Решение № 5407 от 07.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5407 гр. Пловдив, 07.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Христо Г. Иванов при участието на секретаря Елица Ч. Колибаровска като разгледа докладваното от Христо Г. Иванов Гражданско дело № 20255330100219 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Й. А. М. против "КРЕДИСИМО" ЕАД и АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с която се предявяват осъдителни искове.

Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от ответниците, в която молят да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Установено е, че на **** г. между ищеца Й. А. М. и ответника "КРЕДИСИМО" ЕАД е сключен Договор за потребителски кредит № **** г..

Условие по този договор е било сключването на Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, с цел обезпечаване на кредита. На същата дата е сключен и Договор за предоставяне на поръчителство, по който ищецът е заплатил възнаграждение. Ищецът е заплатил по Договора за потребителски кредит към "КРЕДИСИМО" ЕАД сумата в размер на 1480,19 лева лихва, а по Договора за предоставяне на поръчителство сумата в размер на 2950.08 лева.

На първо място, съдът счита, че Договорът за потребителски кредит № **** г. е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД във връзка с чл. 22 от ЗПК и чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Констатира се, че процесният договор не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като в него не е ясно посочено какво точно включва Годишният процент на разходите (ГПР) и не е 1 представен разбираем математически алгоритъм за неговото формиране, което лишава потребителя от възможност да прецени реалната цена на кредита.

На второ място, договорът за кредит е нищожен и поради заобикаляне на закона. Установено е, че възнаграждението по Договора за гаранция/поръчителство, платено на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, не е включено в общия разход по кредита и в ГПР. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК и § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, всички разходи, които са пряко свързани с договора за потребителски кредит, известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, следва да бъдат включени в общия разход и ГПР. Сумата по договора за поръчителство е пряко свързана с получаването на кредита и е следвало да бъде включена в ГПР. Невключването на тази сума е довело до невярно деклариране на ГПР, което е въвело потребителя в заблуждение относно действителните разходи.

Трето, налице е заобикаляне на императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, която ограничава ГПР да не бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва. Чрез включването на възнаграждението за поръчителство, действителният ГПР би нараснал двойно или повече, надхвърляйки законовия лимит. При извършена справка в Търговския регистър съдът установява, че "КРЕДИСИМО" ЕАД ("Кредисимо" АД) и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД са свързани лица , като печалбата на "АЙ ТРЪСТ" ЕООД се разпределя в полза на "КРЕДИСИМО" АД. Сключването на договора за поръчителство не цели реално обезпечаване, тъй като кредиторът на практика би платил сам на себе си, а цели единствено допълнително оскъпяване на кредита и избягване на ограниченията на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този извод води до нищожност както на договора за кредит, така и на договора за поръчителство.

Четвърто, Договорът за предоставяне на поръчителство е нищожен и на основание накърняване на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД. Налице е явна нееквивалентност между предоставената услуга и уговорената цена, тъй като сумата за поръчителство е в размер на над 70% от сумата на отпуснатия кредит. Ищецът е принуден да заплати тази сума, без да получава насрещна престация , което нарушава принципа на добросъвестност и справедливост, водещо до несправедливо облагодетелстване на ответника за сметка на потребителя.

С оглед прогласената нищожност на Договора за потребителски кредит, 2 ответникът "КРЕДИСИМО" ЕАД е получил сумата 1480,19 лева без правно основание и следва да я върне на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. Също така, поради нищожността на Договора за предоставяне на поръчителство, ответникът "АЙ ТРЪСТ" ЕООД е получил сумата 2950.08 лева недължимо и следва да бъде осъден да я върне на ищеца на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД. И двамата ответници следва да бъдат осъдени да заплатят тези суми ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото съдебни разноски.

РЕШИ:

ОСЪЖДА "КРЕДИСИМО" ЕАД, ЕИК 175330437, да заплати на Й. А.

М., ЕГН **********, сумата 1480,19 лева, представляваща недължимо платена лихва по недействителен Договор за потребителски кредит № **** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /6.1.2025г/, до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА "АЙ ТРЪСТ" ЕООД, ЕИК 203508899, да заплати на Й. А.

М., ЕГН **********, сумата 2950.08 лева, представляваща недължимо платено възнаграждение за поръчител по недействителен Договор за предоставяне на поръчителство от **** г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда /6.1.2025г/, до окончателното изплащане на сумата.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3