Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6335 от 22.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 5665/2026
Вид
Решение № 6335
Подписан
22.10.2026
В сила
22.10.2026
Състав
Калина Анастасова, Темислав Малинов Димитров, Ивона Веселинова Енчева

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6335 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело № 20261100505665 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 – чл. 273 ГПК.

С Решение № 3088 от 18.02.2026 г. по гр.д. № 55946/2024 г. по описа на СРС, 127 с-в, е отхвърлен като неоснователен предявеният от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление в гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ № 67А, против Д. Б. Г., ЕГН **********, с адрес в гр. София, ж.к. ****, установителен иск по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 500, ал. 1, т.

1, пр.3 КЗ за признаване за установено, ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 4920,00 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по Застрахователен договор № BG/22/119001441385 във връзка с пътнотранспортно произшествие от 13.12.2019 г., ведно със законна лихва за период от 20.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 6830/29.02.2024 г. по ч. гр. д. 10023/2024 г. по описа на СРС, 127 състав.

Решението е обжалвано от ищеца „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, с излагане на доводи, че е неправилно, поради нарушение на 1 процесуалния закон и неправилно приложение на материалния закон, както и поради необоснованост.

Поддържа, че в проведеното производство за обосноваване регресната отговорност на ответника не е изложил единствено обстоятелства за наличие на една от алтернативно посочените предпоставки визирани в разпоредбата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ и дадената от първата инстанция правна квалификация на спора по чл. 500, ал. 1, т. 1, пр.3 КЗ е неправилна и несъответна на изложените обстоятелства. Неправилно съдът е приел, че не следва да разглежда хипотезата на чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ предвиждаща реализиране на регресната отговорност на водача при управление на превозното средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, въпреки ангажираните доказателства в тази насока.

Поддържа, че в исковата молба са изложени обстоятелства за отказ на водача да се подложи на проверка за алкохол само като цитат на съставения констативен протокол за ПТП от органите на реда. Чрез представените в производството доказателства, както и чрез одобреното споразумение от наказателния съд е установено, че процесното ПТП е причинено поради виновното поведение на водача Б.Т., който е управлявал превозното средство в пияно състояние. По изложени правни доводи същото е задължително за гражданския съд на основание чл.300 ГПК. Според ищеца разпоредбата на чл.

500, ал. 1, т. 1, пр.3 КЗ предвижда алтернативни хипотези на регресна отговорност, като в случая една от тях е доказана и съдът неправилно е отхвърлил като неоснователен предявения иск.

Жалбоподателят отправя искане за отмяна на решението и уважаване на иска за заплащане на сумата основана на регресното му право. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на въззивната жалба от ответника Д. Б. Г., чрез назначения му особен представител адв.П. И., САК, в който е изразено становище за нейната неоснователност. Отправя искане за потвърждаване на решението, като правилно. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, от 2 легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество, съдът намира същата за основателна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Съдът приема, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите във въззивната жалба за неправилност на постановеното решение, съдът намира следното:

Производството е образувано по искова молба на „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, с която против Д. Б. Г. са били предявени искове по чл.422 ГПК вр. чл.500, ал. 1, т. 1 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата в размер на 4920,00 лева, представляваща регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение по Застрахователен договор № BG/22/119001441385 във връзка с пътнотранспортно произшествие от 13.12.2019 г. срещу виновния водач- Б.Г.Т. – праводател на ответника, ведно със законна лихва за период от 20.02.2024 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 ГПК № 6830/29.02.2024 г. по ч. гр. д. 10023/2024 г. по описа на СРС, 127 състав.

За да постанови решение в обжалвания смисъл, СРС е приел за недоказано в производството от страна на застрахователя – ищец, наличие на основанието по чл. 500, ал. 1, т. 1, пред. трето КЗ- че праводателят на ответника – водач на превозното средство причинил противоправно и виновно ПТП е отказал извършване на проверка за алкохол.

За обосноваване на този извод, съдът е счел че е бил сезиран с иск предявен на посочено правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1, пред. трето КЗ, предвиждащо, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на ПТП е извършил 3 нарушение по ЗДвП, като е отказал да се подложи на проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. Посочил е, че за повдигнатия спор е без правно значение дали водачът е управлявал моторното превозно средство под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма, а именно 2,88 промила, тъй като това представлява различно от предявеното основание на регресния иск- чл. 500, ал. 1, т. 1, пред. първо КЗ, предвиждащо, че застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач при настъпването на ПТП е извършил нарушение по ЗДвП, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма. От фактическа страна, съдът е приел за недоказано в производството, че водачът на превозното средство се е отклонил от извършването на проверка за алкохол. Посочил е, че обстоятелството, че водачът е отказал проба с техническо средство алкотест дрегер на мястото на процесното произшествие не е равнозначно на отказ на водача да се подложи на проверка по смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр.трето КЗ доколкото изрично Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. предвижда възможност при отказ от изследване с анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища, изследването да бъде извършено с медицинско и химическо лабораторно изследване каквото в случая е извършено. Приел е за установено от приетата административно-наказателна преписка, че при спазване на реда разписан в Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. наследодателят на ответника е дал кръвна проба, която е установила наличие на алкохол в кръвта от 2,88 промила, като за извършеното деяние на лицето е наложено наказание за извършено престъпление по чл.343, ал. 3, пр. 1, б. „а“, пр. 2 вр. ал. 1, бл.

„б“, пр.2 вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 НК със споразумение по чл. 384 НПК.

Решението е неправилно.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал. 2 и ал. 3 от ГПК, които да променят така приетата за установена от първостепенния съд фактическа обстановка. В 4 тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства, от които се установяват релевантните за спора факти и обстоятелства.

В доказателствена тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ е да установи при условията на пълно и главно доказване, че в резултат на противоправно поведение на Б.Г.Т. е настъпило пътнотранспортно произшествие, което представлява покрит риск по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите между „Застрахователна компания Лев Инс“ АД и Б.Г.Т. за автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с рег. № ****, че ищецът е заплатил обезщетение за увреденото вследствие на произшествието моторно превозно средство в размер на действителните вреди, настъпили във връзка със събитието и, че делинквентът е извършил нарушение по Закона за движение по пътищата, като е управлявал МПС под въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици или други упойващи вещества. В тежест на ищеца е да докаже и че ответникът Д. Б. Г. е наследник по закон на Б.Г.Т.. При кумулативно установяване на горепосочените обстоятелства от страна на ищеца в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираното вземане.

С доклада по делото изготвен пред първата инстанция по реда на чл.

146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, като безспорни и ненуждаещи се от доказване, са отделени следните обстоятелства - че към датата на процесното пътнотранспортно произшествие между „ЗК Лев Инс“ АД и водача Б.Г.Т. е съществувало валидно застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“ с рег. № ****; че ищцовото застрахователно дружество е заплатило на собственика на увредения от ПТП автомобил - „Ауди С3“ с рег. № ****, управляван от В.С.С. сумата в размер на 4900.00 лева /2505,33 евро/, както и че ответникът е наследник на виновния за ПТП водач Б.Г.Т..

Страните не спорят и се установява от Констативен протокол № К 740 от 13.12.2019 г., че на 13.12.2019 г. около 22:50 часа е настъпило пътно 5 транспортно произшествие между лек автомобил „Фолксваген Бора“ с рег. № ****В, управляван от Б.Г.Т. и лек автомобил „Ауди С3“ с рег. № ****, управляван от В.С.С. в района на гр. София, по улица „Фармапарк“ в посока от с. Казичене към кв. Бусманци, на около 150 метра след СМГТ № 1701 „Промишлена зона Казичене“. В съставения протокол е посочено, че водачът Б.Т. отказва проба с техническо средство алкотест дрегер 7510 № 0136, като му е издаден талон за изследване № 0006584 до УМБАЛ „Света Анна“ – София.

От представен протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или на наркотични вещества или техни аналози № 0006584 се установява, че Д. С.Л. - лекар при Спешно отделение на УМБАЛ „Св. Анна“ на 13.12.2019г. в 23.35 часа е взел кръвна проба от водача Б.Т.. Видно от протокол за химическо изследване за определяне на концентрация на алкохол в кръвта № 841/16.12.2019 г. в изпратените за изследване проби кръв, взети от водача Б.Т., се доказва етилов алкохол в количество 2,88 промила.

От представеното удостоверение № 433200-44905, издадено от СДВР, Отдел „Пътна полиция“ срещу водача Б.Г.Т. е съставен АУАН с № 364626/14.12.2019 г. за нарушени разпоредби по чл. 100, ал. 1, т. 1 и чл. 174, ал. 1, т. 1 ЗДвП, като с НП № 19-4332-027581/03.01.2020 г. му е наложено административно наказание глоба в размер на 10 лева по чл. 183, ал. 1, т. 1, пр.