Решение № 4667 от 29.08.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4667 гр. София, 28.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Теодора М. Петрова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20221100504681 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Допълнително Решение № 2008823 от 39.01.2022 г., постановено по гр. дело № 46276/2017 г. по описа на СРС, 63-ти състав по реда на 250 ГПК и чл. 248 ГПК, е било допълнено Решение № 20205284 от 30.10.2021 г., постановено по гр.д. №46276/2017 г. по описа на СРС, 63-ти състав, като ответникът М. А. Г. М., испанска гражданка, родена на 01.05.1936г. в гр. Леон, Испания е осъдена да заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. ******* и сумата от 53,39 ЛЕВА, представляваща законна лихва за периода от подаване на исковата молба 07.07.2017г. до окончателното плащане - 25.05.2021 г. дължима върху претендираната главница в размер на 135,45 лв. (сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно като е ползвала доставена й от ищеца топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2016г„ както и изравнителни сметки по общи фактури № 0006109242 от 31.08.2014г. за периода от 01.09.201 Зг. до 30.04.2014г„ № 0008381267 от 30.11.2015г. за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г. и № 0008376625 от 30.11.2015г. за периода от 01.07.2014г. до 31.03.2015г.), като е оставено без уважение искането на М. А. Г. М., испанска гражданка, родена на 01.05.1936г. в гр. Леон, Испания за изменение на решение № 20205284 от 30.10.2021г. по гр.д. № 46276/2017г. по описа на CPC, II ГО, 63 с-в, в частта за разноските.

Със същото решение е оставена без разглеждане молба с вх. № 25160291 /04.11.2021 г. по чл. 248 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, е ЕИК *******, в частта, с която се иска 1 изменение на постановеното по делото решение № 20205284 от 30.10.2021г. по гр.д. № 46276/2017г. по описа на CPC, II ГО, 63 с-в, в частта за разноските чрез допълването му за сумата от 1192 лв. - разноски за превод на документация.

Срещу така постановеното допълнително решение е постъпила въззивна жалба от ответника М. А. Г. М. , чрез пълномощника й- адв. Н.С., с надлежно учредена представителна власт по делото, в която са изложени оплаквания за неправилност на същото поради допуснати от първоинстанционния съд нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Поддържа, че задължението за заплащане на законна лихва е акцесорно, паради което с погасяването на главното вземане е погасено е вземането за законна лихва. Изтъква, че в случая всички предявени от ищеца искове са били отхвърлени, поради което в случая законна лихва не се дължи.

Допълнителното решение е обжалваното и в частта, имаща характер на определение, с която е оставено без уважение искането на М. А. Г. М., испанска гражданка, родена на 01.05.1936г. в гр. Леон, Испания за изменение на решение № 20205284 от 30.10.2021г. по гр.д. № 46276/2017г. по описа на CPC, I I ГО, 63 с-в, в частта за разноските, сочейки че съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК не дължи разноски на ищеца, тъй като още с отговора на исковата молба вземанията на ищеца са признати, и не е дал повод за завеждане на делото. Изтъква, че ищецът не е представил фактури, а дори на каса процесните суми не били заведени в счетоводството на ищеца, поради което плащането на претендираните от ищеца суми е извършено по банков път. Моли съда да отмени допълнителното решение в обжалваните части и уважи жалбата, както и да присъди направените по делото разноски.

Въззиваемият ищец - „Топлофикация София” ЕАД, както и третото лице-помагач на страната на ищеца - „Т.С.” ЕООД, в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не са подали отговор на въззивната жалба. С молба от 16.03.2023 г. въззиваемият ищец, чрез процесуалния си представител е подал молба, с която оспорва жалбата.

Допълнителното решение, с характер на определение в частта, с която е оставена без разглеждане молба с вх. № 25160291 /04.11.2021 г. по чл. 248 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, е ЕИК *******, в частта, с която се иска изменение на постановеното по делото решение № 20205284 от 30.10.2021г. по гр.д. № 46276/2017г. по описа на CPC, II ГО, 63 с-в, в частта за разноските чрез допълването му за сумата от 1192 лв. - разноски за превод на документация, не е обжалвано от ищеца и е влязло в сила.

Жалбата е подадена в срока по чл. 259 ГПК, от легитимирано лице - страна в процеса, като е заплатена дължимата държавна такса, поради което е допустима.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Решението е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.

2

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира въззивната жалба за неоснователна по следните съображения:

Съгласно цитираната разпоредба на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания, съответно проверява законосъобразността само на посочените процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации на първоинстанционния съд, а относно правилността на първоинстанционното решение той е обвързан от посочените в жалбата пороци. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя фактическите и правни изводи на първоинстанционния съд, поради което по силата на чл.

272 ГПК препраща към мотивите на СРС, а по конкретно наведените във въззивната жалба доводи, които очертават и предметния обхват на въззивната проверка, намира следното:

По делото е постановено Решение № 20205284 от 30.10.2021 г., постановено по гр.д.

№46276/2017 г. по описа на СРС, което е влязло в законна сила, и от което се установява, че предявените от „Топлофикация София“ ЕАД, срещу М. А. Г. М., осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД и вр. чл. 86 ЗЗД за сумата от 135,45 лв. - сума, с която ответницата се е обогатила неоснователно като е ползвала доставена й от ищеца топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се на адрес в гр. София, ж.к. ******* за периода от 01.10.2014г. до 30.04.2016г, както и изравнителни сметки по общи фактури № 0006109242 от 31.08.2014г. за периода от 01.09.201 Зг. до 30.04.2014г., № 0008381267 от 30.11.2015г. за периода от 01.04.2015г. до 30.04.2015г. и № 0008376625 от 30.11.2015г. за периода от 01.07.2014г. до 31.03.2015г., за сумата 28,12 лв. - мораторна лихва за периода от 30.11.2014г. до 26.06.2017г., за сумата от 17,43 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.06.2014г. до 30.04.2016г., ведно със законната лихва от 07.07.2017г. до изплащане на вземането и за сумата от 3,31 лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 30.11.2014г. до 26.06.2017г., са били отхвърлени, поради погасяването им чрез плащане в хода на производството по делото, а именно на 25.05.2021 г., видно от приложеното към молбата от 31.05.2021 г. /лист 435 по делото на СРС/ платежно нареждане.

Изложеното налага обоснован извод, че още към момента на подаване на исковата молба за ищеца е съществувало изискуемо и ликвидно вземане, доколкото съгласно разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ОС на Топлофикация София ЕАД, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014 г. ДКЕВР клиентите са длъжни да заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 1 и ал. 2 от ОУ в 30-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на Продавача, чието наличие жалбоподателката е признала чрез извършеното в хода на производството по делото заплащане на предявените от ищеца вземания. В този смисъл задължението за заплащане на законна лихва възниква при поискване като последица от уважаването на иск за главното парично задължение. В конкретния случай още с исковата молба ищцовото дружество е поискало присъждането на законна лихва от момента на подаване на исковата молба - -07.07.2017 г., поради което и до момента на заплащане на 3 главното парично задължение на 25.05.2021 г. ответникът дължи законна лихва, както правилно е съобразил и първоинстанционния съд. Доколкото във въззивната жалба липсват други конкретни оплаквания, включително и по отношение размерна на присъдената законна лихва, то в съответствие с разпоредбата на чл. 269, изр. 2 ГПК въззивния съд не дължи проверка за правилността извън наведените оплаквания и поради съвпадане на крайните правни изводи на двете съдебни инстанции, решението в тази си обжалвана част следва да се потвърди.

По отношение жалбата срещу постановеното допълнително решение, в частта, имаща характер на определение, с която е оставено без уважение искането на М. А. Г. М., за изменение на решение № 20205284 от 30.10.2021г. по гр.д. № 46276/2017г. по описа на CPC, II ГО, 63 с-в, в частта за разноските, следва да се посочи, че по аргумент на обратното от разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК жалбоподателят – ответник по делото, няма право на разноски, тъй като с поведението е дал повод за завеждане на делото, тъй като признанието е направено при наличието на изискуеми и ликвидни парични вземания в полза на ищеца, като заплащането на задълженията е направено на 25.05.2021 г. , т.е. след подаване на исковата молба на 27.07.2017 г., до който извод е достигнал и първоинстанционния съд, поради което същото следва да бъде потвърдено и в тази му част.

Тъй като ответникът по жалбата не е осъществил същинско процесуално представителство, не следва да му бъдат присъждани разноски за настоящето производство.

С оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 3, т. 1 ГПК, във вр. с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Допълнително Решение № 2008823 от 39.01.2022 г., постановено по гр. дело № 46276/2017 г. по описа на СРС, 63-ти състав, в обжалваната част.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца „Топлофикация София” ЕАД - „Б.” ООД.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4