Разпореждане № 2575 от 09.01.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2575 гр. София, 09.01.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Частно гражданско дело № 20221110170124 по описа за 2022 година

Производството е образувано по заявление на /фирма/ за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В. Д. А. въз основа на издаден на 09.11.2021г. запис на заповед за сумите от 12 399,36лв. – главница, и 1129,72лв. – мораторна лихва за периода 09.01.2022г.-02.12.2022г.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 4 от ТР № 1/28.12.2005 г. по тълк. дело № 1/2004г., ОСТК на ВКС, което не е загубило своето значение и при действието на ГПК от 2007г., предвид принципно еднаквата същност и цел на заповедното производство и производството по издаване на изпълнителен лист на несъдебно изпълнително основание по реда на чл. 237 ГПК (отм.), не е допустимо издаването на изпълнителен лист и за лихвата върху сумата по записа на заповед, считано от датата на падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист. Съдът изхожда само от данните, съдържащи се в представеното изпълнително основание. При издаването на изпълнителен лист съдът не може да се основава на данни, които стоят извън изпълнителното основание, в т. ч. и акумулираните след падежа до датата на подаване на молбата за издаване на изпълнителен лист закъснителни лихви. В производството по издаване на изпълнителен лист не могат да бъдат правени никакви искания и възражения, които се основават на данни, стоящи извън изпълнителното основание. Оттук, с оглед характера на производството и проверката, която съдът извършва в него на изпълняемото право и която проверка е съсредоточена в рамките на изпълнителното основание, не е допустимо присъждане на закъснителни (мораторни) лихви, защото не се касае за вземане, което е обективирано в документа.

Отнесено към заповедното производство, това означава недопустимост за издаване на заповед за изпълнение за лихвите върху сумата по записа на заповед, изтекли до датата на заявлението по чл. 417 ГПК. В този смисъл е и Определение № 203/11.03.2010г. по ч. т. д. № 15/2010г., II ТО на ВКС.

Ето защо, заявлението следва да бъде отхвърлено за сумата от 1129,72лв., представляваща мораторна лихва върху главното вземане.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

1

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 286323/22.12.2022г. на /фирма/ за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК срещу В. Д. А. въз основа на издаден на 09.11.2021г. запис на заповед за сумата от 1129,72лв. – мораторна лихва за периода 09.01.2022г.-02.12.2022г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчването му на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 2