Решение № 2954 от 06.06.2023, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 14434/2021
- Вид
- Решение № 2954
- Подписан
- 06.06.2023
- В сила
- 04.08.2023
- Състав
- Здравка Иванова, Наталия Петрова Лаловска, Ваня Николаева Иванова
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 2 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 4 · Закон за отговорността на държавата и общините за вреди
- чл. 201 · Наказателен кодекс
- чл. 201, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 202, ал. 2, т. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 93, т. 7 · Наказателен кодекс
- чл. 212, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 324, ал. 1, изр. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 2954 гр. София, 06.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Здравка И.а
Членове:
Ваня Н. И.а
Наталия П. Лаловска при участието на секретаря Д. Т. Славенова като разгледа докладваното от Здравка И.а Въззивно гражданско дело № 20211100514434 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 20151560 от 05.07.2021 г. по гр. д. № 63056/2020 г. на СРС, 167 с в , Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на на А. Х. И., ЕГН:
**********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗОДОВ сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на неоснователно повдигнато и поддържано обвинение за престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, приключило с влязла в сила присъда от 03.12.2019 г. по НОХД № 19762/2017 г. по описа на СРС, НО, 11 с - в, с която ищецът е признат за невиновен, ведно със законната лихва от 17.06.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за сумата над уважената част от 7 000 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв. Ответникът е осъден за разноски.
Решението се обжалва с основна въззивна жалба от ответника - Прокуратурата на РБ, в частта, с която е уважен иска за неимуществени вреди до размер от 7 000 лв.
В жалбата са изложени доводи, че в тази част решението е постановено в нарушение на материалния закон, производствените правила и в противоречие със събраните по делото доказателства. Неправилно СРС и приел, че са установени предпоставките за ангажиране отговорността на Прокуратурата за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ. В производството не се установява ищецът да е търпял такива вреди, които да са в причинно - следствена връзка с поддържаното обвинение.
Поддържа, че съдът не е съобразил, че наказателното производство е приключило в разумен срок на досъдебната фаза на процеса от около 9 месеца, когото решаващата роля е била на прокуратурата, като срещу ищеца е взета най-леката мярка за неотклонение - „подписка“. Самата оправдателна присъда дава морално обезщетение 1 за претърпените страдания. Не са представени доказателства за промяна в емоционалното и психическо състояние на ищеца, като за това състояние са съобразени показанията на жената, с която ищецът живее на съпружески начала.
Излага съображения, че присъденото обезщетение е в прекомерно завишен размер, не е съобразено с установените в производството обстоятелства, икономическия стандарт на РБ, както и вида, характера и интензитета на упражнената принуда и с изискванията на чл. 52 ЗЗД. Моли да се отмени решението в частта, в която искът е уважен и вместо това той да се отхвърли изцяло или да са намали по размер присъденото обезщетение.
Прави възражение за прекомерност на разноските на ищеца, по смисъла на чл. 78, ал. 5 ГПК.
Ищецът А. Х. И., чрез процесуалния му представител, оспорва жалбата като неоснователна, в отговор в срока по чл. 263 ГПК, Поддържа, че в оспорената от ответника част решението е обосновано, законосъобразно и съобразени с материалния закон. Сочи, че наказателното производство срещу ищеца е продължило в значителен период от време около 15 години, което му е причинило безспорно стрес, неудобства, безпокойства, тревоги и страх от последиците на евентуалната присъда. Стресовите преживявания на ищеца не се нуждаят от специално доказване, а освен това те са установени от гласните доказателства, събрани пред СРС. Съдът е направил пълна преценка на тези доказателства и няма причина да се приеме, че те не са обективни.
Правилно е съобразено, че от повдигането на обвинението до приключването на производството е изминал значителен период от време, през който ищецът е преживял адаптационно разстройство. Наказателното производство се е отразило на психиката и емоционалното му състояние и възприятия за действителността, засегнало е самочувствието и самооценката му. Неоснователни са оплакванията в жалбата но ответника, че отрицателните емоции, преживени от ищеца, не са в пряко причинна връзка с повдигнатите от Прокуратурата обвинения. Обезщетението е съобразено с изискванията на чл. 4 ЗОДОВ вр. с чл. 52 от ЗЗД. Нарушено е основното задължение за осъществяване на правосъдната дейност в разумни срокове, което е довело до сериозно накърняване на личния живот на ищеца. Моли да се потвърди решението в оспорената от ответника част.
Решението се обжалва с насрещна въззивна жалба и от ищеца А. Х. И., чрез процесуалния му представител, в частта, в която иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен до пълния предявен размер от 20 000 лв. Излагат се доводи, че в тази част решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно.
Основните съображения на ищеца са, че приетия размер на обезщетенията от СРС е много занижен. Поддържа, че наличието на стрес, притеснения и напрежение по време на наказателното производство при поддържане на обвинение за тежко престъпление, за което се предвижда лишаване от свобода до 15 години, винаги се отразява на психиката и без да е необходимо да се доказва специално. Обстоятелствата около причинените на ищеца вреди се установяват от свидетелските показания. Счита, че съдът е приложил неправилно критериите на чл. 52 ЗЗД при определяне размерът на обезщетението. Моли да се отмени решението в оспорената част и иска да се уважи изцяло. Претендира разноски.
Въззиваемата страна ответникът - Прокуратурата на РБ, чрез представителя си, не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението е правилно и обосновано в оспорената от ищеца част, като е съобразено със събраните доказателства в производството.
2
Софийски градски съд, като взе предвид становищата на страните, както и събраните по делото доказателства, намира следното :
Според разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно правилността на първоинстанционното решение въззивният съд е обвързан от изложените във въззивните жалби съображения, като служебно има правомощие да проверява за спазване на императивните материалноправни разпоредби, приложими към процесното правоотношение.
С оглед така очертаните правомощия настоящият състав намира, че оспореното решение е валидно и допустимо постановено, като не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.
Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка от СРС, която съдът не намира за необходимо да преповтаря изцяло, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.
СРС се е произнесъл по иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ - за обезщетение за неимуществени вреди от действия на Прокуратурата. Решението се оспорва и от двете страни – т. е. изцяло.
По чл. 2 ЗОДОВ държавата носи обективна отговорност за незаконно причинени вреди от дейността на правозащитните органи. Съдът и другите правозащитни органи представляват държавата като процесуални субституенти. ЗОДОВ е едно от средствата за защита на предоставените от Конституцията права и едно от вътрешноправните средства за защита по смисъла на чл. 35, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /Конвенцията/.
С разпоредбата на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ са регламентирани няколко хипотези, при които може да бъде ангажирана обективната отговорност на държавата за вреди причинени на граждани от действия на органите на дознанието, следствието, прокуратурата, съда и особените юрисдикции.
По чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ Прокуратурата на РБ отговаря в хипотези на повдигнато обвинение за извършено престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено, поради това, че деянието не е извършено от лицето. В т. 11 на ТР № 3/2005 г. на ОСГК изрично се приема, че обезщетение за вреди се дължи и в хипотезите на постановена оправдателна присъда (решение) по някое от повдигнатите обвинения, при доказана причинна връзка между незаконното обвинение и претърпените вреди. Следователно, действията по повдигане и поддържане на обвинението се приемат за незаконни в случаите, когато лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от подсъдимия или не представлява престъпление, или поради образуването му след амнистиране на деянието или погасяване на наказателното преследване по давност.
В настоящото производство не е било спорно и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 12.07.2012 г., с постановление на СРП по пр. пр. № 21517/2012 г., на основание чл. 212, ал. 1 НПК, е образувано дос. пр. № 15197/2012 г. по описа на 07 РУ - СДВР, срещу А. Х. И., за това, че в периода 29.04.2010 г. - 06.12.2011 г. в гр. София, в условията на продължавано престъпление, в качеството си на длъжностно лице - „Продавач разносна търговия" в дружество „Б.Е. енд Д.“, присвоил чужди пари, собственост на дружеството, поверени му в това качество - престъпление по чл. 201, ал. 1 НК.
3
С постановление от 27.11.2013 г. ищецът А. Х. И. е привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК.
С постановлението е определена мярка за неотклонение „подписка“.
Непосредствено след предявяване на постановлението - на 16.12.2013 г., А. Х. И. бил разпитан в качеството му на обвиняем.
На 30.01.2014 г. в СРС, Наказателно отделение, е внесен обвинителен акт срещу А. Х. И. за извършване на посоченото по - горе престъпление, като в тази връзка е образувано НОХД № 1872/2014 г. по описа на СРС, НО, 11 с-в. В това производство са събирани множество писмени и гласни доказателства, в това число съдебни експертизи в рамките на почти 3 години.
С определение от 21.04.2017 г., съдът прекратил производството по НОХД № 1872/2014 г. и върнал делото на СРП за отстраняване на констатирано съществено процесуално нарушение.
На 22.11.2017 г. в СРС е внесен нов обвинителен акт срещу А. Х. И. за извършване на посоченото по - горе престъпление, по който е образувано НОХД № 19762/2017 г. по описа на СРС, НО, 11 с-в. С присъда по посоченото дело от 03.12.2019 г. ищецът А. Х. И. бил признат за невиновен по повдигнатото му обвинение.
Срещу така постановената присъда на СРС бил подаден въззивен протест от СРП и е образувано ВНОХД № 335/2020 г. по описа на СГС. На 08.01.2020 г. подаденият от СРП протест е оттеглен на основание чл. 324, ал. 1, изр. 2 НПК, поради което, с определение от 01.06.2020 г., съдът прекратил производството по ВНОХД № 335/2020 г. по описа на СГС, VІІ въззивен състав. Определението е влязло в сила на 17.06.2020 г.
- с изтичане на установения срок за обжалване.
По съществото на спора и като съобрази доводите на двете страни по двете жалби, въззивният състав намира следното :
Въззивният съд споделя изводите на СРС, че в производството са установени предпоставките, при които за ищеца е възникнало право на обезщетение за претърпените неимуществени вреди в резултат от повдигнатото и поддържано неоснователно обвинение по наказателното производство срещу него за престъпление по по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК - по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ.
Предвид обстоятелството, че по повдигнатото и поддържано обвинение е постановена оправдателна присъда, същото следва да се прецени за незаконно, дори и на определени етапи на наказателното производство действията на съответния прокурор да са били основани на убеждението му за виновност на лицето. В наказателното производство обвиняемият, съответно подсъдимият, се считат невинни до доказване по несъмнен и безспорен начин на факта на извършване на престъплението, предмет на обвинението и нямат задължение по закон да ангажират доказателства за невинността си.
Въззивниът съд споделя решаващите изводи на СРС, че в производството е установен факта на причинени неимуществени вреди на ищеца, изразяващи се в изживени негативни емоции от ищеца в резултат на повдигнатото и поддържано незаконно обвинение - преживяно чувство на стрес, безпокойство и страх от воденото наказателно дело по процесното обвинение и неговия резултат.