Решение № 155 от 12.04.2024, Районен съд - Костинброд

РЕШЕНИЕ

№ 155 гр. Костинброд, 12.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОСТИНБРОД, II-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Аксиния Б. Атанасова при участието на секретаря Мария Г. Гергинова като разгледа докладваното от Аксиния Б. Атанасова Гражданско дело № 20231850100676 по описа за 2023 година

Ищцата С. К. А., ЕГН ********** от гр. К., чрез адв. Д. - САК е предявила против „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Н. П. – управител и с к с правно основание : чл. 26 ал.1 от ЗЗД, във вр. с чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т.

10 и т. 20 от ЗПК за прогласяване за недействителен Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 748659 / 12.10.2022 г. , сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството й на заемополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК :

**** в качеството му на заемодател.

Ищцата в обстоятелствената част на исковата молба твърди, че н а на 12.10.2022 г. страните са сключили Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 748659 за предоставяне на паричен заем, като ответникът е предоставил на ищцата сумата от 2 400.00 / две хиляди и четиристотин / лева. Ищцата е трябвало да върне общо сумата от 3 363.72 лева, като размерът на погасителните вноски е бил 4 Х 80.10 лева и 14 х 217.38 лева.

Ищцата сочи още, че от анализа на договора е видно, че ищцата следва да върне сумата от 8 226.00 лева, от които : 2 400.00 лева – главница, 963.72 лева – лихва и 4 862. 28 лева – неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение. Срокът на кредита е 12.04.2024 г.

1

Твърди се още в исковата молба, че нито в договора за потребителски кредит, нито в Стандартния Европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в ГПР / годишен процент на разходите / - например дали в ГПР се включва цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение.

С оглед на гореизложеното ищцата моли съдът да постанови решение, с което да прогласи за недействителен Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 748659 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ЕООД, ЕИК : **** в качеството му на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 предл. първо от ЗЗД.

При условие, че съдът отхвърли иска с правно основание чл. 22 от ЗПК, във вр. с чл. 11 ал. 1 т. 10 и т. 20 от ЗПК, във вр. с чл. 26 ал.1 предл. първо от ЗЗД същият да прогласи за недействителна клаузата на чл. 6.2 от Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 748659 за предоставяне на потребителски кредит, сключен между С. К. А., ЕГН ********** в качеството й на кредитополучател и „СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК : **** в качеството му на кредитодател, на основание чл. 26 ал. 1 предложение първо и второ от ЗЗД.

Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл. 211 от ГПК е предявен насрещен иск от ответника, с който същият моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника по насрещния иск С. К. А., ЕГН ********** да заплати сумите от 458.94 лева – лихва, за периода от 13.03.2023 г. до 12.09.2023 г., както и сумата от 2 400.00 лева – непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски, за периода от 13.03.2023 г. до 12.09.2023 г. Претендират се разноски от ищеца по насрещния иск в размер на 300.00 лева – юрисконсултско възнаграждение.

В съдебно заседание ищцата редовно призована пред настоящата инстанция не се явява, не изпраща представител, но адв. Д. – САК е депозирал молба вх. № 1242 / 26.02.2024 г. по така предявеният иск, като моли съдът да постанови решение, с което да уважи същият изцяло.

Ответникът редовно призован не се явява, не изпраща представител и не е взел становище.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните и съгласно разпоредбата на чл. 235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :

2

Не се спори, а и от представения по делото Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 748659 / 12.10.2022 г. се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно отношение, по силата на което ответното дружество е предоставило на ищцата потребителски кредит, като ответникът е предоставил на ищцата сумата от 2 400.00 / две хиляди и четиристотин / лева. Ищцата е трябвало да върне общо сумата от 3 363.72 лева, като размерът на погасителните вноски е бил 4 х 80.10 лева и 14 х 217.38 лева. Дата на първо плащане – 14.11.2022 г. и дата на последно плащане 12.04.2024 г.

Като доказателство към делото са приложени погасителен план към договора, Общите условия на „Сити Кеш“ ООД за заеми „КРЕДИРЕКТ“ в сила от 08.03.2019 г., както и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити.

По исковете по чл. 26 ЗЗД :

Исковете са предявени в условията на евентуалност, като във всички случаи съдът е длъжен да разгледа първо основанията на нищожност, подредени според тежестта на порока. Когато съдът прогласи нищожността на сделката на едно от сочените от ищцата основания, разгледани в поредност според тежестта на порока, отпада вътрешнопроцесуалното условие под което са предявени останалите евентуално съединени искове, основаващи се на по[1]леки пороци – виж решение № 52 от 14.05.2021 г. по гр. д. № 4923/2019 г. на IV г. о.

Съдът намира, че сключения между страните договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 748659 / 12.10.2022 г. , попада в обхвата на чл. 9, ал. 1 ЗПК и има характеристика на потребителски договор, тъй като кредитополучателят е потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК и § 13, т. 1 ДР ЗЗП. Следователно за него се прилагат разпоредбите на чл. 143 и чл. 146 ЗЗП и защитата по ЗПК.

Установява се по делото, че на 12.10.2022 г. страните са сключили Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 748659, като с него е уговорено предоставянето от ответника на ищеца на паричен заем н а 12.10.2022 г., в размер на 2 400.00 / две хиляди и четиристотин / лева, като сумата е следвало да бъде внесена на 18 вноски, съгласно погасителния план, като първа падежна дата 14.11.2022 г. , при годишен процент на разходите / ГПР / 48.21 % и годишен лихвен процент / ГЛП /в размер на 40.05 %, годишен процент.

3

Страните са уговорили, че неразделна част от договора са Общите условия на Договора запаричен заем, които са били получени от заемополучателя. Видно е от Общите условия, че преди отпускане на кредита страните по договора са използвали средства за комуникация от разстояние, поради което възникналото между тях правоотношение представлява договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние по смисъла на чл. 6 ЗПФУР.

От приложените по делото доказателства е видно, че ищцата е заплатила по сключения договор за паричен заем общо сумата от 1 856.10 лева – на 15.11.2022 г. е внесена сумата от 440.10 лева, на 10.01.2023 г. сумата от 502.00 лева и още 457.00 лева и на 10.03.2023 г. сумата от 457.00 лева.

Съдът споделя доводите на ответника, че в настоящия случай правната квалификация на сключения между страните договор е чл. 240 ал. 1 от ЗЗД.

Договорът е сключен писмено и в него е налице клауза за дължима възнаградителна лихва, като по този начин надлежно е изпълнено изискването на чл. 240 пр. 2 от ЗЗД.

По своята същност възнаградителната лихва представлява цената, която заемополучателят плаща на заемодателят за предоставените му парични средства, тъй като в момента, в който кредитът се усвоява от заемополучателя, заемодателят се лишава от правото да ползва дадените в заем парични средства.

Твърденията на ищцата в исковата молба, че нито в договора за потребителски кредит, нито в Стандартния Европейски формуляр не е посочено какво точно се включва в ГПР / годишен процент на разходите / например дали в ГПР се включва цитираната неустойка при непредоставяне на обезпечение е в пряко противоречие с разпоредбата на чл. 19 § 2 от Директива 2008 / 48 / ЕО, според която : „За целите за изчисляването на ГПР / годишен процент на разходите / се определят общите разходи по кредита за потребителя, с изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му според договора за кредит“, така и на транспонираната в същия смисъл разпоредба на чл. 19 ал. 3 т. 1 от ЗПК, според която : „При изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит“.

4

Следователно неустойката / обезщетението за неизпълнение на договорни задължения, не попадат в общите разходи по кредита и не могат да се вземат предвид при изчисляване на ГПР. Оттук следва, че неустойката не следва да се калкулира в посочения размер на ГПР и същата не може да се приравнява на лихвата, тъй като между уговореното между страните, тя няма такава функция.

Също така ГПР следва да се изчисли към момента на сключване на договора, като формирането на потребителите относно общия разход по кредита под формата на процент, изчислен съгласно единната математическа формула, има съществено значение и позволява на потребителя да прецени обхвата на своето задължение.

В случай към момента, в който договорът за заем е сключен, предвидената в договора неустойка не се дължи, тъй като нейната изискуемост настъпва при неизпълнение на посочените в договора задължения от страна на потребителя.

От горното съдът намира, че непосочването на неустойка в ГПР не е само необходимо, а се явява задължително условие, за да бъдат изпълнени изискванията на закона за потребителския кредит / ЗПК /, относно правилното изчисляване на ГПР по кредита.

Съдът не споделя доводите на ищцата, че в конкретния случай записването в кредитния договор на размер на ГПР, който не е реално прилагания на отношенията между страните, представлява „заблуждаваща търговска практика“ по смисъла на чл. 68д ал.1 и ал. 2 т. 1 от Закона за защита на потребителите. От самата ищца по делото са представени общите условия на договора, както и други изискуеми документи, нещо повече ищцата е извършила плащане на три вноски по договора за заем, макар че са извършени със закъснение, с който твърди, че не е съгласна.

По отношения на предявения насрещен иск от страна на „ СИТИ КЕШ“ ООД, ЕИК : ****, със седалище и адрес на управление : гр. С., представлявано от Н. П. П., чрез юрк. Ц. Б. срещу С. К. А., ЕГН ********** с който е поискано да се осъди последната да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 458.94 лева – лихва, за периода от 13.03.2023 г. до 12.09.2023 г., както и сумата от 2 400.00 лева – непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски, за периода от 13.03.2023 г. до 12.09.2023 г.

5

Ответницата по насрещния иск не е депозирала отговор по чл. 131 от ГПК.

Видно от приложените към делото доказателства : Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 748659 / 12.10.2022 г. и погасителния план към него, последната погасена вноска от ответницата по насрещния иск е с дата 13.02.2023 г.

Съгласно Общите условия към договора за паричен заем чл. 26 т. 4 кредиторът може да направи кредита предсрочно изискуем, в случай на забава от страна на заемателя, независимо от броя и размера на вноските, както и дните на забава.

В конкретния случай от 14.03.3023 г. за ищеца по насрещния иск е възникнало правото да направи кредита предсрочно изискуем. С така предявената насрещна искова молба ищецът по насрещния иск уведомява ответницата С. К. А., ЕГН **********, в качеството й на заемополучател по Договор за паричен заем КРЕДИРЕКТ № 748659 / 12.10.2022 г., че представляваното от ищеца дружество счита договора за предсрочно изискуем, т. е. вноска № 12 с падеж 12.10.2023 г. и всички следващи до вноска № 18 с падеж 12.04.2024 г.

С оглед на горното съдът счита, че така предявения насрещен иск е основателен, поради което същият следва да бъде уважен и ответницата по насрещния иск С. К. А., ЕГН ********** да бъде осъдена да заплати на ищеца по насрещния иск сумата от 458.94 лева – лихва, за периода от 13.03.2023 г. до 12.09.2023 г., както и сумата от 2 400.00 лева – непогасен остатък от главницата по падежиралите вноски, за периода от 13.03.2023 г. до 12.09.2023 г.

Ищцата е освободена от внасянето на държавна такса по производството на основание чл. 83, ал. 2 ГПК, поради което не може да бъде осъдена да заплати направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Разпечатката съдържа 47 от 54 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/158b8981-9a86-4543-b9e9-ce77ef7cd389