Определение № 3875 от 19.08.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3875 гр. София, 13.08.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002100119 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 10 458/09.11.2023 година, подадена от А. И. Ц., против решение № 336/06.10.2023 година на Окръжен съд Русе, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 449/2023 година.

С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Русе е потвърдил първоинстанционното решение № 752/21.05.2023 на Районен съд Русе, ХІІ-ти състав, постановено по гр. д. № 4142/2022 година са отхвърлени предявените от А. И. Ц. против В.

И. Ц. искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД за разваляне на сключените между наследодателите й В. П. И. и И. Ц. И. от една страна, в качеството им на прехвърлители и В.

И. Ц. от друга страна, в качеството му на приобретател договори за прехвърляне на недвижими имоти срещу задължението за издръжка и гледане, обективирани в нотариален акт № 11, том 7, рег. № 5236, д. № 827/2015 година на С. К.-нотариус с район на действие Районен съд Бяла, вписана под № 385 в регистъра на Нотариалната камара и нотариален акт № 176, том 2, рег. № 3512, д. № 271/2015 година на Р. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд Русе, вписана под № 625 в регистъра на Нотариалната камара до размера на 1/2 идеална част от имотите, предмет на двата договора.

В подадената от А. И. Ц. касационната жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените от нея против В. И.

Ц. искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД да бъдат уважени така както са предявени.

В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице 1 основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Русе по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по касационната жалба В. И. Ц. е подал отговор на същата с вх. № 66/03.01.2024 година, с който е изразил становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 336/06.10.2023 година на Окръжен съд Русе, втори граждански състав, постановено по гр. д. № 449/2023 година, по подадената против него от А. И. Ц. и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение.

А. И. Ц. е била уведомена за обжалваното решение на 11.10.2023 година, а подадената от нея срещу същото касационна жалба е с вх. № 10 458/09.11.2023 година.

Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Русе е приел, че производството по делото е образувано по искове с правно основание чл. 87, ал. 3 от ЗЗД. С нотариален акт № 11, том 7, рег. № 5236, д. № 827/2015 година на С. К.-нотариус с район на действие Районен съд Бяла, вписана под № 385 в регистъра на Нотариалната камара и нотариален акт № 176, том 2, рег. № 3512, д. № 271/2015 година на Р. Л.-нотариус с район на действие района на Районен съд Русе, вписана под № 625 в регистъра на Нотариалната камара, В. П. И. и И. Ц. И., бивши жители на [населено място], [община] могили, област Русе, починали съответно на 30.10.2017 г. и 12.09.2020 година, били прехвърлили на своя син, В. И. Ц., общо три недвижими имота срещу задължението на приобретателя за издръжка и гледане до края на живота на прехвърлителите и заради полаганите от него грижи за тях в продължение на 18 години до момента на сключване на втория договор. А. И.

Ц. била поискала от съда разваляне на договорите за прехвърляне на недвижимите имоти срещу задължението за издръжка и гледане с твърдения за неизпълнението им от Ц.. Не били спорно, че страните по делото били деца на В. П. И. и И. Ц. И.. По делото били събрани писмени и гласни доказателства, като пред първата инстанция били разпитани свидетели, посочени от всяка от страните. Съдът кредитирал показанията и на двете групи свидетели, тъй като същите били последователни, базирали се на личните им впечатления, някои от тях били незаинтересовани от изхода на делото (свидетелката К. и свидетелката А.), а по отношение на останалите преценката била през призмата на чл. 172 от ГПК. Всички свидетели установявали, че родителите на страните били живеели в имота в [населено място], грижили се били за градината, отглеждали били зеленчуци, имали кокошки и така подпомагали и двете си деца. В. И. Ц. ходел по-редовно при тях през почивните дни и отпуски, помагал на родителите си, работел в градината. В. П. И. дълги години имала 2 проблеми с бъбреците, което налагало през няколко месеца да посещава лечебни заведения в [населено място] и [населено място] за изследвания и лечение. При тези пътувания била придружавана най-често от В. И. Ц.. Малко преди да почине била диагностицирана с рак и по този повод лежала в болница, където също била посещавана от Ц., а след изписването й била останала в дома му в [населено място], където той заедно с фактическата му съжителка полагали грижи за нея до смъртта й. От свидетелските показания се установявало още, че след смъртта на майка му В. И. Ц. прибрал баща си в апартамента, където полагал грижи за него през следващите три години, до смъртта му. Здравословното състояние на И. Ц. И. било влошено, бил на легло, което изисквало постоянно обгрижване.за хранене, поддържане на тоалет, смяна на памперси, придружаване до болница при необходимост. По тази причина В.

И. Ц. и съжителката му работели на смени, които така съгласували, че винаги да имало човек в къщи при баща му. По делото било изслушано и прието заключение по изготвената съдебно-счетоводна експертиза, от което било видно, че за периода от август 2015 година до септември 2020 година средномесечният доход на прехвърлителите В. П. И. и И. Ц. И. бил над средномесечния разход за издръжка на домакинство и над линията на бедност. При така очертаната фактическа обстановка, въззивният съдебен състав намирал, че обжалваното пред него първоинстанционно решение било правилно и следвало да бъде потвърдено. А. И.

Ц. основала исковете си на твърдения за пълно неизпълнение на алеаторните договори, сключени през 2015 година между наследодателите им и В. И. Ц.. С договора за издръжка и гледане едната страна поемала срочното задължението да гледа и издържа другата страна до края на живота й, с обем на грижи и издръжка според договора или обичая, срещу една насрещна престация, изпълнена със сключването на договора-прехвърляне правото на собственост върху недвижим имот. Задължението за гледане и издръжка имало за предмет една продължителна във времето престация определена не с конкретен срок, а с определяем такъв-моментът в който, лицата, които следвало да получават престацията от грижи и издръжка, починат. За да бъдел уважен иск по чл. 87, ал. 3 от ЗЗД и развален договор за прехвърляне право на собственост срещу задължение за гледане и издръжка, било без значение дали неизпълнението на поетото задължение е пълно или частично, забавено или неточно, тъй като всяка форма на неизпълнение на алеаторното задължение за издръжка и гледане се приравнявала по последици на пълно неизпълнение. Но било безспорно, че не можело само на общото твърдение за неизпълнение, без да се посочели кои нужди на кредиторите от грижи и какъв размер на нужната издръжка не били задоволени от приобретателя-длъжник, да се обусловяло развалянето на договора. Първоинстанционният съд бил приел, че В. И. Ц. бил изпълнявал задълженията си по алеаторните договори в пълен обем, като бил полагал за прехвърлителите всички ежедневни необходими грижи във връзка с приготвянето на храна, къпане, облекло, помощ в градината, обслужване при болест и немощ винаги, когато това било необходимо. В тежест на приобретателя по алеаторния договор било да докаже, че бил изпълнявал поетите задължения за издръжка и гледане. В случая от показанията на свидетелите, а дори и от твърденията на А. И. Ц., не можело да се изведе извод за неизпълнение на поетите задължения за гледане и издръжка.

По делото нямало доказателства, че прехвърлителите били имали нужда и от други грижи, 3 различни от престираните, съобразно уговореното. Анализът на събраните по делото доказателства налагал извод, че било налице пълно и всестранно постоянно изпълнение на договорните задължения от страна на В. И. Ц. през целия релевантен период. По делото било безспорно установено, че след като прехвърлителката В. П. И. се била разболяла от рак и лежала в болница, тя се била преместила да живее в семейството на сина си В. И. Ц., където за нея били полагани грижи до смъртта й. Обстоятелството, че тези грижи били полагани в кратък период от време било ирелевантно, тъй като продължителността на този вид престация във времето била с определяем срок. По делото били събрани данни и за грижите, оказвани спрямо прехвърлителя И. Ц. И.–през последните три години от живота му, след влошаване на здравословното му състояние, В. И. Ц. с помощта на съжителката си бил полагал ежедневни и непрестанни грижи за баща си. По делото било безспорно, че приживе на своите родители, докато същите били живеели в [населено място], В. И. Ц. ги бил посещавал редовно и бил оказвал помощ в грижите за градината и животните, отглеждани от тях. Клаузата във втория договор за положените грижи за праводателите и преди сключването на договора изключвала пълното разваляне на същия по реда на чл. 87, ал. 3 от ЗЗД, поради неизпълнение на задълженията, тъй като самите прехвърлители признавали факта на полагане на грижи спрямо тях, изхождайки от изрично записаното, че имотът се прехвърлял и заради гледането и издръжката давани от В. И. Ц. до този момент в продължение на 18 години. Липсвали доказателства за неизпълнение на поетите бъдещи задължения и за периода след прехвърлянето на собствеността върху имотите, а именно след 28.08.2015 година, съответно-07.10.2015 година до смъртта на В. П. И.–30.10.2017 година и на И. Ц. И.–12.09.2020 година. Неоснователни били възраженията на А. И. Ц., че прехвърлителите не били получавали издръжка от В. И. Ц., тъй като средствата за издръжката им били с произход пенсиите им и получаваната от тях рента от земеделски земи, което се потвърждавало и от заключението на вещото лице. Следвало да се посочи, че потребността на кредиторите винаги била условна към датата на сключване на договора спрямо бъдещото й проявление. На тази потребност следвало да съответстват такива грижи и издръжка, които напълно да я задоволяват. За да се преценяло дали е налице твърдяното неизпълнение на договорните задължения от страна на приобретателя-длъжник по отношение на прехвърлителите, следвало да се определи обемът на договорените задължения, тълкувайки клаузите на договора, след което да се съпоставела същността на поетото задължение с конкретните нужди на лицата-кредитори, като се съобразяла възрастта им, нуждите от грижи с оглед здравословното им състояние, в рамките на срока, за който се поддържало от А. И. Ц., че било налице неизпълнение. В сключения между наследодателите на А. И. Ц. и В. И. Ц. В. И. Ц. договор, нямало конкретизация на необходимите грижи, поради което въззивният съд приемал, с оглед събраните доказателства, че се касаело за обем от грижи, които да осигуряват на прехвърлителите нормален стандарт на живот, необходимата им издръжка, както и осигуряване на грижи за здравословното им състояние.