Решение № 7350 от 04.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7350 гр. София, 04.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20241100512265 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение № 14380 от 22.07.2024г., постановено по гр. дело № 24863/2023г. по описа на СРС, 70-ти състав са отхвърлени предявените от "Юробанк България" АД в качеството на правоприемник на "БНП Париба Пърсънъл Файненс С. А., клон България" срещу Т. Я. С. установителни искове с правно основание чл. 422, ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парично задължение в размер на сумата от 5332,78 лева, представляваща главница по договор за потребителски паричен кредит PLUS-17301834 от 03.10.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 11.11.2022г., до окончателното плащане и сумата от 200,78 лева – обезщетение за забава за период от 05.09.2021г. до 28.10.2022г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение по ч.гр.д.

61480/2022 г. на СРС, 148 състав. С решението е осъден на основание чл.78, ал. 3 ГПК „Юробанк България“ АД да заплати на Т. Я. С. сумата от 200 лева, деловодни разноски, както и на адв. В.Т. сумата 300 лева, възнаграждение за осъществено процесуално представителство по чл. 38 от ЗАдв. на Т. Я. С..

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от „Юробанк България“ АД, с която се обжалва решението изцяло. Изложени са съображения, че била спазена разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 9 ЗПК като в договора били посочени лихвеният процент по кредита, условията за прилагането му, както и че кредитът бил отпуснат при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Фиксираният ГЛП 1 бил в размер на 16,83 %. Считат за неправилен извода на СРС, че процесният договор бил в разрез с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Твърдят, че в началната страница на процесния договор били посочени годишния процент на разходите- 21,21 %, и общата сума, дължима от потребителя- 17000,28 лева, като в чл. 3 от договора били обективирани и взети предвид следните допускания- „Началната дата за изчисляване на ГПР е датата на подписване на договора, като се приема че годината има 365 дни, независимо дали е високосна и договорът е валиден за целия срок като страните изпълняват точно задълженията си по него“. Предвид което всички изисквания по чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК били изпълнени. По отношение на сключването на договора за застраховка между страните е посочено, че фактът на сключването на договора не е бил оспорен с отговора на исковата молба. Искането към съда е да отмени решението и да уважи изцяло предявения иск.

Претендират разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Т. Я. С., с който се оспорва същата. Изложени са съображения, че правилно първоинстанционният съд бил приел, че процесният договор за кредит не отговарял на изискването по чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 ЗПК, тъй като в договора не се посочвало по какъв начин се начислявал лихвения процент спрямо главницата по договора, нито пък бил посочен общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита.

Съдът бил обсъдил и възраженията на ответника, че в договора не се посочвали допусканията за определяне на ГПР. Правилно съдът бил приел, че не се установявало за какво поведение се дължало заплащане на такса ангажимент. Не споделя извода на въззивника, че не било налице нарушение на разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Поради което при несъответствие на договора за кредит с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК сделката се явявала недействителна и потребителят дължал само чистата стойност на кредита, без да заплаща лихва или други разходи по кредита на основание чл. 23 ЗПК. В хода на производството било установено, че бил извършил плащания за погасяване на процесния кредит като общият размер на платените суми надвишавал размера на отпуснатата заемна сума от 12000 лева, поради което бил върнал чистата стойност на кредита и не бил налице неплатен остатък от главницата. Искането към съда е да потвърди обжалваното решение. Претендира разноски.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материалноправни норми. По правилността на решението намира следното:

СРС е бил сезиран с предявени по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК 2 обективно кумулативно съединени искове за установяване дължимост на суми, за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 06.01.2023г. по ч.гр. дело № 61480/2022г. по описа на СРС, 148-ми състав. Исковете са допустими като предявени в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК и в предметните и субективни предели на заявлението и издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

По предявените искове в доказателствена тежест на ищеца е да установи следните обстоятелства: сключен с ответника договор за заем със съдържанието, посочено в исковата молба, по който е предоставил на ответника сумата от 12 000 лева; възникнало по силата на договора задължение за кредитополучателя да заплаща възнаградителна лихва в размера, посочен от ищеца; изискуемост на вземането; изпадане на ответника в забава; размера на обезщетението за забава.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на посочените обстоятелства да докаже плащане на вземането.

В конкретния случай между страните не е спорно наличието на облигационно правоотношение, основано на процесния договор за кредит, както и предаването на заемната сума на ответника. Горните обстоятелства се установяват и от приетия препис от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-17301834, оторизационен код а175072х от 03.10.2019г., както и от приетата ССчЕ.

По делото е прието и Споразумение за отсрочване на погасителни вноски по Договор за потребителски кредит номер PLUS-17301834 от 03.06.2020г., с което страните са постигнали съгласие заплащането на месечни погасителни вноски по договора за кредит /главница, лихва и ако са приложими застрахователни премии/ с № 8, 9, 10 да се отложи за срок от 3 месеца. Вследствие на отлагането по т. 1 срокът на кредита се удължава със срока на гратисния период съгласно посоченото в погасителния план. Общата дължима сума по кредита в размер на 17000,28 лева е променена на 17426,29 лева, а ГПР е останал непроменен.

От приетата ССчЕ се установява, че по представени към делото данни, а именно извлечение по кредит № PLUS-17301834, реално извършените плащания по процесния договор за кредит от кредитополучателя са в размер на 12070,17 лева. С извършените плащания били погасени следните задължения по компоненти: погасена главница в размер на общо 6847,22 лева; погасена застраховка в размер на 900 лева; платени вноски за застраховка за 1-та година в размер на 540 лева; погасена възнаградителна лихва в размер на 3806,22 лева; погасена наказателна /мораторна лихва за забава/ в размер на общо 516,73 лева. Вещото лице е посочило, че размерът на платената еднократна такса за ангажимент от 420 лева представлява 3,50 % от размера на отпуснатия кредит /12 000 лева/, платена чрез прихващане /удържане/ при усвояване на кредита. Експертът е посочил, че изчисленият размер на ГПР по процесния кредит при включване на реално платените задължения по кредита за възнаградителна лихва, застраховка, такса ангажимент и наказателна лихва е в размер на 31,21 %. Уточнил е, че в договора за кредит посоченият ГПР от 21,21 % включва дължимата възнаградителна лихва, такса ангажимент и застраховка по кредита.

3

Във въззивното производство са приети Договор за застрахователно посредничество, сключен между БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България и Т. Я. С., с предмет възлагане срещу възнаграждение на застрахователния посредник да му посредничи за сключването на застрахователен договор със застрахователите

„Кардиф

Животозастраховане, клон България“ и „Кардиф Общо Застраховане, клон България“. Приет е и кратък медицински въпросник за приемане за застраховане и Сертификат № PLUS-17301834, удостоверяващ, че застрахователят Cardif Assurances vie SA, FRANCE чрез клона си Кардиф Животозастраховане, клон България и застрахователят СARDIF ASSURANCES PISQUES DIVERS SA, FRANCE чрез клона си „Кардиф Общо застраховане, клон България“ срещу заплащане на застрахователна премия се съгласяват да застраховат съгласно приложените Общи условия на застраховка „Защита на плащанията“ на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от Закона за потребителския кредит "договорът за потребителски кредит" е писмен договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Страни по договора за потребителски кредит са "потребителят" и "кредиторът", като "потребител" е всяко физическо лице, което е страна по договор за потребителски кредит и не действа в рамките на своята професионална или търговска дейност, а "кредитор" е всяко физическо или юридическо лице, което предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална или търговска дейност.

Нормите на Закона за потребителския кредит са повелителни, поради което по отношение на тях намират приложение дадените разрешения в т. 1 и т. 3 от Тълкувателно решение № 1/2013 год. на ВКС по тълкувателно дело № 1/2013 год., ОСГТК, според които при проверка на правилността на първоинстанционното решение въззивният съд може да приложи императивна материалноправна норма, дори ако нейното нарушение не е въведено като основание за обжалване, т.е. въззивната инстанция може служебно да се произнесе по действителността на клаузи в договор за потребителски кредит, когато са налице за това правни или фактически обстоятелства.

В настоящия случай от съдържанието на процесния договор се установява, че същият представлява именно договор за потребителски кредит по смисъла на цитираната норма и следва да отговаря на изискванията, предвидени в ЗПК. На основание чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен.

В конкретния случай договорът за потребителски кредит е сключен в изискуемата от чл. 10, ал. 1 ЗПК форма – писмена форма на хартиен носител, по ясен и разбираем начин.

Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал.1, т. 11 ЗПК договорът следва да съдържа условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на 4 погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването.

В конкретния договор е посочен брой на погасителните вноски /36/, както и че същите са месечни и размерът на месечната вноска /472,23 лева/. Размерът на месечната вноска е променен на сумата от 486,92 лева със Споразумение за отсрочване на погасителни вноски от 03.06.2020г. На следващо място, в самия договор, както и в приложението към споразумението, е обективиран погасителен план с посочване на падеж на всяка вноска, размер на вноската и оставаща главница. В частта „Параметри и условия“ е посочен и размер на т.нар. „такса ангажимент“ /420 лева/ и на застрахователната премия за покупка на застраховка „Защита на плащанията“ /1620 лева/. В този смисъл съдът приема, че договорът съдържа предвидената в закона информация и кредитополучателят е имал предвидимост относно разпределението във времето на поетото от него задължение за връщане на получената сума. С оглед на което не е налице нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 6 и т. 11 ЗПК.