Решение № 423 от 05.09.2025, Районен съд - Търговище

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. Търговище, 05.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на трети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА при участието на секретаря Св. Ст. П. като разгледа докладваното от КРАСИМИРА ИВ. КОЛЕВА Гражданско дело № 20253530100435 по описа за 2025 година

Предявени са обективно съединени и в условие на евентуалност искове:

- за прогласяване нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1372826, сключен на 07.08.2024г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК и чл. 19 ал.1 и ал.4 от ЗПК.;

- за прогласяване нищожност на клауза по чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1372826, сключен на 07.08.2024г. , предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение поръчителство от „Мултитюд Банк“., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.10 ал.2, чл.10а ал.4, чл.19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК, Ищецът – Е. С. Х. твърди в исковата си молба, че съгласно договор за предоставяне на потребителски кредит № 1372826, сключен на 07.08.2024г., за който е приложим ЗПФУР, с кредитора – „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, като кредитополучател получил кредит в размер на 300 лева.

Посоченият годишен процент на разходите /ГПР/ е в размер на 49.85%.

В чл. 5 от договора е уговорено, че кредитът се обезпечава с Поръчителство, предоставено от „Мултитюд Банк" в полза на Дружеството ответник.

При сключването на договора за потребителски кредит никъде не е 1 посочено в съдържанието на договора какъв е размерът на възнаграждението за предоставяне на гаранция от свързано на кредитора дружество.

След като усвоил заемната сума от 300лв., ищецът установил, че му е начислена такса за обезпечение с поръчителство - услуга предоставяна от партньор на „Фератум България" ЕООД, в размер на 97.86лв.

Клаузата на чл. 5 в процесния договор за предоставяне на потребителски кредит е нищожна поради следните причини:

-дължимите вноски по договора за поръчителство не са посочени в договора за кредит, нито пък е посочено в ОУ, че сключването на договор за гаранция е задължително условие за предоставяне на кредит - в чл.5.3 от ОУ е посочено като възможност за повишаване кредитоспособността и вероятността да бъде одобрен за кредит, а не като задължително условие за кандидатстването, каквото се явява всъщност. ;

-договорът не е подписан нито с квалифициран, нито с обикновен електронен подпис, поради което липсва съгласие.;

-ищецът не е подписвал договор за поръчителство, както и че такъв не му е бил представян.

Процесният договор за предоставяне на потребителски кредит е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не е спазена предвидената от закона форма. Както и на евентуалния договор за допълнителна услуга.

Договорът за предоставяне на потребителски кредит е недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, тъй като противоречи на чл. 11 ал.1 т. 10 ЗПК, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия, респ. общо дължимата сума по него. Посочено е само ГПР в 49.85%, но не е посочен начина на изчисляването му.

Формално посоченият ГПР е грешен, тъй като сумата – възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчител не е включена като разход по договора, а това е следва да бъде направено, поради следните причини:

-Ответникът-кредитор по договора за потребителски кредит не предоставя възможност за сключване на договора за кредит без да му бъде предоставен поръчител, за което събира допълнително възнаграждение.;

-С това допълнително плащане се покриват разходи във връзка със задължението за предоставяне на сумата и следва да бъдат включени в ГПР, съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК, при което същият би надхвърлил законовото ограничение, вземайки предвид сегашния му размер и съотношението между главницата и възнаграждението за гаранцията.

-Посочения в договора ГПР и обща дължима сума не отговарят на действителните такива. Посочените в договора за заем по-ниски стойности, представляват невярна информация и следва да се окачестви като нелоялна и 2 по-конкретно заблуждаваща търговска практика, съгласно чл. 68г, ал. 4 ЗЗП във вр. с чл. 68д, ал. 1 ЗЗП. Тя подвежда потребителя относно спазването на забраната на чл. 19, ал. 4 ЗПК и изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и не му позволява да прецени реалните икономически последици от сключването на договора.

-При сключването на процесния договор за потребителски кредит и чрез предвиждане на вноска за гаранция по договор за поръчителство, което е свързано с допълнителни разходи за потребителя за заплащането й, е заобиколена императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, ограничаваща максималния размер на годишния процент на разходите по кредита.

Действителният размер на ГПР по процесния договор, с включени и разходите за предоставяне на гаранция по договора за поръчителство, е в размер над 70%.

Посочените в ДПК размери на ГПР и Общата сума, дължима от потребителя, не съответстват на действително уговорените такива, налице е неяснота при определяне на ГПР, което води до недействителност на договора /чл.22 ЗПК/.

Кредиторът има задължение преди сключване на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв.

Целият договор за потребителски кредит следва да бъде приет за недействителен, тъй като съдържащата се в него клауза за предоставяне на банкова гаранция не позволява на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора; начисляването на такса за допълнителна услуга - гарант, чийто размер не е включен в самия договор и в посочения ГПР налага на потребителя да приеме клауза, с която не е имал възможност да се запознае преди сключването на договора; договорът е във вреда на потребителя, като не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и поетите задължения на търговеца и потребителя, налагайки изключително висока такса за допълнителна услуга.

Ищецът моли съдът да постанови решение, с което да прогласи нищожност на Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1372826, сключен на 07.08.2024г., на основание чл.26 ал.1 от ЗЗД, вр. с чл.22 от ЗПК, вр.с чл. 11 ал.1 т.10 ЗПК и чл. 19 ал.1 и ал.4 от ЗПК и в условие на евентуалност само- при отхвърлен главен иск, да се прогласи нищожност на клауза по чл. 5 от Договор за предоставяне на потребителски кредит № 1372826, сключен на 07.08.2024г., предвиждаща заплащане на възнаграждение за предоставяне на обезпечение - поръчителство от „Мултитюд Банк“., на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр.с чл. 143, ал.1 и чл.146 ал.1 от ЗЗП, както и поради нарушение на чл.10 ал.2, чл.10а ал.4, чл.19 ал. 1 и ал. 4 от ЗПК., вр.с чл.21 ал. 1 от ЗПК.

Редовно призован ищецът не се яви лично в открито заседание и не 3 изпраща представител. Постъпила е молба Вх.рег.№ 8387/03.09.2025г. от упълномощения процесуален представител адв. Д. М. от АК-София, който поддържа исковете така, както са предявени.

Ответникът – „Фератум България“ ЕООД, в едномесечния срок и по реда на чл.131 от ГПК подаде писмен отговор. Счита исковете за допустими, но неоснователни и моли да бъдат отхвърлени изцяло.

Основните възражения на ответника са следните:

Относно твърдяната липса на право на избор от страна на потребителя спрямо начина на обезпечаване на задължението за връщане на кредитните средства:

Твърдението, че поръчителството от Мултитуюд Банк (Малта) е задължително условие за сключване на кредитен договор, е неоснователно.

Кредитополучателят може да избере свой поръчител или този, предложен от кредитора. Според сайта на „Фератум България“, потребителят сам избира обезпечението. Следователно сключването на договор за гаранция не е задължително.

Също така, исковете за нищожност или унищожаване на Договора за гаранция са недопустими, тъй като не са насочени срещу правилната страна — Мултитуюд Банк, а не „Фератум България“ ЕООД.

Мултитуюд Банк е самостоятелно юридическо лице, банкова институция, лицензирана в Малта, която предоставя услуги на територията на Република България по силата на свободата на предоставяне на услуги, съгласно взаимното признаване на единния европейски паспорт, и е вписана под № 178 в нарочния регистър на БНБ.

Договорът за гаранция е отделно облигационно правоотношение, по което Фератум България не е страна. Прогласяването на Договора за гаранция за нищожен, съответно унищожаването му в рамките на настоящото съдебно производство няма да произведе сила на пресъдено нещо по отношение на Мултитуюд Банк и така няма да настъпи промяна в патримониума на Ищеца.

Ищецът сам е избрал Мултитуюд Банк (Малта) като поръчител в електронния формуляр и, след като е бил информиран за дължимите такси, е подал заявление за кредит. Получил е преддоговорна информация по e-mail, която изрично посочва, че за сключването на договора за кредит „Фератум България“ изисква поръчителство. Ищецът е получил и документи от Мултитуюд Банк, включително Договор за гаранция. След като е бил информиран, ищецът е потвърдил чрез SMS желанието си да сключи договора.

С оглед на това, не може да се говори за заблуждаваща търговска практика по чл. 68е от ЗЗП. Ответникът не е въвел ищеца в заблуждение относно избора на поръчител или дължимите суми. На всеки етап ищецът е бил информиран за последствията от своя избор, включително за сумите, дължими на Мултитуюд Банк, ако избере нея за поръчител.

4

Претенциите на ищеца не са подкрепени с убедителни доказателства.

Исковата молба съдържа общи твърдения, неподкрепени с конкретни факти и документи, и не представя ясни доказателства за плащания, възникнали отношения или суми.

Твърденията за нарушение на чл. 143 от ЗЗП са неоснователни.

Чл. 5 от договора ясно посочва избраната от ищеца опция за поръчител, без задължение за сключване. В СЕФ и договора за гаранция са подробно описани възможностите за обезпечение и дължимите суми към Мултитуюд Банк, които ищецът е приел доброволно.

Относно твърдяното нарушение на чл. 19, ал. 4 от ЗПК:

Договорът за гаранция е възмездна услуга от трето лице, а разходът за нея не се включва в ГПР, тъй като е незадължителна. Твърдението на ищеца за допълнителни разходи е неоснователно, тъй като обезпечението е резултат от оценка на кредитоспособността по закон. „Фератум България“ е предоставила необходимата информация за ГПР и условията, като ищецът е имал време да избере обезпечение и правото да се откаже в 14-дневен срок, но не е упражнил това си право.

„Фератум България“ ЕООД и „Мултитуюд Банк“ ЕАД оперират като отделни икономически субекти. Те имат отделни банкови сметки (видни от погасителните планове към договора за кредит и договора за гаранция, приложени по делото). Българското законодателство не забранява договорът за поръчителство между длъжник и поръчител да бъде възмезден. Считаме, че при определянето на ГПР няма допуснати нарушения и Ищецът е имал цялата необходима информация и време, за да вземе решение дали сключването на договор е подходящо за него.

Редовно призован ответникът не изпраща упълномощен процесуален представител в открито заседание. Постъпило е писмена молба Вх.рег.№ 8161/28.08.2025г. от пълномощника – юрк. Г. Г., с която се поддържа изложеното в писмения отговор и моли предявените искове да бъдат отхвърлени като неоснователни по изложените в молбата съображения.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

От представените от ответника писмени доказателства е видно, че между „ФЕРАТУМ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, наричан - заемодател, от една страна и от друга страна – ищецът– Е. С. Х., наричан за краткост – заемател, е сключен Договор за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние № 1372826 от 07.08.2024г. с индивидуални условия на договора, като страните се съгласяват /чл.7/, че извън тези индивидуални условия се прилагат Общите условия за предоставяне на финансови услуги /заеми/ от разстояние. Процесният договор, ОУ и СЕФ са представени по делото от ответника по реда на чл. 190 от ГПК.