Решение № 683 от 10.06.2020, Окръжен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И

Е

№……....………./……....……….2020г. гр. Варна

В

И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ОКРЪЖЕН СЪД - ВАРНА, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, II въззивен съдебен състав, в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ИРЕНА ПЕТКОВА

ЧЛЕНОВЕ: НАТАЛИЯ

НЕДЕЛЧЕВА мл. с. НАСУФ

ИСМАЛ при секретаря

Галина Славова като разгледа докладваното от младши съдия Н. Исмал въззивно гражданско дело

№ 435 по описа за 2020 година на ОС-Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба с вх. № 95672/20.12.2019 г., депозирана от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, Варна Тауърс – Г, бул. „Владислав Варненчик“ № 258, действащ чрез адв. Н.Г., срещу

Решение № 5525 от 09.12.2019 г., постановено по гр.д. № 12426/2019 г. по описа на РС-Варна, ГО, 42-ри съдебен състав, с което, на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, е прието за установено в отношенията между страните, че С.А.М., ЕГН **********, с адрес: ***, действаща чрез адв. В.Г., не дължи на въззивника, сумата в размер на 801.07 лева по фактура № **********/15.07.2019 г., представляваща начислена сума за ел. енергия по корекционна процедура за периода от 26.08.2017 г. до 29.06.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Кестен“ № 21, ет. 6, ап. 8, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********.

Въз въззивната жалба се навеждат подробни доводи, за това че атакуваният съдебен акт е постановен в нарушение на материалния и процесуален закон, като приетите за установени фактически положения не съответстват на събрания и приобщен по делото доказателствен материал. Моли се за неговата отмяна и постановяване ново решение, с което се отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, както и присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски.

Сочи се, че е налице правно основание за съществуването на вземането на ответника–въззивник, а именно чл. 50 от ПИКЕЕ вр. чл. 200, ал. 1 от ЗЗД. Счита се, че е осъществен правопораждащият юридически състав за начисляване на реално потребено от абоната количество ел.енергия, защото е налице неправомерно вмешателство в системата на електромера, което я пренасочва към скрит регистър и по този начин не се визуализира и отчита. Твърди се, че безспорно натрупаната в скрития регистър ел.енергия е потребена именно от ищеца-въззиваем, поради което се дължи заплащането и́. Излага се, че елекетрическата енергия е родово определена движима вещ и собствеността върху нея се прехвърля след индивидуализацията ѝ, т.е. чрез измерване от средство за търговско измерване и преминаването ѝ към електропреносната мрежа. Сочи се, че е засегнато правото на доставчика по чл. 200, ал. 1 от ЗЗД да получи стойността на пренесеното до обекта количество електроенергия.

В срока по чл. 263 от ГПК въззиваемият не взема становище по постъпилия отговор.

В проведеното открито съдебно заседание въззивникът, редовно призован, чрез адв. Л.

М. поддържа въззивната жалба и моли за уважаването ѝ и присъждане на сторените разноски в хода на производството. Изрично заявява, че не прави възражение за прекомерност на уговореното в полза на процесуалния представител на въззиваемия адвокатско възнаграждение.

Въззиваемият, редовно призован за същото съдебно заседание, не се явява и не се представлява. С молба с вх.

12556/26.05.2020 г. оспорва въззивната жалба. Моли съда да я остави без уважение и да потвърди атакувания съдебен акт като правилен и обоснован, както и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.

За да се произнесе по спора, съставът на Окръжен съд-Варна съобрази следното:

Производството по гр. д. № 12426 по описа за 2019 г. на РС-Варна, ГО, е образувано по предявен отрицателен установителен иск от С.А.М. против „Енерго Про-Продажби“ АД, за приемана за установено със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата в размер на 801.07 лева по фактура № **********/15.07.2019 г., представляваща начислена сума за ел. енергия по корекционна процедура за периода от 26.08.2017 г. до 29.06.2018 г. за обект, находящ се в гр. Варна, ул. „Кестен“ № 21, ет. 6, ап. 8, с клиентски номер ********** и абонатен номер **********.

В исковата молба се излага, че ищецът е потребител на електроенергия за горепосочения обект на потребление.

Поддържа, че служители на „Енерго-Про мрежи“ АД са извършили техническа проверка в обекта, за която е съставен констативен протокол. Оспорва съдържанието на последния. Сочи, че не е манипулирал СТИ и не е ползвал реално служебно начислената електроенергия в процесния период. Счита, че не е налице правно основание за служебното начисляване на ел. енергията, доколкото ПИКЕЕ са отменени към датата на проверката. Сочи, че от доказателствата се установява, че електромерът е в техъническо изправно състояние и отговаря на на изискванията за точност. По изложените съображения по същество моли да бъде установено в отношенията между страните, че не дължи на ответното дружество сумата от 801.07 лева, за която е издадена съответната фактура.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът

- „Енерго-Про Продажби“ АД депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за допустимост, но неоснователност на предявения иск. Не оспорва обстоятелството, че страните са обвързани от договор за продажба на електроенергия. Поддържа, че процесната сума представлява стойност на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия, дължима от ищеца на основание чл. 200, ал. 1 ЗЗД във вр. чл. 50 ПИКЕЕ. Твърди, че на 29.06.2018 г. служители на „Енерго Про-Продажби“ АД са извършили техническа проверка на измервателната система в процесния обект, при която са направени замервания с еталонен калибриран уред и е установено, че в невизуализирания регистър 1.8.3 има показания в размер на 4306 кВтч. Средството за търговско измерване е демонтирано и подменено с ново, като за проверката е съставен констативен протокол. Демонтираният електромер е изпратен за експертиза в БИМ, където при софтуерно прочитане е установена намеса в тарифната схема на електромера и наличие на преминала ел. енергия по тарифа 1.8.3 в размер на 4306 кВтч, която не е визуализирана на дисплея.

Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата и отговора и като взе предвид, събрания и приобщен по дело доказателствен материал – в съвкупност и поотделно, на основание чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:

Не е спорно по делото и от събраните доказателства се установява, че страните са в продажбено правоотношение по силата, на което ответникът продава на ищеца електрическа енергия, срещу задължението на потребителя да заплати определена цена. На 29.06.2018 г. служители на „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД са извършили проверка на СТИ фабр. № 1114021162037470 на обект на ищеца С.А.М.,*** в присъствието на свидетелите

Владимир Владимиров и Тодор Бацов. Електромерът е демонтиран, пломбиран с № 508253 и е изпратен за проверка в БИМ при показания 005081 кВТч – нощна тарифа /Т1/ и 009459 – дневна тарифа /Т2/. Тези обстоятелства са обективирани в Констативен протокол № 1202200, който е подписан от служителите и свидетелите.

От Констативен протокол № 1631/05.07.2019 г. – АУ – Е – 000029-37246/03.07.2018 г. на Българския институт по метрология се установява, че при софтуерно четене е установена външна намеса в тарифната схема на електромера, която за типа електромер ISKRA ME 162 трябва да се състои от две тарифи Т1 и Т2. Действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната на дисплея тарифа: Т3 – 004306.9 кWh. Констатирано е още, че електромерът при дневна часова зона отчита на невизуализираната тарифа. Същият не съответства на метрологичните характеристики и не отговаря на изискванията за точност при измерване на електроенергия, но не е осъществяван достъп до вътрешността на електромера. На основание извършената проверка от “ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ СЕВЕР” АД /старо наименование „ЕНЕРГО-ПРО МРЕЖИ“ АД/ е изпратено уведомление до ищеца, с което го уведомяват, че съобразно ПИКЕЕ и ОУДПЕЕ е направено преизчисление на количеството потребена електрическа енергия. От представеното становище за начисление на електрическа енергия от 10.07.2019 г. се установява, че е начислена общо 4306 кВТч енергия за периода 26.08.2017 г. – 29.06.2018 г. на обща стойност 801.07 лева съобразно Фактура № **********/15.07.2019 г., която е изпратена на ищеца.

От заключението на допуснатата по делото Съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която съдът кредитира като компетентно изготвено, обективно, пълно и неоспорено от страните, се установява, че към датата на извършване на проверката – 29.06.2018 г., процесният електромер не е бил в срок на метрологична годност. Процесният СТИ не е „smart“ и не е включен в системата за дистанционен отчет, поради което не е възможно да се определи с точност началната дата на въздействието. Констатира се, че софтуерното въздействие цели да се пренасочат показания в следствие на консумация на ел. енергия от видимите на дисплея тарифни зони към скрития регистър 1.8.3, което може да бъде отразено там само в следствие на човешка намеса.

В съдебно заседание вещото лице поддържа заключението и допълва, че процесният електромер коректно е отчел шрпцесната електроенмергия, отразена в скрития регистър.

При така установената фактическа обстановка, въззивният съд достигна до следните правни изводи:

Жалбата, инициирала настоящото въззивно произнасяне, е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес, поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Съобразно разпоредбата на чл. 269 от ГПК в правомощията на въззивния съд е да се произнесе служебно по валидността на решението, а по отношение на допустимостта – в обжалваната му част.

Постановеното решение е издадено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, при спазване на законоустановената писмена форма, поради което същото е валидно.

Съдебният акт е постановен при наличието на всички положителни процесуални предпоставки за възникването и надлежното упражняване на правото на иск, като липсват отрицателните такива, поради което е и допустимо в обжалваната част.

По отношение на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, за приемане за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи процесната сума, представляваща стойността на служебно начислена електроенергия, за извършена корекция на сметка при неизмерване или неправилно/неточно измерване на електрическа енергия. Съобразно разпределената в процеса от първоинстанционния съд доказателствена тежест ответникът е следвало да установи по несъмнен начин в условията на пълно и главно доказване, че е извършил проверка на електромера на ищецът, при която е установено, че същият не отчита точно потребената електрическа енергия, че проверката е извършена законосъобразно и в съответствие с Общите условия, че е извършил корекция на сметката на абоната и е начислил сумата, предмет на иска, в правилен размер.

С приетата с § 83, т. 1, б. „г” от Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., разпоредба на чл. 98а, ал. 2, т. 6 от ЗЕ е въведено изискване в Общите условия, при които крайният снабдител продава електрическа енергия, да се съдържа ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция по сметка съгласно правилата на чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ. С оглед горната правна уредба се налага извода, че със Закона за изменение и допълнение на Закона за енергетиката, обнародван в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г., е въведено законово основание крайният снабдител да коригира сметката на клиента при доказано неточно отчитане на потребената електрическа енергия, ако е изпълнено задължението по чл. 98а, ал. 2, т. 6 и чл. 83, ал. 1, т. 6 ЗЕ за предвиждане в общите условия на договорите на ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка и на правила за измерване на количеството електрическа енергия, регламентиращи принципите на установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия и за извършване на корекция на сметките за предоставената електрическа енергия. Съдебната практика постановена преди изменението на разпоредбата, която отричаше възможността да бъде извършвана корекция на сметка поради липсата на законово основание, не намира приложение за извършените след изменението проверки, каквато е и процесната.