Решение № 1195 от 15.07.2026, Административен съд - Смолян
- Съд
- Административен съд - Смолян
- Дело
- Административно дело 227/2026
- Вид
- Решение № 1195
- Подписан
- 15.07.2026
- В сила
- 15.07.2026
- Състав
- Игнат Колчев
Цитирани разпоредби
- чл. 6 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 574 ал.10 · Кодекс за застраховането
- чл. 11 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1195
Смолян, 15.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Смолян - I състав, в съдебно заседание на седми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
ИГНАТ КОЛЧЕВ
При секретар РАДКА МАРИНСКА като разгледа докладваното от съдия ИГНАТ КОЛЧЕВ административно дело № 20267230700227 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба на С. И. Ч. от [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.15, чрез адв. К., АК-[област] срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № г., издадена от командир отделение към ОД МВР [област], РУ-[община], с която на основание чл. 171, т. 1, б.З)ГГ) от ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
Мярката е наложена затова, че на 16.06.2026г., около 13,10 ч. в [населено място], ул. Р., до бензиностанция РИХ с посока на движение към [населено място], като водач на МПС-Пежо 307, рег. № [рег. номер] жалбоподателят Ч. управлява превозното средство със служебно прекратена регистрация от 31.03.2026 г. по реда на чл. 143, ал.10 ЗДвП..
Твърди се в жалбата, че издадената заповед е незаконосъобразна, отделно на това счита ЗПАМ за недопустим административен акт. Жалбоподателят не е бил наясно, че автомобилът е с прекратена регистрация, бил е технически изправен, оборудван с регистрационни табели и налично свидетелство за регистрация части I и II. Твърди, че не е получил уведомление, за изтичаща застраховка ГО на автомобила, каквото задължение има АНО преди да вмени отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 140, ал.1 ЗДвП. Сочи, че няма виновно поведение, което е задължителен елемент в хипотезата на визирното административно нарушение затова поведението на жалбаподателя не следва да бъде санкционирано.
Жалбоподателят моли съда да отмени оспорената заповед по изложените в нея доводи.
В съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат процесуален представител. Постъпили са писмени становища.
В писменото становище процесуалният представител на жалбоподателя допълва съображенията за допуснати нарушения на материалния закон, свързани с липса на предявено обвинение за нарушение по чл. 175, ал.3 ЗДвП, както сочи оспорената ЗППАМ. Липсват доказателства за надлежно уведомяване в изпълнение на задълженията на органа, които произтичат от нормата на чл. 574 ал.10 от КЗ и на чл. 18б, ал.2 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР, която регламентира регистриране, отчет, спиране и пускане в движение на ППС. Претендира разноски.
В писменото становище на процесуалния представител на ответника се поддържа законосъобразност на оспорената заповед и съответствието й с материалния закон. Твърди, че са налице всички елементи от фактическия състав на процесното нарушение, обосноваващ прилагане на ПАМ. Претендират се разноски по представения списък. Алтернативно се прави възражение за прекомерност на претендирано адвокатско възнаграждение над минималния размер.
След преценка на изложеното в жалбата, като взе предвид събраните по делото доказателства и указанията си по разпределение на доказателствената тежест, АССм в настоящия си съдебен състав приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата срещу ЗППАМ № г. е подадена от надлежна страна, при наличие на правен интерес от търсената защита, срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт. АССм е териториално и функционално компетентен да се произнесе по жалбата.
Преценена така, жалбата е процесуално допустима и по нея се дължи произнасяне по същество.
Разгледана по същество, жалбата е основателна. Това е така по следните съображения:
От фактическа страна е безспорно, че на 16.06.2026 г. е съставен Акт за установяване на административно нарушение сер. № за управление на МПС със служебно прекратена регистрация поради липса на валидна застраховка "Гражданска отговорност". На същата дата около 13,10ч. при извършена проверка в [населено място], ул. Р., до бензиностанция РИХ с посока на движение към [населено място], е установено, че управлявания от водача С. Ч. автомобил [Марка], модел 307 с рег. № [рег. номер], негова собственост е със служебно прекратена регистрация от 31.03.2026 г., поради липса на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“. В резултат на установеното е издадена и процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка. Безспорно е още, че непосредствено след извършената проверка е била сключена валидна застраховка "Гражданска отговорност", видно от приложената по делото застрахователна полица № г.
По делото е безспорно установено, че за служебно прекратената регистрация на автомобила собственикът не е бил уведомен.
При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:
Принудителната административна мярка по чл. 171 ЗДвП се налага за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Тя влияе неблагоприятно върху правната сфера на извършилия административно нарушение. Издава се в резултат на проведено административно производство, което по критерия „Енгел“ има наказателноправен, санкционен характер. (Вж.Решение от 8.06.1976 г. на ЕСПЧ по дело Енгел и др. срещу [държава] ([Наименование]).
След като това е така, съобразно нормата на чл. 11 НК, едно деяние е общественоопасно когато е извършено виновно - умишлено или непредпазливо. Деянието е умишлено, когато деецът е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези последици. Деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.
За да бъде санкционирано извършеното деяние, дори от обективна страна да покрива състав на административно нарушение, следва то да бъде и субективно съставомерно. По делото не се доказва наличие от субективна страна на извършено нарушение. Служебното прекратяване на регистрацията на МПС не е автоматична последица от липсата на валидна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за съответното МПС. По тази причина се налага извод, че Ч. не е съзнавал общественоопасния характер на извършеното управление на МПС с прекратена регистрация, не е предвиждал и не е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици от деянието. В този смисъл редакцията на чл. 143, ал.10 ЗДвП, обнародвана в бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 е неудачен опит да се дерогират основни принципи на наказателното право.
На следващо място, със самостоятелно значение за незаконосъобразността на издадената ЗППАМ е обстоятелството, че за процесния автомобил е сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ незабавно. При това положение наложената мярка е явно несъразмерна. Налице е нарушение на принципа, прокламиран в чл. 6 АПК. Съгласно разпоредбите на цитираната правна норма, административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо. Административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава. Когато с административния акт се засягат права или се създават задължения за граждани или за организации, прилагат се онези мерки, които са по-благоприятни за тях, ако и по този начин се постига целта на закона. От две или повече законосъобразни възможности органът е длъжен при спазване на ал. 1, 2 и 3 да избере тази възможност, която е осъществима най-икономично и е най-благоприятна за държавата и обществото. Административните органи трябва да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел.
Фактическата обстановка в настоящото производство сочи на недвусмислен извод, че наложената ПАМ засяга несъразмерно правната сфера на жалбоподателя.
По тези съображения издадената ЗППАМ е незаконосъобразна и следва да бъде отменена, като на жалбоподателя бъдат присъдени направените деловодни разноски в размер на 5,11 евро за внесена ДТ /л.2/. По делото е направено искане на присъждане на адвокатско възнаграждение на адв. К., който е в претендиран размер 650 евро, съобразно доказателства на л. 8 от делото. При заявеното от ответната страна възражение за прекомерност ще следва претендирания размер да се редуцира в рамките на предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер от 511 евро.
Водим от гореизложеното АССм в настоящия си съдебен състав
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ ПО ОСПОРВАНЕ на С. И. Ч., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.15 Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № г., издадена от командир отделение към ОД МВР [област], РУ-[община], с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“, „гг“ ЗДвП е приложена принудителна административна мярка – временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на жалбоподателя до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца.
ОСЪЖДА ОД МВР - [област] ДА ЗАПЛАТИ на С. И. Ч., [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.А, ет.5, ап.15 деловодни разноски в производството в размер на 516,11 евро.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ:
†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�