Решение № 69 от 26.03.2026, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 203/2026
- Вид
- Решение № 69
- Подписан
- 26.03.2026
- В сила
- 26.03.2026
- Състав
- Петя Кръстева Георгиева, Диана Кирилова Мицканова-Лазарова , МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 20, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 215, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 23 · Наказателен кодекс
- чл.23, ал. 3 · Наказателен кодекс
- чл.25, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 26, ал. 1 · Наказателен кодекс
- чл. 63, ал. 1, т. 4 · Наказателен кодекс
- чл.87, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл. 88а · Наказателен кодекс
- чл. 88а, ал. 2 · Наказателен кодекс
- чл. 88а, ал. 4 · Наказателен кодекс
- чл.436, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.436, ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 436, ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 69 гр. Бургас, 26.03.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Петя Кр. Георгиева
Членове:
Диана К. Мицканова-Лазарова
МАРТИН Р. БАЕВ при участието на секретаря Карина Г. Жекова в присъствието на прокурора Дарин В. Христов като разгледа докладваното от Диана К. Мицканова-Лазарова Въззивно частно наказателно дело № 20262100600203 по описа за 2026 година С Определение № 61 от 13.01.2026 г. по ЧНД № 3685/2025 г. Районен съд - Бургас на основание чл.436, ал.1 от НПК, е оставил без уважение молбата на В. Д. Р. за допускане на реабилитация по отношение на всички негови осъждания съгласно представената справка за съдимост.
Недоволен от постановеното определение останал осъденият В. Р., който на 19.01.2026 г. подал жалба с искане за ревизирането му от Окръжен съд - Бургас с посочено конкретно оплакване, намирайки за неправилен отказът да бъде реабилитиран.
Осъденият жалбоподател се явява в съдебно заседание заедно с упълномощеният си защитник адв. Захари Кирилов от АК-Бургас. Защитата пледира жалбата да бъде уважена, като поддържа становището си, депозирано с нея. Моли атакуваното определение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено решение, с което по отношение на осъдения да бъде постановена реабилитация.
Осъденият Р. поддържа казаното от адвоката си.
Участващият по делото прокурор намира жалбата за неоснователна и пледира за потвърждаване на определението като правилно и законосъобразно. Счита, че формално са налице предпоставките за постановяване на исканата съдебна реабилитация, но са събрани лоши характеристични данни, които са пречка за това.
Бургаският окръжен съд, след като се запозна с жалбата, атакуваното 1 определение и материалите по делото, приема за установено следното:
Видно от справката за съдимост на осъдения Р., по отношение на него са постановени следните актове:
1. Присъда № 1020/29.10.1998г. по НОХД № 255/1998г. по описа на РС Бургас, изменена с решение на БОС в сила от 11.11.1999г. за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 НК е осъден на три години лишаване от свобода, което изпълнение е отложено за срок от пет години;
2. Присъда № 721/07.09.1999г. по НОХД № 97/99 по описа на БРС, потвърдена с решение на БОС в сила от 20.01.2000г. е осъден за престъпление по чл. 325, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 НК и за престъпление по чл. 131, т. 1, вр. с чл. 130, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 и т. 5 НК като му е наложено общо най-тежко наказание от на шест месеца лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от 3 години;
3. Определение е одобрено споразумение от 18.02.2005г. по НОХД № 2321/2004г. по описа на БРС за престъпление по чл. 198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК му е наложено наказание една година лишаване от свобода.
Приведено е в изпълнение наказанието по Присъда № 1020/29.10.1998г. по НОХД № 255/1998г. по описа на РС Бургас, с която е наложено три години лишаване от свобода.
4. Определение в сила от 02.03.2005г. по НОХД № 45/2005г. по описа на КРС е одобрено споразумение, с което е осъден за престъпление по чл.
197, ал. 1, т. 1, вр. чл.
194. ал. 1 НК и му е наложено наказание девет месеца лишаване от свобода.
5. Определение в сила от 27.09.2005г. по НОХД № 1812/2005г. по описа на БРС е одобрено споразумение, с което е осъден за престъпление по чл.
325, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева;
6. Определение в сила от 02.11.2006г. по НОХД № 3009/2006г. по описа на БРС е одобрено споразумение, с което е осъден за престъпление по чл.
215, ал. 1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от шест месеца;
7. Определение в сила от 17.01.2007г. по НОХД № 3553/2006г. по описа на БРС е одобрено споразумение, с което е осъден за престъпление по чл.
325, ал. 3, пр.1, вр. ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от девет месеца.
Определено е общо най-тежко наказание по НОХД № 3553/2006г. на БРС и НОХД № 45/2005г. на КРС и НОХД № 2321/2004г. на БРС, а именно ЛОС за срок от една година;
8. Определение в сила от 19.06.2007г. по НОХД № 1169/2007г. по описа на БРС е одобрено споразумение, с което е осъден за престъпление по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година. Определено е общо най-тежко наказание по НОХД № 97/1999г. на БРС и НОХД № 255/1998г. на БРС като е определено общо най-тежко наказание от три години лишаване от свобода, което изпълнение се отлага за срок от пет години. Приведено е в изпълнение общото наказание от три години лишаване от свобода.
Определено е и общо наказание по НОХД № 1169/2007г. на БРС, НОХД № 2321/2004г., НОХД № 3009/2006, НОХД 3553/2006г. и НОХД № 1812/2005г. на БРС едно година лишаване от свобода, присъединена е глоба от 500 лева по НОХД 1812 на БРС, присъединено е ЛОС 9 месеца по НОХД № 45/2005г. на БРС;
9. Определение в сила от 13.03.2008г. по НОХД № 10/2008г. по описа на 2
БОС е одобрено споразумение, с което е осъден за престъпление по чл.
198, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и четири месеца. С протокол на БОС от 13.03.2008г. в сила 31.01.2008г. на осн. чл.25, ал. 1 вр. чл. 23 НК е определено едно общо наказание по НОХД № 10/2008 г. на БОС, НОХД № 2321/2004г, на БРС, НОХД № 1812/2005г. на БРС, НОХД № 3009/2006г. на БРС, НОХД № 3553/2006г. на БРС, НОХД № 1169/2007г. на БРС - една година и четири месеца лишаване от свобода.
Присъединена на основание чл.23, ал. 3 от НК е глоба в размер на 500 лева по НОХД № 1812/2005г. на БРС
10. Определение в сила от 11.04.2011г. по НОХД № 116/2011г. по описа на РС Поморие е одобрено споразумение, с което е осъден за две престъпления по 196, ал. 1, т. 2, вр. чл.
194. ал. 1, т. 3. т. 4 и т. 5, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ НК и отделно за престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 11, предл. 2, т. 12 вр. чл. 130, ал. 2, вр. ал. 1 НК като му е определено и наложено общо най-тежко наказание от две години и два месеца лишаване от свобода.
11. Определение в сила от 27.09.2011г. по НОХД № 2359/2011г. по описа на БРС е одобрено споразумение, с което е осъден за престъпление по чл.
196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 29, ал. 1 б „а“ и б „б“ НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца.
12. Определение в сила от 20.07.2016г. по НОХД № 3933/2016г. по описа на БРС е одобрено споразумение, с което е осъден за престъпление по чл.
131а, предл. 2, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б „а“ и б „б“ НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от четири години.
Съгласно приобщената по делото справка от ГДИН В. Р. е изтърпял наказанията както следва:
1. На 26.08.2006г. е изтърпяно общо наказание в размер на 3 години лишаване от свобода по НОХД № 255/1998г. по описа на РС Бургас и по НОХД № 97/99 по описа на БРС;
2. На 14.12.2007г. е изтърпяно общо наказание в размер на 1г. 4м лишаване от свобода по НОХД № 2321/2004г. по описа на БРС; по НОХД № 1812/2005г. по описа на БРС; по НОХД № 3009/2006г. по описа на БРС; по НОХД № 3553/2006г. по описа на БРС; НОХД № 1169/2007г. по описа на БРС; НОХД № 10/2008г. по описа на БОС;
3. На 10.07.2008г. е изтърпял 9м. лишаване от свобода по НОХД № 45/05 на РС Карнобат;
4. На 30.01.2013г. е изтърпял общо наказание от 2г. 8м. по НОХД № 116/2011г. на РС Поморие и по НОХД № 2359/2011г. на РС Бургас;
5. На 28.06.2019г. е изтърпял 4 години лишаване от свобода по НОХД № 3933/16г. на РС Бургас.
Молбата, с която бил сезиран РС-Бургас е за постановяване на съдебна реабилитация по всички осъждания.
С обжалваното определение РС-Бургас е счел, че тъй като осъденият често сменял местоработата си, имало данни за неплатени от него глоби и откази от образуване на досъдебни производства от страна на РП-Бургас, то той не е имал добро поведение в изискуемия за това срок, поради което молбата му за постановяване на съдебна реабилитация следва да бъде оставена без уважение.
Настоящият въззивен състав намира жалбата, с която е сезиран, за 3 процесуално допустима, като подадена в срока по чл.436, ал. 2 от НПК и насочена срещу съдебен акт, който подлежи на въззивна проверка по реда на глава ХХI от НПК предвид разпоредбата на чл.436, ал. 2 от НПК.
Разгледана по същество, същата се явява основателна.
Видно от изложените фактически констатации е, че:
Първоинстанционният съд в пълнота е обсъдил обстоятелствата, свързани с основанията за постановяване на съдебна реабилитация, но е достигнал до неправилни изводи относно наличието на пречки за уважаване на молбата.
Видно от събраните доказателства е, че според справка от ОД МВР Бургас сектор „ПП“ жалбоподателят Р. не притежава българско свидетелство за управление на МПС, но е видно, че има издавани наказателни постановления като няма данни глобите да са платени. Това обстоятелство обаче не следва да се отчита като лошо поведение, тъй като става дума за две на брой административни наказания – глоби, наложени през 2008 г., чието изпълнение е погасено по давност. В останалите 17 години, до настоящия момент той е запазил безупречно поведение в това отношение.
Срещу Р. няма заведени и неприключили досъдебни производства, видно от приложената по делото справка от ОП-Бургас, което е положителна характеристика за поведението му.
Видно от справката за регистрирани трудови договори осъденият Р. е работил при различни работодатели, като се установяват трудови правоотношения с различна продължителност от датата на сключване на договор до датата на прекратяване. Най-продължителна е дейността му при „Р.“ ООД с отразена дата на сключване на договор на 20.08.2020г. и дата на прекратяване 01.03.2022 г. На 09.06.2022 г. е регистриран трудов договор с „С.“ ЕООД с дата на прекратяване на 02.07.2022 г. Последният трудов договор с „Е.“ ЕООД е с дата на сключване 19.08.2024 г. и дата на прекратяване 01.02.2025 г. Това обстоятелство е оценено от РС-Бургас като негативно, което настоящият съдебен състав намира за неправилно. Видно от тази справка е, че осъденият Р. е успявал да си намира работа въпреки съдебното си минало, стремял се е да се труди и да бъде добър член на обществото. Защо са прекратени трудовите договори и по чия инициатива е обстоятелство, което не подлежи на изследване в настоящото производство. Въпреки прекратяването на трудовите си договори обаче, Р. се е старал да не остава безработен и да си намери нов трудов ангажимент. Нещо повече - на 30.10.2024 г. бил изготвен учредителен акт на дружество „В.“ ЕООД с капитал 2 лева, което да се управлява и представлява от В. Р.. Същият е демонстрирал желание да бъде трудово ангажиран, независимо от обстоятелствата, включително чрез собствена предприемаческа инициатива.
По делото са били изискани и приложени справки за противообществени прояви на осъдения Р., от която се установяват регистрирани прояви от 2022 г., 2023 г., 2024 г и от 2025 г., като за преписките, с изключение на един случай – са прекратени защото не са събрани данни за осъществен състав на престъпление. Това обстоятелство неправилно е ценено от първоинстанционния съд като лоша характеристика 4 на жалбодателя – въпреки, че са били извършвани проверки, от тях не са се събрали достатъчно данни за осъществен състав на престъпление. Всеки е в правото си да се жали от всеки, което трудно би могло да се възприеме като доказателство за виновност или лошо поведение от страна на този, срещу когото е постъпила жалба или сигнал. В спазване на принципа за невиновност до доказване на противното, цитираните преписки следва да не бъдат ценени като лоша характеристика за осъдения.
От представената характеристична справка за Р. е видно, че: „Нямал наложена забрана за напускане на страната. Нямал *******, образование ***. Не подържал контакти с бившата си ************. От извършената проверка по местоживеене и разговор със съседи се установило, че В. Д. Р. е склонен към агресивно поведение, избухливост и създаване на конфликти, но през последните няколко години съобразявал поведението си на обществени места и в дома, в който живеел. Нямало оплаквания за присъствие в шумни компании, скандали и нарушения на обществения ред. Спрямо него били образувани наблюдателни преписки съгласно Инструкция №8121з91/13.01.2017 г., водени са систематични срещи и прилагане на превантивни мерки спрямо същия. Към настоящия момент Р. не бил обект на наблюдение поради наличието на обективни данни за поправяне на лицето“. Тези обстоятелства характеризират жалбоподателя като личност с добро поведение в обществото, а не говорят за лошо такова, както е приел РС-Бургас.