на 10 000.00 лева. Ищецът обжалвал така постановената присъда и с Присъда № 27/18.11.2021г. по ВНОХД № 726/2021г. по описа на РОС бил оправдан по повдигнатото обвинение, като съдът приел, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Съдът съобразил и обстоятелството, че не е бил болен или заразоносител. Срещу оправдателната присъда бил подаден протест от РОП. С Решение № 126/04.04.2023г. на ВКС била оставена в сила оправдателната присъда Присъда № 27/18.11.2021г. по ВНОХД № 726/2021г. по описа на РОС. Твърди и че през целия период от време – от привличането му в качеството на обвинаем, до предаването му на съд, постановяване на осъдителна присъда, обжалването на същата, протест на РОП, той бил под напрежение. Не бил осъждан, работел и се издържал, ползвал се с добро име сред съгражданите и приятелите си. Предаването му на съд, в качеството на подсъдим, възприел като обида, огорчение, посрещнал действията на прокурорите с притеснение. Наказателното преследване срещу него започнало през м.април 2020г. и приключило през м.април 2023г. – три години той живял в условията на стрес. През тези три години трябвало да организира наново живота си. Бил принуден да напусне работата си в Кралство Великобритания и да се издържа от спестяванията си, търсейки ново поприще и перспектива. Безспорно е, че неоснователно повдигнатото му обвинение и предаването му на съд, му причинили морална болка и страдание, за които следва да бъде обезщетен. Счита, че моралните болки и страдания, понесени от него в резултат на несправедливото обвинение, по което бил оправдан, следва да бъдат възмездени със сума в размер на 4 000.00 лева, който размер счита за справедлив, съгласно критериите, преценени на основание чл.52 от ЗЗД. В този смисъл е и трайната съдебна практика. Наред с претърпените болки и страдания, той бил принуден да организира защитата си и да ангажира адвокатска помощ. За целта сключил договор за правна защита и съдействие във фазата на досъдебното производство с адвокат Димитър Стефанов от АК – гр.Русе /Пълномощно и Договор за правна помощ от 22.05.2020г. по ДП № 347/2020г. по описа на ОДМВР – гр.Русе/ като заплатил възнаграждение в размер на 2 000.00 лева, както и с адвокат Силвия Петкова от АК – гр.София, на която заплатил 400.00 лева, видно от Договор 2 за правна защита и съдействие от 12.06.2020г. За правна защита и съдействие по НОХД № 904/2021г. по описа на РРС сключил договор с адвокат Силвия Петкова от САК и й заплатил хонорар в размер на 600.00 лева /Договор от 03.06.2021г./. За правна защита и съдействие по НОХД № 904/2021г. по описа на РРС заплатил на адвокат Димитър Стефанов от АК – гр.Русе хонорар в размер на 2 500.00 лева /Договор от 02.09.2021г./. За процесуално представителство, защита и съдействие по КНОХД № 160/2023г. по описа на ВКС заплатил възнаграждение на адвокат Силвия Петкова в размер на 1 320.00 лева /Договор за правна помощ и съдействие от 07.03.2023г. и разписка/извлечение за превод на същата сума от Изи Пей/. Общо заплатените от него адвокатски хонорари на посочените адвокати възлизат в размер на 6 820.00 лева. Така посочената парична сума се явява имуществена вреда, която също претендира да му бъде заплатена от ответника. Поради това моли съда да постанови решение, с което да осъди Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата от 4 000.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и сумата от 6 820.00 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в направени разноски по ДП № 347/2020г. по описа на ОДМВР – гр.Русе, НОХД № 904/2021г. по описа на РРС и по КНОХД № 160/2023г. по описа на ВКС за заплатени адвокатски възнаграждения, ведно със законната лихва върху главниците считано от датата на предявяване на исковете до окончателното им изплащане.

Съдът, като взе предвид изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които основава претенциите си и формулирания петитум, квалифицира правно предявените обективно съединени искове по чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ответникът Прокуратурата на Република България оспорва изцяло предявените искове. Твърди, че изложените в исковата молба твърдения за претърпени неимуществени вреди са общи и не са подкрепени с конкретни доказателства. В тежест на ищеца е да докаже наличието на изброените неимуществени вреди, непосредствената им връзка с твърдяното от него незаконно обвинение за престъпление от общ характер, както и техния размер.

Размерът на това обезщетение е и завишен и не съотвества на принципа на справедливост по чл.52 от ЗЗД, нито на трайната съдебна практика за аналогични случаи, поради което се явява прекомерен. При определяне размера на обезщетението следва да се съобрази и времето, когато са търпени неимуществените вреди. Меродавните за тяхното определяне факти са стандарта на живот който води ищеца, както и икономическите условия обезпечаващи същия. Обвинението не е за тежко умишлено престъпление по смисъла на чл.93, т.7 от НК. Срокът, в който ищецът е бил привлечен като обвинаем по делото и впоследствие същото е разгледано и решено от съдебен орган е сравнително кратък, респ. обезпечава рамките на разумния период за извършване на тези процесуални действия по смисъла на чл.22 от НК. Ищецът е оправдан на втора инстанция. Отделно от това същият не е ангажирал доказателства за твърдени негативни преживявания следствие от обвинението за престъпление по чл.355, ал.2 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК, респ. липсват каквито и да било такива относно влошени отношения с колеги, сриване на авторитета му и здравословни проблеми. Предпоставките за реализиране отговорността на Държавата за 3 вреди, причинени от дейността на органите на съдебната власт при незаконно обвинение са уредени в чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ. Не е осъществена нито една от задължителните законови предпоставки, поради което исковене са неоснователни и недоказани по размер.

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

На 20.04.2020г. с полет на самолет на „България Еър”, ищецът С. П. пристигнал от Кралство Великобритания в Република България на Аерогара София. Завръщането в родината осъществил по време на Ковид 19 пандемията. Тъй като пристигнал от страна с висок риск на разпространение на заразната болест, с предписание изх.№ 38143/20.04.2020г. на Столична регионална здравна инспекция, бил поставен под карантина. Срокът на карантината бил от 14 дни, считано от 20.04.2020г., след като се придвижи до дома си в гр.Русе, ул.”Стремление” № 53 до 12.00 часа. Тъй като не разполагал с български пари, на 22.04.2020г., ищецът отишъл до банкомат, находящ се на улицата, на която живеел. На 23.04.2024г. отново в сутрешните часове, посетил магазин за строителни материали в кв.”Долапите”, за да закупи материали за ремонт на покрива на къщата му, който бил протекъл. За тези два епизода на нарушение на карантината бил докладван на властите, като срещу него било образувано досъдебно производство № 347/2020г. по описа на Първо РУ на МВР – гр.Русе и бил привлечен като обвиняем за това, че в периода 22.04.2020г. – 23.04.2020г., в условията на продължавано престъпление – на два пъти нарушил мерките издадени против разпространението или появяването на заразна болест по хората – Раздел II, т.1 от Заповед № РД-01-183 от 06.04.2020г. на Министъра на здравеопазването на Република България, издадена на основание чл.63 от Закона за здравето и чл.29 от Наредба № 21 от 2005г. за реда за регистрация, съобщаване и отчет на заразните болести и във връзка с усложняващата се епидемична обстановка, свързана с разпространението на Ковид 19 на територията на страната – като лице по т.1 от заповедта, поставено под карантина с предписание за поставяне под карантина изх.№ 38143 от 20.04.2020г. на Столична регионална здравна инспекция, не е изпълнил задължението си да не напуска дома си или мястото за настаняване, в което е посочил, че ще пребивава за посочения в предписанието 14-дневен срок – гр.Русе, ул.”Стремление” № 53, като деянието е извършено по време на извънредно положение, свързано със смъртни случаи – обявено с решение на Народното събрание от 13.03.2020г. върху цялата територия на Република България, считано от 13.03.2020г. до 13.05.2020г., обнародвано в ДВ бр.22 /извънреден/ от 13.03.2020г., изменено с ДВ бр.34 от 09.04.2020г. във връзка с разрастващата се епидемия от Ковид 19. След приключването на дознанието, наблюдаващият прокурор от Районна прокуратура – гр.Русе – младши прокурор Елена Н. внесла срещу ищеца обвинителен акт по чл.355, ал.2, пр.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 от НК с така формулираното по-горе обвинение. С Присъда № 52/22.07.2021г. по НОХД № 904/2021г. по описа на РРС, бил признат за виновен по така повдигнатото обвинение и на основание чл.355, ал.2, пр.3 във вр.с ал.1 във вр.с чл.26, ал.1 във вр.с чл.36 във вр.с чл.54 от НК осъден на пет месеца лишаване от свобода, изтърпяването на което наказание било отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен 4 срок от 3 години. Наложено му било и наказание глоба в размер на 10 000.00 лева. Ищецът обжалвал така постановената присъда и с Присъда № 27/18.11.2021г. по ВНОХД № 726/2021г. по описа на РОС бил оправдан по повдигнатото обвинение, като съдът приел, че деянието е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК. Съдът съобразил и обстоятелството, че не е бил болен или заразоносител. Срещу оправдателната присъда бил подаден протест от РОП. С Решение № 126/04.04.2023г. на ВКС била оставена в сила оправдателната присъда Присъда № 27/18.11.2021г. по ВНОХД № 726/2021г. по описа на РОС.