Решение № 260036 от 18.11.2022, Районен съд - Пазарджик

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ ........ гр. Пазарджик, 18.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН

СЪД ПАЗАРДЖИК, гражданско отделение, в публично съдебно заседание, проведено на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

АНГЕЛ ТАШЕВ при участието на секретаря Наталия Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2374 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е образувано по повод искова молба от

„К. И.” ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Ц. Б. III“ № 19, вх. В, ет. 1, ап. 6, с

ЕИК *********, чрез адв. Р.И.Д. срещу А.Я.В., ЕГН **********,***, като моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на ищцовото дружество следните суми: 500 лева главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №72615/30.11.2017 г.; 45 лева договорна лихва за периода 30.11.2017 г.- 19.03.2018 г.; 170,65 лева договорна такса „Гарант” за периода 30.11.2017 г. - 19.03.2018 г.; 8,64 лева законна лихва за забава за периода 31.12.2017 г. - 19.03.2018 г., в едно със законна лихва за забава върху главницата, считано от момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното заплащане на главницата, за които суми е издадена

Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК № 723/10.04.2018 г. по ч.гр.д. № 1312/2018 г. по описа на РС Пазарджик. Претендира разноски.

В исковата молба се твърди, че е сключен договор за потребителски кредит „Екстра“ № 72615/30.11.2017 г. между „К. И.” ООД като кредитодател и А.Я.В. като кредитополучател. Сочи, че договарянето било осъществено, чрез средства за комуникация от разстояние - чрез сайта на дружеството, на адрес www.creditins.bg, като се сочи, че ответникът е предоставил личните си данни чрез попълване на регистрационната форма за кандидатстване, одобрена от управителя на финансовата институция и при спазване на всички изисквания за предоставяне на финансова услуга от разстояние. В резултат на подадената заявка и предоставените от А.Я.В. данни, служител се е свързал с него на посочения телефон, като ответникът е потвърдил самоличността си, истинността на предоставената информация и желанието си да получи от ищеца при условията на дружеството, кредит в размер на 500 лева. След обработване на данните и одобрение на кандидата за финансова услуга, на ответника бил изпратен, на посочената от него електронна поща, електронен формат на договора за кредит от разстояние и желаната сума му била преведена чрез системата е-рау и получена от същия на каса на партньорски офис на „Изипей” АД, срещу представена от ответника лична карта.

Твърди, че видно от данните посочени в заявката на ответника в тях фигурирала информация, която логически е свързана само и единствено с А.Я.В., който лично е предоставил на дружеството при кандидатстването. Следователно ответникът с попълване на данните си в заявката за кредит автоматично следвало да се счита, че е неин автор и никое друго лице не би следвало да притежава тези данни. Законът придавал значение на подписан документ не само на този електронен документ, към който е добавен квалифициран електронен подпис (чл.13 ал.З ЗЕДЕУУ), но допускал страните да се съгласят в отношенията помежду си да придадат на обикновения електронен подпис стойността на саморъчен. За обикновен електронен подпис се считало всяко въвеждане на лична информация, която логически се свързвала с издателя й, какъвто е настоящия случай. Когато посочените предпоставки са налице, създаден е подписан електронен документ. Неговата доказателствена сила била такава, каквато законът признава на подписаният писмен документ, ако се касае за частен документ, той се ползвал с такава сила само за авторството на изявлението (чл.180 ГПК).

Счита, че въвеждането на лични данни от страна на ответника в системата на ищеца, съгласяването му с условията на същия, потвърждаване на издадения му договор чрез предоставен e-mail адрес и телефонен номер било равнозначно на подписване на това цифрово създадено словесно изявление с електронен подпис по смисъла на чл.13 ал.1 ЗЕДЕУУ

Твърди, че съгласно формата за кандидатстване А.Я.В. е имал възможност да избере опция да предостави банкова гаранция за обезпечаване на задължението му или да му бъде предоставена такава от дружество, с което кредитодателят има сключен договор. С оглед формата за кандидатстване избрал опция да му бъде осигурен гарант за ползване на кредита от „К. И.” ООД, с което на основание т.4 от договора сключен между страните, се задължил към ежемесечната му вноска по кредита да бъде начислена и такса „Гарант” за предоставената услуга.

Сочи се, че ищецът имал сключен Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „Викнел корп” ООД, съгласно който „Викнел корп” ООД в качеството на дружество гарант се задължавало да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена. Съгласно чл.1 ал.2 от сключения Договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити, кредитодателят се задължава да събира от името и за сметка на дружеството гарант сумата, представляваща таксата „гарант” от кредитополучателя. В чл.1 ал.З било предвидено, че дружеството гарант се задължава да изплати сумите по просрочени задължения във връзка с договори за предоставяне на потребителски кредити на кредитодателя, само след като последният е положил усилия и грижа на добър търговец и не е събрал дължимите му се суми включително по съдебен ред в срок от 2 /две/ години от датата на предсрочната им изискуемост.

Посочва, че съгласно разпоредбите на Закона за потребителския кредит на длъжника е предоставена преддоговорна информация, като същият се е запознал и е приел Общите условия на предлагания му кредит, като е потвърдил и получил на посочения от него e-mail адрес „Европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити”. Съгласно условията на сключения Договор, „К. И.” ООД, е поело задължение да предостави на кредитополучателя заем, под формата на потребителски кредит, а кредитополучателят е поел задължение да върне предоставения кредит с договорна лихва и такса „Гарант”, като общият размер на задължението - 715,65 лева било платимо ведно с главницата на три равни месечни вноски със следните падежи:

30.12.2017, 30.01.2018, 28.02.2018.

Към дата 19.03.2018 г. кредитополучателят не погасил нито една от вноските по кредита, падежите на които са настъпили съответно на 30.12.2017 г., 30.01.2018 г., 02.03.2018 г.. Служители на дружеството неколкократно осъществили връзка с длъжника, посредством изпращане на напомнителните email-и на посочения от заявката електронен адрес, изпращани били смс-и и са осъществени телефонни обаждания, непосредствено преди и след настъпване на падежните дати, но А.Я.В. не е осъществил никакво плащане или индикация, че желае да направи такова на дължимата към дружеството сума.

Посочва, че общата стойност на паричния дълг е 724,29 лева, от които 500 лева главница на основание сключен Договор за потребителски кредит „Екстра” №72615/30.11.2017 г.; 45 лева договорна лихва за периода 30.11.2017 г.- 19.03.2018 г.; 170,65 лева договорна такса „Гарант” за периода 30.11.2017 г. - 19.03.2018 г.; 8,64 лева законна лихва за забава за периода 31.12.2017 г. - 19.03.2018 г. ведно със законна лихва за забава за периода 31.12.2017г — 19.03.2018г.

Твърди, че потърсил начин да защити интересите си, като на 23.03.2018 г. подал на основание чл.410 ГПК Заявление за издаване на Заповед за изпълнение. PC Пазарджик образувал ч.гр.д. 1312/2018 г. и по същото дело била издадена заповед за изпълнение, срещу която е подадено възражение от страна на ответника в законоустановения срок.

В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозирал е молба, с която моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът не депозира ОИМ.

Депозирал е възражение по чл.414 ГПК, в което сочи, че е подведен от друго лице, на което е представило личните си данни.

В проведеното първо съдебно заседание ответникът се явява лично и заявява, че няма кредит и, че бил измамен.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото е представена заявка № 72615, в която е посочено, че е потвърдена на 30.11.2017 г. в 17:13:50 часа от А.Я.В. за продукт „Екстра“, като поисканата заемна сума е 500 лева, сумата която е следвало да бъде върната – 716,65 лева. Посочено е, че датата, на която е одобрен процесният кредит е 30.11.2017 г. в 17:37:10 часа, като договорът е видян на 30.11.2017 г. в 17:42:41 часа. Методът за плащане е бил чрез „Изипей“. Представена е и заявка с посочени лични данни на ответника и лице за контакт.

От приложената по делото разписка за извършено плащане

№ 2000000139974744/30.11.2017 г. се установява, че ищецът е превел сумата в размер на 500 лева. Като получател е посочено лицето А.Я.В., с основание паричен превод към EasyPay: Договор №

72615/30.11.2017 г..

По делото е приложен Договор № 72615/30.11.2017 г., в който е посочено, че същият е сключен межди ищцовото дружество и ответника.

Заемната сума е в размер на 500 лева, срок за погасяване – три месечни вноски, краен срок 28.02.2018 г.. ГЛП е уговорен в размер на 36 %, а ГПР 49,7 %. В чл.4 от договора е посочено, че кредитополучателят е избрал ищецът да ангажира дружество гарант, за гарантиране връщане на вноските му кредита, за което се е съгласил да заплати в полза на кредитора „такса гарант“ разсрочена към месечните му вноски, съгласно приложения към договора погасителен план.

Процесният договор и приложенията към него не носят подпис на лицето посочено като кредитополучател. Приложени са и общи условия на „К. И.“ ООД.

Представен е договор за предоставяне на гаранция по потребителски кредити от 25.10.2014 г. с „Викнел корп” ООД, съгласно който „Викнел корп” ООД в качеството на дружество гарант се задължило да гарантира вземанията на кредитодателя по отпуснати потребителски кредити съгласно сключени Договори за потребителски кредити между кредитодателя и кредитополучателите, ако тази опция е била избрана от съответния кредитополучател при подаване на заявката му за отпускане на кредит и същата е била одобрена.

От приетата по делото като писмено доказателство разписка № 07000666381263/04.12.2017 г. на „Изипей“ АД се установява, че процесната сума е преведена от ищцовото дружество и получена от лице с посочени имена – А.Я.В.. Същата не носи подпис на получателя. От постъпило писмо от „Изипей“ АД се установява, че оригиналът на разписката е изпратен на ОД на МВР гр. Пазарджик за прилагане по ДП № 197/2018 г. по описа на същата.

От приложеното по делото Постановление за спиране на наказателно производство от 14.10.2021 г. на прокурор Н. М. от СРП, наблюдаващ прокурор по ДП № 5382/2019 г. по описа на СДВР, пр.пр. 53594/2019 г. по описа на СРП се установява, че досъдебното производство е образувано на основание чл.212 ал.1 от НПК затова, че чрез използването на неистински частен документ - рамков договор за предоставяне на кредит №567590 от 30.11.2017 г., било получено без правно основание чуждо движимо имущество – 400 лева, собственост на „Фератум България“ЕООД ” с ЕИК:********* - гр.София, с намерение да бъде присвоено - престъпление по чл.212, ал.1 от НК. Установява се, че при проведеното разследване е установено, че от името на А.В. /настоящия ответник/ са изтеглени кредити по интернет, чрез онлайн заявки от различни дружества, в това число и от ищеца по делото, касаещо процесния кредит. Посочено е, че от извършена графическа експертиза по делото е видно, че подписите за „получил сумата“ във всички разписки, удостоверяващи теглене на сумите, вкл. по процесния кредит, не са положени от А.В., както и от други свидетели по ДП. Образуваното ДП е спряно, поради това, че извършителят на престъплението не е разкрит.