Решение № 310 от 20.10.2023, Районен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 310 гр. Шумен, 20.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XV-И СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламена К. Недялкова при участието на секретаря Ц. В. К. като разгледа докладваното от Пламена К. Недялкова Административно наказателно дело № 20233630200954 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на осн. чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №27-2300035/18.04.2023 год. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, с което на основание чл.416, ал.5 от КТ, във вр. с чл.414 ал.1 от КТ на “НИК” ООД с ЕИК127506172, с.Изгрев е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.118 ал.1 от КТ.

Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като счита същото за незаконосъобразно и необосновано. Оспорва вмененото нарушение по същество. Излага, че не е налице едностранно изменение на трудовото правоотношение, тъй като Б.Ш. се е запознал с длъжностната характеристика, която била съобразена със задълженията му и професионалните му умения, и без възражения я е подписал. Твърди,че при проверката на контролните органи лицето не е извършвало заваръчни дейности. Излага и доводи, че се касае за маловажен случай. При условията на евентуалност моли да бъде намален размера на наложената имуществена санкция. В съдебно заседание за дружеството – жалбоподател се явява процесуален представител – адв.

Сн. И. от ШАК, която поддържа жалбата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Процесуалният представител на административно-наказващ орган оспорва жалбата и моли съда да отхвърли същата като неоснователна и да потвърди изцяло обжалваното наказателно постановление. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

ШРС, след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

Б.М.Ш. работи в “НИК” ООД с ЕИК127506172, с.Изгрев по трудов договор № 98/29.03.2011г. на длъжност “работник полевъд”. Последното изменение на трудовия му договор е с Допълнително споразумение №475 от 06.01.2020г., с което считано от 06.01.2020г. е изменена заеманата от Ш. длъжност от “шофьор тежкотоварен автомобил" в “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” с нов код по НКПД. Страните са се споразумели и за изменения и допълнения на трудовия договор на Ш. касаещи трудовото 1 възнаграждение, работно време, отпуски, задълженията на служителя. Връчена му е длъжностна характеристика за длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, в която в раздел III „Основни отговорности, присъщи за длъжността“, т.3 е посочено, че при необходимост извършва ел.заваръчни дейности на територията на базата.

И. Х. К., св.С. Г. Т. и А.В.П. - длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.Шумен, извършили проверка на “НИК” ООД, относно осигурявяне на здравословни и безопасни условия на труд и спазване на трудовото законодателство на 22.02.2023г. в 14.30 в селскостопанска база в с.Изгрев, стопанисвана от “НИК” ООД и на 24.02.2023 и 07.03.2023г. по документи, представени в Дирекция „ИТ“ – Шумен.

При пристигане на 22.02.2023г. в 14.30 в селскостопанска база в с.Изгрев, според показанията на св. С. Г. Т. инспекторите заварили работника Б.Ш., назначен на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” да извършва заваръчни дейности без да притежава изискваната квалификационна група по безопасност при работа по електрообзавеждане с напрежение до 1000V. На 22.02.2023г. бил съставен акт №4, с който контролните органи на основание чл.404 ал.1 т.5 от КТ отстранили Б.Ш. от извършване на заваръчни дейности.

На 24.02.2023г., на основание чл.402 ал.1 т.2 от КТ, Г. Г., в качеството му на упълномощено лице, дал писмени обяснения, в които посочил, че с длъжностната характеристика на Ш. му е възложено извършване на заваръчни дейности при необходимост. Посочил също така и, че на 23.02.2023г. лицето е придобило втора квалификационна група. На 07.03.2023г. на основание чл.402 ал.1 т.3 от КТ лицето С.Л.Н. – счетоводител в дружеството, писмено декларирала, че във връчената на Ш. длъжностната хакартеристика за длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” било предвидено извършване и на заваръчни дейности, без да е сключен трудов договор за това.

Въз основа на направените констатации при извършване на проверката на място в базата и на представените документи, контролните органи приели, че дружеството в качеството му на работодател е нарушило разпоредбите на трудовото законодателство, с това, че е променило едностранно трудовото правоотношение на шофьора на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона Б.Ш. като на 22.02.2023г. му възлага извършване на работа като „заварчик“. Резултатите от проверката са обективирани в ПИП №ПР2307023 от 20.03.2023г.

На 20.03.2023г. св.С. Т. съставила срещу дружеството АУАН № 27-2300035 за нарушение на 118 ал.1 от КТ извършено на 22.02.2023г., в присъствието на управителя В.К.

При предявяване на акта не са отразени възражения или обяснения. В законоустановения срок са депозирани писмени възражения.

Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административнонаказателната преписка, наказващият орган е издал процесното наказателно постановление като е възприел изцяло констатациите съдържащи се в АУАН. На основание чл.414 ал.1 от КТ на “НИК” ООД с ЕИК127506172, с.Изгрев е наложена имуществена санкция в размер на 1500 лева, за нарушение на чл.118 ал.1 от КТ.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото писмени и гласни доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът констатира от правна страна следното: В хода на административно – наказателното производство не е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до накърняване на правото на защита на санкционираното лице. Актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Наказателното постановление е било издадено в шестмесечния преклузивен срок, като същото е съобразено с нормата на чл. 57 от ЗАНН.

Административно-наказателното производство е започнало с редовно съставен акт, съдържащ всички минимално изискуеми по смисъла на чл.42 от ЗАНН реквизити. Същият е предявен и връчен на жалбоподателя. В НП също се съдържат всички минимално изискуеми по силата на чл.57 от ЗАНН реквизити. Вмененото на жалбоподателя нарушение е индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Административно – наказателната отговорност на дружеството е ангажирана на основание чл.414 ал.1 от КТ, за нарушение на чл.118 ал.1 от КТ.

Съгласно разпоредбата на чл.118 от КТ, работодателят или работникът/служителят не могат да променят едностранно съдържанието на трудовото правоотношение освен в случаите и по реда, установени в закона, като не се смята изменение на трудовото правоотношение при преместване на друго работно място в същото предприятие, без да се 2 променят определеното място на работа, длъжността и размерът на основната заплата на работника или служителя, както и че работодателят може едностранно да увеличава трудовото възнаграждение на работника или служителя.

По делото не се оспорва, че работникът Б.М.Ш. с Допълнително споразумение №475 от 06.01.2020г. към трудов договор № 98/29.03.2011г. бил назначен на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона” в дружеството. Също така не се оспорва, а и се установява от приобщените писмени доказателства, че във връчената му длъжностна характеристика за длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, в раздел III „Основни отговорности, присъщи за длъжността“, т.3 като допълнително задължение на работника е посочено, че при необходимост извършва ел.заваръчни дейности на територията на базата.

Дружеството оспорва обстоятелството, че е налице едностранно изменение на трудовото правоотношение с довода, че Б.Ш. се е запознал с длъжностната характеристика и без възражения я е подписал. Оспорва и твърденията на контролните органи, че в момента на проверката лицето е извършвало заваръчни дейности.

Разпоредбата на чл.127 ал.1 т.4 от КТ задължава работодателя при сключване на трудовия договор да връчи на работника срещу подпис длъжностна характеристика. Такава е била връчена на Ш. за длъжността “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, в която са описани изискванията за заемане на длъжността, основните длъжностни задължения и отговорности, документите, които работникът трябва да познава и етичните задължения. Действително извършването на заваръчни дейности няма нищо общо с характера на работата и длъжността, на която е бил назначен, но доколкото в длъжностната характеристика е посочено, че при необходимост извършва и ел.заваръчни дейности на територията на базата, обстоятелството, че според показанията на св. Т. в момента на проверката те са заварили работника на дружеството, назначен на длъжност “шофьор тежкотоварен автомобил 12 и повече тона”, да извършва заваръчни дейности , не означава, че работодатят едностранно е изменил трудовото правоотношение възлагайки му да изпълнява нови задължения, различаващи cе от задълженията, които е следвало да изпълнява, съгласно връчената му преди това последна длъжностна характеристика.Подписвайки длъжностната характеристика работникът се е съгласил при необходимост да извършва и такава дейност, поради което съдът намира, че не е налице едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работодателя.

Изпълнението на заваръчни дейности не е възложено на работника с връчване на допълнителна заповед издадена от работодателя.

Предвид изложеното съдът намира, че е не осъществен от обективна страна състава на нарушението, за което е ангажирана отговорността на дружеството. Обстоятелството дали работникът е имал правоспособност да извършва такава дейност е ирелевантно в конкретния случай предвид вмененото нарушение, тъй като липсата на такава съставлява друг вид нарушение, а именно на чл.281 ал.2 от КТ, във вр. с чл.20, във вр. с §2 от ПЗР на Наредба №7 за условията и реда за придобиване и признаване на правоспособност по заваряване и чл.6 т.3, във вр. с чл.13 ал.1 т.3 от Правилник за безопасност и здраве при работа по електрообзавеждането с напрежение до 1000 V.

Съдът намира, че е налице и друго основание за отмяна на наказателното постановление. Актосъставителят и наказващият орган са приели, че нарушението е извършено на 22.02.2023г., когато е била извършена проверката. В обстоятелствената част на АУАН и НП при текстовото описание на нарушението е прието, че работодателят е нарушил разпоредбите на трудовото законодателство, с това че променил едностранно трудовото правоотношение на шофьора на тежкотоварен автомобил 12 и повече тона, като на 22.02.2023г. в обекта му възлага извършване на работа и като „заварчик“.След което е посочено, че работодателят във връчената длъжностна характеристика вменява едностранно задължения в раздел 3 т.3 „При необходимост да извършва ел.заваръчни дейности на територията на базата“, без работещия да притежава изискваната квалификационна група по безопасност.

Ако се приеме, че работодателят е променил едностранно трудовото правоотношение то това би следвало да е станало при връчване на длъжностната характеристика на лицето, доколкото в нея е предвидено това допълнително задължение на шофьора. Няма доказателства, нито твърдения, да е била издадена допълнителна заповед устна или писмена, с която на лицето точно в този ден 22.02.2023г. да му е възложено за извършва заваръчни дейности, за да се приеме, че на 22.02.2023г. е променено едностранно правоотношението, съответно на тази дата да е извършено нарушението. На приложената по делото длъжностна характериска няма посочена дата, на която е била връчена на 3 работника, но доколкото чл.127 ал.1 т.4 от КТ задължава работодателя при сключване на трудовия договор да връчи на работника срещу подпис длъжностна характеристика и предвид липсата на доказателства, че работодателят не е изпълнил това си задължение, следва да се приеме, че същата е била връчена на 06.01.2020г., датата на която е подписано допълнителното споразумение №475, с което се променя заеманата от лицето длъжност.