Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1112 от 07.10.2024, Административен съд - Силистра

Съд
Административен съд - Силистра
Дело
Касационно административно дело 198/2024
Вид
Решение № 1112
Подписан
07.10.2024
В сила
07.10.2024
Състав
Маргарита Славова, Елена Чернева, Павлина Георгиева-Железова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.1-т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.1-т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 т.1-т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.154 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.163 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.163 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.164 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.168 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.170 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.170 ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.171 ал.5 и ал.2 изр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.171 ал.5 и ал.2 изр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.172а ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.209 т.3, пр.1, 2 и 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл. 209 т.3 пр.2 и 3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.220 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221 ал.2 изр.1 пр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.222 ал.2 т.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.226 ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.59 ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.7 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.9 ал. 3 и ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.9 ал. 3 и ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.149 ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.179 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 34 ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 34 ал.2 и ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.34 ал.6 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 34 ал.2 и ал.8 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в ал.1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.47 ал.8 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1112

Силистра, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - I-ви касационен състав, в съдебно заседание на втори октомври две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Председател:

ЕЛЕНА ЧЕРНЕВА

Членове:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

МАРГАРИТА СЛАВОВА

При секретар РУМЯНА ПЕНЕВА и с участието на прокурора ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от съдия МАРГАРИТА СЛАВОВА административно дело № 20247210700198 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С Решение №182/12.03.2024г., постановено по адм.дело №1526/2023г., Силистренският районен съд е отменил Заповед №РД 04-400-9/29.08.2023г. на Директора на Областна дирекция „Земеделие“ (ОДЗ) Силистра, издадена на основание чл.34 ал.1, вр. с ал.8 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи (ЗСПЗЗ), с която е наредено да се изземе от „Еко продукт“ООД,с ЕИК:****и адрес на управление:[населено място], община [населено място], представлявано от управителя М. М., неправомерно ползван имот, с идентификатор:***, намиращ се в землището на [населено място], включен в Държавния поземлен фонд (ДПФ), от който обработваеми са 0.800 декара.

Срещу съдебния акт е постъпила касационна жалба по реда на чл.208 и сл. АПК от Директора на Областна дирекция „Земеделие“ [населено място], с която се моли за отмяна на обжалваното решение и, след решаване на спора по същество от касационната инстанция, за потвърждаване на процесната пред СРС заповед. В условията на алтернативност е заявено искане,след касиране на съдебния акт, делото да бъде върнато на районния съд за ново разглеждане от друг състав. Касаторът в настоящия процес не се представлява. Оплакванията в жалбата могат да бъдат групирани в две направления: от една страна се твърди, че съдът е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, във фазата на оценка на доказателствата, което опорочило крайния му извод; както и, че не е очертал фактическата обстановка преди да формира решаващите си съображения, което сочи на твърдение за необоснованост - касационни основания по чл. 209 т.3 пр.2 и 3 АПК. От друга страна, се счита, че неправилно бил приложен материалният закон по отношение на фактите по делото, които априори изключвали възможността друг субект, различен от ответното дружество, да ползва неправомерно държавния земеделски имот. Поддържа се още, че адресатът на отменената заповед, по силата на валидно подписано Споразумение по реда на чл.37в ал.1 ЗСПЗЗ за разпределение на масивите за ползване между собствениците и/или ползвателите за стопанската 2022/2023г., обработва съседните на имота от ДПФ, като до последния няма осигурен пътен достъп, което сочело на обективна невъзможност който и да е друг ЗП да може да го ползва със или без правно основание. А това, че държавният имот е бил засят с едногодишна полска култура, било установено с неопроверган официален документ (чл.179 ал.1 ГПК) - Констативен протокол №1/22.05.2023г. и от повторна проверка, извършени съгласно регламентацията от чл.47 ал.8 ППЗСПЗЗ, по който факт не се и спорело. Последното потвърждавало извода, че именно ответното по касация ЕООД, през конфликтния период, е ползвало неправомерно държавната земя, щом до същата не е могъл да достигне никой друг. В хипотеза като настоящата, органът действал при обвързана компетентност, т.е. той не е можел да преценява дали да издаде или не процесната пред СРС заповед. Поради всичко това се настоява да бъде отменено решението и съответно, потвърдена заповедта по чл.34 ал.1,във връзка с ал.8 ЗСПЗЗ. Алтернативно - след отмяна на съдебния акт, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд.

Ответникът по касация - “Екопродукт“ООД, с адрес на управление: [населено място], [улица], ЕИК:****, не се представлява, но е депозирал (л.10) Писмен отговор на касационната жалба, в който са изложени аргументи в подкрепа на решаващите изводи на районния съд. Моли се жалбата да бъде оставена без уважение.

Представителят на Окръжна прокуратура Силистра, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че оспореното съдебно решение е съответно на фактите по делото, поради което предлага същото да бъде оставено в сила.

Производството е по чл.208 и следващите от АПК, във връзка с чл. 34 ал.2 и ал.8 ЗСПЗЗ.Силистренският административен съд,след обсъждане на доводите на касатора, становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационните основания, заявени с жалбата и попадащи в обсега на регулацията от чл.209 т.3 АПК, се свеждат главно до твърдения за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, като е релевирано и оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Съдът бил преценил неправилно доказателствената съвкупност по делото, което предопределило неверния му краен извод за недоказаност на базовата предпоставка от чл.34 ал.1,вр. с ал.8 ЗСПЗЗ,свързана с неправомерно ползване на земи от ДПФ от ответното по касация дружество. В контекста на релевираната необоснованост на съдебния акт се твърди,че фактическите изводи относно централния спорен въпрос - ползван ли е държавният имот с идентификатор:*** в обем от 0.800 дка в землището на [населено място], без правно основание от „Екопродукт“ ООД, били формирани в нарушение на формалната логика и опитните правила. Нещо повече, счита се, че съдът изобщо не бил очертал фактическата обстановка по делото. Ето защо, проверката на обжалвания съдебен акт следва да се извърши на терена на изложените касационни оплаквания и съгласно чл.218 ал.2 от АПК.

Оспореното съдебно решение е валидно постановено, от надлежен съдебен състав (арг.чл.164 АПК и §19 ал.1 ПЗР ЗИД АПК,обн.ДВ,бр.39/11г., изм.ДВ,бр.58/17г.), в рамките на допустим процес, но в несъответствие с материалния закон, до което се е стигнало поради начална опороченост на съдебно-административното производство, довела до необоснованост на крайните решаващи изводи на СРС.Това е така, защото: Районният съд не е установил правнозначимите факти по делото, което препятства касационната проверка за приложението на материалния закон. Последната, съгласно чл.220 АПК, следва да бъде извършена въз основа на фактическите му установявания, каквито няма формирани по релевантни факти в процеса.

Предмет на оспорване пред районния съд е била Заповед №РД 04-400-9/29.08.2023г. на Директора на ОДЗ Силистра,с която на основание чл.34 ал. 1,във връзка с ал.8 ЗСПЗЗ и във връзка с Констативен протокол от 22.05.23г. на комисия, определена със Заповед №РД07-19/10.05.23г. за проверка на състоянието и ползването на земите от ДПФ в съставните общини на област [населено място],вкл. община [населено място], е наредено да се изземе имот от ДПФ, находящ се в землището на [населено място], с идентификатор:***, от който обработваемата площ е 0.800 дка, ползван без правно основание от „Екопродукт“ООД. По т.2 от заповедта е предоставена възможност на нейния адресат, в тридневен срок от получаването ѝ, да заплати определена на основание чл.34 ал.6 ЗСПЗЗ и по реда на §2е ДР ЗСПЗЗ, сума от 96.00 лева по сметка на МЗХ, за да бъде спряно изпълнението на акта.

С процесното пред настоящия съд решение, СРС обосновано е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, по аргумент от чл.34 ал.8 ЗСПЗЗ;при спазване на изискуемата форма съгласно чл.59 ал.2 АПК и липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са довели до накърняване правото на защита на ответното ООД.По отношение на горните критерии (чл.146 т.1-т.3 АПК) са изложени правилни мотиви, което обаче не е достатъчно за извод за съответствие на съдебния акт със закона, в контекста на задължителната проверка от чл.168 ал.1 АПК, каквато е дължал районният съд.

Основателно е оплакването на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, което макар и неконкретизи-рано в достатъчна степен, мотивира твърдението му за необоснованост на оспорения съдебен акт. Касационната жалба, в основната си част, има характер на въззивна. Последното обаче, не освобождава касационния състав от задължението му да провери оплакването за необоснованост на оспореното решение, което пряко реферира към законосъобразното провеждане на съдебния процес от неговото начало.

В този контекст преценени процесуалните действия на съда - проверка за допустимостта на образуваното съдебно дело; конституиране на страните в производството; изпълнение на задължението от чл.163 АПК, както и от чл.170 ал.3 АПК, независимо от определената доказателствена тежест в административно-съдебния процес с чл.170 ал.1 АПК, сочат на игнориране на правилата от АПК, довели до разглеждане на повдигнатия административен спор като типично исково производство, водещо до установяване, по хипотеза, на формалната истина. Същото се е развило в противоречие с базовите принципи от АПК:- чл.7 за истинност на фактите, предопределяща задължение на сезираните юрисдикции да установят действителните факти по случая; - чл.9 за служебно начало в административното правосъдие; както и - чл.4 ал.3 за законност, препятстваща възможността субектите в административния процес да вредят на държавата и обществото и на правата, свободите и законните интереси на други лица. Ето защо, общо заявеното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, макар и неконкретизирано, доколкото е относимо към цялостната процесуална дейност на съда и е предопределило твърдението на касатора “не е очертал фактическата обстановка“,следва да бъде разгледано от касационния състав в ракурса на заявеното оплакване за необоснованост на съдебния акт.

С първото Разпореждане №2320/25.09.2023г. по делото, съдът е изискал административната преписка от органа касатор. След нейното представяне, с Разпореждане №2584/19.10.2023г., е задължил оспорващото дружество да внесе държавна такса за производството.Последвало е Определение №44/16.01.2024г. с което съдът е приел, че е редовно сезиран с жалба от „Екопродукт“ООД и съобразно правилото от чл.154 ал.1 АПК е конституирал страните в процеса и насрочил открито съдебно заседание.В нарушение на задължението от чл.163 ал.3 АПК, СРС не е посочил, че за изясняване на правния спор е необходимо да бъдат събрани и други доказателства освен тези, които се съдържат в преписката, доколкото централният конфликтен момент в процеса е бил свързан с твърдян от жалбоподателя отрицателен факт. Независимо от горното опущение, в контекста на процесуалното задължение на съда от чл.170 ал.3 АПК, същият на по-късен етап,вкл. по време на откритото съдебно заседание на 12.02. 2024г., не е дал указания на страните за кои релевантни факти не сочат доказателства, разпределяйки конкретно доказателствената тежест, независимо от принципното ѝ определяне с чл.170 ал.1 АПК. Или, районният съд, в нарушение на принципа за служебното начало в административното правосъдие от чл.9 ал. 3 и ал.4 АПК, в нито един момент от процеса, не е указал на страните, за кои обстоятелства, от значение за решаване на делото, не сочат доказателства, оказвайки им процесуално съдействие за законосъобразното и справедливо решаване на въпроса - предмет на производството. Нещо повече, първоинстанционният съд носи и задължението от чл.171 ал.5 и ал.2 изр.2 АПК, което също не е изпълнил.

Обременен с горните пороци съдебният процес е приключил в същото (едно) открито заседание на 12.02.2024г., в което не се е явил представител на административния орган и не са били ангажирани други доказателства.

На основание чл.149 ал.2 ГПК, във връзка с чл.144 АПК, съдът обявява устните състезания за приключени, когато делото е разяснено. В настоящия случай, в нарушение на горната регламентация,СРС е приключил съдебното дирене преди спорът да бъде изяснен, което е довело до неправилно приложение на материалния закон и формиране на необосновани правни изводи. С вх.№1386 на СРС, от датата на съдебното заседание (12.02.24г.), но след приключването му, по делото е постъпила Писмена защита от упълномощен представител на административния орган, с приложени към същата доказателства с правно значение за законосъобразното му решаване.Съдът,ако беше развил процеса съгласно принципите и правилата от АПК, не би имал задължение да отменя дадения ход по същество на делото (подобно развитие на процеса не е желателно) и да обсъжда несвоевременно направени правни и доказателствени искания, в какъвто смисъл са съображенията по т.11 от ТР №6/06.11.2013г. на ВКС по т.д.№6/2012г., но случаят не е такъв. При установеното неизпълнение на нормативно възложени на първоинстанционния съд процесуални задължения, в обсъдения по-горе вид и обем, с недаването на указания на страните - кои факти се нуждаят от доказване и за кои от тях не се сочат доказателства, е следвало да възобнови производството с цел установяване на действителните факти съобразно изискването от чл.7 АПК.