Решение № 265105 от 28.07.2021, Софийски градски съд

Р Е Ш

Е Н И Е гр. София, 28.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, ІІ брачен въззивен състав, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ГАЛЯ МИТОВА

ЧЛЕНОВЕ: ВАЛЕНТИНА АНГЕЛОВА

МИЛЕН ЕВТИМОВ при секретаря Мариана

Ружина, като разгледа докладваното от съдия М. Евтимов гр.дело № 4902 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Л.Л.Л. срещу решението от 24.02.2016 г. по гр.д. № 1727/2015 г. на Софийския районен съд, III ГО, 80 състав, в частите, в които са изменени постановените мерки относно упражняването на родителските права, режима на личните отношения и издръжката на детето Б.Н.Н., и е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Н.Н. на бащата Н.Б.Н., постановено е детето да живее при бащата, а на въззивницата (майка на това дете) е определен режим на лични отношения с детето и същата е осъдена да заплаща на детето си месечна издръжка, като е прекратена издръжката, дължима от бащата на детето. В жалбата се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно, като са изложени съображенията за това. Въззивницата моли да се отмени решението в обжалваните части и да се постанови друго, с което искът по чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 СК на Н.Б.Н. срещу нея за промяна на мерките относно упражняването на родителските права над детето Б.Н.Н. да се отхвърли.

Въззиваемата страна Н.Б.Н. оспорва изцяло изложеното в жалбата и моли първоинстанционното решение в обжалваните части да бъде потвърдено.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 259, ал.1 ГПК от страна, имаща правен интерес от обжалването, и е срещу подлежащ на въззивно обжалване акт, който е валиден като цяло и допустим в обжалваните му части.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи по делото, приема за установено следното:

С решението от 24.02.2016 г. на СРС, III ГО, 80 състав, са изменени мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Н.Н., род. на *** г., определени с решение от 14.06.2012 г. по гр.д. № 3947/2011 г. по описа на Софийския апелативен съд, 7 състав, влязло в сила на 18.07.2013 г., както следва: родителските права над детето Б.са предоставени за упражняване на бащата Н.Б.Н., при когото детето да живее, с право на майката Л.Л.Л. да вижда детето всяка първа и трета събота и неделя на месеца от 10.00 часа до 15.00 часа, без преспиване и в присъствието на бащата или на трето, определено от него, пълнолетно лице, с изключение на един месец през лятото по време на платения годишен отпуск на бащата. Първоинстанционният съд е осъдил майката да заплаща на детето си месечна издръжка от 105 лева, считано от влизане в сила на решението относно родителските права и местоживеенето на детето, ведно със законната лихва за забава, отхвърлил е исковете на въззивницата – за изменение на режима на лични отношения на въззиваемия с детето Б.и за заместване съгласието на въззиваемия за пътувания на детето Б.в чужбина и за издаване на необходимите лични документи за това, прекратил е, считано от влизане на решението в сила, присъдената с решението от 14.06.2012 г. по гр.д. № 3947/2011 г. на Софийския апелативен съд, 7 състав, месечна издръжка от 100 лева, дължима от бащата на детето Б., осъдил е Л.Л.Л. да заплати на СРС държавна такса от 151.20 лева върху издръжката на детето, оставил е без уважение искането на въззиваемия за допускане на предварително изпълнение на решението и е оставил без уважение искането на въззивницата за присъждане на разноски по делото.

Според чл. 59, ал. 9, във вр. с чл. 127, ал. 2 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да измени постановените по-рано мерки относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му и да определи нови. Правната възможност да се изменят мерките в зависимост от настъпили промени в обстоятелствата е израз на грижата за охрана правата на децата. Тя е конкретно приложение на принципа за всестранна защита на децата, поради което наред с родителите и съдът следи служебно за ефикасността на взетите мерки и за правилното упражняване на родителските права. Избирането на тези мерки цели правилното развитие на децата, поради това, ако обстоятелствата се изменят съществено, въпросът за ефикасността на избраните мерки поставя въпроса за вземане на нови мерки съобразно с изменените обстоятелства. Не винаги изменените обстоятелства съставляват изменение на предишните приети обстоятелства, а може да бъдат и съвсем нови или да са обстоятелства, които се отнасят до мярката и нейната рационалност. От значение по чл. 59, ал. 9 от СК са както измененията, засягащи обстоятелствата, взети предвид във влязлото в сила решение, така и измененията, които произтичат от изгубилите смисъл или променени на практика мерки по упражняване на родителските права. По вътрешното им съдържание тези нови обстоятелства могат да имат различна проявна форма. Във всички случаи обаче съдът е длъжен да обсъди дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето (децата) и на ефикасността на мерките, които определят същото.

Съзнателното задържане на детето след влизане в сила на решението, с което са определени досегашните мерки, не съставлява основание за нови мерки в полза на виновния за това положение родител.

Настоящият съд напълно споделя подробно установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка и направените изводи относно изменилите се обстоятелства, налагащи промяна на мерките относно упражняването на родителските права по отношение на детето Б.Н.Н., въз основа на доказателствата в първата инстанция, поради което не намира за необходимо да преповтаря тези изводи. Първостепенният съд е изложил мотиви, в които е анализирал събраните доказателства и е посочил в какво се състои изменението на обстоятелствата, а именно майката не е положила усилия да обезпечи образованието на детето, което в Република България е задължително до навършване на 16-годишна възраст, като детето не е посещавало редовно учебните занятия в 121 СОУ „Георги Измирлиев“ в първи клас на учебната 2014/2015 година, натрупало е общо 555 неизвинени отсъствия и като резултат е отпаднало от образование, и със своето поведение майката е прекъснала връзката на детето с неговия баща, както и че бащата разполага с необходимия родителски капацитет, добра подкрепяща среда и материални възможности, за да полага адекватни грижи за детето. Въззивният съд споделя тези мотиви на първоинстанционния съд и препраща към тях (чл. 272 от ГПК).

Във въззивната инстанция са представени доказателства, от които се установява, че детето е било отново записано в първи клас през учебната 2016/2017 г., но в Ливанско училище „Джубран Халил Джубран“-гр. София, като също не е завършило първи клас, поради 469 неизвинени отсъствия (л. 27 и л. 74 от настоящото дело).

С оглед на констатиран риск за живота и здравето на детето Б.Н.Н., със заповед от 25.01.2018 г. на директора на ДСП-Лозенец детето е настанено в семейството на М.Б.Н. (сестра на въззиваемия), където живее и понастоящем (обстоятелство, което е безспорно, и за което са събрани данни и доказателства – изслушването на М.Б.Н. от въззивния съд и решение от 22.10.2020 г. по гр.д. № 75157/2019 г. на СРС, III ГО, 89 състав).

Детето Б.Н.Н. е завършило първи клас едва през учебната 2018/2019 г., в ЧОУ „Изгрев“-гр. София (видно от удостоверението на л. 570 от настоящото дело), т.е. след като то е било изведено от дома на майката и е било настанено при своята леля М.Н..

Пред настоящата инстанция са представени два социални доклада на ДСП-Лозенец, в които са отразени установените от първостепенния съд обстоятелства – отпадане на детето Б.от образование и прекъсване на контактите му с неговия баща, както и че майката не е осигурявала на социалните работници достъп до жилището си и до сина си.

В социалния доклад на ДСП-Сердика, постъпил във въззивната инстанция, са посочени жилищните условия на бащата – той живее в собствена къща с двор в гр. София, кв.

Орландовци, ул. *****, като за детето е обособена детска стая, и е направен извод, че бащата има материалните, жилищните и финансовите възможности и условия за отглеждане на детето Б..

Въззивният съд е изслушал двете страни, детето Б.и сестрата на въззиваемия – М.Б.Н., приел е заключенията на допуснатите съдебно-психологична и съдебно-психиатрична експертизи и е приобщил към материалите по делото социален доклад на ДСП-Оборище.

От заключението на съдебно-психологичната експертиза се установява следното: детето Б.показва близка привързаност към своя баща, като за сравнително краткото време, през което са били заедно (около 5 месеца), го идентифицира като основна, най-значима фигура в живота си, поставя го на първо място в семейството, показва топлота и доверие в общуването си с него; по отношение на майка си Б.показва колебание и при въпроси за майка му отклонява вниманието си, става неспокоен, тревожен, напрегнат, като преживяванията му видимо са в негативния спектър, т.е. детето реагира негативно при напомняне за майка му; налице е видимо подобрение в емоционалното състояние на детето от времето непосредствено след извеждането на Б.от дома на майката, но в дълбочина детето все още преживява безпокойство и тревожност, а в поведението му има импулсивност, изводими най-вероятно от изолирания начин на живот, който е водил, и от стреса от голямата промяна по посока на интензивни емоционални, информационни, средови и социални стимули. Психологът е оценил изцяло положително родителския капацитет на бащата – бащата проявява системен и последователен интерес към развитието на детето си, поддържал е контакти с детето и му е оказвал финансова помощ, когато му е била предоставяна възможност за това, интересувал се е дали детето посещава детска градина и впоследствие - училище, търсил е специализирана помощ от логопед, след извеждането на детето от дома на майката проявява максимална грижа във всички аспекти на развитието на Б., активно търси контакти и специализирана помощ за справяне със специфичните потребности на детето, осигурява му топла емоционална среда и мека подкрепа, като за това допринасят, както особеностите на неговия характер, така и близкото му обкръжение - неговата приятелка и дъщеричката й, които по много отдаден и деликатен начин карат Б.да се чувства добре и значим. Вещото лице е посочило също, че бащата разполага с необходимия родителски капацитет да полага грижи за развитието и възпитанието на детето си, с търпение и такт преодолява трудностите, произтичащи от специфичните потребности на своето дете.

Вещото лице-психолог не е осъществило среща с въззивницата за оценка на родителския й капацитет, за което е уведомило съда със заявление от 08.04.2019 г., и в заключението си е отразило това обстоятелство, както и че, видно от социалните доклади, информацията от личния лекар на детето, споделеното от бащата и най-вече от начина на отглеждане на детето до извеждането му от дома й, следва извод за липса на способност на майката да полага адекватни грижи за детето Б., респ. за липса на родителски капацитет.

При изслушването му от въззивния съд в откритото съдебно заседание на 18.04.2019 г. експертът-психолог е заявил, че няма никакви отклонения от нормалната личностова структура на бащата, няма данни дори за личностова акцентуация или дисхармоничност, бащата проявява една много стабилна психическа устойчивост, за да се справя с цялата ситуация, и последователни и много системни усилия в насока да изведе детето си от положението, в което е било поставено, и да бъде компенсиран недостигът на неговото психично развитие в резултат на недостатъчни усилия от страна на майката и на средата, в която детето е отглеждано. Вещото лице е дало препоръка, предвид състоянието, в което се е намирало детето, и предвид поведението на майката, контактите между майката и непълнолетния Б.да се осъществяват първоначално в контактен център, непременно под супервизия на компетентни лица, защото такива срещи са рискови и при едно непредсказуемо поведение на майката детето може да претърпи нов срив в психичното си функциониране и да отбележи регрес.