Решение № 178 от 18.11.2020, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

Номер 178

06.11.2020 г.

Град Ш.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – Ш.

Състав II

На 06.11.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:

Членове:

Мирослав Г. Маринов

Ралица И. Хаджииванова

Соня А. Стефанова като разгледа докладваното от Соня А. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20203600500348 по описа за 2020 година

С Решение № 516 от 28.07.2020 год., постановено по гр.д. № 259/ 2020 год. по описа на Ш.ски районен съд е уважена молбата на Н. Б. О. срещу съпруга й К. Н. О. за защита от домашно насилие, като въз основа на решението е издадена Заповед от 28.07.2020 год. на ШРС за защита от домашно насилие. С цитираното решение съдът е задължил К.О. да се въздържа от извършване на актове на домашно насилие спрямо Н.О., забранил му е да приближава Б.О., жилището й и местоработата й за срок от 6 месеца, както и му е определил глоба в размер на 200 лева.

Недоволен от така постановеното решение остава ответникът в първоинстанционното производство К.О., който депозира въззивна жалба рег. № 11029/ 30.07.2020 год. и допълнение към нея с рег. № 11842/ 12.08.2020 год. Счита, че решението е постановено при нарушение на процесуалните правила, не отговаря на изискванията за съдържание на чл. 236 от ГПК и моли да бъде прогласена неговата нищожност. Излага, че с преписа от решението, не му били връчени мотивите на съда, което водело до фактическа липса на мотиви. Релевира, че е постановено при съществено противоречие с императивни норми, а именно чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН, тъй като съдът произнесъл в открито съдебно заседание единствено диспозитива на решението. В условие на евентуалност жалбоподателят твърди, че решението е неправилно и незаконосъобразно, тъй като фактическите изводи на съда не съответствали на събраните по делото доказателства. Моли съда да упражни правомощията си по чл. 270, ал. 1 от ГПК, в условие на евентуалност моли решението на първоинстанционния съд да бъде отменено, и постановено друго, с което да се отхвърли молбата на ищцата за защита от домашно насилие. Претендира разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор от въззиваемата страна.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество. Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в 1 обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар.

„ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д. № 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК.

По въпроса за валидността на съдебното решение:

Следва да се отбележи, че оплакването на К.О., че първоинстанционнотно решение е нищожно, тъй като не отговаряло на изискванията за съдържание на чл. 236 от ГПК, а освен това съдът е обявил на страните само диспозитива на своето решение, а мотивите за постановяването му няколко дни по-късно, е неоснователно. Нищожността е най-тежкият порок на съдебните актове. За разлика от останалите порочни съдебни актове – недопустими, неправилни, непълни, неясни, нищожният не е годен да породи правни последици, поради което законът допуска пороците на съдебния акт, водещи до неговата нищожност, да се релевират пред съда безсрочно, било по исков път или чрез възражение. Понятието за нищожно съдебно решение не е законово уредено, а е изяснено от съдебната практика. Нищожността на съдебното решение се свързва с постановяването му от незаконен състав (лице, което не разполага със съдийска правоспособност, еднолично, в случаите, при които е компетентен състав от няколко членове, или обратно), ако е постановено по въпрос, който попада извън правораздавателната власт на съда, при неподписване на решението от мнозинството съдии от състава или ако не е съставено в писмена форма, при абсолютна неразбираемост на волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването, когато повелява изпълнението на нещо, което е неизпълнимо, или изпълнение на действие, което съставлява престъпление (Решение № 73 от 18.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5113/2014 г., ГК, III ГО; решение № 668 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1790/2009 г., ГК, I ГО; решение № 123/04.04.2012 г. по гр. д. № 777/2011 г. на ВКС, ГК, І ГО).

В случая относно атакуваното решение не се открива да е налице какъвто и да било порок, който да води до неговата нищожност. Въпросното решение е постановено от надлежен орган и състав на съда (едноличен), в рамките на правораздавателната му власт, съставено е в писмена форма и е подписано от съдията-докладчик по делото, изразената воля на съда е ясна и разбираема.

Освен това следва да се приеме, че разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от ЗЗДН е спазена – след провеждане на последното по делото открито съдебно заседание, съдът е прочел диспозитива на съдебното си решение, с което волята на съда е достигнала до страните.

Дори и да се приеме, че постановеното решение е при пълна липса на мотиви (какъвто процесният случай не е), то това не го прави нищожно, а единствено този порок може да се отнесе към правилността на постановеното решение, поради което атакуваното решение е валидно и допустимо и следва да бъде разгледано по същество. Следва да се отбележи още, че ако все пак са били допуснати процесуални нарушения от съда при първоинстанционното разглеждане на спора, то пред О. е стояла възможността за въззивно обжалване, от която възможност се е възползвал като е подал въззивна жалба и допълнителна въззивна жалба (след като се е запознал с мотивите към решението), така че правата му не са били увредени.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

2

Между страните не се спори, а и се установява от представеното по делото удостоверение за сключен граждански брак, серия УС-0, № 379527/ 27.08.2006 год., издадено въз основа на акт № 0044/27.08.2006 г. на длъжностното лице по гражданско състояние в гр. К., че К. Н. О. и Н. Б. О. са съпрузи.

От представените Удостоверение за раждане на М.К.Н. серия Ш-АР, № 071112/ 10.09.2007 год., издадено от общ. Ш. и Удостоверение за раждане на Е.К.Н., № 8351130052/ 11.01.2013 год., издадено от общ. Ш. е видно, че страните по делото са техни родители.

По твърдения на ответника същият е подал молба за развод на 28.02.2020 год., по която е образувано гр. д. № 517/ 2020 год. по описа на ШРС.

В представената по делото молба с пр. осн. чл. 8, ал. 1, вр. чл. 15 от ЗЗДН молителката излага, че със съпруга си са разделени от 2 години и живеят в различни населени места. К.О. живее заедно с майка си в село С.в., но тъй като жилището, което тя и децата им обитават в гр. Ш., представлява СИО, ответникът разполага с ключ от него, посещава го без предупреждение, отправя обиди към нея и физическо насилие. Сочи, че последният акт на насилие от страна на съпруга й бил осъществен на 30.01.2020 год. около 14:00 часа и се изразявал в отправяне на обиди, наричайки я „боклук”, „долна курва” и заплахи към нея, вкл. заплаха за убийство като й казал, че ще я заколи, че ще й отреже главата. Агресията му била продуктивана от обстоятелството, че премахнала счупеното корито от душ кабината в банята. Излага, че е изпитала силна уплаха и е подала сигнал за случката на телефон 112. С декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН молителката декларира изложената в молбата и в исковата молба фактическа обстановка.

На база на така представените от молителката писмени доказателства съдът е издал заповед за незабавна защита, с която е задължил ответника К.О. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му е забранил да приближава нея, дома й в гр. Ш., ул. „С... и местоработата й - магазина за хранителни стоки „М.”, находящ се в гр. Ш., ул. „К....

От материалите по делото се установява, че във връзка с твърдения от молителката инцидент е образувана преписка вх. № 972/ 2020 год. по описа на Ш.ска районна прокуратура. Снети са обяснения К.О., който навежда твърдение, че 2 дни преди инцидента (на 28.01.2020 год.) му се наложило да заведе детето им Е. в спешното отделение в Ш., където му поискали здравна книжка на детето, която се намирала в жилището на молителката. Сочи, че на 30.01.2020 год. действително е отишъл до жилището й около 14: 00 часа, за да вземе здравната книжка на детето и да го заведе на лекар, като детето останало в колата. Излага, че не разполага с ключ от жилището, затова молителката му отворила, не му дала поисканата от него здравна книжка и го заплашила, че ако не напусне жилището, ще извика полиция. Твърди, че без да е била предизвикана, О.а излязла на терасата и започнала да крещи, набрала телефон 112, поради което той напуснал жилището.

Сочи, че детето завел на лекар на 02.02.2020 год.

За проверка на твърденията на О. е изискана справка относно това дали е търсена лекарска помощ за детето Е. Нехатов на 28.01.2020 год. в МБАЛ-Ш. (Спешно отделение), от която се установява, че детето е посетило спешно отделение на 28.01.2020 год. в 20.20 часа и му е поставена диагноза реактивен конюктивит.

3

От изготвената справка от д-р С.С., управител на „Здраве АИПМП-ИП” ЕООД се установява, че на детето Е. не е издавана медицинска документация на 30.01.2020 год. и на 02.02.2020 год., като е уточнено, че в неделя (02.02.2020 год.) амбулаторията не работи. Подадена е и пояснителна записка от д-р Д.Г., „Амбулатория за специализирана медицинска помощ - индивидуална практика д-р Г. - Оптик” ЕООД , според която на детето няма издадена медицинска документация за посочените по-горе дати.

Разпитана е свид. М.Д.К. – съседка, която излага, че на датата на инцидента малко след 14:00 часа била в дома си, чула К.О. да псува молителката, да я обижда „курва”, „боклук”, да блъска много силно. Сочи, че била изненадана, че скандалът се разразил в делничен ден, защото обикновено страните се карали неделя вечер, когато О. връщал децата от село. Излага, че чула, че Н. излязла на терасата и започнала да вика за помощ. Свидетелката имала намерение да позвъни на телефон 112, но чула, че тяхната входна врата се блъснала силно и някой слязъл по стъпалата, поради което предположила, че О. е напуснал жилището, поради което не се свързала с полицията.

Твърди, че О. има ключ от апартамента, идва вечер, отключва си и се чуват крясъци и блъскане.

Излага, че е ставала свидетел и на предишни актове на домашно насилие по отношение на молителката. В тази връзка излага, че през 2019 год. (без да уточнява дата) от апартамента на страните по делото се чували по-силни крясъци от обикновено, което притеснило свидетелката и тя слязла, за да провери какво се случва. Видяла молителката паднала върху една саксия, като по предположения на свидетелката, същата е била блъсната от О..

Видно от Протокол за предупреждение от 10.02.2020 год. К.О. е бил предупреден от полицейски орган да не осъществява той или чрез трети лица психически и физически тормоз спрямо молителката и да изпълнява наложените му мерки със Заповед за незабавна защита, изд. по настоящото дело.

По делото е приложена Справка № 1729003498/ 04.03.2020 год., изготвена от ОД на МВР – гр.

Ш., съгласно която по информация от деловодната система на РУ – Ш. от месец януари 2015 год. страните са във влошени взаимоотношения и между тях двамата и между Н.О. и лицето Н.И.Х.

(майка на ответника) има заведени множество преписки: Докладна записка № 1729р-18293/ 13.09.2016 год.; Докладна записка № 1729р-9474/05.04.2018 год.; Докладна записка № 1729р17614/03.07.2018 год.; Жалба № 172900-553/11.01.2019 год., както и Заповед за незабавна защита срещу К.О., която впоследствие е отменена; Докладна записка № 1729р-6351/27.02.2019 год.;

Докладна записка № 1729р-11706/ 19.04.2019 год.; Докладна записка № 1729р-13849/ 13.05.2019 год.; Жалба № 172900-11778/ 16.07.2019 год. и Преписка от ШРП № 172900-11778/ 14.08.2019 год.; Докладна записка № 1729р-21607/ 06.08.2019 год.

Разпечатката съдържа 43 от 90 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/158a6caf-d05f-44a0-9edc-8648d3e796f6