Определение № 1664 от 10.11.2025, Окръжен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1664 гр. Велико Търново, 10.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав Стефански

Членове:

Еманоел Вардаров

ЛЮБКА МИЛКОВА като разгледа докладваното от ЛЮБКА МИЛКОВА Въззивно частно гражданско дело № 20254100500994 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.278 ал.1 вр. чл.248 ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от „ТРОЯ СТИЛ“ ЕООД, с ЕИК 104603274, чрез пълномощник адв.М. М., против Определение №393/08.08.2025г., постановено по Гр..

№682/2021г. по описа на РС – Павликени, с което е оставена без уважение молбата на адв.М.

М. – ВТАК, като пълномощник на „Троя стил“ ЕООД гр.В.Търново по чл.248 от ГПК за изменение на Определение №548/31.10.2024г. в частта за разноските, като неоснователна, като са развити оплаквания за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че ИМ, предмет на Гр.д.682/2021г. по описа на РС – Павликени е подадена в съда на 06.10.2021г., както и че от датата на молба с вх.№4095/20.12.2022г., когато ищецът е направил необходимите уточнения на ИМ, до 05.09.2024г., когато е насрочено ОСЗ по делото, не е извършвано никакво процесуално действие по делото, поради което приетото от РС в обжалваното определение по чл.248 ГПК, че само по вина на ищеца делото не се е развило в пълнота, е невярно твърдение. Твърди се, че РС е постановил обжалваното определение по чл.248 ГПК по писмени документи с невярно съдържание и с невъзможен предмет на договор за правна защита и съдейсвие от 18.01.2021г., т.к. ИМ е подадена не от ЧСИ С. К., а от „Троя Стил“ ЕООД. Оспорва посочената дата 18.01.2021г. в сключен от ответника ЧСИ С. К. договор за правна защита и съдействие да е в резултат на явна техническа грешка. Твърди се, че след като РС е приел, че договор за правна защита и съдействие от 18.01.2021г. е сключен за изготвяне на ИМ, а на практика такава не е изготвена, разноски за неизвършена дейност не могат да бъдат присъждани. Твърди се, че не са налице никакви доказателства, че договор за правна помощ и пълномощно са подписани на 18.01.2022г. Сочи се, че РС не е обсъдил всички възражения на частния жалбоподател, вкл., че ответникът ЧСИ С. К. е упълномощила процесуалния си представител да завежда и води делото до приключването му пред всички инстанции. Сочи се, че заплатеното от ответика ЧСИ С. К. адвокатско възнаграждение за процесуално представителство по процесното дело пред всички инстанции е прекомерно, т.к. процесуалният й представител е участвал само в едно ОСЗ, не е изслушвана допуснатата СТЕ, не е налице признасяне по ИМ, поради прекратяване на делото. Моли съда, да постанови определение, с което отмени обжалваното първоинстанционно такова. Претендира направените разноски в настоящото 1 производство за заплатена ДТ и адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.276 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на частната жалба от другата страна – ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС, чрез пълномощник адв.М. М. Г. – ВТАК, с който оспорва частната жалба като неоснователна и моли да бъде отхвърлена, по развити съображения.

Въззивният съд, след като разгледа частната жалба, запозна се с писмения отговор по жалбата и съобрази данните по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството по Гр.д.№682/2021г. по описа на РС – Павликени е образувано по подадена в съда на 06.10.2021г. ИМ, с която ищецът „Троя Стил“ ЕООД, с ЕИК 104603274, е предявил против ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС и „Троя 2000“ ЕООД, с ЕИК 200604006, иск за приемане за установено по отношение на ответниците, че товарната рампа, находяща се в УПИ VI, в квартал 183 по ПУП на град Павликени, ул. „Тошо Кътев“ № 4, е обща част по смисъла на закона, тъй като представлявала единствен товарен вход/изход към вторият етаж на сградата, който е собственост на ищцовото дружество. В исковата молба са развити съображения, че през 2001 година „Троя – 2000“ ЕООД – град Велико Търново е закупило самостоятелен обект, разположен в северозападната част на първия етаж на процесната сграда, като спорната товарна рампа е прилежаща част към имота му, съгласно титула за собственост. Твърди, че през 2017 година ответното дружество е продало на ищеца закупения от него имот, ведно с принадлежащата му товарна рампа, но сделката е отменена по реда на чл. 135 ЗЗД по отношение на трето за делото лице – „Елитис“ ЕООД - град Варна. Посочва, че ответното дружество е длъжник по изп. дело № 480/2020г. на ответния ЧСИ, както и че последният е извадил на публична продан гореописаният имот, ведно с товарната рампа, като за негов купувач е обявен ищецът по Павловия иск - „Елитис“ ЕООД - град Варна. Твърди, че ищцовото дружество е собственик на самостоятелен обект, разположен на втория етаж на процесната сграда, както и че продажбата на товарната рампа, като прилежаща част от имота, разположен на първия етаж прави невъзможен достъпа до него, тъй като същата е единственият товарен вход/изход към този етаж. С оглед на последното ищецът счита, че спорната товарна рампа е обща част по предназначение и като такава е съсобствена между него и втория ответник, респективно - купувача на публичната продан, при влязло в сила постановление за възлагане на имота.

В срока по чл.131 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор на ИМ от ответника ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС, чрез пълномощник адв.М. М. Г. – ВТАК, с който е заел становище за процесуална недопустимост на предявеният иск, поради липса на надлежа пасивна процесуална легитимация на ЧСИ С. К.. Претендирани са направените по делото съдебни разноски, в т.ч. за адвокатско възнаграждение. С писмения отговор на ИМ ответникът ЧСИ С. К. е представил Пълномощно с дата 18.01.2021г., с което упълномощава адв.М. М. Г. да го представлява по гр.д.№682/2021г. по описа на РС – Павликени до приключването му пред всички инстанции, както и на гърба на пълномощното Договор за правна защита и съдействие с посочена дата 18.01.2021г. за договорено адвокатско възнаграждение в размер на 900лв. за изготвяне на отговор на ИМ, процесуално представителство и защита по гр.д.№682/2021г. по описа на РС – Павликени, с отбелязване в договора за правна помощ, че адв. възнаграждение от 900лв. е заплатено в брой.

С определение №188/17.05.2022г. по ГД №682/2021г. по описа на РС – Павликени е била допусната СТЕ и насрочено първо ОСЗ по делото за 23.06.2022г. от 9,30ч., в което ответникът ЧСИ С. К. е бил представляван от упълномощения адвокат М. Г. – ВТАК и с протоколно определение от 23.06.2022г. ИМ, предмет на ГД №682/2021г. по описа на РС – Павликени, е оставена без разглеждане като процесуално недопустима и прекратено производството по делото, както и ищецът „Троя Стил“ ЕООД осъден да заплати на ЧСИ С.

К. направените по делото съдебни разноски в размер на 900лв. платено адвокатско възнаграждение, отменено изцяло с Определение №1009/07.11.2022г. на ВТОС, постановено по В.ч.гр.д.№721/2022г. по описа на ВТОС, и делото върнато на РС за продължаване на съдопроизводствените действия, съобразно указанияа, дадени в мотивите на въззивното определение.

2

С Разпореждане №999/11.11.2022г. РС е оставил ИМ без движение на основание чл.129 ал.2 ГПК, като нередовна, като в срока по чл.129 ал.2 ГПК е подадена от ищеца уточняваща ИМ молба с вх.№4095/20.12.2022г. С Определение от 05.09.2024г. е насрочено ОСЗ по делото за 21.10.2024г. от 10,30ч., отменено по реда на чл.253 ГПК от определения нов съдия – докладчик по делото. С разпореждане от 16.10.2024г. ИМ е оставена без движение за отстраняване на нередовности.

С Определение №548/31.10.2024г. по ГД №682/2021г. по описа на РС – Павликени е върната ИМ на ищеца, като нередовна, непоправена в срок, потвърдено в тази му прекратителна част с Определение №1765/20.12.2024г. по В.ч.гр.д.№1112/2024г. по описа на ВТОС и влязло в законна сила в тази му част на 30.01.2025г.

С Определение №548/31.10.2024г. по ГД №682/2021г. по описа на РС – Павликени е осъден ищеца „Троя стил“ ЕООД да заплати на ответника ЧСИ С. К. с район на действие ВТОС сумата от 900лв. – направени по делото съдебни разноски, като в срока за обжалването му е постъпила молба от ищеца „Троя Стил“ ЕООД по чл.248 ал.1 ГПК за изменение на прекратително определение №548/31.10.2024г. по ГД №682/2021г. по описа на РС – Павликени в частта за разноските, инкорпорирана в частна жалба с вх.

№4234/14.11.2024г., предмет на В.ч.гр. д.№1112/2024г. на ВТОС, по което ВТОС е разпоредил - след влизането му в сила и връщане на делото на РС, последният да се произнесе по искането на ищеца по чл.248 ГПК, с което ищецът „Троя стил“ ЕООД възразява срещу присъдените в полза на ответния ЧСИ С. К. съдебни разноски по делото от 900лв. за заплатено адвокатско възнаграждение, с довод, че не са правилно определени, т.е. възразява за прекомерност, т.к. за заплатени за процесуално представителство пред всички съдебни инстанции, а в процесният случай не е разгледано делото дори и пред първа инстанция, не е изготвена и допуснатата СТЕ, че присъдените в полза на ЧСИ разноски не са съобразени с актуалната практика на СЕС. С молбата по чл.248 ал.1 ГПК ищецът – частен жалбоподател отправя искане да не се възлагат разноски в негова тежест, алтернативно – да не надхвърлят сумата от 100лв.

В срока по чл.248 ал.2 ГПК е подаден писмен отговор на молбата по чл.248 ал.1 ГПК от ответика ЧСИ С. К. – ВТОС, чрез пълномощник адв.М. Г. – ВТАК, с който оспорва молбата на ищеца по чл.248 ал.1 ГПК и моли да бъде отхвърлена, по развити съображения.

С Определение №393/08.08.2025г., постановено по гр.д.№682/2021г. по описа на РС – Павликени, предмет на настоящата частна жалба, е оставена без уважение молбата на адв.М.

М. – ВТАК, като пълномощник на „Троя стил“ ЕООД гр.В.Търново, по чл.248 от ГПК за изменение на Определение №548/31.10.2024г. в частта за разноските, като неоснователна, връчено на ищеца, чрез адв.М. – ВТАК, на 14.08.2025г., като настоящата частна жалба е подадена на 21.08.2025г. чрез ССЕВ, т.е. в преклузивния двуседмичен срок за обжалването му.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Частната жалба е подадена от активно процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките на преклузивният за това срок, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е неоснователна и недоказана и следва да бъде отхвърлена, като съображенията за това са следните:

Възражението на частния жалбоподател за недопустимост на обжалваното първоинстанционно определение по чл.248 ГПК е неоснователно, доколкото същото е постановено по процесуално допустима и срочно подадена молба от ищеца по чл.248 ал.1 ГПК, и в този смисъл е допустимо.

Прекратяването на производството по гр.д.№682//2021г. по описа на РС – Павликени на основание чл.129 ал.3 ГПК с влязло в сила в тази му част Определение №548/31.10.2024г. поражда на основание чл.78 ал.4 ГПК право на ответника по делото ЧСИ С. К. на съдебни разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за един адвокат, доколкото в случая не е налице изключението по чл.78 ал.4 ГПК, поради което правилно с прекратителното 3 определение в тежест на ищеца – частен жалбоподател е възложена отговорност за съдебни разноски, предвид което оплакването на жалбоподателя в противна насока е неоснователно.

Преценката на съда относно размера на адвокатското възнаграждение за осъществената от адвоката на ответника ЧСИ С. К. защита по делото следва да се основава на неговата действителна фактическа и правна сложност, като бъдат съобразени видът на спора, защитимия материален интерес, видът и количеството на извършената от адвоката работа, процесуалните усилия на защитата, обема на подлежащите на доказване факти и необходимите доказателства за тяхното установяване, както и наличието на задължителна или трайна съдебна практика по относимите към спора правни въпроси. В тази преценка съдът не е обвързан от минималните размери на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за възнаграждения за адвокатска работа, и зачитайки действието на Решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС, последните следва да служат за ориентир при определяне на адвокатското възнаграждение.

Разпечатката съдържа 32 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/158d9df0-bfe0-46e7-9f82-c7454696f5e9