Определение № 599 от 29.09.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 599 гр. Благоевград, 28.09.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН

НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Аршинков

Членове:

Атанас Маскръчки

Диана Узунова като разгледа докладваното от Диана Узунова Въззивно частно наказателно дело № 20231200601068 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по частна жалба от Л. С. – подсъдим по НОХД № 419/22г. по описа на Районен съд –Сандански срещу определение, постановено по същото дело на 02.08.2023г. Твърди се, че с така атакуваното определение е изменена взетата на етап ДП мярка за неотклонение спрямо жалбодателя „Парична гаранция“ в „Задържане под стража“. Излагат се съображения за незаконосъобразност и необоснованост на това определение, като се сочи, че под.С. е бил нередовно призован за датата на с.з., в което му е била изменена в по-тежка мярката за неотклонение, т.е че не са налице предпоставките на чл.66,ал.1,НПК. Ето защо се иска отмяна на атакуваното определение, с което е изменена МНО на жалбодателя и алтернативно- постановяване на друго такова, с което бъде определена друга мярка, с която бъде обезпечено правилното и законосъобразно протичане на процеса.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с частната жалба и атакувания съдебен акт, намира следното:

Подсъдимият С. е предаден на съд за престъпление по чл.290,ал.1,пр.1, във връзка с чл.20,ал.2,НК, извършено в съучастие с подсъдимите ...... На досъдебната фаза и на четиримата са взети мерки за неотклонение „гаранция” в пари в различен размер за всеки от тях, по-конкретно по отношение на под.С.- в размер на 1000 лева. В проведеното на 27.10.22г. разпоредително заседание под.С. се е явил лично, редовно призован, като е изявил желание да сключи споразумение. С определението си по чл.248,ал.1,НПК съдът е потвърдил мярката за неотклонение „Парична гаранция“ спрямо жалбодателя и е отложил делото за разглеждане по общия ред за 25.11.2022г. С разпореждане от закрито с.з. от 18.11.22г. докладчикът е пренасрочил делото за 26.01.23г., а след това с ново разпореждане от закрито с.з. –за 13.02.23г. За тази дата обаче под.С. е бил нередовно призован, като призовката му е била върната в съда в цялост с отбелязване, че подсъдимият рядко идва на 1 адреса, поради което в с.з. съдът е изискал справки , от които е установил, че жалбодателят е напуснал пределите на РБългария. В насроченото открито с.з. съдът е приел, че делото може да бъде разгледано в отсъствието на под.С., че са налице предпоставките на чл.269,ал.3,НПК и му е назначил служебен защитник.

В с.з. на 22.06.22г. под.С. отново не се е явил, представляван е от служебния си защитник, но делото е отложено заради изявено желание от под.В да подпише споразумение, с оглед на което е определен докладчик, който да разгледа същото. Тъй като под.С. и под. Г не са се явили в с.з. на 30.06.23г., насрочено по реда на чл.384,НПК, съдът е постановил призоваването им чрез органите на МВР, но тъй като отново не са се явили в с.з. на 02.08.23г. е приел, че по отношение на под.С. са налице предпоставките на чл.66,НПК, доколкото същият се е отклонил от известните в РБ адреси и е заминал за чужбина на неизвестен адрес. Така, с определение № 864/02.08.23г.- предмет на въззивната проверкасъдът е наложил МНО „Задържане под стража“ на жалбодателя, отнел е в полза на държавата паричната гаранция в размер на 1000 лева и е постановил да бъде обявен за общодържавно издирване. В протокола от това с.з. съдът е отбелязал, че процесното определение подлежи на обжалване в 7-дневен срок за защитника на под.С. /присъствал в с.з./ и в 7-дневен срок от уведомяване на жалбодателя.

За насроченото на 13.09.23г. с.з. по глава 29 от НПК се установява, че под.С. е пристигнал предишния ден в РБългария, при което е бил задържан и доведен в с.з. от служители на ОЗ „Охрана“. В посоченото с.з. след одобряване от съда на постигнатото между под.В, защитника му и РП споразумение, защитникът на под.С. е поискал от съда да измени в по-лека наложената мярка за неотклонение „ЗПС“ спрямо доверителя му.

Първостепенният съд е приел обаче, че това искане е недопустимо, доколкото под.С. е узнал едва в с.з. на 13.09.23г. за определението, с което му е изменена в по-тежка МНО, затова е оставил без разглеждане молбата му, връчил е на под.С. препис от въпросното определение и е постановил освобождаването му след приключване на с.з.

При горното от фактическа страна, настоящата инстанция намира от правна следното:

Разпоредбата на чл.270,ал.1,НПК регламентира възможността на страните по всяко време на съдебното производство да поставят въпроса за изменение на мярката за неотклонение, като в този случай съдът се произнася с определение в открито с.з. без да разглежда въпроса за наличието на обосновано предположение за извършено престъпление.

Нормата на чл.270,ал.1,НПК следва да се тълкува разширително в смисъл, че по този ред и съобразявайки нормите и на чл.57 и сл. от НПК, съдът може да се произнесе и с определение, с което да вземе едва в съдебната фаза мярка за неотклонение спрямо подсъдимия. Съгласно ал.4 на чл.270,НПК определението на съда по ал.1 на същата разпоредба подлежи на обжалване по реда на глава 22, т.е. с частна жалба и протест пред погорната инстанция.

Съгласно чл.342,ал.1,НПК- частната жалба срещу определение на съда по чл.341,НПК (каквото е и това по чл.270,НПК) се подава в 7-дневен срок от постановяването му, а когато е постановено в закрито заседание- от връчване на преписа на страната. В казуса обаче 2 съдът е дал погрешни указания на под.С. относно срока за обжалване от него на определението, с което е изменил в по-тежка взетата на етап ДП мярка за неотклонение спрямо този подсъдим и съобразно същите, въззивният съд намира подадената жалба от С. з а допустима- депозирана е в указания от първостепенния съд срок, от заинтересована страна и пред надлежния съд. Същата жалба въззивният съд намира и за основателна поради следните съображения:

Мерките за неотклонение се вземат с цел да се попречи на обвиняемия, респ.подсъдимият да извърши друго престъпление, да се укрие или осуети привеждането на влязла в сила присъда в изпълнение. Разпоредбата пък на чл.66,НПК регламентира последиците за подсъдимия, свързани с мерките за неотклонение в случай, че той не се яви пред съответния орган без уважителни причини, промени местоживеенето си без да уведоми за това (съответния орган) или наруши взетата мярка.

Под.С. е неосъждан /реабилитиран е по право/, като деянието за което е предаден на съд не е тежко по смисъла на закона и е извършено през месец 12.2017г. Както се посочи подсъдимият С. се е явил в разпоредително с.з. и е изразил становище по въпросите по чл.248,НПК, а следващите две заседания са отлагани не по негова вина. Действително той е напуснал пределите на страната без да уведоми съда за адреса си в чужбина /в случай, че се касае за по-траен престой там/, но решаващият съд е счел, че не се налага изменение на мярката му в по-тежка, доколкото присъствието му в с.з. не е задължително и доколкото отсъствието му няма да попречи за разкриване на обективната истина.

Разбира се, съдът, одобрил споразумението на под.В, защитника му и РП на собствено основание и с оглед необходимостта от изразяване на съгласие от всички подсъдими, е преценил, че са налице основания за изменение на мярката за неотклонение на под.С. в потежка с цел осигуряване присъствието му в с.з. в производството по чл.384,НПК.

Установява се обаче, че на 12.09.2023г. под.С. доброволно е пристигнал в България, при което- в изпълнение на съдебното определение- доведен в съдебното заседание на 13.09.2023г., в което след като е изразил съгласие заедно с останалите двама подсъдими по споразумението на под.В, самият съдебен състав на СРС е преценил, че по-нататъшното му участие в това производство не е необходимо и е постановил фактическото му освобождаване без обаче да се произнесе по реда на чл.270,НПК по искането му за изменение на МНО в по-лека. Ето защо и по съображенията, изложени по-горе- чисто съдебно минало, постоянен адрес в България, доброволно явяване в страната ни, преценката на разследващия орган и съда, разглеждащ обвинението спрямо този подсъдим, че адекватна по отношение на него е МНО „Гаранция“ в размер на 1000 лева, както и изразеното още в разпоредително с.з. от С. желание за сключване на споразумение, атакуваното определение на СРС следва да бъде отменено.За пълнота следва да се отбележи, че с отмяната на мярката за процесуална принуда "Задържане под стража", отпада и отменямането в полза на държавата на паричната гаранция, респ.- следва да се приеме, че именно "Гаранция" в размер на 1000 лева е актуалната МНО спрямо този подсъдим.

3

Водим от преждеизложеното и на основание чл.341,ал.2,НПК, във връзка с чл.345,ал.2,НПК и във връзка с чл.270,НПК, Благоевградският окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение № 864 от 02.08.2023г. на РС-гр.Сандански, постановено по НОХД № 419/2022г. по описа на същия съд, с което е изменена взетата спрямо подсъдимия Л. Н. С. от с.Н, община- Петрич мярка за неотклонение “Парична гаранция“ в мярка за неотклонение „Задържане под стража”.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4