Решение № 90 от 22.11.2021, Районен съд - Пирдоп

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. , 22.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., ТРЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Д.И.П. при участието на секретаря М.Н.Н. като разгледа докладваното от Д.И.П. Административно наказателно дело № 20211860200212 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на П. Д. КР., ЕГН: **********, с адрес: с.Ч., ул. „Ч.“ №3, подадена чрез адв.К.С. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-0347000565/20.07.2021 г., издадено от Началник Група при РУ-П. към ОДМВР-С., с което на основание чл.53 ЗАНН, чл.183, ал.1, т.1, пр.1, 2 и 3, чл.185 ЗДвП, чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДВП на жалбоподателя са наложени пет отделни административни наказания - глоба в размер 20 лв. за нарушение на чл.105, ал.1 ЗДвП /ограничена е видимостта през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя/; глоба в размер на ******** лв. и лишаване от правоуправление за 12 месеца за нарушение на чл.175а, ал.1, пр.3 ЗДВП /използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение/- в която част НП се обжалва, както и две глоби в размер на по 10 лв. за нарушения на чл.100, ал.1, т.1 и т.2 ЗДвП /не носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон и не носи свидетелство за регистрация на МПС/ и глоба в размер на 20 лв. за нарушение на чл.139, ал.2, т.3 ЗДВП /движи се без пожарогасител/- които три нарушения жалбата не обхваща.

Жалбоподателят в своята жалба сочи, че счита издаденото наказателно постановление за незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила, както и необосновано в обжалваните части и моли съда да го отмени в тези части. На първо място, според жалбоподателя в акта за установяване на административно нарушение /АУАН/ и последващо издаденото НП липсвала както надлежно изложена фактическа обстановка, така и изчерпателно фактическо описание на елементите от състава на вменените нарушения. Възпроизведен бил дословно 1 текстът на законовата норма на чл.105, ал.1 ЗДвП, без да се държи сметка, че този подход съставлява съществено нарушение на административно производствения ред. Неизяснено в конкретния случай оставало дали е била ограничена видимостта на предното стъкло, на страничните стъкла или и на предното и на страничните стъкла. Забраната на тази разпоредба освен това се сочи, че е условна, тъй като намаляването на прозрачността на стъклата била допустима в границите на стойностите, определени с Правило №43 на Икономическата комисия за Е. на ООН, а в случая нямало въведени нито твърдения, нито доказателства, че затъмнените стъкла на процесния автомобил са с намалена светлопропускливост извън нормативните стойности. Поради това жалбоподателят счита, че в случая е допуснато съществено нарушение на чл.42, т.4 ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН, в следствие на което правото на защита на жалбоподателя е било ограничено. Изложените административни нарушения се сочи, че важат изцяло и за другото вменено нарушение- по чл.104б, т.2 ЗДвП. Отново липсвало надлежно описание на фактическа обстановка и бил използван незаконосъобразният подход за дословно възпроизвеждане на правната норма, която се твърди, че е нарушена, като актосъставителят е добавил, че водачът умишлени поднася управлявания от него автомобил в насрещната лента и създава предпоставки за ПТП, както и опасност за живота и здравето на останалите участници в пътното движение и пешеходци. По никакъв начин не било посочено обаче какъв е механизмът на твърдяното „умишлено поднасяне в насрещната лента“- не ставало ясно положението на автомобила, респ. коя е съседната лента и/или насрещната лента на движение, нито конкретните фактори на пътната обстановка и поведението на жалбоподателя, въз основа на които актосъставителят и административнонаказващият орган /АНО/ приемат, че жалбоподателят е извършил умишлено вмененото нарушение. Сочи се, че нарушението на чл.104б, т.2 ЗДвП може да бъде извършено само умишлено и умисълът, като елемент от фактическия състав, е задължителен. Изводът за наличие на умисъл следвало да бъде подкрепен с изчерпателно описание на фактическата обстановка, която да е изложена в описателната част на АУАН и НП. В случая обаче в АУАН и НП съвсем бланкетно било посочено, че жалбоподателят е използвал пътя за различни цели от предназначението му, но липсвало описание какви са тези различни цели. По никакъв начин не ставало ясно защо се приема, че поднасянето на автомобила е „умишлено“, т.е. че се касае до съвкупност от умишлени действия на жалбоподателя, насочени към конкретна цел, а именно: да изгуби сцеплението на гумите с пътната настилка и управляваният автомобил да поднесе. Недоказан оставал съставът на твърдяното административно нарушение. Сочи се, че житейските причини управляван автомобил да поднесе и премине в съседната лента са много- грешка или объркване на водача, техническа неизправност на МПС, механична повреда, мокра/хлъзгава пътна настилка и др. При това положение, според посоченото в жалбата, възможно е водачът да е допуснал друго нарушение на ЗДвП- напр. по чл.20, ал.1 или ал.2 ЗДвП, на чл.21 ЗДвП, на чл.139, ал.1, т.1 ЗДвП или на други разпоредби, но това не означавало, че използва пътищата, отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. В жалбата е отбелязано още, че в конкретния случай, при извършване на проверката, в автомобила са пътували 4 лица- обстоятелство, 2 което по никакъв начин не е било отразено от актосъставителя в директно нарушение на чл.42, ал.1, т.7 ЗАНН. С оглед на всичко изложено, жалбоподателят намира, че процесното наказателно постановление, в обжалваната част, е неправилно и незаконосъобразно и като такова- подлежи на отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят П. Д. КР. не се явява. Представлява се от упълномощения адв.К.С. от САК, който поддържа жалбата, а в хода по същество на делото моли съда да уважи подадената жалба, считайки че в рамките на съдебното следствие основателността й е доказана. Адв.С. счита, че показанията на актосъставителя Ф.К. не следва да бъдат кредитирани, доколкото са в противоречие както с показанията на свидетеля М.Н., така и с показанията на доведените от жалбоподателя свидетели и не се подкрепят по никакъв начин от останалата доказателствена съвкупност. Претендират се разноски. В допълнение на своите доводи адв. С. депозира писмено становище, според което от събраните доказателства се установява, че описаната от актосъставителя и възприета от АНО фактическа обстановка не отговаря на обективната истина. Обсъждат се показанията на свидетелите и се визират конкретни противоречия в показанията на двамата полицейски служители, които според адв.С. правят показанията вътрешно противоречиви и взаимно изключващи се. Сочи се, че тези показания са в пълно противоречи и с показанията на другите две свидетелки- М.П. и К.Б., които са пътували в колата с жалбоподателя и от които се установява, че колата е потеглила нормално, без да има нищо необичайно в движението й, не е криволичила и занасяла. Ето защо констатациите и показанията на актосъставителя К. оставали изолирани и неподкрепени от останалите доказателствени източници. Адв.С. намира, че вмененото нарушение на чл.105, ал.1 ЗДвП останало напълно недоказано в рамките на проведеното съдебно следствие, тъй като не може да се установи дали предните стъкла на автомобила са били затъмнени, а и не е извършвано замерване или проверка за степента на намалена светлопропускливост на затъмнените странични стъкла, били те предни или задни, затова не може да се приеме, че е налице установено нарушение на чл.105, ал.1 ЗДвП, тъй като забраната в него е условна. Адв.С. счита, че е останало недоказано и другото вменено нарушение по чл.104б, т.2 ЗДвП. Едва в проведеното съдебно заседание актосъставителят Ф.К. заявил, че е съставил процесния АУАН, защото жалбоподателят „дрифтирал“. Сочи се, че това понятие няма легална дефиниция, но че от общожитейския опит и практика се знае, че това представлява определено боравене със системите за управление и контрол на автомобила- рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата, завъртане на волана поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка и т.н., при което се наблюдава определен ефект на отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и нейното странично приплъзване. Подобно нещо не било описано нито в АУАН, нито в обжалваното НП. Адв.С. смята и че чисто технически автомобил с предно задвижване на колелата и шестима пътници в него не би могъл да „дрифтира“. Освен това, от показанията на доведените свидетелки- пътнички в автомобила, ставало ясно, че били тръгнали да се прибират от кафе, като първо закарат друго момиче до дома й, т.е. жалбоподателят К. е ползвал пътя именно по предназначение – превоз на хора. С оглед всичко изложено, отново 3 се иска от съда да постанови решение, с което да уважи подадената жалба и отмени НП № 21-0347-000565/20.07.2021 г., издадено от Началник Група при РУ-П. към ОДМВР-С., в обжалваните части.

Въззиваемата страна- РУ П. не изпраща представител в съдебно заседание и не ангажира становище. РП-П. също не взема становище.

Съдът, след като подложи на преценка събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 04.07.2021 г., около 23.25 ч. полицейските служители от РУ-П. Ф.К. и М.Н. изпълнявали служебните си задължения на територията на гр.П., като се намирали на ул.

„Панагюрско шосе“, в близост с кръстовището с ул. „А.Б.“, като изведнъж чули силен шум от гуми на автомобил и подаване на газ. Насочили се към мястото незабавно и в момента, в който имали видимост забелязали автомобил, който тръгва и се извършва необичайни маневри по пътното платно, съпроводени с поднасяне. Подали сигнал и спрели автомобила за проверка, като установили, че същият е „Ф.Г.“, с рег. № ***** и в автомобила има 6 лица, а водач е П. Д. КР. от с.Ч..

Съставен бил Акт за установяване на административно нарушение серия GA, №445982 от страна на свидетеля Ф.К., с който срещу П. Д. КР. били повдигнати няколко административнонаказателни обвинения, сред които за нарушения на чл.104б, т.2 ЗДвП и чл.105, ал.1 ЗДвП.

При предявяване на акта не са направени възражения, нито са постъпили такива в рамките на установения 3-дневен срок.

На база така съставения АУАН било издадено процесното наказателно постановление № 21-0347-000565 от 20.07.2021 година на Началник Група при РУ-П. към ОДМВР-С. .

Горната фактическа обстановка се извежда от събраните по делото доказателства, а именно: разпит на свидетелите Ф. Г. К. /л.40-45 от делото/, М. ЕВТ. Н. /л.35-40 от делото/ , К.Г.Б. /л.46-48 от делото/ и М.Д.П. /л.48-50 от делото/; АУАН серия GA, №445982, съставен от Ф. Г. К. /л.11 от делото/; справка за нарушител/водач на името на П. Д. КР. /л.29-** от делото/.

АУАН серия GA, с №445982/05.07.2021 г., е съставен срещу лицето П. Д. КР. за това, че: на 04.07.2021г., около 23:25 ч., в гр.П., на ул. „К. А.Б.“, малко преди кръстовището с ул.

„Панагюрско шосе“, управлява МПС от категория М1, л.а. „Ф.Г.“, с рег. №*****, лична собственост, като: 1) не носи свидетелство за управление на МПС от съответната категория и контролен талон към СУМПС от съответната категория; 2) Не носи свидетелство за регистрация на МПС, което управлява; 3) ограничена е видимостта (намалена прозрачност) през челното или страничните стъкла на автомобила, осигуряващи видимостта на водача към пътя; 4) движи се без пожарогасител; 5) използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, като умишлено поднася управлявания автомобил в насрещната лента и създава предпоставки за ПТП, както и опасност за живота и здравето на останалите участници в пътното движение и пешеходци.

4

Нарушенията, посочени като 3) и 5) са определени като такива по чл.105, ал.1 ЗДвП и чл.104б, т.2 ЗДвП. За верността на описаните факти са се подписали актосъставителят и свидетелят М.Н.. В АУАН е записало „нямам възражения“ и същият е подписан от соченото за нарушител лице. П.К. е подписал и разписката към АУАН в уверение на това, че е получил препис от АУАН и е уведомен, че в 3-дневен срок може да направи възражения.