Определение № 3043 от 12.06.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3043 гр. Варна, 12.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, X СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Йордан В. Димов като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Гражданско дело № 20263100100621 по описа за 2026 година

Определението се постановява по реда на чл. 140 от ГПК.

Настоящото производство е заведено по искова молба с вх. №9551/23.03.2026 г., предявена от В. И. В., ЕГН ********** от гр. Варна, кв. „Възраждане“, бл. 54, вх. 5, ап. 119 против Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша“ № 2, с която е предявен иск с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ, да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 25000 евро, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от повдигнато обвинение за извършено престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК по ДП № 507/2015 г. по описа на ОД на МВР Варна и прокурорска преписка №8619/2015 г. по описа на РП Варна, което е прекратено с Постановление на ВРП, влязло в сила на 23.03.2023 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на прекратяване на наказателното производство – 23.03.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че през 2015 г. срещу ищцата било образувано досъдебно производство № 507/2015 г. по описа на ОД на МВР Варна, Преписка №8619/2015 г. по описа на ВРС за престъпление по чл. 206, ал. 1 от НК. На 20.04.2018 г. ищцата е привлечена в качеството обвиняем, разпитана е и й е взета мярка за неотклонение „Подписка“. На 12.06.2018 г. и на 14.08.2018 г. са й предявени материалите по разследването на ДП. На 21.01.2019 г. наказателното производство било прекратено от ВРП, но поради отмяна на 17.06.2020 г. ищцата била разпитвана отново, като обвиняем по делото. На 23.11.2022 г. тя е получила съобщение за повторно прекратяване на производството пред ВРП. Обжалвала е постановлението за прекратяване, тъй като не било обосновано с „правилно основание“.

Постановлението за прекратяване влязло в сила на 23.03.2023 г., потвърдено с определение на ВОС, постановено по в. ч. н. д. № 156/2023 г.

Навежда се, че обвинението е повдигнато несправедливо, а самата му продължителност – повече от 7 години, както и тежестта на престъплението, за което е била преследвана, са създали у ищцата чувства на силен страх. Твърди се, че до тогава не е била в отношения с правосъдната система и се е стараела да води примерен живот, който е изградил 1 авторитет в заобикалящата я семейна и обществена среда. Вследствие на обвинението доброто й име в обществото е било опозорено. Загубила е авторитет и достойнство сред членовете на семейството й. Изпитвала е страх, както за себе си, така и за семейството си.

Наказателното преследване срещу нея оказало влияние и върху професионалната й сфера на дейност. Твърди се, че като адвокат, ищцата е загубила доста клиенти, нейни колеги са се отдръпнали, след като се е „разчуло“ за повдигнатото срещу нея обвинение. Не е била в състояние да поема работа по наказателни дела. Състоянието й се утежнило, когато разбрала, че може да бъде осъдена и с това да загуби работата си, като източник на доходи.

Вече три години след прекратяване на производството продължавала да изпитва страх и несигурност в моментите, в които договаря адвокатски хонорар с клиент. Твърди се, че здравословното състояние на ищцата се влошило от образуване на наказателното производство срещу нея – обострили се стари състояния и се появили нови заболявания. В резултат тя качила повече от 10 кг., което довело до състояние на инсулинова резистентност.

Пиела успокоителни. Състарила се неестествено бързо – за дни. Твърди, че за да избегне евентуално осъждане е потърсила адвокатска защита, за която направила значителни разходи.

За защита и процесуално представителство при привличането на обвиняем – 434.60 евро (850 лв.) ; още по 51.13 евро (100 лв.) за защита при следващите призовавания пред прокуратурата. По повод обжалванията на Постановленията на ВРП е платила по 102.26 евро (200 лв.) и по 153.39 евро (300 лв.), за всяко оспорване и пак по 102.26 евро (200 лв.) и по 153.39 евро (300 лв.), при обжалването на актовете на съда по инстанционния контрол върху постановленията за прекратяване. Сумите са плащани на датите на всяко от събитията.

Общо направени разходи са в размер на 1099.28 евро (2150 лв.) и се твърди, че са причинени от обвинението. Излага се още, че извършените разходи са влошили финансовото положение на ищцата. В резултат на недоимък и чувство на непълноценност в професионално отношение за ищцата възникнали съществени неудобства, които се отразили пряко на психичното здраве.

Претендира се присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 25 000 евро, причинени от воденето на наказателно дело и поддържането на обвинение срещу ищцата, като наказателното производство е било прекратено с влязло в сила на 23.03.2023 г. постановление на прокурор при ВРП, както и законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разноски по делото.

Направени са доказателствени искания: Моли да бъде назначена съдебнопсихиатрична и психологична експертиза със следните задачи: 1. Какви психо-емоционални преживявания е понесъл ищецът във връзка с воденото срещу него наказателно производство (страх, тревожност, срам, несигурност, социална изолация и др.)? 2. Каква е интензивността и продължителността на преживяния стрес и негативните емоционални състояния? 3. Отразило ли се е наказателното производство върху самочувствието, самооценката, социалните контакти, семейните отношения и професионалната реализация на ищцата? 4. Наблюдават ли се поведенчески промени в състоянието на ищцата (затваряне 2 в себе си, раздразнителност, нарушения на съня, тревожност, избягващо поведение и др.)? 5.

Може ли да се приеме, че преживените психо-емоционални страдания са пряка и непосредствена последица от воденото срещу нея досъдебното производство? 6. Каква е степента на психично и емоционално увреждане в сравнение със средностатистическо лице при аналогична ситуация? 7.Налице ли са дългосрочни последици и необходимост от психологическа подкрепа или терапия? 8. Може ли с необходимата степен на медицинска и психологическа вероятност да се приеме, че установените психични и психо-емоционални вреди са причинени именно от незаконно воденото и прекратено досъдебно производство, а не от други житейски фактори? 9. Може ли да се разграничи стресът от това производство спрямо паралелното такова?; както и да бъде назначена съдебно-медицинска експертиза с вещо лице ендокринолог със задачи: 1.Страда ли ищецът от инсулинова резистентност и кога е диагностицирана? 2.Налице ли е пряка причинно-следствена връзка между хроничния дистрес от 7-годишното производство и отключването на метаболитното заболяване?

3.Възможно ли е кумулативният ефект от две наказателни дела да е причинил настоящото физическо състояние?;

Моли да се изиска и приложи по делото ДП № 507/2015 г. по описа на ОД на МВР Варна, Преписка № 8619/2015 г. на ВРП;

Моли да бъдат допуснати до разпит двама свидетели, при режим на водене, с които ще установява изложените в исковата молба обстоятелства.

От страна на ответника Прокуратурата на Република България, чрез Окръжна прокуратура – Варна е депозиран отговор на исковата молба. Оспорва се иска, като недопустим, тъй като към исковата молба не е приложено постановление за прекратяване на наказателното производство, както и доказателство за влизането му в сила, поради което не може да се установи налице ли са предпоставките за валидно предявен иск по ЗОДОВ, според наведените от ищеца твърдения.

Намира исковата молба за нередовна, тъй като липсва петитум по наведените в обстоятелствената част твърдения за претърпени имуществени вреди, изразени в платени адвокатски възнаграждения за защита от наказателното преследване. Не бил посочен и периода, за който се претендират неимуществените вреди.

По същество, счита иска за неоснователен и противоречащ на принципа за справедливост. Не става ясно от исковата молба за какъв период ищцата е била в качеството на обвиняем, като се има предвид, че прекратяването е по нейна жалба. Счита, че 7 годишния период на продължителност на делото следва да се преценява с оглед конкретната вреда. Твърди се, че срещу ищцата е било водено ДП № 12246/2015 г. на ВРП, което е било внесено през 2023 г. с обвинителен акт във ВРП и е било образувано НОХД № 2292/2023 г., приключило с присъда № 69/21.03.2024 г. на ВРС, изменена с Решение № 275/14.11.2024 г на ВОС, с което В. В. е призната за виновна в извършено престъпление по чл. 206, ал. 6, т. 1 от НК. От представените доказателства не може да се направи извод, че твърдените страдания са в пряка връзка с посоченото в исковата молба ДП. Амбулаторният лист се касаел за минали заболявания и не засяга периода на наказателното преследване. Обръща внимание, 3 че не може да вземе становище по претенцията за лихва, включително относно началния момент, тъй като няма доказателства за увредата. Ищцата е била осъдена за същото престъпление, заради което е било повдигнато обвинение.

Относно разноските, в условията на евентуалност, моли да се съобрази, че делото не е с фактическа и правна сложност и моли за тяхното намаляване под минималните, установени в Наредба №1. Това е допустимо и съгласно практиката на СЕС по дело С438/2022 г. Моли съда да вземе предвид и, че ДП 507/2015 г. на ОД на МВР също не се отличава с фактическа и правна сложност.

Оспорва се искането за разпит на двама свидетели, тъй като не ставало ясно какво ще се доказва със свидетелските им показания. Противопоставя се на направеното искане за назначаване на комплексната експертиза поради липсата на медицинска документация, от която да се установи състоянието на ищеца към датата на наказателното производство, тъй като методът на разпит на ищцата няма да е достоверен за установяването на минали оплаквания относно здравето .

Представят се доказателства: електронна справка от ЦАИС „Съдебен статус“ за съдимост на В. И. В.; моли да се ползва от материалите по ДП № 507/2015 г. на ОД на МВР Варна.

По редовността на исковата молба и допустимостта на иска:

В обстоятелствената част на исковата молба ищцата е навела твърдения за разходването на средства за адвокатска защита, послужила при и по повод воденото срещу нея наказателно производство. В тази връзка ищецът следва да направи уточнение, като изложи точно и ясно каква е връзката на тези обстоятелства с исковата претенция за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В случай, че се излагат обстоятелства за причинени имуществени вреди, изразени в претърпени загуби, то следва да бъде формулира надлежен петитум. Що се отнася до възражението, че не бил посочен период на вредите, видно от обстоятелствената част на исковата молба са изложени дати за начало и край на наказателното преследване. Периода по иск за вреди не е задължително да бъде конкретизиран и в петитума. Ищецът, обаче следва да посочи причина за прекратяване на производството.

За допустимостта съдът следи не само при предявяване на иска, но и през цялото развитие на делото.

Съдът, при проверка допустимостта на иска, констатира, че към момента не е налице основание за прекратяване на делото, поради недопустимост на претенцията – липса на положителна абсолютна процесуална предпоставка или наличие на отрицателна такава. По направеното оспорване в отговора, съдът го намира за неоснователно. Достатъчно е, че към момента ищецът е посочил кога е прекратено наказателното производство – влизането в сила на постановлението на прокурора за прекратяване на образуваното дело.

Представянето на акта на прокуратурата е въпрос по доказването в хода на процеса.

4

Правна квалификация:

Предвид изложеното в исковата молба, съдът намира, че е сезиран с иск с правно основание чл.2, ал.1, т. 3 от ЗОДОВ за нанесени на ищеца неимуществени вреди, причинени от повдигнато обвинение в извършено престъпление по наказателно производство, което е прекратено.

Доказателствена тежест:

Доказателствената тежест е общата, съответно всяка от страните следва да установи фактите и обстоятелствата, от които черпи благоприятни за себе си последствия.