Определение № 749 от 10.03.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 749 гр. София, 10.03.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елена Тахчиева

Членове:

Петя Алексиева

Пепа Маринова-Тонева като разгледа докладваното от Пепа Маринова-Тонева Въззивно частно гражданско дело № 20261000500296 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 – 279 вр. чл. 129, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца Ц. Б. П., ЕГН **********, срещу разпореждане рег. № 86 от 05.01.2026 г. по гр.д. № 13839/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I-22 състав, с което е върната като нередовна исковата молба, по която е образувано същото дело.

Частният жалбоподател поддържа, че атакуваното определение е незаконосъобразно. Делото можело да бъде спряно по искане на страната, а жалбоподателят доказал пред съда защо в случая това трябва да бъде направено. Имало образувано дело по предявен иск по чл. 135 ЗЗД, тъй като имотът – предмет на предварителния договор, бил прехвърлен на трето лице, въпреки че ищецът заплатил съответните суми за имота. Поради това моли съда да отмени обжалваното разпореждане и да върне делото на СГС с указания същото да бъде спряно.

СОФИЙСКИ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като взе предвид данните по делото, и съобразно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 6/15.01.2019 г. по тълк.д. № 6/2017 г. на ОСГТК на ВКС, намира следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

1

С искова молба, вх. № на Софийски районен съд 323085/06.10.2025 г., Ц.

Б. П. е предявил срещу Д. Л. К. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.10.2008 г.

По исковата молба е било образувано гр.д. № 48126/2025 г. на Софийски районен съд, 161 състав. След изискано удостоверение за данъчна оценка на имота – предмет на предварителния договор и констатация, че искът е родово подсъден на окръжен съд като първа инстанция, с определение рег. № 46840 от 11.11.2025 г. Софийски районен съд, 161 състав прекратил производството по делото и го изпратил по компетентност на Софийски градски съд.

По образуваното гр.д. № 13839/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I22 състав, с разпореждане от 10.12.2025 г. исковата молба е оставена без движение и на ищеца са дадени указания в едноседмичен срок от връчване на разпорежането да представи писмени доказателства за заплатена по сметка на СГС държавна такса в размер на 745.80 лева, с предупреждение за последиците при неизпълнение на това указание, както и в 30-дневен срок от съобщението да впише исковата молба, с предупреждение за последиците при неизпълнение.

Разпореждането с указанията е връчено лично на ищеца на 23.12.2025 г.

В срока за изпълнение на указанията, с молба от 29.12.2025 г. ищецът поискал от съда да спре производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, до приключване на спора по гр.д. № 11122/2025 г. на СГС, I-21 състав, тъй като се установило, че ответницата Д. К. е продала имота – предмет на предварителния договор на трето лице – Й. З. С.. Към молбата е приложен препис от първа страница на искова молба вх. № 114804/06.10.2025 г., както и схема на имота от АГКК.

В срока за внасяне на дължимата държавна такса, изтекъл на 30.12.2025 г., работен ден, по делото не са представени доказателства за внасянето й.

С обжалваното разпореждане от 05.01.2026 г. първостепенният съд констатирал, че в дадения срок указанието за внасяне на държавна такса не е изпълнено. Посочил, че производството по делото може да бъде спряно само при наличие на редовна искова молба, т.е. при заплатена държавна такса, а впоследствие - след изтичане на втория даден срок – и вписана такава. Поради 2 това върнал исковата молба като нередовна.

Определението е правилно.

Чл. 129, ал. 1 ГПК вменява в задължение на съда да следи за редовността на исковата молба. Когато констатира нередовност на исковата молба, т.е. отклонение на същата от което и да е от изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК, съдът е длъжен да я остави без движение и да укаже на ищеца да отстрани в едноседмичен срок допуснатите нередовности. За целта съдът трябва да даде законосъобразни, ясни, точни и пълни указания в какво се изразяват нередовностите на исковата молба, за да може ищецът да предприеме необходимите процесуални действия за отстраняването им. При неизпълнение на тези указания от ищеца съдът разполага с правомощието да върне исковата молба като нередовна на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

В случая исковата молба не е отговаряла на изискването на чл. 128, т. 2 ГПК – към същата не е бил приложен документ за внесена дължимата държавна такса в размер на 745.80 лв., и законосъобразно първостепенният съд е дал указания на ищеца да отстрани нередовността в едноседмичен срок от връчване на разпореждането с указанията.

В дадения му срок за изпълнение на това указание, изтекъл на 30.12.2025 г., ищецът не е го изпълнил, поради което правилно с обжалваното разпореждане исковата молба е била върната.

Доводите на частния жалбоподател, че предвид подадената на 29.12.2025 г. молба съдът следвало да спре производството по делото на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК вместо да връща исковата молба, са неоснователни.

На спиране подлежи производството по дело, образувано по редовна искова молба, защото това по нередовна искова молба сочи на ненадлежно сезиране на съда и недопустимост на производството, а недопустимото производство не се спира, а се прекратява.

Нередовната искова молба съставлява процесуална пречка за движение на делото, поради което до отстраняване на недостатъците й съдът не е обвързан със задължение да се произнася по искане по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. С поправянето на исковата малба отпадат пречките за по-нататъшното развитие на делото и едва тогава съдът дължи произнасяне по искането за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, при наличие на съответните процесуални предпоставки за това. Преди да се поправят пороците на исковата молба не 3 възниква надлежно процесуално правоотношение между ищеца и съда, а само при наличие на такова съдът може да се произнася по искания на ищеца, несвързани с процедурата по чл. 129 ГПК, респективно да преценява дали са налице други особени пречки по движението на делото, представляващи отклонения в развитието на производството, за да приложи нормата на чл.

229, ал. 1, т. 4 ГПК (в този смисъл практиката на ВКС, обективирана в определение № 149 от 01.04.2020 г. по ч. т. д. № 259/2020 г., ІІ ТО на ВКС, определение № 50245 от 27.10.2022 г. по ч. гр. д. № 2895/2022 г., І ГО на ВКС, определение № 935 от 22.10.2012 г. по ч. т. д. № 529/2012 г., ІІ ТО на ВКС, определение № 322 от 12.07.2018 г. по ч. гр. д. № 2469/2018 г., ІV ГО на ВКС и др.).

В случая ищецът е искал спиране на производството по делото, но първостепенният съд е дължал произнасяне по това искане при редовна искова молба, каквато в случая не е налице. Предвид неизпълнението от ищеца на законосъобразно дадените му указания, атакуваното разпореждане, с което исковата молба е върната е правилно и следва да бъде потвърдено.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане рег. № 86 от 05.01.2026 г. по гр.д. № 13839/2025 г. на Софийски градски съд, ГО, I-22 състав, с което е върната като нередовна исковата молба, по която е образувано същото дело.

Определението подлежи на обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК с частна жалба пред Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4