Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 345 от 29.07.2021, Окръжен съд - Велико Търново

Съд
Окръжен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 226/2021
Вид
Решение № 345
Подписан
29.07.2021
В сила
29.07.2021
Състав
Георги Драгoстинов, Йордан Воденичаров, Владимир Страхилов

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.13 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 3, ал.2 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл. 9 · Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
  • чл.240, ал.1, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.240, ал.1, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.63, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.81, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 8, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.2, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99, ал.2, ал.4 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.10 · Закон за потребителския кредит
  • чл.9 · Закон за потребителския кредит

РЕШЕНИЕ

№ 345 гр. Велико Търново , 27.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Георги Драгoстинов

Йордан Воденичаров

Владимир Страхилов при участието на секретаря Красимира П. Борисова като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско дело № 20214100500226 по описа за 2021 година

Предмет на подадената от името на „К.Б.“ ЕООД-гр.С., въззивна жалба е решение № 469/29.12.2020 г. по гр.д. № 1165/2020 г. на ГОРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения срещу Т. ИВ. Г. , осъдителен иск за заплащане на сумата 300 лева, представляваща получен на кредит паричен заем по силата на договор от 06.06.2016 г. и в условие на евентуалност : иск за връщането й като получена без правно основание, с молба за отмяната му и уважаване на иска в неговата цялост, с присъждане на направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Наведени са оплаквания / доводи/ за неправилност на обжалваното решение, поради несъответствие и неточна преценка със/ на събраните доказателства и противоречие с материалния закон, както и поради нарушение на доказателственото право на ищеца по чл.192 ГПК, установяващи необходимия за пораждане на претендираното вземане, фактически състав , изведен от нормите на чл. 6 ЗПУФУР, чл.9 ЗПК, чл.чл.2, чл. 3, ал.2, чл.13 ЗЕДЕП .

В с.з. не се представлява .

Ответникът не е подал писмен отговор на жалбата , нито е възразил срещу нея в съдебно заседание , поради неявяване , както лично, така и на негов представител.

Съдът след като обсъди доводите в жалбата и прецени събраните по делото 1 доказателства приема за установено и обосновава следните правни изводи:

Ищецът „К.Б. “ ЕООД-гр.С. чрез пълномощник – юрисконсулт , твърди , че на ответника Т. ИВ. Г. е отпуснат паричен заем в размер на 300 лева по силата на сключен от разстояние по реда на чл.6 ЗПФУР с „Ф.“ ЕООД , с ЕИК ..., със седалище и на управление : гр.С. , ул.Н.Г. № .. договор за кредит № 9912505001/ 06.06.2016 г., регистриран в електронната система „В.“на интернет страницата на кредитодателя в резултат на подадена заявка, приемане на Общите условия и стандартния европейски формуляр с цялата преддоговорна информация и проекта за договор чрез натискане на бутона

„подпиши“. Поел е задължение да изплати стойността на кредита/ да върне отпуснатия му чрез системата на „Изипей“ АД заем / в срок до 06.07.2016 г. , което не изпълнил.

Вземанията, произтичащи от договора за кредит са придобити от дружеството –ищец съгласно договор за цесия от 23.11.2018 г. Изпратеното на длъжникаответник чрез „Български пощи“ ЕАД на основание чл.99, ал.3 ЗЗД съобщение за прехвърлените вземания е върнато като „непотърсено“.

Предвид горетвърдяното , моли съдът да постанови решение , с което да осъди ответника да заплати главницата по договора за кредит в размер на 300 лева, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, както и направените по производството разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът не е подал по реда на чл.131 ГПК отговор на исковата молба , не се явява и представлява в съдебно заседание.

Юридическият факт на сключен от разстояние на 06.06.2016 г. посредством подробно описания в исковата молба електронен технологичен механизъм, договор за потребителски кредит във вид на паричен заем / чл. 6, чл.7, чл.8, чл.10, чл.11 на ЗПФУР, вр. с чл.2, ал.1, чл.3, ал.1, ал.2 , чл.13, ал.4, изр.2-ро вр. с ал.1 ЗЕДЕП , чл. 9, чл.10 ЗПК, вр. с чл.240, ал.1, ал.2 ЗЗД/ , както и факта на изпълнение на задължението на кредитодателя да предостави на разпоредителната/ усвоителната/ власт на ответника неговата чиста стойност / отпуснатите за ползване парични средства / , доколкото той не отрича настъпването им, а подобно бездействие по делото / липса на каквито и да е възражения срещу претенцията / от гледна точка на логиката е психологически неправдоподобно да означава друго освен мълчаливото им признание / съгласие, че твърденията на ищеца отговорят на действителността / , съдът няма разумна причина да не приеме за установени по логическата сила на следните каузално свързани обстоятелства с битност на косвени доказателства:

1/ съставена и представена на хартиен носител извадка/ разпечатка/ от електронната система „Vivus.bg“на интернет страницата на „4..с“ ЕООД , с ЕИК ..., със седалище и на управление : гр.С. , ул.Н.Г.№ .., показваща информация за сключен между 2 това дружество и ответника договор за кредит 9912505001/ 06.06.2016 г., на стойност 300 лева , която съдържа необходимите за качеството му на кредитополучател негови лични данни / три имена, адрес, единен граждански номер, телефонен номер и имейл адрес/. За да се разпечата тази договорна информация трябва преди това е била предмет на регистрация / генериране/ в съответната електронна система , а за да е такъв предмет, неминуемо се предполага, че трябва да е въведена именно по негов почин , т.е. да е направил в електронна форма изявления за желание за получи посочената сума в заем , както и за потвърждение чрез натискане на бутон „подпиши“, че е съгласен със съдържанието на предложения в платформата проект за договор , неделима част от който са общите условия.

Това предположение граничи със сигурно убеждение , защото се основава на едно здраво логическо положение на конкретно необорена и трудно оборима правдоподобност: ако ответникът не бе заявил личните си данни, т.е. не бе дал достъп до тях на търговеца , посочен в този възпроизведен на хартиен носител електронен документ като негов кредитодател, тогава откъде/ как би могъл да разполага/ да се сдобие с тях вторият ?

2/ съставена и представена на хартиен носител извадка от електронен документ, именуван „разписка за извършено плащане № 2000000104885154/06.06.2016 г.“ , показваща информацията, че на тази дата в 09.19 часа, търговецът, посочен в качеството на кредитодател е наредил превод на сумата 300 лева полза на ответника чрез системата на електронни плащания „ EasyPay. bg“ . За да бъде разпечатан по този начин документът трябва да е бил генериран в сочената електронна система/ за което обстоятелство той изрично указва/ , а генерирането му е невъзможно , ако не е последица от действително направено изявление на воля за превод на сумата / платежно нареждане/. Щом е направено , всякакво съмнение , че получателят може и да не я е получил, би било равнозначно на безразсъдно мислене за доказателствена недостатъчност.

Вземането за връщането на паричния заем е цедирано на ищеца от кредитодателя съгласно договор за прехвърляне на вземания № ...../23.11.2018 г. – юридически факт, установен от съвкупната доказателствена информация, извлечена от едноименния документ във връзка приложение № 1 към него, потвърждение за прехвърляне на вземания , издадено от „4...“ ЕООД и уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 23.11.2018 г.

Правна последица на този факт е придобиването му от цесионера , който се е превърнал в нов кредитор на ответника , считано от деня , в който на последния се счита съобщено за прехвърлянето – чл. 99, ал.2, ал.4 ЗЗД. Тъй-като изпратеното на неговия постоянен и настоящ адрес чрез „Български пощи“ ЕАД съгласно изискването на чл.99, ал.3 ЗЗД уведомление е останало непотърсено за получаване в нормативно определения срок/ до 08.08.2019 г./ , чрез прилагане по аналогия на правилото на чл. 47, ал.5 ГПК/ тъй-като няма установено друго следващо от договора за кредит/ . Непотърсването на писмената пратка е равнозначно на недобросъвестно бездействие на ответника , тъй-като с него неоправдано създава пречка да бъде резултатно изпълнено задължението на стария кредитор по чл.99, 3 ал.3 ЗЗД , поради което за първия правният разум не допуска да настъпят благоприятни последици и неблагоприятни за новия кредитор от неизпълнението му / аргумент от чл. 8, ал.2, чл.63, ал.1 , чл.81, ал.1 ЗЗД/. Впрочем на непотърсването в случаи като настоящия, по принцип може да се гледа и като на един вид отказ на длъжника да упражни правото си да бъде информиран за цесията/ щом съобщаването за нея е предвидено като задължение на стария кредитор, то очевидно е , че правната хармония поставя насреща му право на длъжника да узнае този факт /, с който се счита отпаднало и задължението за съобщаване по чл.99, ал.3 ЗЗД. Така или иначе дори с факта на получаване на уведомлението за цесията като приложение към преписа на исковата молба , на ответника му е съобщено за нея на 31.08.2020 г.

Ето защо и предвид отдавна изтеклия краен срок/ настъпил падеж / за изпълнение на задълженията по договора за кредит- 06.07.2016 г. , претендираното вземане подлежи на осъдителен правораздавателен резултат в своята цялост, доколкото ответникът не твърди и доказва да го е погасил чрез плащане или по друг облигационен способ - чл. 240, ал.1, вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД

Разглеждането на евентуалния иск е процесуално ненужно.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца заплащане на направените по производството/ на двете съдебни инстанции/ разноски , възлизащи общо на 75 лева/ държавни такси/ и следва да бъде осъден да го стори , тъй-като първият е упражнил правото си да поиска присъждането им.

На основание чл. 78, ал.8 от ГПК следва да бъде осъден да заплати и юрисконсултско възнаграждение в общ размер на 300 лева/ 200 лева – за първата инстанция и 100 лева- за въззивната/ , определен съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ.

Предвид горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № .../29.12.2020 г. по гр.д. № 1165/2020 г. на ГОРС, с което е отхвърлен като неоснователен и недоказан предявения от „К.Б. „ ЕООД , с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.С., ул.Ш..П.№ .. срещу Т. ИВ. Г., с ЕГН:

**********, от гр.Г..О. ул. Б.№ .., вх..., ет..., ап.. , осъдителен иск за заплащане на сумата 300 лева, представляваща получен паричен заем по силата на сключен от разстояние договор за кредит № 9912505001/ 06.06.2016 г., вместо което постановява:

4

ОСЪЖДА Т. ИВ. Г., с ЕГН: **********, от гр.Г.О. ул. Б. № .., вх..., ет..., ап... да заплати на „К.Б. „ ЕООД , с ЕИК ..., със седалище и адрес на управление : гр.С. , ул.Ш..П. № .. сумата 300 лева, представляваща получен паричен заем по силата на сключен от разстояние по реда на чл.6 ЗПФУР между „4..“ ЕООД , с ЕИК .., със седалище и на управление : гр.С.. , ул.Н..Г. № .. и първия договор за кредит № ../ 06.06.2016 г., което вземане е прехвърлено на дружеството- ищец съгласно договор за цесия от 23.11.2018 г. , заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази сума, считано от 17.08.2020 г. до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1, ал.8 ГПК Т. ИВ. Г., с ЕГН: **********, от гр.Г.О., ул. Б.. № ..вх..., ет..., ап... да заплати на „К..Б. „ ЕООД , с ЕИК ... , със седалище и адрес на управление : гр.С.. , ул.Ш..П. № .. сумата 75 / седемдесет и пет/ лева , представляваща направени по производството разноски / за двете съдебни инстанции/ , както и сумата 300 / триста / лева – юрисконсултско възнаграждение / за двете съдебни инстанции/.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5