Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4536 от 22.10.2025, Районен съд - Пловдив

Съд
Районен съд - Пловдив
Дело
Гражданско дело 18772/2024
Вид
Решение № 4536
Подписан
22.10.2025
В сила
08.11.2025
Състав
Надежда Георгиева Славчева - Андонова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.415 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.14 · Закон за местните данъци и такси

РЕШЕНИЕ

№ 4536 гр. Пловдив, 22.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20245330118772 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.415 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Водоснабдяване и канализация” ЕООД против Е. Б. Р. се твърди, че ответницата има задължения за периода 27.11.2019г.- 20.07.2022г. като потребител на ВиК услуги за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода в общ размер на 736.48 лв. за обект в ***. При забава в плащанията, дължала и законна лихва, възлизаща на 188.94 лева за периода 31.01.2020г. – 31.05.2024г. Посочено е, че същата била собственик на водоснабдения имот, като фигурирали в базата данни на оператора като потребител с № ***, а отношенията между дружеството и клиентите му се уреждали от публично известни общи условия /ОУ/. Твърди се, че в имота на ответника нямало измервателно устройство, като услугите са определяни съгласно чл.25, ал.8 от Общите условия, респ. било начислявано количество вода за двама обитатели - 10 куб.м. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по ч.гр.дело № 12085 по описа на ПРС за 2024г., заповедта по което била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК, поради което се и предявявали настоящите искове.

Моли претенциите да бъдат уважени, ведно със законната лихва от датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане.

Претендират се направените в производството разноски, както и юрисконсултско възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения в хода на 1 производството особен представител на Е. Р., с който предявените искове се оспорват.

Ответницата не притежавала право на собственост или други права върху недвижимия имот в ***. Не се установявало на какво основание същата фигурирала като потребител на услугите на ищцовото дружество.Цитираните общи условия, за да породят действие, следвало да бъдат изрично приети от потребителя. Тоест ответникът не се намирал в договорни правоотношения с ищеца, а освен това в представените от ищеца доказателства липсвал подпис на ответницата. Не било ясно колко човека живеят на адреса. Карнетите не били изготвени съобразно изискванията на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/14.09.2004г.

Формулирано е възражение за погасяване по давност. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 12085 по описа на ПРС за 2024г. е видно, че е издадена заповед за изпълнение № 5837 от 11.07.2024г., по силата на която е разпоредено Е. Б. Р. да заплати на „Водоснабдяване и Канализация” ЕООД сумата 736,48 лв. главница; 188,94 лв. договорна лихва от 31.01.2020г. до 31.05.2024г., ведно със законната лихва от 10.07.2024г. до изплащане на вземането, както и сумата 25лв. държавна такса и 400 лв. адвокатско възнаграждение.

По делото е приложена справка за неплатени задължения, справка за водомерите на имот, както и карнети за обект, находящ се в ***.

Постъпило е писмо от Община Пловдив, Дирекция „Местни данъци и такси“, ведно с приложена декларация по чл.14 ЗМДТ за имота на посочения адрес.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Не е спорно между страните по делото, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 12085 по описа на Пловдивски районен съд за 2024г., че издадената заповед за изпълнение е връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК на длъжника Е. Б. Р., като в рамките на дадения от съда едномесечен срок, са предявени и настоящите искове, поради което същите са процесуално допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

Безспорно е, че ищцовото дружество е „ВиК оператор” по смисъла на чл. 198 „о”, ал.1 от Закона за водите и предоставя В и К услуги на потребителите срещу заплащане за територията на *** Приложимият нормативен акт за процесния период е Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти. От събрания по делото доказателствен материал не е доказано обаче Е. Б. Р. да е потребител на дружеството – ищец, така че да възникне за нея задължението за заплащане на потребена и отведена вода. Видно от декларацията по чл.14 ЗМДТ като собственик е посочено лицето Кольо Илиев Б., следователно ищецът не установи, че именно ответницата е материалноправно 2 легитимирана да отговаря по исковете. Освен това, няма данни изобщо ответницата да е ползвала имота, респ. услугите на ВиК в процесния период. Няма представено заявление до ВиК от нейна страна за откриване на партида за имота. Поради това и само на това основание исковете за главница и обезщетение за забава следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

С оглед изхода на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски се дължат на ответника.

Доколкото ответникът се представлява от особен представител, няма доказателства за извършени от ответната страна разноски, поради което и такива не се присъждат.

По изложените съображения съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от “Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК: 115010670, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. “Шести септември” № 250 срещу Е. Б. Р., ЕГН ********** от *** искове за признаване за установено, че същата дължи следните суми – сумата от 736.48 лв. главница за периода 27.11.2019г.- 20.07.2022г. за предоставени услуги по доставка на питейна и отвеждане на канална вода за обект в ***, както и сумата от 188.94 лева обезщетение за забава за периода 31.01.2020г. – 31.05.2024г., за които суми е издадена заповед № 5837 от 11.07.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.дело № 12085 по описа на ПРС за 2024г.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

3