Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1435 от 08.10.2021, Административен съд - Бургас

Съд
Административен съд - Бургас
Дело
Касационно административно наказателно дело 1308/2021
Вид
Решение № 1435
Подписан
08.10.2021
Състав
ВЕСЕЛИН ВАЛЕНТИНОВ ЕНЧЕВ, ДАНИЕЛА ДИНЕВА ДРАГНЕВА, ДИМИТЪР ХРИСТОВ ГАЛЬОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 221 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 185 ал. 1 · Закон за данък върху добавената стойност
  • чл. 185 ал. 2 · Закон за данък върху добавената стойност

Р Е Ш

Е Н И Е

№ 1435 /08.10.2021 година, град Бургас

Административен съд - Бургас, на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в открито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Даниела Драгнева

ЧЛЕНОВЕ:

Веселин Енчев

Димитър Гальов

Секретар Й. Б. прокурор Андрей Червеняков разгледа докладваното от съдия Енчев КНАХ дело № 1308/2021 година Производството по чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във връзка с глава дванадесета от АПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от „Петров ЕВГ“ ЕООД - Айтос с ЕИК ********* против решение № 260035/17.05.2021 година по н.а.х.д. № 64/2021 година на Районен съд – Айтос (РС), с което е изменено наказателно постановление № 551004 – F581602/19.01.2021 година на началника на отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в ЦУ на НАП (НП).

С НП, за нарушение по чл. 31 ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 година на министъра на финансите (Наредбата) във връзка с чл. 118 ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), на основание чл. 185 ал. 2 във връзка с чл. 185 ал.

1 от ЗДДС, на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева.

С решението санкцията е изменена от 1000 лева на 500 лева.

Касаторът оспорва решението с аргументи за необоснованост. Според него, нарушението е било установено след срока по чл. 34 ал.1 от ЗАНН – обстоятелство, което не е било отчетено в противоречие с тълкувателна практика на Върховния съд. Позовава се на чл. 28 от ЗАНН.

Иска отмяна на решението и на НП.

Прокурорът пледира неоснователност на жалбата.

Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок и от надлежна страна.

С НП търговецът е санкциониран за това, че при извършена оперативна проверка на 26.11.2020 година в 17:15 часа, в стопанисван от него търговски обект – склад за хранителни и нехранителни стоки в град Айтос, улица „Хаджи Димитър“ № 7, е установена операторска грешка при маркиране на сума за плащане в брой в размер на 15 504 лева и издаден фискален бон, без да е документирана сторно операция чрез монтираното и работещо в обекта фискално устройство до седмо число на месеца, следващ месеца, в който е допусната грешката при наличие на конструктивна възможност сторно бележката да се издаде от фискалното устройство.

За да постанови оспореното решение, РС е приел, че елементите от фактическия състав на нарушението са доказани от административнонаказващия орган, но размерът на наложената имуществена санкция е завишен.

Решението е правилно.

Нормата на чл. 31 ал. 1 от Наредбата императивно посочва реда за коригиране на операторската грешка – чрез фискалното устройство или посредством ИАСУТД. Този ред не е спазен от търговеца, предвид използването на касова бележка от кочан (лист 41 от н.а.х.д. № 64/2021 година).

Съгласно разпоредбата на чл. 185 ал. 2 от ЗДДС лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба – за физическо лице, което не е търговец в размер от 300 до 1000 лева, или имуществена санкция – за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лева.

Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налага санкциите по чл. 185 ал. 1 от ЗДДС. Нормата е бланкетна, поради което наказващият орган е посочил за нарушение нормата на чл. 31 ал. 1 от Наредбата.

В настоящия случай е констатирано, че неизпълнението на задължението по чл. 31 ал.1 от Наредбата не е довело до неотразяване на приходи. Предвид това, в НП напълно обосновано е прието, че санкцията е следвало да бъде наложена в границите посочени в чл. 185 ал. 1 от ЗДДС, а не съгласно чл. 185 ал. 2 от ЗДДС.

Неоснователно е твърдението на касатора, че съдът не е отчел обстоятелството, че нарушението е установено след изтичане на тримесечния срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.

Нарушението е констатирано непосредствено при извършената оперативна проверка на място – на 26.11.2020 година, при обективна невъзможност деянието (неправомерното документиране на сторно - операцията) да бъде установено по друг начин. АУАН е съставен на 19.01.2021 година – в срока по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН.

Не са налице и основанията за прилагане на чл. 28 от ЗАНН. Деянието не се характеризира с малозначителност, защото не се различава по нищо от типичното нарушение от същия вид.

Затова решението следва да се остави в сила.

С оглед на изложеното, на основание чл. 221 ал.1 от АПК, във връзка с чл. 63 ал.1 изр. второ от ЗАНН, съдът Р Е Ш И

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 260035/17.05.2021 година по н.а.х.д. № 64/2021 година на Районен съд – Айтос.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: