Решение № 29 от 29.01.2026, Окръжен съд - Смолян

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Смолян, 29.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Тоничка Д. Кисьова

Членове:

Полина П. Бешкова

Ивайло Ст. Стефанов при участието на секретаря Елисавета Ж. Шехова като разгледа докладваното от Ивайло Ст. Стефанов Въззивно гражданско дело № 20255400500602 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Същото е образувано по подадена въззивна жалба от А. И. С. срещу решение № 71/19.09.2025 г., постановено по гр. дело № 192/2025 г. по описа на РС – Чепеларе. В жалбата се поддържа оплакване за неправилност на първоинстанционното решение. Излага се обстоен анализ на разпоредби от ЗМВР, КТ, ЗДСл и подзаконови нормативни актове, касаещи определянето на работната заплата, продължителността на работното време, полагането на извънреден труд. Подробно са разгледани текстове от ЗМВР, където се констатира липса на правило за преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 и изплащането му като извънреден, защото с оглед спецификата на служебните правоотношения на държавните служители в МВР били предвидени редица други „компенсаторни механизми“. Отрича се приложимостта на т.нар. „компенсаторни механизми“ във връзка с условията на полагане на нощен труд от служителите на МВР с аргумент, че те са общоприложими и касаят и тези от тях, които не престират работна сила при такъв режим. В жалбата, подробно са разгледани текстове от Общностното право, с отношение към предмета на повдигнатия спор. Прецизно са цитирани конкретни източници от вторичното Право на Съюза, в подкрепа тезата на въззивника, че поради приоритета на европейското право над националното, националният съд следва да не се съобразява с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, където е застъпено, че „при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от 1 служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове“. Изведено е заключение, че с оглед на всички изложени в жалбата съображения за приложимост на установения в чл. 9, ал. 2 НСОРЗ коефициент за отчитане на положения от служител нощен труд и доколкото правилото за преизчисляване на нощните часове в дневни е в синхрон с правилата за заплащане на труда и зачитането на трудовия стаж, за процесния период нощните часове, преизчислени в дневни с коефициент 1,143, следва да се вземат предвид при решаването на въпроса дали е положен извънреден труд от страна на ищеца. Не се споделят мотивите за отхвърляне на исковата претенция. Не се приема, че в ЗМВР, по отношение на полагащите нощен труд служители съществуват определени като „компенсаторни механизми“ и „други мерки за защита" в смисъла, посочен в Решение на СЕС по дело C‑262/20. Определените като такива в цитираното ТР и възприети от РС – Чепеларе не били насочени специално към полагащите нощен труд държавни служители от МВР, нито пък се предоставяли поради и съобразно продължителността на труда им през нощта. В пространствен анализ на норми от Правото на ЕС се излага твърдение, че поради приоритета на Общностното право над националното, съдът следва да не се съобразява с тълкуването, дадено в ТР № 1 от 15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. По подробно изложени във въззивната жалба съображения се иска отмяна на Решение № 71/19.09.2025 г., постановено по гражданско дело № 192 по описа на PC – Чепеларе, както и постановяване на акт по съществото на спора, с който да бъдат изцяло уважени предявените искове.

Решението е обжалвано и в частта за присъдените разноски по назначена от съда експертиза.

Въззиваемият – ГД „ПБЗН“ – МВР застъпва становище за правилност на обжалваното решение, поради което и с оглед неговата законосъобразност, счита че същото следва да бъде потвърдено, а въззивната жалба – отхвърлена.

Излагат се следните съображения: РС – Чепеларе подробно е мотивирал своите съображения за отхвърляне на исковата претенция, а решението в пълна степен намира стабилитет с оглед на действащото законодателство, правилното прилагане на нормативните актове, както и на разрешението дадено от ВКС в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк.дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Във въззивната жалба били посочени примери, абсолютно несъвместими за целите на производството, а именно частни охранители, работещи на трудов договор по ЗЧОД, които извършвали „сходна дейност“ с тази на служителите в МВР, които били третирани поблагоприятно от служителите на МВР, както и горските инспектори назначени на трудови договори. Безспорно, според въззиваемата страна, било че разрешаването на правният спор, почива именно върху отговора на въпроса 2 приложима ли е общата нормативна уредба в частност Кодекса на труда и чл.

9, ал. 2 НСОРЗ за преизчисление на нощния труд в дневен с коефициент 1,143 за служителите по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР или същата се дерогира от специалната правна уредба предвидена от законодателя и инкорпорирана в ЗМВР и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, която е съобразена с основни правни принципи, включително и с европейското законодателство. Твърди, че не е налице юридическа непълнота, още повече е и неправилно същата аналогия да бъде отнесена към правото на ЕС, като ищеца приема, че прилагането на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ е в изпълнение на предвиденото в чл. 12, буква „а" от Директивата задължение да се предприемат необходимите мерки, така че работниците, които полагат нощен труд и работниците на смени да се ползват с подходяща за естеството на работата им защита, което от друга страна е прерогатив на законодателни решения, каквито са налице, а в конкретният случай и като мерки и като защита съществуват, съобразно нормите на ЗМВР и в унисон с Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4.11.2003 г. относно някои аспекти на организацията на работното време. На следващо място, като неправилно и необосновано се определя твърдението във въззивната жалба, че полицаите и пожарникарите не могат да се възползват от методиката по чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, от която пък се ползват работещите по КТ в частният сектор.

Превръщането на часовете положен нощен труд с коефициент в частният сектор по КТ било за целите на заплащането на трудовото възнаграждение, а не за компенсиране на тежестта на нощният труд. Същото е така и поради продължителността на работното време през нощта и деня. Отговорът съдържа обстоятелствен анализ на действаща правна уредба, касателно предмета на делото, цитират се текстове на ЗМВР, други национални законови и подзаконови нормативни актове, както е направено и тълкуване на разпоредби от практиката на СЕС и други актове от вторичното право на ЕС.

В заключение, счита че изводите, приети с решението по дело С-435/2023 на СЕС, са в унисон с тези по дело С-260/20 г., решението по което е взето предвид при постановяване на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по т.д.

№ 1/2020 г. на ОСГК на ВКС.

Моли съда за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване на решението на Районен съд – Чепеларе, като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на направените по делото разноски пред двете съдебни инстанции, включително и за юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на разноските, включително и на претендирания адвокатски хонорар, поради липса на фактическа и правна сложност по отношение на предмета на спора по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Окръжен съд - Смолян, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на 3 атакувания съдебен акт и възраженията на страните, намира че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото по същество е правилно, поради следните съображения:

Между страните не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че през процесния период А. И. С. ЕГН ********** е бил служител на МВР, Командир на екип в РС – „ПБЗН“ – Чепеларе, по служебно правоотношение, като от неоспореното заключение на ССчЕ е видно, че същият е полагал труд на 12-часови смени, включително през нощта (между 22: 00 ч. и 6: 00 ч.) за периода от 04.03.2022 г. до 04.03.2025 г. Според вещото лице положеният от ищеца нощен труд, след превръщането му в дневен труд, преизчислен с коефициент 1, 143, възлиза в размер на 1977 часа. Вещото лице е изчислило, че общата стойност на положените допълнителни часове труд възлиза на 3147.20 лв.

С Решение № 71/19.09.2025 г., РС – Чепеларе е отхвърлил предявените искове от А. И. С. срещу Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР, за заплащане на сума в размер на 3147,20 лв., представляваща неизплатено възнаграждение за положен от ищеца нощен труд за периода от 04.03.2022 г. до 04.03.2025 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и сумата в размер на 584,76 лв. - мораторна лихва. Със същото решение, А. И. С. е осъден да заплати на ГДПБЗН, съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., както и да заплати по сметка на РС – Чепеларе сумата от 200.00 лв., представляващи изплатено от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице по допусната ССчЕ.

За основателността на предявената претенция във връзка със заплащането на положен от жалбоподателя нощен труд, следва да се установи наличие на основание за превръщане на нощния труд в дневен по коефициент 1, 143, във връзка с което спорно между страните се явява обстоятелството дали при отчитането на нощния труд, положен от ищеца в процесния период в качеството му на служител на МВР се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, по-специално на чл. 9, ал. 2 от последната. Този въпрос е разрешен от ВКС с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК, което има задължителна сила за съдилищата и следва да бъде съобразено и от настоящия въззивен състав. Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на ВКС, при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. ВКС изяснява, че продължителността на работното време на служителите в МВР е уредена императивно в специалната 4 разпоредба на чл. 187, ал. 1 ЗМВР и тя е 8 часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта.

По-голямата продължителност на работното време на нощния труд за служителите от МВР се обосновава с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР, касаещи защита на правата и свободите на гражданите, противодействие на престъпността, защита на националната сигурност, опазване на обществения ред и пожарна безопасност и защита на населението. В този смисъл е и практиката на СЕС (дело С-262/20), която допуска определената в законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работниците от частния сектор да не се прилага за работниците от публичния сектор, вкл. за полицаите и пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и разумен критерий, т. е. свързана е с допустима от закона цел на посоченото законодателство и е съразмерна на тази цел, каквато несъмнено представлява описаната в чл. 2, ал. 1 ЗМВР защита на населението и националната сигурност.