Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 214 от 22.02.2022, Апелативен съд - София

Съд
Апелативен съд - София
Дело
Въззивно гражданско дело 2612/2021
Вид
Решение № 214
Подписан
22.02.2022
В сила
22.02.2022
Състав
Ася Събева, Елена Тахчиева, Кристина Филипова

Цитирани разпоредби

  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 271 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1 т. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 ал.1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.290 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.298 ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.51, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146, ал.2 · Наказателен кодекс
  • чл.147 · Наказателен кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 214 гр. София, 17.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на първи февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ася Събева

Членове:

Елена Тахчиева

Кристина Филипова при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Ася Събева Въззивно гражданско дело № 20211000502612 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

С решение от № 264806 от 16.07.2021г., постановено по гр.д. № 7349/2017г. по описа на СГС, ГО, 3-ти състав, е уважен частично иск с правно основание чл.чл.52 вр.45 ЗЗД, като К. В. Д. е осъден да заплати в полза на Х. С. С. сумата 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от дадени две интервюта, излъчени по телевизия БТВ, в предаването "Тази сутрин", излъчени съответно на 17.10.20**г. и на 18.10.20**г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.10.2017г. до окончателно изплащане, както и разноски, съобразно уважената част от иска, в размер общо на 2 175 лв., от които: 1 000 лв. д.т., 175 лв. - депозит за в.л. и 1 000 лв. адвокатско възнаграждение.

Със същото решение е отхвърлен иска в останалата част за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв. - частичен иск от общо 100 000 лв., като неоснователен.

Присъдени са разноски по компенсация, като Х. С. С. е осъден да заплати К. В. Д. разноски, съобразно отхвърлената част от иска, в размер 700 лв. - представляващи депозити за вещи лица.

В срока по чл.259 ГПК срещу решението е депозирана въззивна жалба от 1

ОТВЕТНИКА по делото.

Жалбоподателят-ответник К. В. Д. оспорва решението в неговата осъдителна част и моли да се отхвърли изцяло предявенита претенция. Изтъква факта, че е налице съдебен акт, постановен от съда при необсъждане на събрания по делото доказателствен материал, относим към спора, тъй като е основал решението си единственото и само при даване на вяра на свидетелските показания на свидетели на ищеца и при некредитиране на приетата по делото лингвистична експертиза, която е от особено значение за доказване на спорните по делото факти - кои именно думи и изрази са били обидни за ищеца, кои са съдържали сарказъм и ирония и най-важното дали въобще са обективирани обидни изрази и словосъчетания- заключението доказва, че казаното от него обективно не е обидно и позорно, поради което е без правно значение как субективно се е почувствал ищеца. По делото съдът не е посочил конкретен мотив защо не кредитира изготвеното заключение по лингвистичната експертиза, освен бланкетния мотив, че „вещото лице не е могло да отговори на поставените въпроси“, без да се сочи защо съдът приема, че е така, с цел изясняване на спора от фактическа и правна страна. По делото остава недоказан и основният въпрос - че ищецът е бил подложен на преднамерена, обидна и клеветническа кампания, накърнила честта, достойнството и доброто му име, с които се ползва сред близките и обществото. В подкрепа на тезата за необсъждане на всички доводи на страните, следва да се посочи, че решаващият състав по никакъв начин не е обсъдил направеното с отговора на ИМ възражение, че по никакъв начин не се променил начина на живот на ищеца след процесните интервюта, напротив - същият е дал 30 мин. интервю по „ТВ 7" пред журналиста М. К., след това е участвал в награждаването на футболиста Л. М. със „Златна обувка“ в Барселона, на 28.11.20** г. дал голямо интервю на журналистката В. В. за в.

„Преса“, а на 30.11.20** - просторно интервю в предаването по „Нова ТВ“. Тоест няма житейска логика едно лице, което действително е изживяло интензивни и отрицателни емоции на стрес, тревога, обида, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве, да продължава да формира публични и светски прояви, като изброените по-горе.

На следващо място посочва, че от обективна страна няма клевета, тъй като според българското законодателство дървесина може да бъде продавана свободно и без търг/конкурс на потенциални купувачи по една от следните процедури-по ценоразпис и чрез пряко договаряне (справка чл.6б,ал.2,т.3,4 от Наредба за условията и реда за възлагане изпълнението на дейности в горските територии - държавна и общинска собственост, и за ползването на дървесина и недървесни горски продукти), както и че всеки собственик и търговец на дървесина свободно може да я препродава на трети лица вкл. на Свилоза. В случая няма каквато и да е преднамереност спрямо ищеца, тъй като процесното интервю е било за проблемите в горския сектор, в рамките на което, споменаването на името на ищеца е инцидентно във връзка с недостиг на голямо количество дървесина, от която се нуждае предприятието Свилоза, която ответникът представлява (ноторно обстоятелство, справка ТР) и информацията в тази насока, която достигнала до него от доставчиците на Свилоза.

2

Твърди, че липсва пряка причинно-следствена връзка между казаното от него в процесните предавания и описаните от ищеца претендирали неимуществени вреди доколкото същите не са пряка и непосредствена последица от думите му в контекста на чл.51, изр.1 ЗЗД, а по скоро са реакция от последвалия негативен медиен отзвук на интервюто в същия и в следващите дни, които вероятно са причинили на ищеца описаните от него неимуществени вреди в ИМ, а именно: Бизнесмен замеси Х.С. в далавери с дървесина ...; за които последващи статии в интернет лично той не носи отговорност.

Отделно от горното твърди, че СГС неправилно отказал да допусне до съвместно разглеждане своевременно предявеното в отговора възражение за прихващане за претърпени от ответника неимуществени вреди от насрещни обиди и клевети на ищеца, подробно описани, които са обективирани в интервюто му с В. В. за в.Преса от 28.11.20**г ищеца заявява:...Обвинението на К.Д., че съм получил 150 000 тона дървесина, без конкурс е работа, на Б. Б....Твърди, че е налице реторсия, която напълно компенсира ищеца. Моли за отмяна на решението и отхвърляне на иска. Алтернативно заявява, че присъденото обезщетение е прекомерно високо и не съставлява справедлива обезвреда, поради което моли да се присъди такова в минимален размер. Претендира разноски.

Въззиваемата страна Х. С. С. оспорва жалбата и моли съда да потвърди решението като правилно и законосъобразно. Посочва, че предмет на делото не е емоциалното състояние на ответника, поради което правилно съдът не е обсъдил дали ответникът Д. се е почувствал обиден или е бил оклеветен. По отношение на възраженията, че ищецът е дал интервю и е участвал във светско събитие непосредствено след интервютата на Д.: това са предварително уговорени ангажименти на ищеца и е било некоректно от негова страна да ги отменя. По отношение на възраженията, че не е позорно обстоятелство да притежаваш фирма и да продаваш дървесина: може това обстоятелство да не е позорно, но е клеветническо твърдението, че по нечестен начин си спечелил търг да изкупуваш дървесина- търгът бил нагласен и ищецът го бил спечелил с помощта на протекции от високопоставени лица. Казаното като съдържание и начин на поднасяне на информацията е позорно и унизително за честта и достойнството на ищеца. Правилно съдът е приел, че са осъществени всички предпоставки на фактическия състав на деликтната отговорностналице са виновните действия и противоправно поведение на ответника, невярните твърдения, причинените неимуществени вреди, както и причинно- следствената връзка между деянието и тези вреди. Видно от приетите по делото две на брой СПЕ от различни вещи лица, описаните от ищеца неимуществени вреди същият е претърпял единствено и само от процесните изрази, чийто автор е ответникът.

По отношение на отказа на съда да приеме за съвместно разглеждане възражението за прихващане, счита отказът е правилен.

Претендира разноски.

Софийски апелативен съд, действащ като въззивна инстанция, след като разгледа жалбите и обсъди събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск с правно основание чл.45 и чл.52 ЗЗД.

3

Ищецът Х.С. твърди, че в две последователни предавания на сутрешния блок „Тази сутрин“, излъчени по БИ ТИ ВИ, на 17.10.20** г. и 18.10.20**г. е бил подложен от страна на ответника на преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, накърнила честта, достойнството и доброто му име, с които се ползва сред близките и обществото. В резултат на това заявява, че е изживял интензивни и отрицателни емоции на стрес, тревога, обида, възмущение и гняв, съпроводени с влошаване на физическото му здраве. Твърди, че казаното от ответника по отношение на него е невярно, позорно и унизително, тъй като в интервютата си го свързвал с нелегален бизнес с дървесина и незаконни сделки за много пари. С. заявява още, че изказването на Д. в национален ефир, е изиграло огромна роля в популяризирането на медиен скандал с него в различни печатни и телевизионни медии. Претенедира обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер от 50 000 лв. частичен иск от общо 100 000 лв., ведно със законните последици от датата на деликта до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Ответникът К.Д. оспорва предявения иск по основание и размер. Възразява за изтекла погасителна давност по отношение на претендираните лихви - за периода 18.10.20** - 12.06.20**г. Оспорва твърденията, че ищецът бил подложен от негова страна на преднамерена, публична, невярна, обидна и клеветническа кампания, като според него, няма нищо позорно ищецът да притежава фирми, с които да търгува с дървесина, както и фактът, че дървесина може да бъде продавана свободно и без конкурс, чрез пряко договаряне.

Твърди, че всичко казано е под формата на ирония и сарказъм и по никакъв начин не осъществява състава на обида или клевета. Заявява, че липсва пряка причинно-следствена връзка между казаното от него в процесните предавания и описаните неимуществени вреди.

Оспорва да са настъпили описаните преживени болки и страдания от страна на ищеца.

Релевира възражение за съпричиняване от страна на ищеца, тъй като с поведението си и забъркването му в предходни медийни негативни изяви, сам е поставил себе си и нравствените си качества под съмнение. Смята, че ищецът по никакъв начин не е променил начина си на живот след процесните интервюта, напротив - дал 30 минутно интервю по ТВ7 пред М. К., след това участвал в награждаването на Л. М. със „Златна обувка“ в Барселона, на 28.11.20** г. дал голямо интервю на В. В. за в. Преса, а на 30.11.20** - просторно интервю в предаването D. по Нова ТВ. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

От фактическа страна се установява, че К.Д. бил гост и дал интервюта в две последователни предавания на сутрешния блок „Тази сутрин“, излъчени по БИ ТИ ВИ, на 17.10.20**г. и 18.10.20**г. Участието му било на темата за бизнеса с дървесина в страната.

При първото интервю, на 17.10.20**г. той казал, че в страната съществуват преяждащи структури и дал за пример борсата за дървесина, с оглед негови лични впечатления от проведен предходната година търг, като заявил, че на него присъствали всички големи дърво-преработвателни предприятия в България, а накрая се разбрало, че търгът е спрян и 100 000 т. дървесина са дадени на Х.С. / като подставено лице/ от Е. Д.

/бивш депутат от ГЕРБ/, който управлявал сектора към този момент, заедно с М. Н.. След 4 това заявил, че знае, че С. директно ги е взел и има доказателства, че неговото име е свързано директно с това количество дървесина. После добавил, че фирмата на С. му е предлагала дървесина, на която той е собственик по документи. После заявил: „Х. иска да изкара некой лев, дават му възможност“. По телефона е включен Е. Д., който нарекъл К.Д.

"отявлен лъжец" и приел покана за участие на следващия ден.

На следващия ден - 18.10.20**г. е било предоставено право на отговор на Х.С. и Е.

Д., които взели участие в същото предаване по БТВ. Х.С. заявил, че не познава лично К.Д., а самият той никога не се е занимавал с дърва и дърводобив, че през годините е имал различни фирми, но нито негова фирма, нито такава на негови роднини се е занимавала с дърводобив. Тогава К.Д. бил включен по телефона в студиото и заявил, че Х.С. е човек, който е наивен и затова го използват - за добро или лошо, това си е негова работа. Що се отнася до господин Е. Д. посочил, че всички негови близки и познати, роднини и скърбящи, и всякакви други, са ангажирани в тоя бизнес и зад какви ли не фирми се крият неговите активности, даже в момента се добиват в Златица, Пирдоп, в Етрополе, Ботевград, в Ловеч спряха. Допълнил, че: "Ние и за това сме информирали, още февруари месец миналата година и в Народното събрание сме писали, като Асоциация и като браншови организации." После, на следващия въпрос на водещата добавил, че всеки ден при него пристигат хора, които карат дървесина, тъй като предприятието „Свилоза" /което управлява/ ползва над петстотин хиляди тона годишно, и много често някои от доставчиците, на които не посочил името, разбира се, му казвали: „Абе, ние сега добиваме, а откъде идва дървесината, каква е? Ами, тая е от горите на Х.С.". Изрично уточнява, че двамата никога не са се виждали, от него никога не е получавал никакви документи, никога не е виждал документи с името на С., но му карат дървесина от негово име.