Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 434 от 18.07.2012, Районен съд - Шумен

Съд
Районен съд - Шумен
Дело
Административно наказателно дело 165/2012
Вид
Решение № 434
Подписан
18.07.2012
Състав
ЕМИЛИЯН КИРИЛОВ АНГЕЛОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.34, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.44, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.61, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.63, ал.1, предл. трето · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.20, ал.4 · Закон за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя
  • чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.319 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс

Р Е

Ш Е Н И Е

434/18.7.2012г. гр.Шумен

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Шуменският районен съд, в открито заседание на двадесет и шести юни двехиляди и дванадесета година, в състав:

Председател:

Емилиян Ангелов при секретаря В.С., като разгледа докладваното от районния съдия ВНАХД № 165 по описа за 2012г., за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.

59 и сл.отЗАНН.

Обжалвано е наказателно постановление №НП349-*********/13.01.2012 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, - Варна, с което на основание чл.31 ал.1 от ЗГВРС на Г.Б.Г. с ЕГН ********** са наложени четири административни наказания „глоба” в размер от по 100 /сто/ лева. Жалбоподателят моли съда да постанови решение, с което да отмени наказателното постановление като незаконосъобразно, като излага подробно доводите си за това в жалбата. В съдебно заседание се явява упълномощен представител – адв.А. А. от ШАК, която поддържа жалбата, като излага допълнителни мотиви в тази насока.

Процесуалният представител на ТД на НАП-Варна - административно-наказващ орган, издал наказателното постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл.61, ал.1 от ЗАНН, счита, че жалбата е неоснователна и моли наказателното постановление да бъде потвърдено изцяло.

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.319 и сл. от НПК, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна, поради следните съображения:

ШРС, след като взе предвид събраните по делото доказателства и становища на страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 30.09.2011г. при извършена проверка от компетентни длъжностни лица в ТД на НАП – гр.Варна, офис Шумен по спазване на данъчното и осигурителното законодателство на “ГБГ”

ЕООД, гр.Шумен. В хода на проверката било установено, че жалбоподателят, като представител и управител на посоченото дружество не е внесъл дължимите вноски за ФГВРС, както следва: осигурителните вноски за ФГВРС за положен труд през месец септември 2010г. в размер на 2.23 лв. до края на месец октомври 2010г., осигурителните вноски за ФГВРС за положен труд през месец октомври 2010г. в размер на 2.77 лв. до края на месец ноември 2011г., осигурителните вноски за ФГВРС за положен труд през месец ноември 2010г. в размер на 2.68 лв. до края на месец декември 2010г. и осигурителните вноски за ФГВРС за положен труд през месец декември в размер на 2.79 лв. до края на месец януари 2011г. Резултатите от извършената проверка били подборно обективирани в Протокол за извършена проверка от 30.09.2011 год. За констатираните нарушения на 06.10.2011 г. на жалбоподателя бил съставен акт за установяване на административно нарушение АА № 0113198, като актосъставителят е посочил, че с описаното по горе, жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.20 ал.4 от ЗГВРС. Актът бил връчен на жалбоподателя и подписан от него без възражения. Впоследствие, същият се е възползвал от законното си право и е депозирал писмени възражения в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено наказателно постановление № 349-*********/13.01.2012г. на Директора на офис Шумен при ТД на НАП – гр.Варна, с което на основание чл.31 от ЗГВРС на Г.Б.Г. с ЕГН ********** били наложени четири административни наказания „глоба” в размер на по 100 /сто/ лева.

Така установената фактическа обстановка се потвърждава от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства: от разпита в съдебно заседание на актосъставителят К.Х.Г., както и от присъединените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

Съгласно чл.20, ал.4 от ЗГВРСНР осигурителните вноски за фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” държавното обществено осигуряване, които са за сметка на осигурителите, се внасят едновременно с изплащането на дължимото възнаграждение или на част от него.

От материалите по делото се установява по безспорен начин, че същите не са били платени в посочените по горе срокове. Това обстоятелство не се оспорва и от страна на представляващия дружеството-жалбоподател и процесуалния му представител.

В същото време съдът с оглед на задължението си да извърши цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление установи, че при съставяне на акта за установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено и обжалваното наказателно постановление са допуснати съществени процесуални нарушения, които са накърнили правото на защита на жалбоподателя.

Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН, не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. По смисъла на ЗАНН под откриване на нарушителя се разбира установяване и индивидуализиране на физическото, респективно юридическото лице – автор на деянието, осъществяващо състав на административно нарушение. В настоящия случай от материалите по делото и по-конкретно от представените като писмени доказателства по делото от страна на дружеството Акт за прихващане или възстановяване №1105573/10.03.2011г., Акт за прихващане или възстановяване №1108736/31.03.2011 год. и Акт за прихващане или възстановяване №1112620/02.05.2011 год. се установява, че по повод искане за възстановяване на ДДС на дружеството е била извършена проверка, която по първия акт е обхванала периода 01.01.2011г.-31.01.2011г., по втория периода 01.02.2011 год. – 28.02.2011 год., а по третия – периода 01.03.2011 год. – 31.03.2011 год. В третия акт за прихващане проверяващия орган е посочил, че след извършена проверка в данъчно-осигурителната сметка на юридическото лице е установено, че същото към датата 02.05.2011 год. има изискуеми задължения за осигурителни вноски в размер на 9043.27 лева – главница и 703.60 лева – лихви. Следователно, доколкото дължимите осигурителни вноски за ФГВРС за положен труд през месеците септември, октомври, ноември и декември 2010г. е следвало да бъдат внесени съответно до края на месеците октомври, ноември, декември 2010г. и месец януари 2011г. , то същите са били предмет на извършената проверка, визираща периода 01.02.2011 год. – 28.02.2011 год. В този смисъл настоящия състав намира, че към момента на издаване на акта за прихващане №1112620/02.05.2011 год. нарушението е било констатирано и извършителя е бил установен по ясен и категоричен начин от служителите на ТД на НАП-Варна, Офис – Шумен. Доколкото това е органа, чиито служители впоследствие са издали акта за установяване на административно нарушение, следва да се приеме, че именно от тази дата – 02.05.2011 год. е започнал да тече и преклузивния тримесечен срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН. А наличието на предпоставките за съставянето на акта за установяване на административно нарушение в тримесечния срок, с оглед установяване на нарушителя, изключва приложението на едногодишния, респективно двугодишния срок, предвиден в същата законова разпоредба. С оглед гореизложеното, доколкото акта за установяване на административно нарушение е издаден на 06.10.2011 год. се налага извода, че същия е издаден след изтичане на указания тримесечен срок по смисъла на чл.34, ал.1 от ЗАНН.

Неспазването на указаните срокове е съществено процесуално нарушение, доколкото се явява абсолютна пречка за развитието на административнонаказателното производство и води до отмяна на постановения в подобно производство акт.

Ето защо съдът намира, че издаването на акта за установяване на административно нарушение след изтичане на визирания в закона тримесечен срок е съществено нарушение на процесуалните правила, което се явява достатъчно основание за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като незаконосъобразно, без да се разглежда спорът по същество и останалите доводи, наведени от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, предл. трето от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло

Наказателно постановление №349-*********/13.01.2012 год. на Директора на Офис – Шумен при ТД на НАП, - Варна

Решението подлежи на обжалване пред Шуменския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: